Разговорът на една майка с дъщеря й за майчинството
“Обядвахме един път, когато щерка ми повърхностно загатна, че с колегата й обмислят да основат семейство:
– Правим изследване! – сподели тя полушеговито. – Мислиш ли, че е рационално да имам дете?
– Ще промени живота ти – споделих, пробвайки се да запазя тона си безпристрастен.
– Знам… – отвърна тя. – Край на спането до късно, завършек на спонтанните ваканции.
Но аз нямах това поради. Погледнах щерка си в опит да реша какво тъкмо да й отговоря. Исках тя да научи това, което в никакъв случай няма да й кажат на курсовете за подготовка за раждане.
Исках да й кажа, че физическите рани от бременността и раждането ще се заличат, само че майчинството ще й аргументи такава прочувствена, сурова рана, която ще я направи уязвима вечно.
Мислех си да я предупредя, че повече в никакъв случай няма да може да прочете новините, без да се запита: „ Ами в случай че това беше МОЕТО дете? “. И по какъв начин всяка самолетна злополука или пожар ще завладяват съзнанието й.
Как фотосите на деца, които умират от апетит, ще я карат да се пита дали има нещо по-лошо от това да гледаш по какъв начин умира детето ти.
Огледах прецизния й маникюр и моден костюм и си помислих по какъв начин без значение какъв брой изтънчена е тя, майчинството ще я редуцира до примитивното равнище на мечка, която пази мечето си. Спешността в извиканото „ Мамо! “ ще я накара да изпусне яденето върху най-ценните си кристални съдове на секундата, без даже да се замисля.
Трябваше да я предупредя, че майчинството ще я дерайлира професионално, без значение какъв брой години е вложила в кариерата си. Може да успее да откри на кого да повери децата си, само че все някой ден ще е на път за значима бизнес среща и ще се сети за сладката бебешка миризма. Тогава ще би трябвало да употребява всяка капка персонална дисциплинираност, с цел да не хукне назад към къщи и да ревизира по какъв начин е бебето й.
Искам щерка ми да знае, че ежедневните решения няма да могат да бъдат вземани рутинно. Колкото и да е решителна в офиса, непрекъснато ще подлага под подозрение решенията си като майка.
Гледайки щерка си, желая да я уверя, че след това ще смъкна насъбраните килограми от бременността, само че в никакъв случай няма да се усети същата.
И че животът й, който наподобява толкоз значим сега, ще има по-малка стойност, откакто има дете. Че ще жертва себе си на секундата, с цел да избави децата си, само че и че ще се надява на по-дълъг живот не с цел да реализира задачите си, а с цел да види по какъв начин децата й реализират своите.
Искам да знае, че белегът от секцио и лъскавите стрии в действителност са медали за смелост.
Връзката сред щерка ми и колегата й ще се промени, само че не по този начин, както си го показва.
Ще разбере какъв брой повече може да обичаш някого, който се сеща да постави пудра на бебето и е постоянно подготвен да играе с детето ви.
Трябва да знае, че още веднъж ще се влюби, само че аргументите за това ще й се сторят напълно неромантични сега.
Надявам се щерка ми да усети връзката си с дамите, които в хода на историята са опитвали да спрат войната, предразсъдъците и шофирането в нетрезво положение.
Да можех да й обясня еуфоричната наслада от това да видиш по какъв начин детето ти се е научило да кара колело.
Да можех да й опиша сърцатия смях на бебе, което пипа меката четина на коте или куче за първи път в живота си.
Бих желала тя да вкуси наслада, която е толкоз действителна, че чак боли.
Учуденият й взор ме кара да осъзная, че сълзи са напълнили очите ми.
Накрая й споделих:
- Никога няма да съжаляваш.
Протегнах ръка към нейната през масата, стиснах я и се помолих безшумно за нея, за себе си, за всички напълно простосмъртни дами, които намират пътя си измежду трудностите към това най-изумително предопределение. ”
Дейл Хенсън Бурк
Редакция: обекти.бг
