Сред развалините на къщата на Янис Рицос
Обявен за най-обичаният гръцки стихотворец, Янис Рицос е прочут още като ляв политически деятел и член на Гръцката опозиция по време на Втората международна война.
Макар че е роден в заможно семейство на земевладелци в Монемвасия, още като дете Янис претърпява тежки загуби. Съвсем дребен той е очевидец на гибелта на майка си и по-големия си брат от туберкулоза, по-късно прибирането на татко му в психиатрична клиника и финансовия срив на фамилията. По-късно и самият той е изпратен в санаториум за туберкулозно заболели, където остава затворен цели 4 години.
През целия си плевел живот Рицос е изправян пред тествания – преследван от властта, затварян в лагери, унижаван и обричан на заточение.
Рицос е един от най-големите, освен гръцки, създатели и интелектуалци, отдали креативната си сила на по този начин нареченото " ангажирано " изкуство на своето време, потопили се надълбоко в Историята, взимали значими естетически и цивилен решения, един път верни, различен път неправилни. Както самият създател написа: " Ако помилван не е поезията – прошепна уединено, – тогаз отнийде благосклонност да не чакаме ".
След гибелта на Янис Рицос през 1990 година настава интервал на безмълвие обхванало словото му. Днес то е възродено и доказателство за това е издадената след дълготраен труд на гръцкия книжовен критик Хриса Прокопаки, приет ценител на творчеството му, най-пълна до този миг Антология на поета (изд. „ Кедрос, 2000).
Предлагаме ви да се разходим из руините на тогавашния дом на Рицос, които през днешния ден навяват по едно и също време и горест, и чувство за нещо непобедимо.
На Гео Милев
Той обичаше света,
само че бе с едно око – виждаше
половината ден наследник, половината черен.
А той искаше целият ден да бъде наследник,
целият свят да бъде ярък –
всеки човек да има своята усмивка
и своя декар лазур измежду всяка нощ.
Беше едноок. Не искаше да огорчава околните си
и носеше в празната си орбита изкуствено око –
фино изписано, синьо,
тъй като искаше целият ден да бъде наследник –
едно око грижливо, обърнато към празнотата,
което страдаше за празните ръце, за празните стомаси,
за черната празнина в очите на хората.
Той искаше целият живот да бъде ясносин.
Това око се взираше и различаваше всичко в нощта.
Един едноок. С име Гео Милев.
Пишеше стихове. Написа „ Септември ".
Едноок. А виждаше с хиляди очи неправдата,
забиваше като меч празното си око в гърдите на неправдата,
искаше всичко да бъде синьо.
Арестуваха го. Изгориха го жив.
Човекът, който искаше душите ни да бъдат лазурно-сини.
Изгориха го. Но окото му не изгоря.
Остана като капка синя светлина
вътре в изгорения му череп.
*
Бе човек небесносин като правдата.
Сега в музея на революцията това синьо око свети
Като фенер на вратите на свободата.
Това око вижда, осветлява и съди.
Това око заповядва: „ Да. "
Да създадем лазурносини душите си и живота си.
Един небесносин човек с доста алена кръв,
с червени фантазии за синия ден.
В музея на революцията се пази неговото око
като емблема на битката. Видях това око.
В зеницата му е написана цялата история на революцията.
Сини картини от кървави години.
Сини картини с червени флагове.
Загинали борци, които носят високо на ръцете си синия ден.
Това око не се затваря в никакъв случай.
Това око бди над София.
Това око е една синя звезда за всички нощи.
Това око вижда, осветлява и съди.
Който огледа това око, придобива очи,
Който огледа това око, вижда света.
Един едноок човек. С име Гео Милев.
Написал „ Септември " – нищо друго не знам.
Едно синьо „ добър ден " ми сподели,
с едно „ добър ден " откликвам аз,
една синя поема пиша за света –
за „ добър ден ".
Янис Рицос
Превод: Елисавета Багряна
