Очаква се грипната вълна да е по-тежка, защото имаме спад

...
Очаква се грипната вълна да е по-тежка, защото имаме спад
Коментари Харесай

Асен Меджидиев: Очаква се грипната вълна да е по-тежка, защото имаме спад в имунитета

" Очаква се грипната вълна да е по-тежка, тъй като имаме спад в имунитета поради COVID-19. Тя се чака в края на януари. Здравната система е подготвена за тежка грипна вълна ”, сподели служебният министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев в предаването “Тази заран ”.

- Позабравихме през последните два сезона, миналите две години за грипните болести, тъй като имахме КОВИД пандемия. След началото на военните дейности в Украйна като че ли забравихме и за КОВИД. И двете обаче бележат растеж. Готова ли е здравната система да отговори? Предстои диалог със служебния министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев. Добро утро.

Добро утро.

- Във вчерашния ден основният държавен здравен контрольор доцент Кунчев съобщи, че чака тежка грипна вълна. Готова ли е здравната система да отговори?

Здравната система е безусловно подготвена, защото я подготвихме за възможна КОВИД вълна. Всички усещания на нас и на специалистите са, че такава най-вероятно няма да има. Грипната вълна се чака обаче да бъде може би малко по-тежка от позиция на това, че въпреки всичко имаме спад в имунитета. Две години не се сблъскахме с грипна зараза по принцип, защото КОВИД тогава измести грипа. Грипната зараза, вълна се чака вероятно към края на януари месец. Като симптоматиката, която чакаме – общоприетите неща: хрема, изнемощялост, болки в мускулите, болки в ставите, висока температура за по няколко дни.

- Д-р Меджидиев, пазейки се от КОВИД единствено, станахме ли по-уязвими обаче за другите болести и в тази ситуация и за грипни такива?

Не мога да кажа, че сме станали по-уязвими, само че при всички положения това способства ненапълно за това. И друго нещо, което способства, е, че по време на КОВИД пандемията от напрежението, който въпреки всичко популацията изживя, страхът, който имаше, и безразборната приложимост на лекарства, по-специално…

- И антибиотици.

И антибиотици по-специално, това докара до лек спад в имунитета на популацията по принцип. Системата е готова и с ваксини, особено за по-възрастните пациенти над 65 години.

- Бъдете съответен. С каква брой разполага сега страната?

В момента разполагаме с над 190 000 броя ваксини, които още в петък ще бъдат налични при общопрактикуващите лекари, които ще бъдат безвъзмездни. Отделно в аптечната мрежа разполагаме с още по-голямо количество. Тази година – с 40 000 по-малко от предходната, защото тогава бракувахме към 40 000, останаха неизползвани към 40 000 дози ваксини.

- Което пък е следващото доказателство, че българите като цяло не припознават имунизацията. И не приказвам единствено за грипните ваксини, приказвам даже и за КОВИД. Вие по какъв начин ще насърчите хората в този момент да се имунизират повече против грип?

Това е доста неприятно и това се сътвори с тази антиваксърска акция, която протече освен в България, и по света я имаше, само че в България беше много мощна. Тя попречи по тази причина, тъй като мога да кажа примерно, че при имунизация против грип тежките затруднения понижават с към 60%, а смъртните случаи понижават с 80%. Това е статистика, която не сме я извадили ние, тя е международна.

- А какво демонстрира статистиката? Какъв % от популацията през последните години се имунизира против грип? Защото си припомням години, в които България беше на дъното, с под 3% общо от популацията.

Напоследък въпреки всичко имаме имунизация. Хората започнаха да се имунизират.

- Дайте приблизителни проценти.

Не е огромен процентът. Около 30% от популацията почти се е ваксинирало.

- Значи подобен % и като с КОВИД.

То е подобен проблем. Тази антиваксърска акция пречи даже за имунизационния календар на децата.

- По какъв метод, обяснете.

Има доста родители, които отхвърлят да имунизират децата си със общоприетите ваксини, които се вършат по имунизационен календар. Това към този момент е неприятното. Имаме, от света стартират да излизат статистики, хванати случаи на полиомиелит. Вие може би като новинарска емисия няма по какъв начин да не сте го забелязали – в Съединени американски щати оповестиха за няколко случая открити на полиомиелит. Това всичко…

- Ние го виждаме. Въпросът е обаче Здравното министерство по какъв метод ще реагира. Ще споделяте ли с тези хора, честите случаи на родители, които отхвърлят да имунизират децата, в случай че приказваме за наложителни?

