Очаква се до месеци в България да има реформирано законодателства

Очаква се до месеци в България да има реформирано законодателства в региона на строителството и устройство на територията.

За задачата сега работи междуведомствената работна група, която изготвя промени в Закона за устройство на територията, в Наредба № 7 за разпоредбите и нормативите за устройство на обособените типове територии и устройствени зони и в Наредба № 4 за обсега и наличието на капиталовите планове.

Работната група е основана със заповед на вицепремиера и министър на районното развиване и благоустройството Гроздан Караджов, като в състава ѝ са включени специалисти от Министерство на регионалното развитие, ДНСК, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и представители на браншовите организации, участващи в капиталовия развой.

Заседанията се организират в съдействие със Съюз на архитектите в България и Регионална гилдия „ София-град “ към Камара на архитектите в България, подпомагащи техническото застраховане.

Какви са главните претенции на архитектите попитахме Чавдар Тенев, ръководител на Регионална гилдия - Пловдив на Камарата на архитектите в България.

- Арх. Тенев, сега текат съвещание на работна група към Министерство на регионалното развитие, която има задачата да приготви оферти за законодателни промени в региона на устройственото обмисляне, капиталовото планиране и строителството. Кои са най-сериозните проблеми в актуалните текстове на Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и на наредбите, свързани с неговото използване?

- В рамките на Камарата ние имаме работна група, която се занимава точно с нормативната уредба. Разглеждаме предложение и от други браншови организации, които имат отношение към нормите в нашия отрасъл. Правим разбор на всички оферти, приготвяме и наши и търсим по-широк кръг от поддържа от всички сътрудници, с цел да може да излезем с общи оферти. След това наши сътрудници показват резултата от този развой в работната група към районното министерство, където сега тече дебатът за измененията в Закона за устройство на територията и други подзаконови нормативни актове и наредби. В този смисъл, аз мога да показва желанията на другите участници в съществени линии. Като проектанти, защото това е съществена част от гилдията, сме се стремили постоянно и в предходни държавни управления с искане да се облекчи административната тежест в капиталовия развой и главно това, което ни касае като проектанти – условията към плановете, наличието им, условията за одобряването им и разрешаване на строителство. Това е болната тематика. Резултатът обаче сякаш е тъкмо в противоположната тенденция. Когато ние сме желали нещо да се облекчи в посока понижаване на наличието на плановата документи, вместо това са се явявали нови елементи и условия. Не знам по какъв начин да разбираем този феномен. Очевидно е, че практиката досега е незадоволителна, и с новото държавно управление, както всекидневно с всяка нова власт, се потегля с вярата, че ще оправим проблематичните звена. Всички гилдии – Камарата на строителите, Камарата на инженерите, Инвестиционната камара, и Камарата на архитектите, Камарата на геодезистите, на компаниите в надзора на проектирането или тъй наречените консултанти, бизнесмените – в този момент всички са се изправили и са подготвени да показват настояванията си. Много постоянно нашите ползи се разминават и по тази причина се търси баланс. Моето терзание, че в министерството настанаха лични промени, както постоянно се случва, само че казусът е, че не виждаме новите хора да имат опита и подготовката. Трябва да познаваш капиталовия развой от първата до последната му точка, с цел да може да регламентираш рационални, оптимални и ефикасни правила. Имам опасения, че има недостатъци в това отношение.

- Чисто юридически ли са проблемите или действително би трябвало да бъде изменен фактическият развой по процедури, планове и така нататък?

- Това е огромният проблем на нашата нормативна уредба, тъй като тя посредством юридическата материя урежда техническата материя. Основният закон, с който се регламентира целия капиталов развой – и проектантския, и строителния и надзорния, е главно изпълнен с техническа материя, дефинирана посредством юридическа форма. Големият проблем е, че юристите мъчно схващат техническата материя и назад – ние като механически лица мъчно схващаме юридическия смисъл. Това прави мъчно съчетаване на двете сфери в интерес на добър краен резултат. Не инцидентно предходният закон, който беше Закон за териториално и селищно устройство с абревиатура ЗТСУ, беше наименуван от юристите Закона за търсача на мощни чувства, просто тъй като материята е мъчно разбираема. Днес законът има друго име, само че усложненията за разбирането му останаха.

