Общото събрание на ООН прие резолюцията за геноцида в Сребреница
Общото заседание на Организация на обединените нации одобри резолюцията за геноцида в Сребреница. По този метод 11 юли се утвърждава като " Международен ден в памет на геноцида в Сребреница ".
Резолюцията получи 84 гласа „ за “, 19 от страните бяха „ срещу “, а 68 се въздържаха. Унгария гласоподава срещу резолюцията, Гърция се въздържа, а Румъния я поддържа. България е съвносител на резолюцията и разумно я поддържа, съобщи БГНЕС.
Преди гласуването сръбският президент Александър Вучич предизвести Общата асамблея, че този ход " просто ще отвори остарели рани и това ще докара до цялостен политически безпорядък ".
Той обаче съобщи, че не отхвърля убийствата в Сребреница, и добави, че прекланя " глава пред всички жертви на спора в Босна ".
" Тази резолюция има за цел да насърчи помиряването в сегашното и за в бъдеще ", съобщи посланикът на Германия в Организация на обединените нации Антие Лендерце.
Църковни камбани огласиха цяла Сърбия в символ на митинг. Сръбската православна черква съобщи, че се надява жестът да сплоти сърбите в " молебствия, успокоение, взаимна взаимност и неотстъпчивост в правенето на положително, макар погрешните и несправедливи обвинявания, пред които е изправена в Организация на обединените нации ".
Междувременно водачът на босненските сърби Милорад Додик отхвърли въобще да е имало геноцид в босненския град и съобщи, че неговата администрация няма да признае резолюцията на Организация на обединените нации.
" В Сребреница не е имало геноцид ", съобщи Додик на конференция в Сребреница.
Босненските сръбски сили превзеха Сребреница - по това време предпазен от Организация на обединените нации анклав - на 11 юли 1995 година, няколко месеца преди края на гражданската война в Босна, в която бяха убити към 100 000 души.
През идващите дни сръбските сили избиват към 8000 мюсюлмански мъже и младежи - закононарушение, което Международният углавен арбитражен съд за някогашна Югославия (МНТБЮ) и Международният съд дефинират като геноцид.
Инцидентът се счита за най-тежкото единично безчовечие в Европа след Втората международна война.
В допълнение към оповестяването дневно за възпоменание, резолюцията осъжда " всяко отказване " на геноцида и приканва страните членки на Организация на обединените нации да " запазят откритите обстоятелства ".
В писмо до останалите членове на Организация на обединените нации Германия и Руанда дефинират гласуването като " решаваща опция да се обединим в почитта към жертвите и да признаем основната роля на интернационалните съдилища ".
Сърбия и управлението на босненските сърби обаче реагираха гневно.
В опит да понижат напрежението създателите на резолюцията прибавиха - по искане на Черна гора - че виновността за геноцида е " самостоятелна и не може да бъде приписана на никоя етническа, религиозна или друга група или общественост като цяло ".
Това обаче не е задоволително за Белград.
В писмо, изпратено в неделя до всички делегации на Организация на обединените нации, сръбският шарже д`афер Саша Март предизвести, че повдигането на " исторически чувствителни тематики служи единствено за задълбочаване на разделянето и може да докара до спомагателна неустойчивост на Балканите ".
Посланикът на Русия в Организация на обединените нации Василий Небензя назова резолюцията " провокативна " и " опасност за мира и сигурността ".
Преди това Москва наложи несъгласие на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, осъждаща " закононарушението геноцид в Сребреница ".
Милорад Додик, политически водач на босненския сръбски ентитет - където през април тази година хиляди хора демонстрираха против резолюцията - съобщи, че геноцидът в Сребреница е бил " машинация ".
Европейският съюз реагира остро, като представителят по въпросите на външните работи Петер Стано съобщи, че " не може да има никакво отказване " и " всеки, който се пробва да сложи това под подозрение, няма място в Европа ", съобщи Агенция Франс Прес.
За роднините на жертвите на клането дебатът в Организация на обединените нации е значим миг в устрема им към мир.
" Тези, които доведоха народа си до това състояние (отричане на геноцида), би трябвало да одобряват истината, с цел да можем всички да намерим мир и да продължим живота си ", споделя Када Хотич, 79-годишна съдиректорка на асоциацията на майките от Сребреница, която е изгубила сина си, брачна половинка си и двама братя.
