Обявената от президента Путин частична мобилизация в Русия ще приключи

Обявената от президента Путин частична готовност в Русия ще завърши до дни. 220 000 души към този момент са призовани в армията. Как живеят фамилиите на тези, които са избягали зад граница, вместо да отидат на фронта?

Точна дата за края на не бе съответно посочена от, само че е ясно, че тя е на привършване. В Москва наборните пунктове към този момент са закрити, само че отвън столицата не престават да работят. Предвидено беше да бъдат мобилизирани общо 300 000 души.
Редакцията предлага
Много мъже обаче са напуснали страната, с цел да не бъдат изпратени на фронта, като някой от тях нямат желание да се връщат назад. Как се усещат дамите им, които са останали в Русия? Ето три истории, събрани от Дъждовни води, като имената на интервюираните са изменени от съображения за сигурност.

Даря, 25 години: „ Постепенно се отърсвам от напрежението “

Даря от Челябинск, до неотдавна не се е интересувала от политиката: „ Нямах сили да изследвам какво е фалшив и какво не е “. Възприемала войната като злополука, само че се стараела да не мисли за нея. Когато почнала частичната готовност, се разтревожила за мъжа си Алексей. Започнали да изследват законите и решили, че Алексей би трябвало да напусне страната.

В последна сметка отпътувал за, тъй като за там не му трябвал чуждестранен паспорт, какъвто той нямал. Преди заминаването му Даря поела цялостната подготовка на пътуването: осигурила документите, търсила квартира на мъжа си, проучвала от кое място е най-добре да се мине. Алексей извършил проектите и пресякъл границата без проблеми. Наел си е жилище в Астана и работи като фотограф. „ Там дори се усеща по-добре, в сравнение с в Челябинск – работата му върви добре, има запознанства и вероятности за развиване “, споделя Даря.

Тя продължава да оказва помощ на мъжа си, а в това време си е подала документите за чуждестранен паспорт и желае да замине при мъжа си, тъй като се притеснява, че около въведеното военно състояние в Донбас съветските управляващи могат да затворят границите.

Олга, 32 години: „ Синът ми още не може да разбере къде е татко му “

Олга и мъжът ѝ Артьом от Мурманск също решили, че той би трябвало да замине, след оповестяването на частичната готовност. Родителите му не били очаровани от това решение, само че не му попречили. Олга помогнала на мъжа си да замине за Мурманск: „ Трябваше да намерим пари за пътуването, както и билети, а билети въобще нямаше “.

Руски бежанци в Казахстан

От Мурманск до Казахстан Артьом стигнал за два дни, а Олга признава: „ Добре, че отпътува. Вече не се безпокоя, че могат да го заловен и да му връчат повиквателна “. Мъжът ѝ към този момент се е открил в Казахстан и търси благоприятни условия да стартира там бизнес.

Олга и Артьом имат наследник на четири години, това е първата по-продължителна разлъка на фамилията. Рядко съумяват да влязат във видеовръзка поради неприятното качество на интернет, заради което си пращат видеозаписи. „ Синът ми не схваща къде е отишъл татко му. Когато го види на записите, се разстройва – желае да си поддържат връзка. Баща му му липсва, а той е тъкмо във възрастта, когато би трябвало да бъде до него “, споделя Олга.

Елена, 41 години: „ Не желая мъжът и синът ми да имат проблеми “

Елена е психоложка от Архангелск. Щом била оповестена мобилизацията, тя и брачният партньор ѝ решили, че и той, и синът им би трябвало да заминат за Армения. Синът се уволнил от казармата през лятото и следвал в университет в различен град: „ Той щеше да е измежду първите, подлежащи на готовност. Не желаех да пожертвам живота и здравето му “, показва Елена.

Опашка от бягащи руснаци към границата с Казахстан в края на септември 2022

Фирмата, към която брачният партньор ѝ продължава да работи отдалечено, още от началото на войната се е преместила в Ереван, тъй че още изначало било ясно за къде би трябвало да замине. И тъй като се страхували, че границите могат да бъдат затворени, двамата мъже се отправили към грузинската граница още на 24 септември.

" Сега те са в сигурност. Ние ще оцелеем, проблемите няма да ни прекършат, а ще ни сплотят “, споделя Елена. Междувременно двамата мъже привикват с новото място и с арменската кухня. Елена има намерение да се види със фамилията си в края на октомври, само че към този момент не счита да се мести в Армения – в Архангелск се занимава с общественополезна работа и желае да продължи да прави това до тогава, до момента в който е допустимо.

*****

Вижте и това видео на Дъждовни води:
" По-добре в наказателна колония в сравнение с война "