Мугла: пренебрегваното вълшебно кътче на Средиземноморието
Обвити в прегръдките на дърветата върхове, изникващи от искрящи лазурни морета. Планински пътеки, разпростряли се на километри по неравния, само че хубав и неразучен терен. И задоволително храна, с цел да се нахрани цяла войска. Това е турската провинция Мугла, написа CNN Travel.
Разположен на югозапад, това е район, който, с изключение на няколко известни дестинации като Бодрум, постоянно е подценяван от задграничните туристи.
Мугла обаче е изпълнена с всички прелести, които вършат Турция толкоз известна дестинация: завладяващи гледки, задоволително благоприятни условия за пълноценна отмора и отдих, завършения и безредици за тези, които ги търсят. Освен това, мястото се обслужва от интернационалното летище в Бодрум, което го прави елементарно за посещаване.
През погледа на художник
Най-доброто място, от което да започнете своята разходка из региона, е крайморският град Гьочек, ситуиран сред Фетие и Далян. Културата е основна за града, посредством в не дребна степен на известната скулпторка Дилара Акай. Нейната изложба, ситуирана в прелестна цветна градина, е като витрина за произведения, проследяващи напредъка ѝ през целия ѝ живот.
„ Много хора ме познават с огромните ми култивиран статуи, само че върша и арт съоръжения. Можете да видите моята еволюция “, споделя Акай за своето изкуство. Нейното развиване като персона и художник продължава в морето, до момента в който Акай се насочва към дребен транспортен съд, от който да види по-добре пленяващата брегова линия на Мугла.
„ Намираме се в залива на Гьочек, Даламан и Фетие “, споделя Акай, размахвайки разгорещено ръце.
Това е перлата, мястото, където се срещат водите на Средиземно и Егейско море.
Според някои, в това число един настойчив локален човек на кея, може би най-известната кралица на Египет Клеопатра е заровена в едноименните бани в залива, прочут като залива Хаммам.
Мненията към момента са разнопосочни по въпроса, само че не може да се отхвърли, че това е едно от най-специалните кътчета на Средиземно море. Да се качиш на лодка тук те кара да мечтаеш, да навлезеш във приказен свят, носен от спокойните води на залива, целуван от лъчите на яркото слънце.
Разходка по Ликийския бряг
Обратно на сушата има други чудеса за проучване.
„ Без оправдания “, възкликва основателят на „ Ликийския път “ Кейт Клоу, водеща ни по един от най-популярните преходи в страната.
Покривайки 760 километра и минавайки от Фетие до Анталия, пътят лишава 35 дни за изминаване и следва бреговата линия на място, в миналото известно като Ликия, в този момент част от Южна Турция. Той следва доста от маршрутите, по които в миналото ликийците може би са вървели в продължение на хиляди години.
Картографирането и маркирането на маршрута било колосална задача, включваща римски пътища и остарели пътеки за мулета, които не са съумели да сплашат Клоу.
„ По това време Турция, това е преди 35 години, въобще нямаше пешеходни направления. Бях ходила в Пиренеите и на разнообразни други места във Франция и Испания “, споделя Клоу, родом от Обединеното кралство. „ И си помислих, че „ Турция също заслужава “ " такива пътища.
Отправяйки се към планините, маршрутът на Клоу дава забележителни гледки към морето и високите хълмове. Това в действителност е един от най-хубавите пешеходни направления на дълги дистанции в света и доказателство за нейната дарба и умеене да сътвори нещо свежо, само че надълбоко историческо.
Красотата на всичко това е, че ви разрешава да видите невероятните гледки, само че от ъгли, които другояче не биха били налични.
Хубавият живот
Общността на юруците в Турция постоянно погрешно е наричана номадска. По-точно, те практикуват трансхуманс – дума, описваща хора и добитък, местещи се сред летни и зимни дестинации.
За да означи преместването, общността постоянно провежда особено празненство, включващо музика, танци и даже конна езда. Както на всички места другаде в Турция, манията по храната е същинска.
С предлагането на вкусна чорба и самун, приготвени на открит огън, наподобява, че нахранването на други хора е движещата мощ зад всичко тук, без значение дали става дума за хранене с Акай в нейната изложба, или шерване на локално подготвен локум с благополучен юрук.
