Димитър Рачков: Водил съм толкова сватби, сигурно затова не се женя
" Обущарят върви необут ", е изводът до който е стигнал артистът
Преди седмица стартира новото предаване на Димитър Рачков по NOVA - “С Рачков всичко е допустимо ”. Насред напрежението от работата той навършва 50 години на 18 септември и нито за момент от тях не съжалява
Публикуваме изявление с артиста, обещано пред
- Г-н Рачков, от няколко дни сте съвсем неоткриваем, тъй като сте се захванали с организацията на огромен празник - навършвате 50 години в неделя. Какво ще се случва?
- Септември ми е много претрупан. Започна предаването “С Рачков всичко е допустимо ” по NOVA, фотоси, други неща, които са ми в главата. През този месец Христо Стоичков се връща и би трябвало да продължим с рекламата. За мен септември е много натоварен във всевъзможни направления. И през този месец на всичкото от горната страна съм се родил на 18-и и би трябвало да направя едни 50 години, живот и здраве.
Затова от много време си бутам главата какво би трябвало да направя. Водил съм толкоз 50-годишнини, толкоз сватби, несъмнено по тази причина не се и бракосъчетавам. Като си приказваме с Краси Радков и други сътрудници за всички събития, които сме водили, стигаме до извода, че обущарят върви необут. Присъствал съм на извънредно огромни тържества за 50-годишнини. Естествено, тогава бях 30-годишен и ми се струваше доста надалеч, само че те, годините, се извъртяха. И не съм си представял какъв ще е моят празник.
Затова се чудех какво да направя. В началото концепцията ми беше да събера всички хора, до които съм се докоснал през живота си, в театъра, в малкия екран.
- Е, това е цяла България.
- Доста хора са. Дадох си сметка, колкото и нескромно да звучи, че би трябвало да направя един събор. Но заетостта ми сега е доста огромна и осъзнах, че няма да мога. Последно взех решение в неделя да си поканя един стеснен кръг от хора. Той се оказа, че е към 50 души.
Не го споделям, с цел да се лаская, само че се гордея, че в действителност имам доста другари и хора, на които мога да разгадавам. Но няма да обхвана всичките и чисто логистично няма по какъв начин да провеждам хората от провинцията и да ги накарам да дойдат тука. Затова в този момент ще събера в София околните си, сътрудници и другари. А в провинцията ще го направя още два пъти на разнообразни места.
- Кои са тези места?
- Няма значение, тъй като на хората нищо няма да им приказва. Те са другари, на които доста разгадавам и желая да ги почерпя и да отбележа юбилея си и с тях. Няма да изреждам, не са 5-10 души. Аз съм от късметлиите, на които доста хора са давали. Обичам да поддържам връзка с читави и почтени хора. За благополучие, в живота ми са минали доста и сме си останали другари. Това е най-голямата ми горделивост, повярвай ми.
- Как преценявате на кого може да се доверите?
- Като всеки човек, и аз съм се лъгал в някои хора. Разочаровали са ме. Но това е мое вътрешно възприятие и в 90% от случаите преценката ми не ме е подвеждала на първичната ми среща. Остава един % от хора, за които съм се заблуждавал, само че това е част от живота.
- Кой ще води вашето празненство?
- Няма да има стратегия, в случай че някой не ме изненада. Искам една спокойна вечер с близки хора. Не съм от тези, които канят сътрудници и ги карат: Сега стани, кажи нещо. С тези хора ще седнем и ще пийнем по едно за мое и за тяхно здраве.
- Какво си пожелавате на юбилея?
- Първо здраве. Най-важното е. Без него всичко друго е доста релативно. Пожелавам си едни по-спокойни години за всички хора, освен за мен. Защото сега, колкото и песимистично да звучи, това е действителността - войни, пандемии, международни финансови и стопански рецесии. Явно орисията ни е била такава, да живеем в сложни времена. Пожелавам си освен за мен, а и за всички хора нещата някак си да се стабилизират. Човечеството се умори от всичко това, което се случва през последните години. А и аз, както и ти сме част от човечеството. Това си поисквам - всички да живеем в малко по-спокойни времена.
