Очаква се ежедневното генериране на отпадъци на глава от населението

Очаква се ежедневното генериране на боклуци на глава от популацията в страните с високи приходи да се усили с 19 % до 2050 година, в съпоставяне със страните с ниски и междинни приходи, където се чака да се усили с почти 40% или повече, демонстрира един от последните отчети на по тематиката. Очаква се общото количество боклуци, генерирани в страните с ниски приходи, да нарасне с повече от три пъти до 2050 година. За кои райони приказваме обаче, дано имаме поради, че страната ни не е в категорията на най-бедните страни в света колкото и това да ни се коства от дълго време, че е по този начин. Светът генерира 2,01 милиарда тона твърди битови боклуци годишно, като минимум 33 % от тях не се ръководят по безвреден за околната среда метод. В международен мащаб генерираните боклуци на човек дневно са приблизително 0,74 кг, само че варират в необятни граници, от 0,11 до 4,54 кг. Въпреки че те съставляват единствено 16 % от международното население, страните с високи приходи генерират към 34 %, или 683 милиона тона от международните боклуци. Ако гледаме напред, се чака световните боклуци да набъбнат до 3,40 милиарда тона до 2050 година, повече от двойно нарастване на популацията за същия интервал. Като цяло има позитивна връзка сред генерирането на боклуци и равнището на прихода. Генерирането на боклуци в началото понижава при най-ниските равнища на приходи и по-късно се усилва с по-бързи темпове за спомагателни промени в прихода при ниски равнища на приходи, в сравнение с при високи равнища на приходи. Събирането на боклуци е сериозна стъпка в ръководството на отпадъците, само че процентите варират значително според от равнищата на приходите, като страните с по-висок междинен и висок приход обезпечават съвсем универсално събиране на боклуци. Страните с ниски приходи събират към 48% от отпадъците в градовете, само че този дял пада фрапантно до 26% отвън градските региони. В другите райони Африка на юг от Сахара събира към 44 % от отпадъците, до момента в който Европа, Централна Азия и Северна Америка събират минимум 90 % от отпадъците. Съставът на отпадъците се разграничава в другите равнища на приходи, отразявайки разнообразни модели на ползване. Страните с висок приход генерират релативно по-малко хранителни и зелени боклуци, с 32 % от общите боклуци, и генерират повече сухи боклуци, които могат да бъдат рециклирани, в това число пластмаса, хартия, картон, метал и стъкло, които съставляват 51 % от отпадъците. Страните със междинен и невисок приход генерират надлежно 53% и 57% хранителни и зелени боклуци, като частта на органичните боклуци се усилва с намаляването на равнищата на икономическо развиване. В страните с ниски приходи материалите, които могат да бъдат рециклирани, съставляват единствено 20 % от потока боклуци. В другите райони няма огромно многообразие в потоците боклуци отвън тези, които са в сходство с приходите. Всички райони генерират приблизително към 50 % или повече органични боклуци, като се изключи Европа и Централна Азия и Северна Америка, които генерират по-големи елементи сухи боклуци. Често е неправилно схващането, че технологията е решението на казуса Често е неправилно схващането, че технологията е решението на казуса с неуправляемите и увеличаващи се боклуци, демонстрира анализът. Технологията не е панацея и нормално е единствено един фактор, който би трябвало да се вземе поради при ръководството на твърди боклуци. Държавите, които напредват от откритото депониране и други рудиментарни способи за ръководство на отпадъците, са по-склонни да съумеят, когато изберат подобаващи за локално равнище решения. В международен мащаб множеството боклуци сега се изхвърлят или изхвърлят в някаква форма на хранилище. Около 37 % от отпадъците се депонират под някаква форма на хранилище, 8 % от тях се депонират в санитарни депа със системи за хващане на газ. Откритият дъмпинг съставлява към 31 % от отпадъците, 19 % се оползотворяват посредством преработване и компостиране, а 11 % се изгарят за дефинитивно изхвърляне. Адекватното изхвърляне или отнасяне на боклуци, като да вземем за пример следени депа или по-строго експлоатирани уреди, е съвсем извънредно в региона на страните