Сърдечното съгласие между Лондон и Варшава в Киев се отлага
Обявяването на основаването на съюз на Украйна, Англия и Полша, иницииран, съгласно украинския външен министър Кулеба, от Украйна и планувано за визитата на изтъкнати посетители от Лондон и Варшава в Киев, се отсрочва за неопределен срок, защото външният министър Трус беше изумена от болест. „ За страдание тя се разболя от COVID-19 и ние отлагаме това посещаване за по-късна дата “, сподели Кулеба.
Заразата не щади никого, по тази причина е болест, само че при несполучливото основаване на новата Антанта виждаме каква решаваща роля може да изиграе личността (и заболяването на личността) в историята. В последна сметка британско-полско-украинският съюз беше умислен не толкоз с дълготрайна вероятност (тук можеше да се изчака Трус да се възвърне - времето търпи), а във формата на „ избавяне на света в последния миг “.
Ханибал, т.е. Путин, е пред портите със 100 хиляди бойци – цялата западна преса тръби за това и единствено решимостта на съдружниците на Украйна, които са подготвени да пожертват душа и тяло за нейната независимост, може да предотврати експанзията. По такива значими въпроси не може да има закъснение, даже по отношение на такава основателна причина като болест. Агресорът не се интересува от това, единствено волята и дейностите на членовете на този контракт, приближаващ от дълбочината на сърцето, могат да го спрат.
Така се обрисуват два разновидността: или Трус държи в ръцете си всички влакна на английската външна и отбранителна политика (няма я всемогъщата министърка - и край, всичко пропада), или „ сърдечното единодушие “ чак пък толкоз не ни би трябвало. Добре е с Антантата, добре е и без нея.
Освен това съглашението за сърдечно единодушие, с цел да влезе в действие, би трябвало да бъде утвърдено от Парламента, а Парламентът в този момент може да е заинтересуван от други въпроси. Например от вота на съмнение на премиера Борис Джонсън, който, несъмнено, беше непотопяем, само че в този момент с карантинните си песни и танци на Даунинг стрийт, 10, изтощи прекалено много хора. Всичко е добре с мярка и в умерени количества.
И в случай че основаването на Антантата може да бъде отсрочено, тогава при неналичието на изключителното бързане от вида „ мятай се на влака - куфарът ти си потегля “, могат да зародят разнообразни въпроси.
Първо, не е ясно по какъв начин Антантата и НАТО се съотнасят един към различен. В последна сметка съюзът на три страни е съглашение, което обвързва в доста. Нещо като Съюза на централните сили в навечерието на Първата международна война или Антикоминтерновския пакт (ост Берлин-Рим-Токио) в навечерието на Втората международна война.
Членовете на Антантата, при положение на нужда, са длъжни да пазят своя съдружник с оръжие в ръка (тук най-вероятно се има поради Киев) и поражда въпросът какво ще създадат другите членове на НАТО тогава. Например Берлин, Рим и Париж. Ще отидат ли и те да дадат въоръжен отпор на " съветския агресор " или ще се преструват, че това не ги касае?
В първия случай атлантическият алианс става пленник на тримата сърдечни съдружници, които, най-общо казано, не се отличават с особена въздържаност и възприятие за отговорност, само че страдат от фантомни болки в изключително остра форма. Изправени пред задължението да убиват и да умират поради следващия екстравагантен фокус на Уайтхол, -това надалеч не всеки ще хареса.
Във втория случай по принцип не е ясно какво е НАТО и за какво съществува, в случай че мотото на алианса е „ Всеки за себе си, един Бог за всички “.
Може в действителност, да се възрази, че Англия не за първи път работи като агент-провокатор. Известна е картината от септември 1939 година, на която са изобразени тежки военни опустошения и ранен поляк, който обезверено крещи: „ Anglijo! Twoje dzialo! " („ Англия! Това е твоя работа! “). До поляка е английският министър председател Чембърлейн, обърнал глава встрани, като че ли ставащото въобще не го визира. Тоест Англия даде гаранции на Полша и по-късно се обясни, че гаранции ще дам, само че чак да ида да водя война - няма да стане: „ При нас самите нещата не са по този начин елементарни, бойците не падат от небето, тъй че сами се оправяйте някак. "
Разбира се, полската политика от 30-те години на XX век (точно като тази от началото на XXI век, както и актуалната украинска политика) повдига редица сложни и нееднозначни въпроси. Ала едно е ясно - надали е допустимо да се чака от подобен терариум на единомишленици да се държи като рицарите от Кръглата маса.
Единственият въпрос е дали е допустимо въобще да се чака някаква виновна политика от такива рицари. Лондон напоследък се държи като ощипана девойка – континентална Европа не е добра, Русия е още по-лоша, а и Съединени американски щати също не са прави за всичко, тъй че „ какво да направя, с цел да разбъркам и да оцапам международната атмосфера “?
