Митата на Тръмп срещу Казахстан – символичен удар с ограничен ефект
Обявеното от президента Доналд Тръмп 25% мито върху вноса от Казахстан беше показано във Вашингтон като съдбоносен ход за стесняване на комерсиалния недостиг, само че на процедура визира едвам дребна част от двустранната търговия.
Над 95% от казахстанския експорт за Съединени американски щати – главно петрол, уран и метали – остава отвън новата цена. Мярката покрива единствено артикули на обща стойност към 95 млн. $ през 2024 година (около 4% от износа), измежду които фосфорни химикали, амониев нитрат, феросилиций и пшеничен глутен.
Политика без поредност
Случаят отразява трайната променчивост на американската политика към водещата стопанска система в Централна Азия. Казахстан, богат на енергийни запаси и сериозни минерали, от години търси по-тесни връзки със Съединени американски щати. Въпреки тактиката за Централна Азия (2019–2025), американското наличие в страната остава епизодично и незадълбочено, до момента в който Китай, Европейски Съюз, Турция, Южна Корея, Япония, Индия и страни от Персийския залив уголемяват икономическите и дипломатическите си позиции.
Особено алегорично напрежение основава фактът, че към Казахстан към момента официално се ползва поправката „ Джаксън–Ваник “ от 1974 година, въпреки всяка администрация да я суспендира годишно. В Астана това се възприема като знак на липса на почитание, а самодейностите за окончателното ѝ унищожаване се бавят в Конгреса.
Прозорец за смяна след 2025 година
С приключването на сегашната тактика за Централна Азия през идната година, специалисти упорстват Вашингтон да:
откри устойчиво и предвидимо партньорство;насочи вложения в добива на сериозни минерали, зелена сила и инфраструктура;използва ресурсния капацитет на Казахстан – уран, редки земни детайли, мед и литий – за диверсификация на веригите за доставки и ускорение на енергийния преход.
Анализаторите предизвестяват: без поредно наличие и дейна дипломация в Централна Азия, Съединени американски щати рискуват трайно да правят отстъпка пред съперници, които към този момент имат одобрени позиции в района.
Над 95% от казахстанския експорт за Съединени американски щати – главно петрол, уран и метали – остава отвън новата цена. Мярката покрива единствено артикули на обща стойност към 95 млн. $ през 2024 година (около 4% от износа), измежду които фосфорни химикали, амониев нитрат, феросилиций и пшеничен глутен.
Политика без поредност
Случаят отразява трайната променчивост на американската политика към водещата стопанска система в Централна Азия. Казахстан, богат на енергийни запаси и сериозни минерали, от години търси по-тесни връзки със Съединени американски щати. Въпреки тактиката за Централна Азия (2019–2025), американското наличие в страната остава епизодично и незадълбочено, до момента в който Китай, Европейски Съюз, Турция, Южна Корея, Япония, Индия и страни от Персийския залив уголемяват икономическите и дипломатическите си позиции.
Особено алегорично напрежение основава фактът, че към Казахстан към момента официално се ползва поправката „ Джаксън–Ваник “ от 1974 година, въпреки всяка администрация да я суспендира годишно. В Астана това се възприема като знак на липса на почитание, а самодейностите за окончателното ѝ унищожаване се бавят в Конгреса.
Прозорец за смяна след 2025 година
С приключването на сегашната тактика за Централна Азия през идната година, специалисти упорстват Вашингтон да:
откри устойчиво и предвидимо партньорство;насочи вложения в добива на сериозни минерали, зелена сила и инфраструктура;използва ресурсния капацитет на Казахстан – уран, редки земни детайли, мед и литий – за диверсификация на веригите за доставки и ускорение на енергийния преход.
Анализаторите предизвестяват: без поредно наличие и дейна дипломация в Централна Азия, Съединени американски щати рискуват трайно да правят отстъпка пред съперници, които към този момент имат одобрени позиции в района.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