- В тези времена като че ли на артистите се пада отговорността да оказват помощ на хората по-леко да минават през компликациите, като им обезпечат глътка развлечение. Доволен ли сте от новото си предаване?
- Театралното пространство и това, което вършим, е някакъв оазис и за нас, и за феновете, уповавам се. Хората влизат в театралната зала или сядат пред екраните, с цел да могат малко да се дистанцират от сивото и тъмно ежедневие. Още повече това важи за българина, преследван от това ежедневие през последните 30 години.
Мислил съм си, че това е дребен оазис и за нас, тъй като артистът е такова животно, че каквито и проблеми да има, излиза на сцената и също не помни за личните си тегоби. А и фенът не е задължен да знае какви проблеми има актьорът. Не знам дали нашата задача е по-отговорна, всяка специалност е такава.
Иначе новото шоу, което върша, започва предходната събота. Сега следва второто издание.
Впрочем международна наклонност е малките екрани да вървят повече към заниманието.
Форматът, който представяме в България, е френски. В Италия, Франция, Мексико съществува повече от 10 години, и то с нужния триумф. Няма да скрия, че когато ми го предложиха и когато го гледах, първоначално имах една спирачка, че не ми отива някак си към този момент на възрастта да повеждам сходно предаване.
Затова имах една имитация в първото издание, че Нова тв ми споделиха да повеждам и игри. Естествено, кой не желае да гледа мармалад от “Игри на волята ”, “На кафе ” и “Бързи, смели, сръчни ”, взети дружно. Но в случай че би трябвало да съм откровен, се хвърлих в това нещо, както се мятам във всичко. Някой път мога да си ударя главата, само че не ми пука.
Изключително прелестно сюрпризиран останах от реакцията на публиката, която е в залата и същински се радваше. Ние
нямаме платена аудитория там, нито познати и родственици
Идват едни хора, които имат предпочитание и са се записали преди този момент във фейсбук.
Целта на предаването е да се съберем 8 другари или положителни познати и да изиграем 7-8-10 игри. Ти примерно събирала ли си се с другари в събота или неделя, с цел да играете? Сядате към масата и стартирате. Същото е и с предаването - с компанията се забавлявате без никакви комплекси, без задръжки.
Имах първоначално едни подозрения, тъй като българинът постоянно е малко запазен, има комплекс да не се изложи. Западняците това нещо го нямат. Ако погледнеш италианското, френското предаване, колкото и да е прочут артистът или артистът, който взе участие, той се хвърля с 300 в начинанието. Приятно съм сюрпризиран от гостите ми - никакви спирачки нямаха. Това носи позитиви и за предаването, и за публиката, и за самите тях. Показва, че са над нещата.
Вече заснехме и третото предаване. Много другарска атмосфера. Това ме кара да мисля, че ние, българите, сме дръпнали напред - да махнем тези спирачки и бариери, които си слагаме, от време на време и комплекси.
- Все по този начин деятелен и устойчив сте и не спирате да подскачате на сцената даже и на 50. Тренирате ли нещо?
- Господ ми го е дал това нещо. Една гира не съм вдигал през живота си.
Е, лицеви опори съм правил, само че в никакъв случай не съм се поддържал във фитнес. Може би, в случай че полагах някакви грижи, щеше да е още по-добре. Отчитам го като неточност, по тази причина моля хората да спортуват. От мързел ли, не знам от какво е. Но това, което виждаш от мен сега, е някаква даденост.
- Изморяват ли ви тези представления? Колко време по-късно би трябвало да се възстановявате?
- Преди по-малко, в този момент повече. Говорех си с Виктор Калев, да е жив и здрав, ние сме почти набори, една или две години е по-голям от мене. И той същото ми споделя.
Годинките си оказват влияние, само че по този начин ще е, няма да става по-розово
Гледам да си правя оптимално добре работата. Колко съумявам, към този момент е обособен въпрос. Аз съм почтен, излизам и върша това, което мога. На някого ще се хареса, на различен - не, някои ще сложат знак плюс, други ще го оплюят, само че това е част от пейзажа. Научил съм се.
- Дали поглеждате и към театъра в последно време? Режисьорът Александър Морфов, при който преди време играете в 4-5 представления, още веднъж е в Народния спектакъл. Дали няма отново да ви предложения?