Цялата тази храна, несъмнено, значи, че в идващите часове и дни би трябвало да го карате по-полека. И тъкмо тук идват калните бани на Далян. Тези известни, само че ненапълно миризливи бани, са местата, където локалните поданици и задграничните гости идват, с цел да подмладят кожата си.
Навлизайки в горещата вода, надигащата се смрад на сяра изпълва ноздрите. Но чувството на калта по тялото ви ви кара да желаете да се забавите и просто да се отпуснете.
„ Добрият живот “, отбелязва локална жена, седнала и съхнеща на слънце, а морето нежно се плиска в стената зад нея. Невъзможно е да не се съгласим. И всичко става още по-приятно след бързо потапяне във водата в прилежащия басейн, с цел да измиете калта и да излезете преродени. Някои споделят, че калта смъква 20 години от вас.
Реки и руини
Всичко в Мугла има история.
Твърди се, че реката тук е основана от сълзите на Библис, щерка на цар Милет. Според старогръцкия мит, Библис изплакала река, а след гибелта си се трансформирала в извор, смачкана от тъгата, че нейният брат близнак Каунус не отвърнал на любовните ѝ милувки.
Този много героичен преразказ внася спомагателен смисъл за едно пътешестване по водата, с цел да разгледате зашеметяващите руини на античния град Каунос, където скалните кралски гробници са вградени във високите скали против река Далян. Някога значимо пристанище, само че през днешния ден на към 8 км разстояние от морето, за руините се счита, че датират още от се, че руините датират още от IX век.
Във въздуха
Мугла е прочут и с парапланеризма си. Хора цялостен свят посещават региона, с цел да се вдигнат във въздуха и да видят хубостите на провинцията от облаците.
Бабадаг, планина с връх, който е малко под 2000 метра надморска височина, е мястото, където се събират парапланеристите. За тях има специфична стартова площадка на 1700 метра, от която се изстрелват в небето.
Нашият лидер, Ертас, с чифт цветни огледални очила, ни води за слагане на каска и отбрана. „ Правя това към този момент 25 години “, споделя той. „ На година го върша сред 400 и 500 пъти. “
Инструкциите са елементарни.
„ Започнете да ходите, а в този момент бягайте! “
Скоро парашутът се улавя за крилете напразно и земята се трансформира в отдалечен спомен. Това е по едно и също време вълнуващо и обезпокоително. Безкрайните гледки, синьото на морето и бялото на плажовете го трансформират в едно превъзходно преживяване.
Разположен на югозапад, това е район, който, с изключение на няколко известни дестинации като Бодрум, постоянно е подценяван от задграничните туристи.
Мугла обаче е изпълнена с всички прелести, които вършат Турция толкоз известна дестинация: завладяващи гледки, задоволително благоприятни условия за пълноценна отмора и отдих, завършения и безредици за тези, които ги търсят. Освен това, мястото се обслужва от интернационалното летище в Бодрум, което го прави елементарно за посещаване.
През погледа на художник
Най-доброто място, от което да започнете своята разходка из региона, е крайморският град Гьочек, ситуиран сред Фетие и Далян. Културата е основна за града, посредством в не дребна степен на известната скулпторка Дилара Акай. Нейната изложба, ситуирана в прелестна цветна градина, е като витрина за произведения, проследяващи напредъка ѝ през целия ѝ живот.
„ Много хора ме познават с огромните ми култивиран статуи, само че върша и арт съоръжения. Можете да видите моята еволюция “, споделя Акай за своето изкуство. Нейното развиване като персона и художник продължава в морето, до момента в който Акай се насочва към дребен транспортен съд, от който да види по-добре пленяващата брегова линия на Мугла.
„ Намираме се в залива на Гьочек, Даламан и Фетие “, споделя Акай, размахвайки разгорещено ръце.
Това е перлата, мястото, където се срещат водите на Средиземно и Егейско море.
Според някои, в това число един настойчив локален човек на кея, може би най-известната кралица на Египет Клеопатра е заровена в едноименните бани в залива, прочут като залива Хаммам.
Мненията към момента са разнопосочни по въпроса, само че не може да се отхвърли, че това е едно от най-специалните кътчета на Средиземно море. Да се качиш на лодка тук те кара да мечтаеш, да навлезеш във приказен свят, носен от спокойните води на залива, целуван от лъчите на яркото слънце.
Разходка по Ликийския бряг
Обратно на сушата има други чудеса за проучване.