Максимално насърчаваме тази акция и по учебните заведения, работим взаимно с Министерство на образованието на тази тематика. Как да кажа, то не е пропаганда, просто информацията към родителите се дава непрестанно. Комуникираме непрестанно с общопрактикуващите лекари, те да предизвикват, в смисъл да осведомят и родителите. И в този момент за грипа – също, за имунизацията.

- Все още на тематика „ Ваксини “. Каква е обстановката пък с наличните КОВИД ваксини в страната?

Над 700 000 броя имаме ваксини. Имаме приспособени ваксини, които се слагат като бустерна доза, единствено при имунизирани хора с РНК ваксини. Разполагаме и с ваксини за първична имунизация, РНК ваксини и векторната ваксина на „ Янсен “. С ваксини страната разполага в премного количество.

- Има ли интерес към новите приспособени ваксини за Омикрон?

Впечатлението ми е, че в последните седмици особено има интерес, само че множеството е за слагане на бустерни дози. Тъжното е, че нямаме искащи за първична имунизация. Но отново споделям, както върви сега КОВИД обстановката, не мога да кажа, че има растеж на заболелите. Горе-долу…

- Варират случаите сред 10 до 16-17% от тези, които са се тествали.

Най-хубавото е, че протичането е леко. Прочита съвсем като грип, за три-четири дни. Нямаме натоварване на болничната система, няма хора в тежко положение. Ние това следим на първо място – хора, постъпили в реанимация, и хора в интензивни отделения.

- И въпреки всичко потенциалът на лечебните заведения какъв е? Готови ли са те отново да разкриват кревати, в случай че се окаже, че има заболели и от грип, и от КОВИД? Ако се окаже, че синхронно се движат двете талази?

Като съществена задача на нашия длъжностен кабинет още с встъпването ни в служба беше да реагираме по този начин, че да подсигурим здравната система и да не натоварваме популацията. Както виждате, отпуснахме безусловно всички ограничения по този начин, че популацията да не усеща тежест от тази вълна, а пък надлежно запазихме интензивните кревати. Още с подписването на първия анекс със Здравната каса ние запазихме броя на интензивните кревати подобен, какъвто беше по време на изключителната епидемиологична конюнктура. В момента още не е отпаднала епидемиологичната конюнктура, само че тя не е изключителна. И всички лечебни заведения имат подготвеност с интензивни кревати, тъй че мощно се надявам, че изобщо няма да се наложи да ги употребяваме.

- Само по кое време ви светва лампата, по кое време се задейства някакъв проект и влизат частични ограничения, уповавам се краткотрайни? Не че желая да начертавам такава прогноза – надяваме се всичко това да е отминало и да няма нито изключително състояние, нито конюнктура.

Искам да ви кажа, че най-малко при предходното държавно управление беше изработен един подобен епидемиологичен проект, който аз изрично не мога да го приема. Даже множеството от специалистите, с които съм приказвал, те даже не можеха да схванат какви бяха тези области, в които ту се включва една, ту се включва друга.

- Районирането – за това ли говорите?

Районирането, да. И ограничавахме някаква група от хора в една област, в другата беше свободно. Ние върнахме специалистите. Всеки вторник в Министерство на здравеопазването специалистите ни в тази област заседават и преглеждат обстановката в страната. Дори сега, когато нямаме натоварване на системата, нямаме тежко болни, нямаме увеличение на процентите, безусловно всеки вторник – оня ден бяха при мен, в министерството се преглежда обстановката и се взема решение дали ще се постановат някакви спомагателни ограничения, в смисъл какво би трябвало да направи здравната система, дали би трябвало да се вкарват ограничавания. Това е плаващо разбиране и то се следи. По същия метод, когато се събират тези специалисти, те наблюдават и положението с грипа – дали имаме грипна вълна, дали сме заредени с ваксини, с противогрипни ваксини, какво е съществуването на приспособени ваксини, какво е съществуването на РНК ваксини.

- Разбрах. За да затворим единствено тематиката с имунизациите – ще предложи ли Здравното министерство хората да се имунизират и против грип, и против КОВИД? И за кои групи от популацията това ще е целесъобразно?