- Не знам. Трябва да питаш него. Иначе в действителност съм минал през школата на Сашо. Той е извънреден режисьор, доста неща съм научил от него, естет е, направил е неповторими постановки.
- Вие желаете ли да се върнете в театъра?
- Бих се върнал в театъра, само че разбери, малкия екран е една машина. На всички го споделям. Опитвал съм се преди години паралелно да комбинирам театъра и малкия екран. Невъзможно е. Не можеш две неща, постоянно едното страда. Тогава съм избрал малкия екран, за хубаво или за неприятно. Но в никакъв случай не тичам от театъра.
Все отново аз съм приключил актьорско майсторство и в никакъв случай не изключвам опцията да се върна в театъра, да направя някоя режисура, стига да ми харесва материалът, да вярвам на режисьора. Това са доста значими неща. Не съм затворил тази страница, в противен случай. Но се веселя за Сашо, извънредно надарен човек.
- Никога не говорите доста за персоналния си живот, въпреки че обществено постоянно си позволявате да го споменавате с огромна доза самоирония. Защо избягвате тематиката?
- Личният живот по тази причина е персонален, тъй като е единствено за съответния човек. Не искам да приказвам заради простата причина, че той се отнася единствено за мен и за индивида до мен. Иначе другото дано да го разискват. Но личният живот си е моята непокътната и заградена територия.
Не считам, че и другите известни персони обичат да разискват персоналния си живот. Аз най-малко не познавам подобен човек измежду моите сътрудници и другари. Знам, че хората се интересуват доста от персоналния живот на малко по-известните, думата “звезда ” не я одобрявам. Никога не съм разбирал за какво. Аз примерно не се интересувам от персоналния живот на никого, бил той и доста прочут. Интересувам се какво прави индивидът, с какво се занимава.
Но очевидно това не е единствено на локално равнище, а в международен мащаб. Давам си сметка за това. Лъскавото хората го виждат на екрана и несъмнено си споделят: чакай да забележим дали пък няма нещо гнило в цялата работа, да намерят някаква пробойна. И като се напише нещо, си споделят: а, виж, значи не е чак толкоз. Може би това им харесва.
- Защо по този начин отрицателно? Може би по-скоро желаят да видят, че звездата също е човек като тях и изпитва обич, наслада, горест.
- То е ясно. Той не е извънземен. Известните не са кацнали от друга планета. Те са от същата тази планета, от същия този град, село, от същата тази махала, както споделяме в Бургас. Просто специалността им е такава, която ги е направила малко по-популярни. Нищо повече. Те също заплащат ток и парно, имат проблеми, тревожат се за децата си, изпитват същите страсти като елементарния човек - обич, горест, благополучие.
- Колко огромен порасна синът ви - Димитър Рачков - младши?
- Ще направи 16 години, живот и здраве, през ноември. Вече е младеж, порасна. Стана по-висок от мен. Прилича на майка си (Христина Апостолова, актриса и сценарист на “Столичани допълнително ”, “Откраднат живот ” и други - б.а.), което е хубаво. И да кажа с това възприятие за самоирония, което ти загатна - добре, че не наподобява на мен. Взе още по-хубавото от майка си, тя е по-висока. Винаги съм казвал, че щом се майтапим с другите, би трябвало да имаш и възприятие за самоирония.
- Какви са към този момент диалозите ви с младежа, трансформираха ли се, по-трудни ли са?
- Да чукна на дърво, чаках по-тежки взаимоотношения по време на неговия пубертет, само че нямаме крайности най-малко към този момент. Опитвам се да се държа с него като с огромен човек, в същото време към момента го направлявам, както аз, по този начин и майка му. Опитваме се да му споделяме къде е границата, не до каква степен може и до каква степен не може. Но считам, че ще стане рационален човек. Такова чувство имам за него.
- Той към момента ли желае да поеме по вашия път? И вие, и майка му сте артисти.
