България има нужда от национални програми за подкрепа на регионалните медии и журналисти, каза Кирил Вълчев
България има потребност от национални стратегии за поддръжка на районните медии, районните публицисти и българските медии в чужбина. Това сподели генералният шеф на Българската телеграфна организация (БТА) Кирил Вълчев при откриването на, проведена взаимно от Българска телеграфна агенция и Съвета за електронни медии (СЕМ).
По думите му положението на районната публицистика в страната е тежко, а там, където тя към момента съществува, постоянно е подвластна от локални управляващи или бизнес ползи. „ Очевидно е, че са нужни национални стратегии, подкрепени от страната и от локалните управляващи, за районни медии, за районни публицисти и за българските медии в чужбина, тези, които приказват и пишат на български език “, уточни Вълчев.
Той уточни, че сега Българска телеграфна агенция има 33 национални пресклуба – един в София и 32 в страната. Генералният шеф показа развиването на кореспондентската мрежа на организацията през последните години. По думите му през 2020 година Българска телеграфна агенция е разполагала с 12 национални пресклуба, а през днешния ден те са 33. Освен във всички регионални центрове, пресклубове има и в шест огромни града, които не са регионални центрове, само че имат значимо икономическо, културно или историческо значение.
Броят на кореспондентите на организацията е повишен от 28 през 2020 година до 67 сега. В множеството градове към този момент работят по двама репортери, което разрешава покриване на събитията през цялата година, в това число в почивни и празнични дни.
Вълчев уточни, че разноските за кореспондентската мрежа възлизат на малко над 16 % от бюджета на Българска телеграфна агенция. Той регистрира и нарастване на възнагражденията на кореспондентите през последните пет години. Той уточни, че Българска телеграфна агенция на никое място не заплаща наеми за пресклубовете си и употребява електрически автомобили, по тази причина разходът е по-нисък. Генералният шеф на Българска телеграфна агенция означи, че преди пет години сътрудник на организацията е получавал 1390 лева, а сега междинното заплащане е 2325 лева, като нарастването на заплатите е 59% без ДМС и клас и 67% с ДМС и клас. Той обаче означи, че възнагражденията остават ниски по отношение на други публични специалности.
След смяна в закона са отделени формалните актове и известия в обособен поток, отвън новинарското наличие на Българска телеграфна агенция, уточни Кирил Вълчев.
„ Опитваме се да възобновим всички пресклубове. Това не са диванни репортери от у дома, това са хора с офиси. Разполагаме с 30 електроавтомобила за репортерите и кореспондентите, които им разрешават да снимат България в четири сезона, тъй че да илюстрират новините с настоящи фотоси. От 5200 места в България сега са снимани към 4200, сподели още той.
Вълчев акцентира, че Българска телеграфна агенция е почнала да отразява всички съвещания на общинските препоръки в страната, което съгласно него дава по-голяма видимост на локалното самоуправление и е в интерес на всички медии.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция означи, че Българска телеграфна агенция има контракти с всички висши учебни заведения в България. Той добави, че организацията се пробва да влага в чиновниците си, като заплаща магистратури и шофьорски курсове на искащите да се възползват от това.
Провеждат се и образования за млади публицисти дружно с Европейския парламент. От 2023 година са минали четири издания, има модул в Брюксел и Страсбург.
Той предложи взаимната самодейност със Съвет за електронни медии да продължи посредством поредност от районни полемики. По думите му може да бъде направен график за диалози в пресклубовете на организацията през идната година – най-малко в три пресклуба месечно, тъй че да бъдат разисквани характерните проблеми и потребности на публицистиката във всеки обособен район.
Българска телеграфна агенция е поканила да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София има потвърждения от повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани са изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
По думите му положението на районната публицистика в страната е тежко, а там, където тя към момента съществува, постоянно е подвластна от локални управляващи или бизнес ползи. „ Очевидно е, че са нужни национални стратегии, подкрепени от страната и от локалните управляващи, за районни медии, за районни публицисти и за българските медии в чужбина, тези, които приказват и пишат на български език “, уточни Вълчев.
Той уточни, че сега Българска телеграфна агенция има 33 национални пресклуба – един в София и 32 в страната. Генералният шеф показа развиването на кореспондентската мрежа на организацията през последните години. По думите му през 2020 година Българска телеграфна агенция е разполагала с 12 национални пресклуба, а през днешния ден те са 33. Освен във всички регионални центрове, пресклубове има и в шест огромни града, които не са регионални центрове, само че имат значимо икономическо, културно или историческо значение.
Броят на кореспондентите на организацията е повишен от 28 през 2020 година до 67 сега. В множеството градове към този момент работят по двама репортери, което разрешава покриване на събитията през цялата година, в това число в почивни и празнични дни.
Вълчев уточни, че разноските за кореспондентската мрежа възлизат на малко над 16 % от бюджета на Българска телеграфна агенция. Той регистрира и нарастване на възнагражденията на кореспондентите през последните пет години. Той уточни, че Българска телеграфна агенция на никое място не заплаща наеми за пресклубовете си и употребява електрически автомобили, по тази причина разходът е по-нисък. Генералният шеф на Българска телеграфна агенция означи, че преди пет години сътрудник на организацията е получавал 1390 лева, а сега междинното заплащане е 2325 лева, като нарастването на заплатите е 59% без ДМС и клас и 67% с ДМС и клас. Той обаче означи, че възнагражденията остават ниски по отношение на други публични специалности.
След смяна в закона са отделени формалните актове и известия в обособен поток, отвън новинарското наличие на Българска телеграфна агенция, уточни Кирил Вълчев.
„ Опитваме се да възобновим всички пресклубове. Това не са диванни репортери от у дома, това са хора с офиси. Разполагаме с 30 електроавтомобила за репортерите и кореспондентите, които им разрешават да снимат България в четири сезона, тъй че да илюстрират новините с настоящи фотоси. От 5200 места в България сега са снимани към 4200, сподели още той.
Вълчев акцентира, че Българска телеграфна агенция е почнала да отразява всички съвещания на общинските препоръки в страната, което съгласно него дава по-голяма видимост на локалното самоуправление и е в интерес на всички медии.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция означи, че Българска телеграфна агенция има контракти с всички висши учебни заведения в България. Той добави, че организацията се пробва да влага в чиновниците си, като заплаща магистратури и шофьорски курсове на искащите да се възползват от това.
Провеждат се и образования за млади публицисти дружно с Европейския парламент. От 2023 година са минали четири издания, има модул в Брюксел и Страсбург.
Той предложи взаимната самодейност със Съвет за електронни медии да продължи посредством поредност от районни полемики. По думите му може да бъде направен график за диалози в пресклубовете на организацията през идната година – най-малко в три пресклуба месечно, тъй че да бъдат разисквани характерните проблеми и потребности на публицистиката във всеки обособен район.
Българска телеграфна агенция е поканила да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София има потвърждения от повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани са изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