21 ноември е Световен ден на телевизията
Общото заседание на Организация на обединените нации афишира 21-ви ноември за Световен ден на малкия екран на 17 декември 1996 г.Изборът на датата не е инцидентен, тъй като на този денсъщата година се е състоял първият Световен ефирен конгрес. Организация на обединените нации утвърждава силата на малкия екран като медия, която доближава до максимален брой хора и има най-голямо публично въздействие по целия свят. От международната организация предизвикват интернационалния продан на телевизионни стратегии като се концентрират на всемирен проблеми като мир, сигурност, икономическо и обществено развиване и културен продан.
Историята на малкия екран е почнала преди към 80 години. Първите опити с потреблението на електронни лъчи за предаване и приемане на изображения на избрани дистанции стартират още при започване на 20-те години на ХХ век в Съединени американски щати, Япония и Съветския Съюз.
През 1933 година американският инженер от съветски генезис Владимир Зворикин съумява да изобрети катодната тръба, която се явява основна част на множеството тв приемници. Благодарение на откритието на Зворикин през 1936 година стартират постоянни телевизионни стратегии във Англия и Германия, а през 1941 година и в Съединени американски щати.
Първите тв приемници са с механична развивка. По-късно се появяват черно-белите тв приемници. Телевизорите стават известни измежду всеобщите консуматори след Втората международна война. Първите демонстрират черно-бяло изображение, само че след 1953 година са добавени цветове и през 1960-те години телевизионните антени стават присъща линия на домовете.
През 1970-те въз основа на известността на телевизионните приемници стартира развиването на системите за домакински запис и възпроизвеждане на видео, изначало на магнитна лента (Betamax, VHS) и по-късно на DVD. Телевизорите играят роля на екран и за първите домашни конзоли за видеоигри (напр. Atari, Nintendo, Sega) през 1980-те.
Към 2010 година тв приемниците с кинескопи са съвсем изместени от тв приемници с плоскопанелен екран, учреден на течни кристали (LCD) или светодиоди (LED).
Историята на малкия екран е почнала преди към 80 години. Първите опити с потреблението на електронни лъчи за предаване и приемане на изображения на избрани дистанции стартират още при започване на 20-те години на ХХ век в Съединени американски щати, Япония и Съветския Съюз.
През 1933 година американският инженер от съветски генезис Владимир Зворикин съумява да изобрети катодната тръба, която се явява основна част на множеството тв приемници. Благодарение на откритието на Зворикин през 1936 година стартират постоянни телевизионни стратегии във Англия и Германия, а през 1941 година и в Съединени американски щати.
Първите тв приемници са с механична развивка. По-късно се появяват черно-белите тв приемници. Телевизорите стават известни измежду всеобщите консуматори след Втората международна война. Първите демонстрират черно-бяло изображение, само че след 1953 година са добавени цветове и през 1960-те години телевизионните антени стават присъща линия на домовете. През 1970-те въз основа на известността на телевизионните приемници стартира развиването на системите за домакински запис и възпроизвеждане на видео, изначало на магнитна лента (Betamax, VHS) и по-късно на DVD. Телевизорите играят роля на екран и за първите домашни конзоли за видеоигри (напр. Atari, Nintendo, Sega) през 1980-те.
Към 2010 година тв приемниците с кинескопи са съвсем изместени от тв приемници с плоскопанелен екран, учреден на течни кристали (LCD) или светодиоди (LED).
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