- Преди 2-3 години той сподели, че желае това нещо. Никога няма да го спра. Просто желаех да му кажа, както и майка му, че това е мъчно нещо. Тя лъскавата страна си е лъскава, само че има и друга страна на медала. Преди месец го питах дали към този момент мисли, тъй като до 1-2 години ще приключи. Каза ми, че мисли същото, само че в чужбина. Ще забележим, тъй като от време на време децата бързо си сменят желанията. Винаги бих го подкрепил, с цел да опита.
- Синът ви желае да замине, Зуека, с който сте близки другари, към този момент също е на открито. Заслужава ли си човек да е в чужбина?
- Защо да не си заслужава? Кой където желае. Аз се веселя, че светът е отворен, че сме част от Европа, че имаш право на избор. Преди години не можеше да избираш - тука и това е. Сега можеш в София, в Бургас, в Хасково, Пловдив, можеш в Париж, Лондон, Ню Йорк. Когато човек има избор, е доста по-добре.
- Някога съжалявали ли сте, че вие не сте отпътували на открито?
- Ако си направя равносметка, за нищо не скърбя в живота си. Успехите, неуспехите, хората, които си е заслужавало да срещна, другите, които са ме разочаровали, това е част от естествения път, през който съм минал, с всички плюсове и минуси. Най-голямото нещо, с което се гордея и мога да сложа ръка на сърцето си, е, че съм живял почтено през тези 50 години. Нито съм излъгал, нито някому дължа нещо. А какво съм постигнал, е доста индивидуален въпрос. За някои е нещо, за други е нищо.
Но аз се гордея, че през всичко, през което съм минал, е трябвало да се случи. И хубавите, и неприятните моменти. Не скърбя и за решенията, които съм взел.
- Не знам какъв брой е субективно, откакто сте толкоз обичан като артист и тв водещ.
- Недей, недей поставя такива етикети, тъй като не е правилно или най-малко аз нямам такова мнение за себе си.
- Откъде идва тази ваша срамежливост и невзискателност?
- Не е нито срамежливост, нито невзискателност, аз съм реалист. В България е народен спорт да плюем и е наша неприятна линия. Част от проблемите ни идват от завистта, която има у българина. Това ме разочарова. Винаги съм считал българина за рационален, съчувствен човек, работлив и не преставам да имам вяра в това.
В последно време малко се колебая в трудолюбието му. Защото работа на пазара има, само че той стои. Ще е без заплата, без средства, тъй като няма да отиде да работи за едни 2000 лева примерно. Защо бе, нали се оплакваш? Отиди, работи. Ако си намериш по-добра работа, реалокира се. Но не мрънкай, че няма работа, тъй като има.
Затова се колебая в някои от качествата на българина, с които бях откърмен като възпитаник. Той не гледа в личната си чиния по какъв начин да я изпълни. Енергията му отива повече в това да гледа по какъв начин на съседа да му е по-празна паницата. Това е истината.
- Срещали ли сте сходно отношение по отношение на вас?
- Не единствено по отношение на мен, а по отношение на всички хора, които са станали по-известни. Има такова нещо, ти не знаеш ли? Предаването още не е тръгнало, не са го видели и към този момент приказват срещу.
- Колко надълбоко ви визира сходно отношение, боли ли ви от него?
- В началото го усещах, след това си дадох сметка, че това е народен спорт и към този момент не ме интересува. Излизам, правя си работата, колкото мога, виждам да е оптимално добре. Опитвам се, най-малко работя. Когато работиш, може да направиш неточности, може да се получи или пък не, само че се пробвам. Винаги това ми е бил стремежът.
- Ще имате ли турне със “Забраненото шоу на Рачков ” следващата година, където срещате хората онлайн?
- Тази среща с хората е от различен вид. Срещата онлайн е по-голяма тръпка, несравнимо е, тъй като от екрана не можеш да ги усетиш. В залата го правиш. Чувстваш наличието, дишането на публиката. Никога не съм се лишавал от подобен вид срещи. Имаме си хрумвания. Няма да ги споделя, до момента в който не станат, тъй като не обичам да приказвам авансово.
Нещо, в което няма да съм самичък, а с един човек, който доста обичам и от дълго време приказваме да създадем нещо двамата. Работя в тази посока да излезем онлайн пред аудитория. Искаме да е нещо, което драматургично да си заслужава. Живот и здраве, уповавам се следващата година да се случи.
