Екстремните горещини могат да убият милиони хора в Европа
Очаква се рисковите температури, изключително горещините, да доведат до гибелта на до 2,3 милиона души в Европа до края на века, в случай че страните не подхващат по-добри ограничения за понижаване на въглеродните излъчвания и адаптиране към по-горещите условия, демонстрира ново изследване.
В момента смъртността от мраз е по-висока от тази от топлота в Европа. Въпреки това, екип от Лондонското учебно заведение по хигиена и тропическа медицина, употребявайки климатични модели и разбори на смъртността в 854 европейски града, откри, че с увеличението на температурата смъртността от мраз понижава постепенно, до момента в който смъртността от жега пораства доста.
Проучването демонстрира, че в случай че намаляването на въглеродните излъчвания е лимитирано и акомодацията е минимална (като създаване на климатични и охлаждащи центрове), страните като Италия, Южна Испания и Гърция ще преживеят забележителен растеж на смъртността от жега. Напротив, северни страни като Скандинавия и Обединеното кралство ще отчетат спад в смъртността, най-вече поради по-умерените ниски температури.
Дори в най-оптимистичните сюжети, с огромно понижаване на въглеродните излъчвания и забележителна акомодация, въпреки всичко ще има нарастване на смъртността, обвързвана с температурата. Екипът акцентира, че смъртността от мраз понижава в северните региони, които не са толкоз компактно обитаеми, спрямо южните елементи, където горещините са по-смъртоносни.
Проучването планува, че в Малта смъртността, обвързвана с температурата, ще се усили с 269 души на всеки 100 000 до края на века, до момента в който в Ирландия ще има дребен спад. Западна Европа, с по-развита инфраструктура, ще се оправи по-добре от Източна Европа, заключава проучването.
Големите горещи талази в последните години към този момент убиха хиляди хора, а най-смъртоносната от тях бе през 2003 година, с към 70 000 жертви. Проучването предвижда, че в най-лошия случай Барселона може да претърпи съвсем 250 000 спомагателни смъртни случая, свързани с жега, а Рим и Неапол - до 150 000.
За да се понижи смъртността, Европа ще би трябвало да влага в обилни адаптационни ограничения, като климатизация на домове, създаване на зелени площи и центрове за изстудяване, като тези ограничения ще бъдат изключително значими за по-възрастните хора, които са по-уязвими към топлинен удар.
В момента смъртността от мраз е по-висока от тази от топлота в Европа. Въпреки това, екип от Лондонското учебно заведение по хигиена и тропическа медицина, употребявайки климатични модели и разбори на смъртността в 854 европейски града, откри, че с увеличението на температурата смъртността от мраз понижава постепенно, до момента в който смъртността от жега пораства доста.
Проучването демонстрира, че в случай че намаляването на въглеродните излъчвания е лимитирано и акомодацията е минимална (като създаване на климатични и охлаждащи центрове), страните като Италия, Южна Испания и Гърция ще преживеят забележителен растеж на смъртността от жега. Напротив, северни страни като Скандинавия и Обединеното кралство ще отчетат спад в смъртността, най-вече поради по-умерените ниски температури.
Дори в най-оптимистичните сюжети, с огромно понижаване на въглеродните излъчвания и забележителна акомодация, въпреки всичко ще има нарастване на смъртността, обвързвана с температурата. Екипът акцентира, че смъртността от мраз понижава в северните региони, които не са толкоз компактно обитаеми, спрямо южните елементи, където горещините са по-смъртоносни.
Проучването планува, че в Малта смъртността, обвързвана с температурата, ще се усили с 269 души на всеки 100 000 до края на века, до момента в който в Ирландия ще има дребен спад. Западна Европа, с по-развита инфраструктура, ще се оправи по-добре от Източна Европа, заключава проучването.
Големите горещи талази в последните години към този момент убиха хиляди хора, а най-смъртоносната от тях бе през 2003 година, с към 70 000 жертви. Проучването предвижда, че в най-лошия случай Барселона може да претърпи съвсем 250 000 спомагателни смъртни случая, свързани с жега, а Рим и Неапол - до 150 000.
За да се понижи смъртността, Европа ще би трябвало да влага в обилни адаптационни ограничения, като климатизация на домове, създаване на зелени площи и центрове за изстудяване, като тези ограничения ще бъдат изключително значими за по-възрастните хора, които са по-уязвими към топлинен удар.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