- Кои са главните промени, които би трябвало да бъдат заложени в новата юридическа рамка и за които КАБ ще упорства?

- Отделните гилдии се стремят към разнообразни неща. Както към този момент показах, ние проектантите желаеме да се понижи административната тежест, т.е. да отпаднат някои елементи от плана. Появиха се паразитни елементи, които преценяме като ненужни да участват в плановата документи, с цел да се издаде позволение за градеж. Например – планът за сигурност и здраве, планът за ръководство на строителните боклуци, планът за озеленяване на свободните дворни пространства. Не споделяме, че не би трябвало да ги има и да се вършат, само че няма потребност да бъдат плановата документи, с цел да се позволи строителството. Това са задължения на строителя във връзка с здравната среда, само че те са ясни условия и правила, които просто би трябвало да се съблюдават. За всички неща си има и други наредби и строителят просто би трябвало да ги съблюдава. Шофьорът на камиона, който извозва строителни боклуци, не си носи под мишница нашия план, с цел да чете по какъв начин и къде да ги транспортира. При озеленяването да вземем за пример има моделиране, а и изчакване на съответни сезони за облагородяване и стигаме до парадокса, че не може да се вкара постройка в употреба, тъй като по план има едроразмерна растителност, която не може да се засади през зимата да вземем за пример. Нашите претенции са такива недомислици да отпаднат. Искаме също да се отстранен съгласувания с институции, с които към този момент са били правени съгласувания. Когато се вършат подробните проекти, те се съгласуват с доставчиците на сила, вода, с Регионална инспекция за опазване на околната среда и други След това още един път се съгласуват при капиталовия план, което считаме, че е ненужно. Друга тематика, обвързвана с намаляването на административната тежест - и в този момент има текст, който споделя, че на съображение на утвърден абстрактен план, може да се издаде позволение за строителство. Проблемът обаче е, че текстът не е доста чист, тъй като идейният план, по който може да се издаде позволение, в настоящия му тип не е заложена задоволително информация в него, тъй че да няма опасности. Затова предлагаме да се дефинират две етапи на планиране, а не както са в този момент три. Искаме да има регламентирана планова фаза за издаване на позволение за градеж и по-късно етапа на самото строителството да бъде доизяснена и включено в нея нужното. Това е сложен въпрос, само че желаеме по-облекчен механизъм за първата фаза и по едно и също време с това да не основава неподходящи условия.

- Като опцията за строителството без утвърдени планове по публични поръчки ли?

- В момента го има и това е един от проблемите, тъй като е казано, че на съображение на абстрактен план могат да се разпореждат публични поръчки. Това обаче не може да стане по този начин, тъй като за публичната поръчка би трябвало да има подробна количествена сметка, няма ги нужните неща за възлагане и да има конкуренция сред строителите. Трябва работен план и подробната количествена сметка, която излиза с него. Там са включени какви материали се залагат и какъв брой. Не знам случай, по който по абстрактен план да е възлагана социална поръчка, макар че съществува като опция. Освен в случай че не е нагласена, както подозираме постоянно. Но по този начин или другояче заложените сега разпореждания и благоприятни условия не работят.

- А какво е мнението ви за процедурите на инженеринг?