Преди седмица стартира новото предаване на Димитър Рачков по NOVA - “С Рачков всичко е допустимо ”. Насред напрежението от работата той навършва 50 години на 18 септември и нито за момент от тях не съжалява
Публикуваме изявление с артиста, обещано пред
- Г-н Рачков, от няколко дни сте съвсем неоткриваем, тъй като сте се захванали с организацията на огромен празник - навършвате 50 години в неделя. Какво ще се случва?
- Септември ми е много претрупан. Започна предаването “С Рачков всичко е допустимо ” по NOVA, фотоси, други неща, които са ми в главата. През този месец Христо Стоичков се връща и би трябвало да продължим с рекламата. За мен септември е много натоварен във всевъзможни направления. И през този месец на всичкото от горната страна съм се родил на 18-и и би трябвало да направя едни 50 години, живот и здраве.
Затова от много време си бутам главата какво би трябвало да направя. Водил съм толкоз 50-годишнини, толкоз сватби, несъмнено по тази причина не се и бракосъчетавам. Като си приказваме с Краси Радков и други сътрудници за всички събития, които сме водили, стигаме до извода, че обущарят върви необут. Присъствал съм на извънредно огромни тържества за 50-годишнини. Естествено, тогава бях 30-годишен и ми се струваше доста надалеч, само че те, годините, се извъртяха. И не съм си представял какъв ще е моят празник.
Затова се чудех какво да направя. В началото концепцията ми беше да събера всички хора, до които съм се докоснал през живота си, в театъра, в малкия екран.
- Е, това е цяла България.
- Доста хора са. Дадох си сметка, колкото и нескромно да звучи, че би трябвало да направя един събор. Но заетостта ми сега е доста огромна и осъзнах, че няма да мога. Последно взех решение в неделя да си поканя един стеснен кръг от хора. Той се оказа, че е към 50 души.
Не го споделям, с цел да се лаская, само че се гордея, че в действителност имам доста другари и хора, на които мога да разгадавам. Но няма да обхвана всичките и чисто логистично няма по какъв начин да провеждам хората от провинцията и да ги накарам да дойдат тука. Затова в този момент ще събера в София околните си, сътрудници и другари. А в провинцията ще го направя още два пъти на разнообразни места.
- Кои са тези места?
- Няма значение, тъй като на хората нищо няма да им приказва. Те са другари, на които доста разгадавам и желая да ги почерпя и да отбележа юбилея си и с тях. Няма да изреждам, не са 5-10 души. Аз съм от късметлиите, на които доста хора са давали. Обичам да поддържам връзка с читави и почтени хора. За благополучие, в живота ми са минали доста и сме си останали другари. Това е най-голямата ми горделивост, повярвай ми.
- Как преценявате на кого може да се доверите?
- Като всеки човек, и аз съм се лъгал в някои хора. Разочаровали са ме. Но това е мое вътрешно възприятие и в 90% от случаите преценката ми не ме е подвеждала на първичната ми среща. Остава един % от хора, за които съм се заблуждавал, само че това е част от живота.
- Кой ще води вашето празненство?
- Няма да има стратегия, в случай че някой не ме изненада. Искам една спокойна вечер с близки хора. Не съм от тези, които канят сътрудници и ги карат: Сега стани, кажи нещо. С тези хора ще седнем и ще пийнем по едно за мое и за тяхно здраве.
- Какво си пожелавате на юбилея?
- Първо здраве. Най-важното е. Без него всичко друго е доста релативно. Пожелавам си едни по-спокойни години за всички хора, освен за мен. Защото сега, колкото и песимистично да звучи, това е действителността - войни, пандемии, международни финансови и стопански рецесии. Явно орисията ни е била такава, да живеем в сложни времена. Пожелавам си освен за мен, а и за всички хора нещата някак си да се стабилизират. Човечеството се умори от всичко това, което се случва през последните години. А и аз, както и ти сме част от човечеството. Това си поисквам - всички да живеем в малко по-спокойни времена.
- В тези времена като че ли на артистите се пада отговорността да оказват помощ на хората по-леко да минават през компликациите, като им обезпечат глътка развлечение. Доволен ли сте от новото си предаване?