Най-препоръчително е за популацията над 65-годишна възраст, то е най-рисково, особено при възможна грипна вълна. Затова предлагам на хората над 65 години да се имунизират. Впечатлението ми е, че имунизираните в действителност доста по-малко боледуват и доста по-рядко боледуват. И протичането е доста по-леко – приказвам за грипа, не приказвам изобщо за КОВИД.

- И приспособените ваксини за кого са разрешени? Трябва да имаме наложително сложени преди този момент?

Трябва да имаме наложително слагане на първа доза РНК ваксина.

- Добре. Поглеждаме в този момент към още значими тематики, които също ми се ще да обсъдим. Недостигът на медикаменти – от време на време получаваме сигнали за такива. Как ще решите проблемите?

Ние имаме лист на лекарствените артикули, които са включени в така наречен положителен лекарствен лист. Автоматично се генерира, се следи дефицита на такива лекарства. Имаме една профилирана Електронна система за следене и разбор – ЕСПА, която демонстрира всяка седмица към избрана дата какъв дефицит. В момента отчитаме един дефицит в аптеките на 69 медикамента. Тя автоматизирано се задейства и сега стопираме тези лекарства за реекспорт, с цел да може да се подсигурява наличността в аптечната мрежа. Сега има проблеми, те са и проблеми в международен мащаб, с някои от суровините за произвеждане на някои лекарства.

- Идващи от Китай главно.

Да. Така че това не е единствено наш проблем. Но нашата система и нашата Изпълнителна организация по медикаментите непрестанно следи този механизъм. Неприятното е, че при предходния кабинет много от медикаментите са извадени от този лист за наблюдаване.

- С каква цел?

Не мога да кажа. В момента вършим разбор на това нещо. Не съм последовател на това нещо. Аз съм от хората и екипът ми, които са последователи всяко едно нещо да се следи по този начин, че популацията да бъде оптимално подсигурено с медикамент, по-късно да мислим за популацията в международен мащаб и дали ще реекспортираме лекарства. Ние на първо място би трябвало да мислим за нашето население в България, то да бъде подсигурено с безусловно всичко и по-късно да мислим за реекспорта на лекарства.

- Предполагам не одобрявате и аптечния туризъм. Той обаче съществува. На от ден на ден българи им се постанова да пътуват до прилежащи страни, в частност да кажем Турция, с цел да откриват по-евтини медикаменти. Това може ли по някакъв метод да се позволи?

Аз това мога да го кажа, че не е в този момент, в последната година, това от години е по този начин. Т.е. този проблем, то не проблем – разликата в цените…

- Ние пасивни наблюдаващи ли би трябвало да бъдем на това цялото нещо?

Не може да бъдем пасивни наблюдаващи. Имаме Национален съвет по цени и реимбурсиране. Дори и в този момент може би сте чули, вършим промени в този Съвет, тъкмо с цел да се ускори контрола на цените на лекарствените артикули, на реимбурсирането им и на подсигуряването с безвъзмездни лекарства в Здравната каса. Следим този развой и взимаме съответните ограничения сега.

- Имате ли информация за изчезнала ваксина от имунизационния календар на 11-годишните деца? Джипита алармираха за това.

Не мога да кажа, че има липса. Има просто разпределение… В момента се реализира разпределението. Просто общопрактикуващите лекари би трябвало да се извърнат към съответните РЗИ-та, с цел да им бъдат подсигурени. Имаме цялостна наличност на всевъзможни ваксини сега в районните ни центрове, в РЗИ-тата. Просто всеки един общопрактикуващ доктор би трябвало да се обърне и да съобщи какво количество и каква ваксина има нужда за неговите пациенти в листата.

- Още в първите ви дни като длъжностен здравен министър направихте поръчка, че в границите на времето, с което разполагате, ще се опитате да извършите остойностяване на лекарския труд на санитарите, също по този начин и на сестрите. Какво направихте за тези два месеца и половина по тематиката?

Това ни е една от главните задания на моя кабинет в Министерство на здравеопазването. Работим по тематиката сега и екипите на Министерство на финансите също работят по правенето на наредбата. Работят екипи от специалисти, други финансисти, външни. Взели сме модела на остойностяване на труда на медицинските служащи от Франция, от Германия. Надявам се до 15-20 дни наредбата, планът на наредбата да бъде подготвен.

