МФ се опитва да спестява, но мерките за ръст на приходите ще са с временен ефект
Обявеният от министъра на финансите Росица Велкова проект за ремонт на разпадащия се под натиска на растящите разноски и недостиг бюдже т остави усещане, че това ще става най-вече по пътя на увеличение на приходите посредством възобновяване на част от краткотрайно понижени данъчни ставки и акцизни заплащания, увеличение на някои акцизни ставки и такси и въвеждане (макар и еднократно) на нови налози.
Връщането на остарялата процедура за харчене единствено на 90% от заложените средства до края на третото тримесечие и освобождение на останалата част едвам откакто стане ясно, че бюджетът се извършва по проект (или се преизпълнява) бе една от дребното ограничения за икономии. Втората бе предлагането 10% растеж на бюджетните хонорари да има единствено за тези ведомства, при които не е имало нарастване на заплатите през миналата година.
В последните публични известия на Министерството на финансите обаче се прави поръчка за още едно доста значително икономисване през тази година. А точно, че нарастването на минималната работна заплата, което става с разпореждане на Министерския съвет, до края на тази година ще бъде замразено. Вярно е, че за идната министър Велкова е оповестила, че предлага нарастване от 780 до 940 лв., само че да не забравяме, че, до момента в който това стане, има доста вода да изтече, и, в случай че резултатите на бюджета не са положителни, минималната работа заплата може да остане на настоящето си (замразено) равнище. Разбира се, с цел да се подсигурява постигането на бюджетен недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, най-добре щеше да бъде със замразяването на минималната работна заплата това да се случи и с използването на швейцарското предписание за индексиране на пенсиите, само че поради политическата обстановка и настоящето решение е задоволително самоуверен и провокационен ход. Още повече, че към минималната работна заплата са привързани доста и обилни бюджетни разноски.
Що се отнася до приходните ограничения, както към този момент се знае, от тях се чакат спомагателни доходи от 6 милиарда лв., и то най-вече за сметка на бизнеса. Ако би трябвало да сме обективни, за времето на Коронавирус рецесията, а и по-късно, държавното управление направи доста, с цел да компенсира загубите му от цялостно или отчасти затваряне, от гневния растеж на цените на енергоносителите и така нататък И е изцяло разумно в този момент, когато цените на електрическата енергия и енергоносителите паднаха сензитивно, а Коронавирус няма, акумулираните свръхпечалби да бъдат конфискувани от тези, които са ги натрупали, и да бъдат върнати в хазната. С тази цел еднократно се планува въвеждането на 33% налог върху тези свръхпечалби, като формулата, по думите на министър Велкова, ще бъде направена по Глава III на Регламент (ЕС) 2022/1854. Правната формула за използването на този ексклузивен налог ще бъде отразена в Закона за корпоративно подоходно облагане, където е планувано да залегнат следните текстове:
" (1) За генерираните свръхпечалби за интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година се дължи солидарна вноска като се изключи свръхпечалбите, за които се дължи краткотрайна солидарна вноска според Глава III от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година по отношение на незабавна интервенция за справяне с високите цени на силата.
(2) Задължени лица за солидарната вноска по алинея 1 са: 1. данъчно задължените лица по член 2, като се изключи лицата по член 2, алинея 1, т. 3-6, и 2. лицата по член 51, алинея 1 от Закона за налозите върху приходите на физическите лица.
31б. (1) Основата за установяване на солидарната вноска по § 31а e разликата сред данъчната облага за интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година и 50 на 100 от междинната стойност на данъчните облаги за 2018, 2019, 2020 и 2021 година, увеличена с 20 на 100.
(2) За задачите на установяване на данъчната облага за интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година преобразуванията на счетоводния финансов резултат по реда на този закон 11 се правят като общият размер на нарастванията, надлежно пониженията на счетоводния финансов резултат за 2023 година се умножи по 50 на 100.
(3) За задачите на установяване на основата по алинея 1 задълженото лице може да избере вместо данъчната облага за интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година да приложи 50 на 100 от данъчната облага за 2023 година "
Специалистите по счетоводство и данъчно право могат да кажат по какъв начин тези текстове ще се отразят на всяка една компания. Още от в този момент обаче има няколко въпросителни, от които зависи дали всички тези данъчни задължения ще могат изобщо да влязат в действие. Първата е дали в тях няма ретроактивност, ще рече - начисляване на данъчно обвързване със задна дата. А втората е, че въпросният правилник визира единствено бизнеси, свързани с енергоносители, и наподобява противоречиво текстовете му да се ползват за всички бизнеси. Изчистването на всички тези правни неясноти е значимо, тъй като, както загатна министърът на финансите, от изключителния налог се чакат по-голямата част от заложените спомагателни доходи от 6 милиарда лв.. И неуспехът или забавянето на използването на този налог може съществено да заплаши осъществяването на приходната част на бюджета и от там - свиването на недостига до 3% от Брутният вътрешен продукт. Ако този ексклузивен налог бъде прибавен, той не би трябвало да повлияе на цените на стоките и услугите, защото приказваме за лишаване на част от насъбраните свръхпечалби. Що се отнася опасенията, че сходна мярка ще вкара огромна част от бизнеса в сивия бранш, това надали ще се случи, защото финансовите резултати на компаниите за миналите три години към този момент се знаят и публично са осчетоводени пред данъчните управляващи. Както показва Министерството на финансите: " По данни на Националния статистически институт, разпределените облаги под формата на дивиденти са 21,5 милиарда лева за 2020 година и 22,4 милиарда лева за 2021 година "
Възстановяването на някои понижени ставки по Данък добавена стойност и акцизи надали ще докара до инфлация. Да, хотелите и заведенията за хранене могат да вдигнат цените си, само че това не са услуги от първа нужда и жителите сами могат да решат дали си заслужава да ги употребяват при повишени цени, или могат да си спестят или понижат тези разноски. Възстановяването на акцизите за електрическа енергия също не би трябвало да повлияе на цените за потребителите, защото нормативно избраните обезщетителни ограничения във връзка с силата, и за жителите, и за бизнеса, не престават да работят.