- Театралното пространство и това, което вършим, е някакъв оазис и за нас, и за феновете, уповавам се. Хората влизат в театралната зала или сядат пред екраните, с цел да могат малко да се дистанцират от сивото и тъмно ежедневие. Още повече това важи за българина, преследван от това ежедневие през последните 30 години.
Мислил съм си, че това е дребен оазис и за нас, тъй като артистът е такова животно, че каквито и проблеми да има, излиза на сцената и също не помни за личните си тегоби. А и фенът не е задължен да знае какви проблеми има актьорът. Не знам дали нашата задача е по-отговорна, всяка специалност е такава.
Иначе новото шоу, което върша, започва предходната събота. Сега следва второто издание.
Впрочем международна наклонност е малките екрани да вървят повече към заниманието.
Форматът, който представяме в България, е френски. В Италия, Франция, Мексико съществува повече от 10 години, и то с нужния триумф. Няма да скрия, че когато ми го предложиха и когато го гледах, първоначално имах една спирачка, че не ми отива някак си към този момент на възрастта да повеждам сходно предаване.
Затова имах една имитация в първото издание, че Нова тв ми споделиха да повеждам и игри. Естествено, кой не желае да гледа мармалад от “Игри на волята ”, “На кафе ” и “Бързи, смели, сръчни ”, взети дружно. Но в случай че би трябвало да съм откровен, се хвърлих в това нещо, както се мятам във всичко. Някой път мога да си ударя главата, само че не ми пука.
Изключително прелестно сюрпризиран останах от реакцията на публиката, която е в залата и същински се радваше. Ние
нямаме платена аудитория там, нито познати и родственици
Идват едни хора, които имат предпочитание и са се записали преди този момент във фейсбук.
Целта на предаването е да се съберем 8 другари или положителни познати и да изиграем 7-8-10 игри. Ти примерно събирала ли си се с другари в събота или неделя, с цел да играете? Сядате към масата и стартирате. Същото е и с предаването - с компанията се забавлявате без никакви комплекси, без задръжки.
Имах първоначално едни подозрения, тъй като българинът постоянно е малко запазен, има комплекс да не се изложи. Западняците това нещо го нямат. Ако погледнеш италианското, френското предаване, колкото и да е прочут артистът или артистът, който взе участие, той се хвърля с 300 в начинанието. Приятно съм сюрпризиран от гостите ми - никакви спирачки нямаха. Това носи позитиви и за предаването, и за публиката, и за самите тях. Показва, че са над нещата.
Вече заснехме и третото предаване. Много другарска атмосфера. Това ме кара да мисля, че ние, българите, сме дръпнали напред - да махнем тези спирачки и бариери, които си слагаме, от време на време и комплекси.
- Все по този начин деятелен и устойчив сте и не спирате да подскачате на сцената даже и на 50. Тренирате ли нещо?
- Господ ми го е дал това нещо. Една гира не съм вдигал през живота си.
Е, лицеви опори съм правил, само че в никакъв случай не съм се поддържал във фитнес. Може би, в случай че полагах някакви грижи, щеше да е още по-добре. Отчитам го като неточност, по тази причина моля хората да спортуват. От мързел ли, не знам от какво е. Но това, което виждаш от мен сега, е някаква даденост.
- Изморяват ли ви тези представления? Колко време по-късно би трябвало да се възстановявате?
- Преди по-малко, в този момент повече. Говорех си с Виктор Калев, да е жив и здрав, ние сме почти набори, една или две години е по-голям от мене. И той същото ми споделя.
Годинките си оказват влияние, само че по този начин ще е, няма да става по-розово
Гледам да си правя оптимално добре работата. Колко съумявам, към този момент е обособен въпрос. Аз съм почтен, излизам и върша това, което мога. На някого ще се хареса, на различен - не, някои ще сложат знак плюс, други ще го оплюят, само че това е част от пейзажа. Научил съм се.
- Дали поглеждате и към театъра в последно време? Режисьорът Александър Морфов, при който преди време играете в 4-5 представления, още веднъж е в Народния спектакъл. Дали няма отново да ви предложения?
