Време е за таблети или е време за друго?
Обявеният от „ ИТН “ приоритет за образованието мъчно може да бъде признат с схващане от хората, които всекидневно срещат проблемите и минусите на образованието у нас. В предизборната си стратегия, тази партия предложи ограничения за смяна в просветителната система, които, подобаващи или не, имат връзка с действителността.
Странно е, че от всички тези ограничения Има Такъв Народ избра да развее флага на устройствата при представянето на целите си за ръководство. Това може да е симптом на припряност, на опит за проява на амбициозност, на недоумение на проблемите в учебните заведения или, още по-лошо, на отвращение те да бъдат решени. Ясно е, че даването на до 1 милион таблети и преносими компютри на учебната система не би решило дълбоките ѝ проблеми.
Трябва да ни тормози това, че просветителната ни системата се разделя в действителност на две. В едната се случва учене, а в другата, изключително в сегрегираните учебни заведения, само че освен, образователният развой е мощно обиден от обществени фактори и нефункционалности на системата, които на процедура го провалят, без значение от това какво написа в формалните документи.
Някои от значителните въпроси за образованието ни са: по какъв начин да мотивираме децата да учат и да реализират положителни резултати, по какъв начин да получим виновното подпомагане на родителите, и по какъв начин да осигурим условия на учителите да преподават дейно, с достолепие и задоволство.
Дори и всяко дете в България да получи таблет, това не би подсигурило повече или по-добро учене. Като преподавател имах възпитаници, на които предоставихме устройства и нужния програмен продукт през миналата година, само че които все пак не се включваха в онлайн образователните занятия. Този „ дребен “ подробност от опита на доста от нас е индикативен за това какво е значително.
Може би от маркетингова позиция е по-удачно за партиите да приказват за таблети и преносими компютри, в сравнение с за промяна на модела на финансиране и ръководство на учебните заведения или други значими тематики, които самите те имат заложени в стратегиите си. Съставянето на ново Народно заседание и наближаването на нова образователна година оферират добър миг партиите да подложат своите оферти на публичен и парламентарен спор, за да се отсеят най-хубавите решения всред всичко, което оферират или пропущат да предложат за образованието.
И въпреки всичко, в случай че ще водим сериозна полемика за това по какъв начин технологиите могат да ни оказват помощ да подобрим образованието, един от разновидностите е да помислим за това по какъв начин може да ги употребяваме, с цел да се борим със систематичните отсъствия в учебните заведения. В някои от тях, този проблем е придобил доста притеснителни мащаби.
Има страни, като Обединеното кралство и Съединени американски щати, в които се употребяват електронни системи, които регистрират дали ученикът е влезнал в учебно заведение – да вземем за пример, посредством пръстов отпечатък или лицево различаване. Тези технологии могат да бъдат непосредствено свързани с електронен дневник, обществени служби и служби за протекция на детето. Целият развой може да бъде автоматизиран за наличието или отсъствието на всеки възпитаник да се регистрира действително и дейно.
Това би имало няколко положителни резултата: нараснала посещаемост и усъвършенствани университетски резултати за учениците, които отсъстват постоянно, намаляване на административната тежест върху учителите, въвеждане на повече бистрота, и облекчение на напрежението, който учителите постоянно изпитват когато вземат решение дали да пишат отсъствия.
Последната точка не е за подценяване, тъй като има случаи, в които учителите не пишат отсъствия заради боязън от възмездие от страна на родители или възпитаници, или от неодобрение от страна на учебни дирекции водещи по-отпусната политика по отношение на отсъствията. Автоматизираното отчитане на посещаемостта би довело до обстановка, в която ученикът ясно вижда, че неговите дейности водят до следствията планувани в закона. А това би култивирало у него отговорност и почитание към учебното заведение.
Автор: Явор Хаджиев
Странно е, че от всички тези ограничения Има Такъв Народ избра да развее флага на устройствата при представянето на целите си за ръководство. Това може да е симптом на припряност, на опит за проява на амбициозност, на недоумение на проблемите в учебните заведения или, още по-лошо, на отвращение те да бъдат решени. Ясно е, че даването на до 1 милион таблети и преносими компютри на учебната система не би решило дълбоките ѝ проблеми.
Трябва да ни тормози това, че просветителната ни системата се разделя в действителност на две. В едната се случва учене, а в другата, изключително в сегрегираните учебни заведения, само че освен, образователният развой е мощно обиден от обществени фактори и нефункционалности на системата, които на процедура го провалят, без значение от това какво написа в формалните документи.
Някои от значителните въпроси за образованието ни са: по какъв начин да мотивираме децата да учат и да реализират положителни резултати, по какъв начин да получим виновното подпомагане на родителите, и по какъв начин да осигурим условия на учителите да преподават дейно, с достолепие и задоволство.
Дори и всяко дете в България да получи таблет, това не би подсигурило повече или по-добро учене. Като преподавател имах възпитаници, на които предоставихме устройства и нужния програмен продукт през миналата година, само че които все пак не се включваха в онлайн образователните занятия. Този „ дребен “ подробност от опита на доста от нас е индикативен за това какво е значително.
Може би от маркетингова позиция е по-удачно за партиите да приказват за таблети и преносими компютри, в сравнение с за промяна на модела на финансиране и ръководство на учебните заведения или други значими тематики, които самите те имат заложени в стратегиите си. Съставянето на ново Народно заседание и наближаването на нова образователна година оферират добър миг партиите да подложат своите оферти на публичен и парламентарен спор, за да се отсеят най-хубавите решения всред всичко, което оферират или пропущат да предложат за образованието.
И въпреки всичко, в случай че ще водим сериозна полемика за това по какъв начин технологиите могат да ни оказват помощ да подобрим образованието, един от разновидностите е да помислим за това по какъв начин може да ги употребяваме, с цел да се борим със систематичните отсъствия в учебните заведения. В някои от тях, този проблем е придобил доста притеснителни мащаби.
Има страни, като Обединеното кралство и Съединени американски щати, в които се употребяват електронни системи, които регистрират дали ученикът е влезнал в учебно заведение – да вземем за пример, посредством пръстов отпечатък или лицево различаване. Тези технологии могат да бъдат непосредствено свързани с електронен дневник, обществени служби и служби за протекция на детето. Целият развой може да бъде автоматизиран за наличието или отсъствието на всеки възпитаник да се регистрира действително и дейно.
Това би имало няколко положителни резултата: нараснала посещаемост и усъвършенствани университетски резултати за учениците, които отсъстват постоянно, намаляване на административната тежест върху учителите, въвеждане на повече бистрота, и облекчение на напрежението, който учителите постоянно изпитват когато вземат решение дали да пишат отсъствия.
Последната точка не е за подценяване, тъй като има случаи, в които учителите не пишат отсъствия заради боязън от възмездие от страна на родители или възпитаници, или от неодобрение от страна на учебни дирекции водещи по-отпусната политика по отношение на отсъствията. Автоматизираното отчитане на посещаемостта би довело до обстановка, в която ученикът ясно вижда, че неговите дейности водят до следствията планувани в закона. А това би култивирало у него отговорност и почитание към учебното заведение.
Автор: Явор Хаджиев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