Отражение в повишение на цените може да има връщането на акциза върху моторните горива, само че това може да бъде обезщетено от едно продължаващо поевтиняване на нефта и газа на интернационалните пазари.
Увеличението на ТОУ таксите сигурно ще бъде мотив за повдигане на транспортните услуги, което може да повлияе и на цените на дребно на всички артикули и услуги. Но въпреки всичко би трябвало да сме наясно, че рано или късно ТОУ таксите ще би трябвало да набъбнат, с цел да може най-малко ремонтът на пътищата да бъде затрупан от тях.
Ръстът на акцизите за електронните цигари е оневинен, доколкото това е някаква форма на разкош и сходно деяние няма проинфлационен темперамент.
Останалите планувани ограничения за увеличение на приходите (всички те ще се случат посредством промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) имат за цел да усилят бюджетните приходи посредством повишение на данъчния надзор и събираемостта. Успехът им обаче зависи от успеваемостта на данъчната администрация.
Въпросът е, че както всички краткотрайни ограничения и позитивният резултат върху хазната от тях ще е краткотраен. И какво ще се случи, когато при започване на 2024-а те (най-вече облагането на свръх-печалбата) престанат да работят, а увеличените разноски останат и продължат да порастват? Е да, тогава това няма да е проблем на настоящето служебно държавно управление (впрочем и това не е сигурно), само че ще продължи да бъде проблем за фискалната непоклатимост на страната. Тогава какво ще вършим? Ако няма забележителен растеж (над 15-16% в номинално изражение) на стопанската система, приходите още веднъж няма да подсигуряват бюджетен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт. И тогава още веднъж ще бъдем изправени пред алтернативата дали да свиваме разноските, или да усилваме данъчните ставки и даже да вкарваме нови налози.
Връщането на остарялата процедура за харчене единствено на 90% от заложените средства до края на третото тримесечие и освобождение на останалата част едвам откакто стане ясно, че бюджетът се извършва по проект (или се преизпълнява) бе една от дребното ограничения за икономии. Втората бе предлагането 10% растеж на бюджетните хонорари да има единствено за тези ведомства, при които не е имало нарастване на заплатите през миналата година.
В последните публични известия на Министерството на финансите обаче се прави поръчка за още едно доста значително икономисване през тази година. А точно, че нарастването на минималната работна заплата, което става с разпореждане на Министерския съвет, до края на тази година ще бъде замразено. Вярно е, че за идната министър Велкова е оповестила, че предлага нарастване от 780 до 940 лв., само че да не забравяме, че, до момента в който това стане, има доста вода да изтече, и, в случай че резултатите на бюджета не са положителни, минималната работа заплата може да остане на настоящето си (замразено) равнище. Разбира се, с цел да се подсигурява постигането на бюджетен недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, най-добре щеше да бъде със замразяването на минималната работна заплата това да се случи и с използването на швейцарското предписание за индексиране на пенсиите, само че поради политическата обстановка и настоящето решение е задоволително самоуверен и провокационен ход. Още повече, че към минималната работна заплата са привързани доста и обилни бюджетни разноски.
Що се отнася до приходните ограничения, както към този момент се знае, от тях се чакат спомагателни доходи от 6 милиарда лв., и то най-вече за сметка на бизнеса. Ако би трябвало да сме обективни, за времето на Коронавирус рецесията, а и по-късно, държавното управление направи доста, с цел да компенсира загубите му от цялостно или отчасти затваряне, от гневния растеж на цените на енергоносителите и така нататък И е изцяло разумно в този момент, когато цените на електрическата енергия и енергоносителите паднаха сензитивно, а Коронавирус няма, акумулираните свръхпечалби да бъдат конфискувани от тези, които са ги натрупали, и да бъдат върнати в хазната. С тази цел еднократно се планува въвеждането на 33% налог върху тези свръхпечалби, като формулата, по думите на министър Велкова, ще бъде направена по Глава III на Регламент (ЕС) 2022/1854. Правната формула за използването на този ексклузивен налог ще бъде отразена в Закона за корпоративно подоходно облагане, където е планувано да залегнат следните текстове:
" (1) За генерираните свръхпечалби за интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година се дължи солидарна вноска като се изключи свръхпечалбите, за които се дължи краткотрайна солидарна вноска според Глава III от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година по отношение на незабавна интервенция за справяне с високите цени на силата.