- Не знам. Трябва да питаш него. Иначе в действителност съм минал през школата на Сашо. Той е извънреден режисьор, доста неща съм научил от него, естет е, направил е неповторими постановки.
- Вие желаете ли да се върнете в театъра?
- Бих се върнал в театъра, само че разбери, малкия екран е една машина. На всички го споделям. Опитвал съм се преди години паралелно да комбинирам театъра и малкия екран. Невъзможно е. Не можеш две неща, постоянно едното страда. Тогава съм избрал малкия екран, за хубаво или за неприятно. Но в никакъв случай не тичам от театъра.
Все отново аз съм приключил актьорско майсторство и в никакъв случай не изключвам опцията да се върна в театъра, да направя някоя режисура, стига да ми харесва материалът, да вярвам на режисьора. Това са доста значими неща. Не съм затворил тази страница, в противен случай. Но се веселя за Сашо, извънредно надарен човек.
- Никога не говорите доста за персоналния си живот, въпреки че обществено постоянно си позволявате да го споменавате с огромна доза самоирония. Защо избягвате тематиката?
- Личният живот по тази причина е персонален, тъй като е единствено за съответния човек. Не искам да приказвам заради простата причина, че той се отнася единствено за мен и за индивида до мен. Иначе другото дано да го разискват. Но личният живот си е моята непокътната и заградена територия.
Не считам, че и другите известни персони обичат да разискват персоналния си живот. Аз най-малко не познавам подобен човек измежду моите сътрудници и другари. Знам, че хората се интересуват доста от персоналния живот на малко по-известните, думата “звезда ” не я одобрявам. Никога не съм разбирал за какво. Аз примерно не се интересувам от персоналния живот на никого, бил той и доста прочут. Интересувам се какво прави индивидът, с какво се занимава.
Но очевидно това не е единствено на локално равнище, а в международен мащаб. Давам си сметка за това. Лъскавото хората го виждат на екрана и несъмнено си споделят: чакай да забележим дали пък няма нещо гнило в цялата работа, да намерят някаква пробойна. И като се напише нещо, си споделят: а, виж, значи не е чак толкоз. Може би това им харесва.
- Защо по този начин отрицателно? Може би по-скоро желаят да видят, че звездата също е човек като тях и изпитва обич, наслада, горест.
- То е ясно. Той не е извънземен. Известните не са кацнали от друга планета. Те са от същата тази планета, от същия този град, село, от същата тази махала, както споделяме в Бургас. Просто специалността им е такава, която ги е направила малко по-популярни. Нищо повече. Те също заплащат ток и парно, имат проблеми, тревожат се за децата си, изпитват същите страсти като елементарния човек - обич, горест, благополучие.
- Колко огромен порасна синът ви - Димитър Рачков - младши?
- Ще направи 16 години, живот и здраве, през ноември. Вече е младеж, порасна. Стана по-висок от мен. Прилича на майка си (Христина Апостолова, актриса и сценарист на “Столичани допълнително ”, “Откраднат живот ” и други - б.а.), което е хубаво. И да кажа с това възприятие за самоирония, което ти загатна - добре, че не наподобява на мен. Взе още по-хубавото от майка си, тя е по-висока. Винаги съм казвал, че щом се майтапим с другите, би трябвало да имаш и възприятие за самоирония.
- Какви са към този момент диалозите ви с младежа, трансформираха ли се, по-трудни ли са?
- Да чукна на дърво, чаках по-тежки взаимоотношения по време на неговия пубертет, само че нямаме крайности най-малко към този момент. Опитвам се да се държа с него като с огромен човек, в същото време към момента го направлявам, както аз, по този начин и майка му. Опитваме се да му споделяме къде е границата, не до каква степен може и до каква степен не може. Но считам, че ще стане рационален човек. Такова чувство имам за него.
- Той към момента ли желае да поеме по вашия път? И вие, и майка му сте артисти.
- Преди 2-3 години той сподели, че желае това нещо. Никога няма да го спра. Просто желаех да му кажа, както и майка му, че това е мъчно нещо. Тя лъскавата страна си е лъскава, само че има и друга страна на медала. Преди месец го питах дали към този момент мисли, тъй като до 1-2 години ще приключи. Каза ми, че мисли същото, само че в чужбина. Ще забележим, тъй като от време на време децата бързо си сменят желанията. Винаги бих го подкрепил, с цел да опита.