Резолюцията е " от изключителна значимост за разпространяването на истината ", съобщи Денис Бечирович, босненският член на тристранното председателство на Босна и Херцеговина.
Резолюцията получи 84 гласа „ за “, 19 от страните бяха „ срещу “, а 68 се въздържаха. Унгария гласоподава срещу резолюцията, Гърция се въздържа, а Румъния я поддържа. България е съвносител на резолюцията и разумно я поддържа, съобщи БГНЕС.
Преди гласуването сръбският президент Александър Вучич предизвести Общата асамблея, че този ход " просто ще отвори остарели рани и това ще докара до цялостен политически безпорядък ".
Той обаче съобщи, че не отхвърля убийствата в Сребреница, и добави, че прекланя " глава пред всички жертви на спора в Босна ".
" Тази резолюция има за цел да насърчи помиряването в сегашното и за в бъдеще ", съобщи посланикът на Германия в Организация на обединените нации Антие Лендерце.
Църковни камбани огласиха цяла Сърбия в символ на митинг. Сръбската православна черква съобщи, че се надява жестът да сплоти сърбите в " молебствия, успокоение, взаимна взаимност и неотстъпчивост в правенето на положително, макар погрешните и несправедливи обвинявания, пред които е изправена в Организация на обединените нации ".
Междувременно водачът на босненските сърби Милорад Додик отхвърли въобще да е имало геноцид в босненския град и съобщи, че неговата администрация няма да признае резолюцията на Организация на обединените нации.
" В Сребреница не е имало геноцид ", съобщи Додик на конференция в Сребреница.
Босненските сръбски сили превзеха Сребреница - по това време предпазен от Организация на обединените нации анклав - на 11 юли 1995 година, няколко месеца преди края на гражданската война в Босна, в която бяха убити към 100 000 души.
През идващите дни сръбските сили избиват към 8000 мюсюлмански мъже и младежи - закононарушение, което Международният углавен арбитражен съд за някогашна Югославия (МНТБЮ) и Международният съд дефинират като геноцид.
Инцидентът се счита за най-тежкото единично безчовечие в Европа след Втората международна война.
В допълнение към оповестяването дневно за възпоменание, резолюцията осъжда " всяко отказване " на геноцида и приканва страните членки на Организация на обединените нации да " запазят откритите обстоятелства ".
В писмо до останалите членове на Организация на обединените нации Германия и Руанда дефинират гласуването като " решаваща опция да се обединим в почитта към жертвите и да признаем основната роля на интернационалните съдилища ".
Сърбия и управлението на босненските сърби обаче реагираха гневно.
В опит да понижат напрежението създателите на резолюцията прибавиха - по искане на Черна гора - че виновността за геноцида е " самостоятелна и не може да бъде приписана на никоя етническа, религиозна или друга група или общественост като цяло ".
Това обаче не е задоволително за Белград.
В писмо, изпратено в неделя до всички делегации на Организация на обединените нации, сръбският шарже д`афер Саша Март предизвести, че повдигането на " исторически чувствителни тематики служи единствено за задълбочаване на разделянето и може да докара до спомагателна неустойчивост на Балканите ".
Посланикът на Русия в Организация на обединените нации Василий Небензя назова резолюцията " провокативна " и " опасност за мира и сигурността ".
Преди това Москва наложи несъгласие на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, осъждаща " закононарушението геноцид в Сребреница ".
Милорад Додик, политически водач на босненския сръбски ентитет - където през април тази година хиляди хора демонстрираха против резолюцията - съобщи, че геноцидът в Сребреница е бил " машинация ".
Европейският съюз реагира остро, като представителят по въпросите на външните работи Петер Стано съобщи, че " не може да има никакво отказване " и " всеки, който се пробва да сложи това под подозрение, няма място в Европа ", съобщи Агенция Франс Прес.
За роднините на жертвите на клането дебатът в Организация на обединените нации е значим миг в устрема им към мир.
" Тези, които доведоха народа си до това състояние (отричане на геноцида), би трябвало да одобряват истината, с цел да можем всички да намерим мир и да продължим живота си ", споделя Када Хотич, 79-годишна съдиректорка на асоциацията на майките от Сребреница, която е изгубила сина си, брачна половинка си и двама братя.
Резолюцията е " от изключителна значимост за разпространяването на истината ", съобщи Денис Бечирович, босненският член на тристранното председателство на Босна и Херцеговина.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