с висок и по-висок междинен приход. Страните с по-ниски приходи нормално разчитат на открит дъмпинг; 93 % от отпадъците се изхвърлят по този начин в страни с ниски приходи и единствено 2 % в страни с високи приходи. Три района изхвърлят намерено повече от половината от отпадъците си – Близкия изток и Северна Африка, Субсахарска Африка и Южна Азия. Страните с по-висок междинен приход имат най-голям % на боклуци в депата - 54 %. Този % понижава в страните с висок приход до 39 %, като 36 % от отпадъците се отклоняват за преработване и компостиране и 22 % за изгаряне. Изгарянето се употребява най-вече в страни с висок потенциал, високи приходи и лимитирана земя, демонстрира анализът. Въз основа на размера на генерираните боклуци, състав и метод, по който се ръководят, се пресмята, че излъчванията на парникови газове, еквивалентни на 1,6 милиарда тона въглероден диоксид (CO2), са генерирани от отнасяне и депониране на твърди боклуци през 2016 година, или 5 % от световните излъчвания. Това се дължи главно на изхвърлянето на боклуци в открити сметища и депа без системи за събиране на газ. Очаква се излъчванията да се усилят доста, в случай че няма усъвършенствания в бранша Хранителните боклуци съставляват близо 50% от излъчванията. Очаква се излъчванията, свързани с твърди боклуци, да се усилят до 2,38 милиарда тона CO2 еквивалент годишно до 2050 година, в случай че не се създадат усъвършенствания в бранша. В множеството страни интервенциите по ръководство на твърдите боклуци нормално са локална отговорност и близо 70 % от страните са основали институции, виновни за създаването на политики и регулаторния контрол в бранша на отпадъците. Около две трети от страните са основали целево законодателство и разпореждания за ръководство на твърдите боклуци, макар че използването им варира фрапантно. Прякото присъединяване на централното държавно управление в даването на услуги за боклуци, друго от регулаторния контрол или фискалните прехвърляния, е извънредно, като към 70 % от услугите за боклуци се следят непосредствено от локални обществени организации. Най-малко половината от услугите, от първичното събиране на боклуци до третирането и обезвреждането, се ръководят от обществени организации, а към една трета включват публично-частно партньорство. Въпреки това, сполучливите партньорства с частния бранш за финансиране и интервенции нормално са сполучливи единствено при избрани условия с подобаващи структури за стимулиране и механизми за използване и затова те не постоянно са идеалното решение. Финансирането на системите за ръководство на твърди боклуци е доста предизвикателство, още повече за настоящите оперативни разноски, в сравнение с за финансовите вложения, а оперативните разноски би трябвало да се вземат поради авансово. Потребителските такси се движат от 35 до 170 $ на година В страните с високи приходи оперативните разноски за интегрирано ръководство на отпадъците, в това число събиране, превоз, отнасяне и неутрализиране, нормално надвишават 100 $ на звук. Страните с по-ниски приходи харчат по-малко за интервенции с боклуци в безусловно изражение, с разноски от към 35 $ на звук, а от време на време и по-високи, само че тези страни доста по-трудно възобновяване на разноските. Управлението на отпадъците е трудоемко и разноските единствено за превоз са в диапазона от 20–50 $ на звук. Възстановяването на разноските за услуги за боклуци се разграничава фрапантно в другите равнища на приходите. Потребителските такси варират от приблизително 35 $ на година в страни с ниски приходи до 170 $ на година в страни с високи приходи, като цялостното или съвсем цялостно възобновяване на разноските е значително лимитирано и по-скоро в страните с високи приходи. Моделите за потребителски такси могат да бъдат закрепени или променливи според от типа на таксувания консуматор. Обикновено локалните управляващи покриват към 50 % от капиталовите разноски за системи за боклуци, а останалата част идва основно от дотации на националното държавно управление и частния бранш. В България, знаете, множеството разноски се вършат на национално равнище, без необикновен дял, който общините да поемат като финансиране, което може би е минус. Но пък би трябвало да се създадат доста други промени.