Очаква се бюджетен излишък от 400 млн. лв.
Очаква се бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на март да бъде остатък в размер на 0,4 милиарда лева (0,2 % от прогнозния БВП), оповестиха от Министерството на финансите (МФ).
Според данните приходите, помощите и даренията по КФП към март нарастват с към 7,5 на 100 по отношение на същия интервал на миналата година.
От МФ означават още, че в края на март Фонд " Сигурност на електроенергийната система " (ФСЕС) изплати в цялостен размер всички отговорности към производители на електрическа сила в осъществяване на член 36б, алинея 1 от Закона за енергетиката.
Приходите, помощите и даренията по КФП към март се чака да бъдат в размер на 15,8 милиарда лева и нарастват с 1,1 милиарда лева (7,5 на сто) по отношение на регистрираните за първото тримесечие на 2023 година Съпоставени със същия интервал на миналата година, данъчните доходи нарастват в номинално изражение с 0,3 милиарда лева
Приходите от осигурителни вноски нарастват с към 0,5 милиарда лева, приходите от директни налози - с към 0,2 милиарда лева, а косвените налози са близки до регистрираните за първото тримесечие на 2023 година Отчита се базов резултат в частта на другите налози главно в две посоки. Едното е, че целевите вноски от производителите на електрическа сила по бюджета на ФСЕС понижават по отношение на нормализирането на цените на електрическата сила на Българската самостоятелна енергийна борса. Второто е, че понижават постъпленията от краткотрайната солидарна вноска за сдруженията и местата на стопанска активност от Съюза, извършващи активност в браншовете на суровия петрол, природния газ, въглищата и нефтопреработването за генерираните свръхпечалби според член 14 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година по отношение на незабавна интервенция за справяне с високите цени на силата.
istock
Постъпленията от помощите и дарения (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) нарастват с към 0,9 милиарда лева, до момента в който неданъчните доходи са по-ниски от регистрираните за същия интервал на миналата година, заради спад при постъпленията от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове по бюджета на ФСЕС.
Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към март възлизат на 15,4 милиарда лева, което е 18,9 % от годишните планове. В обособените разходни индикатори повишаване има при обществените разноски, в резултат на изплатените по-високи пенсии, след влязлото в действие нарастване от юли 2023 година, както и на по-високите разноски за личен състав, след нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав и при някои други администрации с признатия в средата на 2023 година Закон за държавния бюджет за 2023 година
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31 март от централния бюджет, възлиза на 0,3 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Според данните приходите, помощите и даренията по КФП към март нарастват с към 7,5 на 100 по отношение на същия интервал на миналата година.
От МФ означават още, че в края на март Фонд " Сигурност на електроенергийната система " (ФСЕС) изплати в цялостен размер всички отговорности към производители на електрическа сила в осъществяване на член 36б, алинея 1 от Закона за енергетиката.
Приходите, помощите и даренията по КФП към март се чака да бъдат в размер на 15,8 милиарда лева и нарастват с 1,1 милиарда лева (7,5 на сто) по отношение на регистрираните за първото тримесечие на 2023 година Съпоставени със същия интервал на миналата година, данъчните доходи нарастват в номинално изражение с 0,3 милиарда лева
Приходите от осигурителни вноски нарастват с към 0,5 милиарда лева, приходите от директни налози - с към 0,2 милиарда лева, а косвените налози са близки до регистрираните за първото тримесечие на 2023 година Отчита се базов резултат в частта на другите налози главно в две посоки. Едното е, че целевите вноски от производителите на електрическа сила по бюджета на ФСЕС понижават по отношение на нормализирането на цените на електрическата сила на Българската самостоятелна енергийна борса. Второто е, че понижават постъпленията от краткотрайната солидарна вноска за сдруженията и местата на стопанска активност от Съюза, извършващи активност в браншовете на суровия петрол, природния газ, въглищата и нефтопреработването за генерираните свръхпечалби според член 14 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година по отношение на незабавна интервенция за справяне с високите цени на силата.
istock Постъпленията от помощите и дарения (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) нарастват с към 0,9 милиарда лева, до момента в който неданъчните доходи са по-ниски от регистрираните за същия интервал на миналата година, заради спад при постъпленията от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове по бюджета на ФСЕС.
Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към март възлизат на 15,4 милиарда лева, което е 18,9 % от годишните планове. В обособените разходни индикатори повишаване има при обществените разноски, в резултат на изплатените по-високи пенсии, след влязлото в действие нарастване от юли 2023 година, както и на по-високите разноски за личен състав, след нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав и при някои други администрации с признатия в средата на 2023 година Закон за държавния бюджет за 2023 година
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31 март от централния бюджет, възлиза на 0,3 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