- Как ще наподобява той? Понеже имаше формули най-малко, които се афишираха и тиражираха в общественото пространство, тъй като има разлика сред заплатата на доктор, здравна сестра и санитар. И в случай че можем въпреки всичко да очертаем някакви граници, които съгласно вас са обективни, какъв брой да получават?

С числа не можем да приказваме. Те ще си получават толкоз, колкото са изработили. Това е цената на остойностяването на лекарския труд, на медицинските служащи.

- Ако приказваме тогава за базово, стартово възнаграждение да кажем на доктор без компетентност, на здравна сестра и на санитар?

Ами, при всички положения стойностите ще бъдат по-високи от тези, които са сега. Това е обезпечено, стига сътрудника или здравната сестра, която работи в екипа, да е изработила тези пари. Това е значимото. Важното е да се сътвори регулаторния механизъм, с който да се прави точната оценка на труда, да няма външни фактори, които да въздействат върху оценяването на труда.

- Все отново един външен фактор е инфлацията. Ще бъде ли всичко това съобразено и с инфлацията, с повишаването на живота?

Естествено, естествено, че ще бъде механизъм, който ще бъде съгласуван с всички процеси в обществото и в икономическата сфера, които се развиват.

- Като % двуцифрено нарастване ли чакаме на заплатите?

Не мога да се наемам с точни числа, разбирате ли? Много е релативно. Те в този момент, сега, както виждате, в някои от лечебните заведения не могат да реализират равнищата, които бяха заложени в груповия трудов контракт.

- Общинските лечебни заведения се затрудняват с това.

И е обикновено, тъй като те разполагат с разнообразни бюджети. Има лечебни заведения, в които имат просрочени отговорности, имат усложнения. Не мога по този начин, с лека ръка да кажа, че от през днешния ден заплатата ще стане по две или по три по-висока.

- Тъкмо казахте просрочени отговорности и непосредствено отваряме тематиката за болница „ Александровска “. Преди година и малко беше заменено управлението на болничното заведение. Кажете ми в този момент какво е настоящото й финансово положение – с просрочени отговорности отново за милиони ли е или както твърди управлението, има погрешна информация при одита?

Аз съм извънредно обезпокоен за „ Александровска болница “. Разберете, това въпреки всичко е „ Алма Матер “ на България, това е най-голямото и първо лечебно заведение в София и сме ангажирани извънредно доста за възобновяване на естественото финансово положение и действие на тази болница. След направения ни вътрешен одит, който го разпоредих още с встъпването ми в служба и разпоредих и други инспекции, положението изобщо не е прелестно.

- Надявам се, тук може да бъдете съответен?

О, да, мога да бъда съответен. Освен насъбраните отговорности преди актуалното управление, притеснителното е, че при актуалното управление за една година има насъбрани нови просрочени отговорности в размер на към 23 милиона лв., което е една доста, доста сериозна цифра. Ние като кабинет взаимно с Медицински университет, взаимно с Българския червен кръст, взаимно с хабилитираните лица от болничното заведение вършим и се стараем да създадем възстановителен проект по този начин, че това, този развой да бъде пресечен. Държавата е подсигурила голям финансов запас, в смисъл, подготвили сме заем, който да бъде провиснал на „ Александровска болница “.

- Ама това ще е втори заем, тъй като през лятото Кирил Петков и кабинетът на Кирил Петков отпуснаха 35 милиона лв., нали по този начин?

Искам да бъда прецизен – не са ги отпуснали. Взели са решение на Министерски съвет да бъдат отпуснати. По време на тяхното ръководство просто е взето решението, само че парите не са отпуснати.

- Това е значимо, доста е значимо.

Парите следва да бъдат отпуснати от нашия кабинет при осъществяване на някои условия по контракти. Но тези условия, които са сложени от предходния кабинет – да се сключат съглашения с безусловно всички кредитори, което е съвсем невероятно, защото там отговорностите са към доста кредитори. Съвместно с управлението и нашето министерство реализираме съглашения, с множеството сме постигнали съглашения. Аз в този момент следва да внеса на Министерски съвет да преразгледаме това съглашение по този начин, че да мога да дава заема, да можем ние да предоставим заема по този начин, че оптимално бързо „ Александровска болница “ да може да стартира да се възвръща.

- На каква стойност са отговорностите към кредиторите и парите, които страната ще отпусне, ще съумеят ли да спасят болничното заведение?

