Обявяването на независимостта на Крим на 5 май 1992 г.

Обявяването на независимостта на Крим на 5 май 1992 година е основен миг в интервала на политическа неустойчивост след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, белязан от напрежение сред локалната власт в Симферопол и централната власт в Киев.

На този ден Върховният съвет на Крим приема „ Акт за прокламиране на държавна автономия на Република Крим “. Декларацията е призната с болшинство (около 118 гласа „ за “), като тя планува Крим да стане суверенна страна.

Заедно с акта е плануван общокримски референдум за 2 август 1992 година, който да удостовери независимостта.

Само ден по-късно, на 6 май, Народното събрание приема нова Конституция.

На 13 май 1992 година Върховната рада на Украйна афишира акта за самостоятелност за противоконституционен и слага ултиматум за неговата анулация до 20 май.

Руският президент Борис Елцин по това време заема пасивна позиция, защото е ангажиран с вътрешни стопански промени и не желае спор с Киев.

Изправен пред опасността от директна интервенция на Киев, Народното събрание в Крим анулира акта за самостоятелност на 22 май 1992 година и отсрочва референдума.

През юни същата година е реализирано съглашение, съгласно което Крим остава в състава на Украйна като Автономна република Крим със специфичен стопански и политически статут.

Така под напън в конституцията е добавена уговорка, че Крим е „ част от Украйна “, въпреки и със статут на необятна автономност и лични пълномощия за външни връзки и поданство.

Тази версия на Конституцията от 1992 година по-късно се трансформира в политически знак и е един от въпросите в референдума през 2014 година