(2) Задължени лица за солидарната вноска по алинея 1 са: 1. данъчно задължените лица по член 2, като се изключи лицата по член 2, алинея 1, т. 3-6, и 2. лицата по член 51, алинея 1 от Закона за налозите върху приходите на физическите лица.
31б. (1) Основата за установяване на солидарната вноска по § 31а e разликата сред данъчната облага за интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година и 50 на 100 от междинната стойност на данъчните облаги за 2018, 2019, 2020 и 2021 година, увеличена с 20 на 100.
(2) За задачите на установяване на данъчната облага за интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година преобразуванията на счетоводния финансов резултат по реда на този закон 11 се правят като общият размер на нарастванията, надлежно пониженията на счетоводния финансов резултат за 2023 година се умножи по 50 на 100.
(3) За задачите на установяване на основата по алинея 1 задълженото лице може да избере вместо данъчната облага за интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година да приложи 50 на 100 от данъчната облага за 2023 година "
Специалистите по счетоводство и данъчно право могат да кажат по какъв начин тези текстове ще се отразят на всяка една компания. Още от в този момент обаче има няколко въпросителни, от които зависи дали всички тези данъчни задължения ще могат изобщо да влязат в действие. Първата е дали в тях няма ретроактивност, ще рече - начисляване на данъчно обвързване със задна дата. А втората е, че въпросният правилник визира единствено бизнеси, свързани с енергоносители, и наподобява противоречиво текстовете му да се ползват за всички бизнеси. Изчистването на всички тези правни неясноти е значимо, тъй като, както загатна министърът на финансите, от изключителния налог се чакат по-голямата част от заложените спомагателни доходи от 6 милиарда лв.. И неуспехът или забавянето на използването на този налог може съществено да заплаши осъществяването на приходната част на бюджета и от там - свиването на недостига до 3% от Брутният вътрешен продукт. Ако този ексклузивен налог бъде прибавен, той не би трябвало да повлияе на цените на стоките и услугите, защото приказваме за лишаване на част от насъбраните свръхпечалби. Що се отнася опасенията, че сходна мярка ще вкара огромна част от бизнеса в сивия бранш, това надали ще се случи, защото финансовите резултати на компаниите за миналите три години към този момент се знаят и публично са осчетоводени пред данъчните управляващи. Както показва Министерството на финансите: " По данни на Националния статистически институт, разпределените облаги под формата на дивиденти са 21,5 милиарда лева за 2020 година и 22,4 милиарда лева за 2021 година "
Възстановяването на някои понижени ставки по Данък добавена стойност и акцизи надали ще докара до инфлация. Да, хотелите и заведенията за хранене могат да вдигнат цените си, само че това не са услуги от първа нужда и жителите сами могат да решат дали си заслужава да ги употребяват при повишени цени, или могат да си спестят или понижат тези разноски. Възстановяването на акцизите за електрическа енергия също не би трябвало да повлияе на цените за потребителите, защото нормативно избраните обезщетителни ограничения във връзка с силата, и за жителите, и за бизнеса, не престават да работят.
Отражение в повишение на цените може да има връщането на акциза върху моторните горива, само че това може да бъде обезщетено от едно продължаващо поевтиняване на нефта и газа на интернационалните пазари.
Увеличението на ТОУ таксите сигурно ще бъде мотив за повдигане на транспортните услуги, което може да повлияе и на цените на дребно на всички артикули и услуги. Но въпреки всичко би трябвало да сме наясно, че рано или късно ТОУ таксите ще би трябвало да набъбнат, с цел да може най-малко ремонтът на пътищата да бъде затрупан от тях.
Ръстът на акцизите за електронните цигари е оневинен, доколкото това е някаква форма на разкош и сходно деяние няма проинфлационен темперамент.
Останалите планувани ограничения за увеличение на приходите (всички те ще се случат посредством промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) имат за цел да усилят бюджетните приходи посредством повишение на данъчния надзор и събираемостта. Успехът им обаче зависи от успеваемостта на данъчната администрация.
Въпросът е, че както всички краткотрайни ограничения и позитивният резултат върху хазната от тях ще е краткотраен. И какво ще се случи, когато при започване на 2024-а те (най-вече облагането на свръх-печалбата) престанат да работят, а увеличените разноски останат и продължат да порастват? Е да, тогава това няма да е проблем на настоящето служебно държавно управление (впрочем и това не е сигурно), само че ще продължи да бъде проблем за фискалната непоклатимост на страната. Тогава какво ще вършим? Ако няма забележителен растеж (над 15-16% в номинално изражение) на стопанската система, приходите още веднъж няма да подсигуряват бюджетен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт. И тогава още веднъж ще бъдем изправени пред алтернативата дали да свиваме разноските, или да усилваме данъчните ставки и даже да вкарваме нови налози.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