Ще оказват помощ, ще оказват помощ, при всички положения ще оказват помощ. Но при един добър възстановителен проект, при взаимното присъединяване, отново споделям, и на Медицинския университет, и на всички структури на страната, обединени, мисля, че ще успеем да помогнем на „ Александровска болница “.

- Имахте персонална среща с шефа на „ Александровска болница “ доктор Александров, който беше назначен през лятото на предходната година. Какво ви сподели той? Вие удовлетворени ли сте от неговата работа?

Аз го поканих, защото той оспори в медийното пространство цифрите, които излязоха от нашия вътрешен одит. Това беше преди два дни. Веднага се отзовах и целият екип на управлението на „ Александровска “ беше поканен в моя кабинет. Уважих претенциите му и във вчерашния ден отново изпратих Медицински одит взаимно с него да преразгледат неговото счетоводство. Неприятното е, че се оказа, че тези числа в действителност са правилни и в действителност одитът, който е изработен, цифрите, които са изложени – за 23 милиона нови просрочия, са факт. Така че аз не мога да бъда удовлетворен от това ръководство.

- Ще желаете ли тогава промяна на управлението на болничното заведение?

В момента екипът ми в Здравното министерство разсъждава, отново споделям, приказваме и с други структури, отново ще загатна – с Медицинския университет, с Българския червен кръст, с всички виновни за опазването на здравето. Разберете, това е доста виновна задача и доста сериозна.

- Аз видях проект Медицинският университет да поеме управлението, само че доколкото знам, това е отхвърлено.

Не е въпросът единствено да сменим един човек с различен или по този начин. Тук би трябвало да се приказва за екипност. Другият проблем на „ Александровска болница “ е, че доста от положителните лекари са напуснали. Ние би трябвало да създадем такава среда на работа в тази болница, че екипите и водещите експерти да се върнат, защото една болница не се възвръща единствено с финанси. Тя се възвръща с положителни лекари. Пациентите следват лекаря – това е предписание в медицината. За да може да се върнат финансовите приходи и да се оздрави една болница…

- Има ли други лечебни заведения обаче, доктор Меджидиев, които са в сходно положение, или „ Александровска “ е казус?

В толкоз тежко положение не мога да кажа, че има. Има и други лечебни заведения със отговорности, само че там екипите работят сега и се стараят да се възвръщат. И нямам толкоз огромни терзания за друга болница, както за „ Александровска “.

- Ще ми се в този момент дружно да забележим и резултатите от нашата система „ Холар “. Днес въпросът ни е навръх тематика „ Здравеопазване “. Призовахме хората да оценят качеството на опазването на здравето. Има и следващ въпрос, резултатите там също ще са забавни, ще ги разясняваме и с вас. Ето, на въпроса „ Оценете качеството на опазването на здравето в България “, хората, които са се присъединили посредством QR кода в нашето допитване, са 48,5% – изрично показват негативна оценка, не са удовлетворени от опазването на здравето. 24% - по-скоро не са удовлетворени. Виждате, 4,8% - доста е невисок процентът на хората, които са напълно удовлетворени. Ето го и последващият въпрос: „ От какво най-много имате потребност като пациенти? “. 55% - доста висок дял от хората, споделят „ По-качествено лекуване “. Втори като резултат – „ По-добри условия в лечебните заведения “. Трето – „ По-евтино лекуване “, и четвърто – „ По-добро отношение “, 12,3%. Вашите старания по този начин ли са ориентирани и по какъв начин приемате тези резултати?

Не се удивлявам на статистиката, само че мога да кажа, че в случай че такава статистика се направи и в една водеща европейска страна от Европейския съюз, няма да бъде доста по-различна. Почти на всички места по света хората по принцип постоянно желаят по-добро опазване на здравето. Това е заложено във всеки един от нас.

- Въпросът е ние знаем ли нашите болежки и опитваме ли се тях да излекуваме?

Стараем се. Аз мога да кажа, че България е една от страните – примерно, давам образец КОВИД обстановката, която най-добре се оправи.

- И все пак, останахме с доста невисок % на имунизирани.

И все пак, отново сме недоволни.

- Да.

Но желая да кажа, единствено ще дам един образец – къде има по-добър, по-лесен достъп до експерти в Европа?

- Благодаря ви. Много забавен диалог със служебния здравен министър доктор Асен Меджидиев.
Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР