Общуването с квантовото поле се осъществява предимно чрез мисли и

Общуването с квантовото поле се реализира най-вече посредством мисли и усеща

Тъй като нашите мисли са самата сила (електрическите импулси от мозъка елементарно се мерят с устройства като енцефалограф), те са най-важният канал, посредством който предаваме сигнали към квантовото поле. Ще обясня по какъв начин работи малко по-късно, само че към този момент желая да ви опиша за едно удивително изследване, което потвърждава въздействието на нашите мисли и усеща върху материята. Мислите и възприятията засягат ДНК

Д-р Глен Рейн, експерт по клетъчна биология, реши да тества способността на лечителите да въздействат на биологичната система. Тъй като ДНК молекулата е по-стабилна от клетките или бактериалните култури, беше решено лечителите да взаимодействат с епруветки, съдържащи ДНК.

Експериментът е извършен в Калифорнийския център по математика на сърцето. Неговите експерти към този момент са създали доста неповторими проучвания, в това число в региона на физиологията на страстите и взаимоотношението на сърцето и мозъка.

Те съумяха да проследят връзката сред прочувственото положение на индивида и сърдечната периодичност. И по този начин, негативните страсти (например яд или страх) нарушават сърдечния темп, а позитивните (любов или радост), в противен случай, го вършат доста явен.

Експерти от „ Математиката на сърцето “ назовават този равномерен модел сърдечна естетика.

Д-р Рейн първо изследва група от 10 участници, които са владеели техниките за кохерентност на сърцето в центъра.

Използвайки тези техники, пациентите провокират мощни позитивни усеща (например обич и благодарност) и по-късно държат епруветки с ДНК проби в дестилирана вода в ръцете си в продължение на две минути.

При разбор на тези проби не са открити статистически значими промени.

Специално подготвени участници от втората група създали същото, само че с малко допълнение: те не просто основали позитивни страсти (чувства) на обич и признателност, само че в това време запазили в мозъка си желание (мисъл), което било за прегъване или разрастване на ДНК вериги.

Този път анализът сподели статистически значими промени в конформацията (формата) на ДНК молекулите. В някои случаи се оказа, че ДНК веригата е сгъната или разгъната с цели 25%!

Участниците от третата група, които също са минали особено образование, поддържат ясно желание да трансформират своята ДНК, само че са инструктирани да не се довеждат до удобно прочувствено положение.

С други думи, те се пробвали да влияят върху материята извънредно със силата на мисълта (намерението). Резултат? Нула! Положителното прочувствено положение, в което са били участниците в първата група, единствено по себе си не е повлияло на ДНК.

Твърдите планове на втората група, неподкрепени с страсти, също не оказаха резултат. Желаният резултат е реализиран единствено когато субектите държат ясни цели в мислите си и ги поддържат с позитивни страсти. Съзнателното желание се нуждае от сила, катализатор и приятните страсти работят като подобен катализатор.

Сърцето и мозъкът работят дружно. Чувствата и страстите се комбинират в положението на битието. И в случай че нашето положение може да сгъне и разгъне нишките на ДНК за 2 минути, то това приказва доста за способността на индивида да основава действителност.

Експериментът на доктор Рейн потвърждава, че квантовото поле не дава отговор на нашите стремежи – чисто прочувствени претенции. Нито реагира на нашите цели, т.е. мисли.

Квантовото поле реагира единствено когато мислите и страстите са съгласувани между тях, което значи, че предават еднакъв сигнал. Когато позитивната страст, претърпяна от сърцето, се наслагва върху ясно дефинирано умишлено желание, квантовото поле получава сигнал, който ще бъде последван от в действителност удивителни отговори.

Квантовото поле не дава отговор на нашите стремежи, а на положението ни. За да получите стремежи резултат, би трябвало да приведете мислите в сходство с възприятията и по-късно да спрете да се тревожите за съответните детайлности за постигането му.

Това е скок в незнайното и по този начин вместо с монотонни, предсказуеми резултати, животът ни ще бъде изпълнен с насладата от новите чувства и квантовите изненади. Но с цел да се трансфорат желанията в действителност, имаме потребност от още един скок в незнайното.

Кога нормално се чувствате признателни? Най-вероятно ще отговорите: „ Благодарен съм за фамилията си, за обстоятелството, че имам дом, другари, работа. “ Какво е общото сред всички тези неща? Че към този момент ги имате. Като предписание сме признателни за това, което към този момент се е случило или участва в живота ни.

Ние бяхме принудени да имаме вяра, че не можем да се радваме без причина, да усещаме признателност без причина, да усещаме обич без задоволителна причина. Тоест, нашето вътрешно положение зависи от външни фактори – моделът на Нютон в деяние.

Новият модел на действителността изисква от нас, квантовите основатели, да вършим вътрешни промени (на равнището на мозъка и тялото, мислите и усещанията), без да чакаме сетивата да записват някакви външни промени.

Можете ли да бъдете признателни за мечтаното събитие и да му се насладите още преди да се случи? Можете ли да си визиите бъдещата действителност задоволително блестящо, с цел да се потопите в нея през днешния ден?

По отношение на квантовото основаване: можете ли да сте признателни, че съществува в квантово поле като капацитет, само че към момента не се е материализирало? Ако е по този начин, тогава сте надхвърлили причинно-следствената връзка (зависимост от външни фактори за осъществяване на вътрешни промени) и сте се научили по какъв начин сами да причинявате мечтаните последствия (променяйте се от вътрешната страна и по този метод влияете на външния свят).

Когато почувстваме признателност, сигнализираме на терена, че това или това събитие към този момент се е случило. Но единствено благодарността не би трябвало да остава на равнището на мислите. Също по този начин е належащо да се усещаме по този начин, като че ли това, което желаеме, към този момент участва в живота ни.

В този случай тялото (което възприема единствено чувства) към този момент ще изпита прочувствено прекарване на бъдещо събитие.

Житейските събития се образуват по следната скица:

Ако в миналото сме изпитвали страдалчество, то се съхранява в нас на равнището на мозъка и тялото и се показва в мисли и усеща – затова, ние изпращаме сигнал към квантовото поле, съответстващо на страданието.

И в отговор универсалният разсъдък изпраща друго събитие в живота ни, което ще провокира сходна умствена и прочувствена реакция.