Всъщност, може би в това е целият смисъл на новата Антанта: да не дава отговор за нищо, само че все да хвърля по някоя клечка с цел да се нажежава напрежението. А след това другите дано да се оправят както могат.
Превод: ЕС
Заразата не щади никого, по тази причина е болест, само че при несполучливото основаване на новата Антанта виждаме каква решаваща роля може да изиграе личността (и заболяването на личността) в историята. В последна сметка британско-полско-украинският съюз беше умислен не толкоз с дълготрайна вероятност (тук можеше да се изчака Трус да се възвърне - времето търпи), а във формата на „ избавяне на света в последния миг “.
Ханибал, т.е. Путин, е пред портите със 100 хиляди бойци – цялата западна преса тръби за това и единствено решимостта на съдружниците на Украйна, които са подготвени да пожертват душа и тяло за нейната независимост, може да предотврати експанзията. По такива значими въпроси не може да има закъснение, даже по отношение на такава основателна причина като болест. Агресорът не се интересува от това, единствено волята и дейностите на членовете на този контракт, приближаващ от дълбочината на сърцето, могат да го спрат.
Така се обрисуват два разновидността: или Трус държи в ръцете си всички влакна на английската външна и отбранителна политика (няма я всемогъщата министърка - и край, всичко пропада), или „ сърдечното единодушие “ чак пък толкоз не ни би трябвало. Добре е с Антантата, добре е и без нея.
Освен това съглашението за сърдечно единодушие, с цел да влезе в действие, би трябвало да бъде утвърдено от Парламента, а Парламентът в този момент може да е заинтересуван от други въпроси. Например от вота на съмнение на премиера Борис Джонсън, който, несъмнено, беше непотопяем, само че в този момент с карантинните си песни и танци на Даунинг стрийт, 10, изтощи прекалено много хора. Всичко е добре с мярка и в умерени количества.
И в случай че основаването на Антантата може да бъде отсрочено, тогава при неналичието на изключителното бързане от вида „ мятай се на влака - куфарът ти си потегля “, могат да зародят разнообразни въпроси.
Първо, не е ясно по какъв начин Антантата и НАТО се съотнасят един към различен. В последна сметка съюзът на три страни е съглашение, което обвързва в доста. Нещо като Съюза на централните сили в навечерието на Първата международна война или Антикоминтерновския пакт (ост Берлин-Рим-Токио) в навечерието на Втората международна война.
Членовете на Антантата, при положение на нужда, са длъжни да пазят своя съдружник с оръжие в ръка (тук най-вероятно се има поради Киев) и поражда въпросът какво ще създадат другите членове на НАТО тогава. Например Берлин, Рим и Париж. Ще отидат ли и те да дадат въоръжен отпор на " съветския агресор " или ще се преструват, че това не ги касае?
В първия случай атлантическият алианс става пленник на тримата сърдечни съдружници, които, най-общо казано, не се отличават с особена въздържаност и възприятие за отговорност, само че страдат от фантомни болки в изключително остра форма. Изправени пред задължението да убиват и да умират поради следващия екстравагантен фокус на Уайтхол, -това надалеч не всеки ще хареса.
Във втория случай по принцип не е ясно какво е НАТО и за какво съществува, в случай че мотото на алианса е „ Всеки за себе си, един Бог за всички “.
Може в действителност, да се възрази, че Англия не за първи път работи като агент-провокатор. Известна е картината от септември 1939 година, на която са изобразени тежки военни опустошения и ранен поляк, който обезверено крещи: „ Anglijo! Twoje dzialo! " („ Англия! Това е твоя работа! “). До поляка е английският министър председател Чембърлейн, обърнал глава встрани, като че ли ставащото въобще не го визира. Тоест Англия даде гаранции на Полша и по-късно се обясни, че гаранции ще дам, само че чак да ида да водя война - няма да стане: „ При нас самите нещата не са по този начин елементарни, бойците не падат от небето, тъй че сами се оправяйте някак. "
Разбира се, полската политика от 30-те години на XX век (точно като тази от началото на XXI век, както и актуалната украинска политика) повдига редица сложни и нееднозначни въпроси. Ала едно е ясно - надали е допустимо да се чака от подобен терариум на единомишленици да се държи като рицарите от Кръглата маса.
Единственият въпрос е дали е допустимо въобще да се чака някаква виновна политика от такива рицари. Лондон напоследък се държи като ощипана девойка – континентална Европа не е добра, Русия е още по-лоша, а и Съединени американски щати също не са прави за всичко, тъй че „ какво да направя, с цел да разбъркам и да оцапам международната атмосфера “?
Всъщност, може би в това е целият смисъл на новата Антанта: да не дава отговор за нищо, само че все да хвърля по някоя клечка с цел да се нажежава напрежението. А след това другите дано да се оправят както могат.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