„ Без оправдания “, възкликва основателят на „ Ликийския път “ Кейт Клоу, водеща ни по един от най-популярните преходи в страната.
Покривайки 760 километра и минавайки от Фетие до Анталия, пътят лишава 35 дни за изминаване и следва бреговата линия на място, в миналото известно като Ликия, в този момент част от Южна Турция. Той следва доста от маршрутите, по които в миналото ликийците може би са вървели в продължение на хиляди години.
Картографирането и маркирането на маршрута било колосална задача, включваща римски пътища и остарели пътеки за мулета, които не са съумели да сплашат Клоу.
„ По това време Турция, това е преди 35 години, въобще нямаше пешеходни направления. Бях ходила в Пиренеите и на разнообразни други места във Франция и Испания “, споделя Клоу, родом от Обединеното кралство. „ И си помислих, че „ Турция също заслужава “ " такива пътища.
Отправяйки се към планините, маршрутът на Клоу дава забележителни гледки към морето и високите хълмове. Това в действителност е един от най-хубавите пешеходни направления на дълги дистанции в света и доказателство за нейната дарба и умеене да сътвори нещо свежо, само че надълбоко историческо.
Красотата на всичко това е, че ви разрешава да видите невероятните гледки, само че от ъгли, които другояче не биха били налични.
Хубавият живот
Общността на юруците в Турция постоянно погрешно е наричана номадска. По-точно, те практикуват трансхуманс – дума, описваща хора и добитък, местещи се сред летни и зимни дестинации.
За да означи преместването, общността постоянно провежда особено празненство, включващо музика, танци и даже конна езда. Както на всички места другаде в Турция, манията по храната е същинска.
С предлагането на вкусна чорба и самун, приготвени на открит огън, наподобява, че нахранването на други хора е движещата мощ зад всичко тук, без значение дали става дума за хранене с Акай в нейната изложба, или шерване на локално подготвен локум с благополучен юрук.
Цялата тази храна, несъмнено, значи, че в идващите часове и дни би трябвало да го карате по-полека. И тъкмо тук идват калните бани на Далян. Тези известни, само че ненапълно миризливи бани, са местата, където локалните поданици и задграничните гости идват, с цел да подмладят кожата си.
Навлизайки в горещата вода, надигащата се смрад на сяра изпълва ноздрите. Но чувството на калта по тялото ви ви кара да желаете да се забавите и просто да се отпуснете.
„ Добрият живот “, отбелязва локална жена, седнала и съхнеща на слънце, а морето нежно се плиска в стената зад нея. Невъзможно е да не се съгласим. И всичко става още по-приятно след бързо потапяне във водата в прилежащия басейн, с цел да измиете калта и да излезете преродени. Някои споделят, че калта смъква 20 години от вас.
Реки и руини
Всичко в Мугла има история.
Твърди се, че реката тук е основана от сълзите на Библис, щерка на цар Милет. Според старогръцкия мит, Библис изплакала река, а след гибелта си се трансформирала в извор, смачкана от тъгата, че нейният брат близнак Каунус не отвърнал на любовните ѝ милувки.
Този много героичен преразказ внася спомагателен смисъл за едно пътешестване по водата, с цел да разгледате зашеметяващите руини на античния град Каунос, където скалните кралски гробници са вградени във високите скали против река Далян. Някога значимо пристанище, само че през днешния ден на към 8 км разстояние от морето, за руините се счита, че датират още от се, че руините датират още от IX век.
Във въздуха
Мугла е прочут и с парапланеризма си. Хора цялостен свят посещават региона, с цел да се вдигнат във въздуха и да видят хубостите на провинцията от облаците.
Бабадаг, планина с връх, който е малко под 2000 метра надморска височина, е мястото, където се събират парапланеристите. За тях има специфична стартова площадка на 1700 метра, от която се изстрелват в небето.
Нашият лидер, Ертас, с чифт цветни огледални очила, ни води за слагане на каска и отбрана. „ Правя това към този момент 25 години “, споделя той. „ На година го върша сред 400 и 500 пъти. “
Инструкциите са елементарни.
„ Започнете да ходите, а в този момент бягайте! “
Скоро парашутът се улавя за крилете напразно и земята се трансформира в отдалечен спомен. Това е по едно и също време вълнуващо и обезпокоително. Безкрайните гледки, синьото на морето и бялото на плажовете го трансформират в едно превъзходно преживяване.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