Експерти твърдят, че в българското месо няма антибиотици
Обяснението на данните от годишния отчет на Европейската организация по медикаментите за използването на антибиотици е манипулативно. Това съобщи доктор Диляна Попова, която съставлява Асоциацията на месопреработвателите. Всеки, който твърди, че има антибиотици в месото, дано го потвърди, прикани основният здравен контрольор доктор Ангел Кунчев, който въпреки всичко прикани " да не се омаловажава проучването ". Може да се понижи още използването на антибиотици, добави той.
Попова попита за какво в отчета има съпоставения с Норвегия и скандинавските страни, а не с Кипър и Испания да вземем за пример. На север заболяванията са разнообразни и по-малко, е мнението на Попова. В Норвегия хигиената е по-добра, изрази противоречие Кунчев.
Ако приказваме за казуса с антибиотиците, той е извънредно сериозен. Това е най-големият проблем в опазването на здравето в идващите 50 години. Проблемът е голям, тъй като не се вършат нови антибиотици, защото е доста скъпо и с несъразмерна приложимост ние сами си селектираме варианти от резистентни микроорганизми , сподели още Кунчев. По думите му няма да можем да лекуваме заболявания като пневмония или даже най-обикновени възпаления. Кунчев, обаче, мигновено направи конкретизиране – в месото, което се продава в България, антибиотици няма – неразрешено било със закон. Правят се 520 проби годишно за инспекция и единствено в 1 е открит антибиотик , посочи основният здравен контрольор.
Всеки един антибиотик има карентен период. Това е срокът, в който " се чисти " от организма съответния антибиотик – към 20-30 дни. В този период не може да се употребява млякото от третираните животни, тъй като антибиотикът подтиска развиването на млечни организми. А кръвопролитие се прави откакто изтече карентният интервал. За да се даде фураж с антибиотик, той се изписва наложително от ветеринар, посочи доктор Диляна Попова.
По думите ѝ " във всички ферми в България има по няколко ветеринарни експерти ". Никой фермер няма да даде антибиотик на животно, което отива в кланицата – доста е скъпо , продължи с причините Попова.
Като цяло в България понижаваме използването на антибиотици и сме в средата на таблицата в Европа, заключи Кунчев.
Редактор: Деница Райкова
Попова попита за какво в отчета има съпоставения с Норвегия и скандинавските страни, а не с Кипър и Испания да вземем за пример. На север заболяванията са разнообразни и по-малко, е мнението на Попова. В Норвегия хигиената е по-добра, изрази противоречие Кунчев.
Ако приказваме за казуса с антибиотиците, той е извънредно сериозен. Това е най-големият проблем в опазването на здравето в идващите 50 години. Проблемът е голям, тъй като не се вършат нови антибиотици, защото е доста скъпо и с несъразмерна приложимост ние сами си селектираме варианти от резистентни микроорганизми , сподели още Кунчев. По думите му няма да можем да лекуваме заболявания като пневмония или даже най-обикновени възпаления. Кунчев, обаче, мигновено направи конкретизиране – в месото, което се продава в България, антибиотици няма – неразрешено било със закон. Правят се 520 проби годишно за инспекция и единствено в 1 е открит антибиотик , посочи основният здравен контрольор.
Всеки един антибиотик има карентен период. Това е срокът, в който " се чисти " от организма съответния антибиотик – към 20-30 дни. В този период не може да се употребява млякото от третираните животни, тъй като антибиотикът подтиска развиването на млечни организми. А кръвопролитие се прави откакто изтече карентният интервал. За да се даде фураж с антибиотик, той се изписва наложително от ветеринар, посочи доктор Диляна Попова.
По думите ѝ " във всички ферми в България има по няколко ветеринарни експерти ". Никой фермер няма да даде антибиотик на животно, което отива в кланицата – доста е скъпо , продължи с причините Попова.
Като цяло в България понижаваме използването на антибиотици и сме в средата на таблицата в Европа, заключи Кунчев.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