- Категорично настояваме инженерингът да отпадне като форма за възлагане на публични поръчки. Наясно сме, че има такива публични поръчки, за които инженерингът може да остане, само че не може по принцип да остане. В смисъла на това, когато реши възложителя да го прави на инженеринг. Големи и комплицирани задания би трябвало да бъдат авансово решени с планове, оповестени на състезания, нормално на архитектурни такива, тъй като това е основата. За нас това е верният метод – афишира се конкурс, възложителя избира най-хубавия план и към този момент по него да се организира процедура за осъществяването му. Това, което сега се практикува по Закон за обществените поръчки, е следното – афишира се социална поръчка на инженеринг, да вземем за пример за градеж на някаква значима социална постройка, само че параметрите които се залагат са главно цената и не знаеш действително какво ще бъде направено с тази стойност. Кандидатите оферират услуга на избрана стойност, без да се знае тъкмо какво ще бъде издигнато. Абсолютно погрешен метод. В момента няма и обективно съревнование сред строителите. Търгът сред строителите не се базира върху едно планово решение, защото всеки си мисли негов си план. Трябва да има една база за състезание сред строителите. Затова сме безапелационни по този въпрос и се радваме, че и останалите участници от други гилдии, споделят мнението за инженеринга. Няма проблем той да остане за обекти, които не са от огромна значителност, само че за останалите би трябвало да бъде изцяло изкоренен като процедура.

- Например реставрацията на постройката на Българска народна банка би трябвало да е по такава процедура?

- Да. Наскоро имахме рецензии към общинската администрация с оповестена социална поръчка за втория корпус на учебното заведение „ Княз Александър I “ и това е един характерен образец. Общината разгласи инженеринг, а това с изключение на, че е значима социална постройка, има дадености – съществуващата постройка е монумент на културата, а дворното пространство може да бъде решено по друг метод. Ако не се реши на конкурс и да се избере най-хубавото решение на сътрудници архитекти, може да се нанесат вреди на публичния интерес. Общинските управления постоянно се оправдават със средствата – ще изтървем средствата, и така нататък Но тук приказваме за концепция от няколко години да се построи втори корпус, а общината не предприе нищо. Не разгласи конкурс и при приключването на периодите инициира инженеринг. Дори с риск да не се осъществя в този момент тази инвестиция е по-добре да се отсрочи, само че да се направи както би трябвало. Това е доста индикативен образец, за жалост в Пловдив всеобщо се нарушаваше. Художествената изложба е различен образец – да не приказваме, че не беше нужно да се събаря остарялата постройката и да се прави сходна със същите параметри. Унищожихме постройка, която имаше извънредно положително архитектурно решение, а новата се направи на инженеринг и не мисля, че има по-добър резултат.

- Къде има разминавания сред гилдиите по настояванията за промени в Закон за устройство на територията?

- Например строителите и бизнесмените желаят страната тотално да бъде изолирана от капиталови развой, само че не може по този начин. Държавата би трябвало да дефинира разпоредбите, по които би трябвало да се построява материалната среда, такава щото тя да не допуска бедствия, повреди и различен вид застрашаващи фактори. Например при земетресение, страната би трябвало да е подсигурила постройката да е основана устойчива. Да се избегнат рисковете от пораждане на пожари, освен при жилищните, само че и при индустриални и складови здания. Правилата са основани по този начин, че в постройките да се понижат рисковете от пораждане на пожар или друга повреда, а при настъпването им бързо и за доста малко време да може да се изтеглят от тях. Тя би трябвало да сътвори разпоредбите и да следи за спазването им по време на градежите. Не можем напълно да приемем, че този надзор ще премине в частни ръце. В момента една част от тази функционалностите на страната е приватизирана в лицето на компаниите за самостоятелен строителен надзор. Но тя е приватизирана изцяло порочно. Този самостоятелен надзор не е самостоятелен, тъй като му заплаща възложителя. Частните надзорни компании са склонни да вършат взаимни отстъпки в интерес на възложителя, тъй като точно той е техния шеф. Това би трябвало да се промени. Според мен има напълно обоснован метод това да се реши – тези компании да се финансират от страната. Когато възложителят се яви пред държавните органи за легализация на заповедната книга по капиталовия развой и се даде старт на строителната площадка, това може да е моментът, в който строителят отдава контрола на Дирекцията за народен строителен надзор, дефинира му се такса и се заплаща. Този фонд може да бъде употребен страната да разпореди на избрана компания да упражнява контрол, само че това би трябвало да мине през страната.

Очаквайте втората част от изявлението с арх. Тенев в TrafficNews!