- Синът ви желае да замине, Зуека, с който сте близки другари, към този момент също е на открито. Заслужава ли си човек да е в чужбина?
- Защо да не си заслужава? Кой където желае. Аз се веселя, че светът е отворен, че сме част от Европа, че имаш право на избор. Преди години не можеше да избираш - тука и това е. Сега можеш в София, в Бургас, в Хасково, Пловдив, можеш в Париж, Лондон, Ню Йорк. Когато човек има избор, е доста по-добре.
- Някога съжалявали ли сте, че вие не сте отпътували на открито?
- Ако си направя равносметка, за нищо не скърбя в живота си. Успехите, неуспехите, хората, които си е заслужавало да срещна, другите, които са ме разочаровали, това е част от естествения път, през който съм минал, с всички плюсове и минуси. Най-голямото нещо, с което се гордея и мога да сложа ръка на сърцето си, е, че съм живял почтено през тези 50 години. Нито съм излъгал, нито някому дължа нещо. А какво съм постигнал, е доста индивидуален въпрос. За някои е нещо, за други е нищо.
Но аз се гордея, че през всичко, през което съм минал, е трябвало да се случи. И хубавите, и неприятните моменти. Не скърбя и за решенията, които съм взел.
- Не знам какъв брой е субективно, откакто сте толкоз обичан като артист и тв водещ.
- Недей, недей поставя такива етикети, тъй като не е правилно или най-малко аз нямам такова мнение за себе си.
- Откъде идва тази ваша срамежливост и невзискателност?
- Не е нито срамежливост, нито невзискателност, аз съм реалист. В България е народен спорт да плюем и е наша неприятна линия. Част от проблемите ни идват от завистта, която има у българина. Това ме разочарова. Винаги съм считал българина за рационален, съчувствен човек, работлив и не преставам да имам вяра в това.
В последно време малко се колебая в трудолюбието му. Защото работа на пазара има, само че той стои. Ще е без заплата, без средства, тъй като няма да отиде да работи за едни 2000 лева примерно. Защо бе, нали се оплакваш? Отиди, работи. Ако си намериш по-добра работа, реалокира се. Но не мрънкай, че няма работа, тъй като има.
Затова се колебая в някои от качествата на българина, с които бях откърмен като възпитаник. Той не гледа в личната си чиния по какъв начин да я изпълни. Енергията му отива повече в това да гледа по какъв начин на съседа да му е по-празна паницата. Това е истината.
- Срещали ли сте сходно отношение по отношение на вас?
- Не единствено по отношение на мен, а по отношение на всички хора, които са станали по-известни. Има такова нещо, ти не знаеш ли? Предаването още не е тръгнало, не са го видели и към този момент приказват срещу.
- Колко надълбоко ви визира сходно отношение, боли ли ви от него?
- В началото го усещах, след това си дадох сметка, че това е народен спорт и към този момент не ме интересува. Излизам, правя си работата, колкото мога, виждам да е оптимално добре. Опитвам се, най-малко работя. Когато работиш, може да направиш неточности, може да се получи или пък не, само че се пробвам. Винаги това ми е бил стремежът.
- Ще имате ли турне със “Забраненото шоу на Рачков ” следващата година, където срещате хората онлайн?
- Тази среща с хората е от различен вид. Срещата онлайн е по-голяма тръпка, несравнимо е, тъй като от екрана не можеш да ги усетиш. В залата го правиш. Чувстваш наличието, дишането на публиката. Никога не съм се лишавал от подобен вид срещи. Имаме си хрумвания. Няма да ги споделя, до момента в който не станат, тъй като не обичам да приказвам авансово.
Нещо, в което няма да съм самичък, а с един човек, който доста обичам и от дълго време приказваме да създадем нещо двамата. Работя в тази посока да излезем онлайн пред аудитория. Искаме да е нещо, което драматургично да си заслужава. Живот и здраве, уповавам се следващата година да се случи.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