История за Холивуд: Животното, което Канада искаше да изтрие
Общоприетата история за конете в Северна Америка е, че колонизаторите са ги въвели на континента. При идването на испанците обаче е имало оживяла локална порода коне.
Художничката Ронда Сноу показва забавна история пред BBC за тази локална порода коне, която сама изследва.
Тя обикаляла из общностите на коренното население и чула доста истории за взаимната връзка на коренното население с духовния им кон на оджибуе, като виждала в животните водачи и учители. Като да вземем за пример риболовците от племето метис, които всяка зима си партнирали с конете, с цел да вадят риба от замръзналите езера - макар че конете в никакъв случай не са били опитомявани тогава, те употребявали копитата си, с цел да основават дупки за лов на риба на лед в подмяна на храна и заслон от риболовците.
Но откакто европейските заселници, които считали дивите животни за нездравословни, ги изтребили съвсем до крайник, самите коне били малко и доста.
Това, че породата е оживяла, се дължи на събитие, което Сноу изобразява в картината си, озаглавена " Кражба през леда при светлината на луната ". Това е история, която би могла да бъде написана в Холивуд.
През 1977 година на един остров в Лак Ла Кроа, Северозападно Онтарио, остават единствено четири кобили. След като преценят, че дивите животни съставляват риск за здравето, канадските здравни управляващи възнамеряват да ги заколят. Но преди да го създадат, четирима мъже от племето оджибуе провеждат смело избавяне. Те събрали кобилите, натоварили ги на ремарке и ги превели през замръзналото езеро и през границата до Минесота, където ги развъдили с испански мустанг. Оттогава насам деликатното ръководство и селективното отглеждане съживяват конете на оджибуе, които в този момент наброяват към 180 екземпляра и се завърнали в Канада.
Историите за дългата и тясна връзка на духовния кон на оджибуе с коренното население, опонират на общоприетата история на конете в Северна Америка. Според тази история конете в миналото са се движили свободно по целия континент, преди да изчезнат по време на последния ледников интервал преди хиляди години, и че са останали безследно изчезнали до идването на европейците. Според разказите и духовните вярвания на коренното население обаче конете постоянно са били на континента, който те познават като Острова на костенурките, а последните проучвания ги поддържат.
Испанците докарват коне на територията на днешно Мексико през 1519 година, само че проучванията на доктор Ивет Бягащ кон Колин цитират испански писмени сведения, съгласно които стадата се намират на територията на днешна Джорджия и Каролина през 1521 година Според нея това е доказателство, че конете са били тук преди европейците: както отбелязва Колин, невероятно е испанските коне да се размножат и да изминат толкоз дълъг път единствено за две години. Когато става въпрос за духовния кон на оджибуе, съгласно Дружеството на оджибуе, ДНК тестванията демонстрират, че те са обособена порода от конете, импортирани в Северна Америка от европейците.
Когато през ноември 2022 година Сноу посещава във фермата Мадахоки, вижда още доказателства, че духовните коне на оджибуе от дълго време се разхождат по тази земя. Културният дипломат Маги Даунер, която е ирокезка, я среща със стадото на фермата - там към този момент няма диви стада - които да са с пухкава зимна четина и очевидно са основани за суровата северна среда. Те имат компактни, мощни тела, гъсти гриви, дребни, космати уши и спомагателни носни капаци, които ги предпазват от студа.
Конете са атракция, само че също по този начин съставляват по-широката работа на фермата за възобновяване и отбелязване на културата на коренното население. " Историите ни са толкоз сходни ", споделя локалният посланник Даунър. Като млада жена от коренното население тя вижда симетричност във възобновяване на изгубеното.
" Тъй като беше неразрешено от канадското държавно управление, нашите младежи не познават историята си. Същото е и с тези коне. Има такава връзка сред нас. "
В пространството за събития на фермата, което беше квалифицирано за посрещане на клас, участващ в една от стратегиите на учебното заведение за просвета на коренното население, Трина Матер-Симард, създател на Indigenous Experiences, която ръководи фермата, ми сподели, че концепцията за основаването на фермата се е зародила, когато през 2020 година чула Ронда Сноу в подкаст за духовните коне на оджибуе. " Просто бях толкоз въодушевена ", сподели тя.
" Видях доста сходства с нашата лична история ", продължава тя, " по метод, който можем да споделим елементарно, за връзката им със земята, разселването и устойчивостта: че са останали единствено четири и към момента са тук. "
Матер-Симард и дъщерите ѝ купуват четири коня от плантация в Алберта и търсят място, където да ги държат. По същото време организацията Indigenous Experiences търси непрекъснато място, защото до тогава работи във краткотрайно помещение пред Канадския исторически музей в Гатино, Квебек, тъкмо от другата страна на реката от Отава.
Във фермата с повърхност 164 акра компанията намира идеалното решение: с толкоз доста земя тя може да включи конете в културния продан и да разшири предлагането на обучение на земята.
Тъй като оджибуе считат конете за сродни души - " за равни, които се отблагодаряват ", прибавя тя - те се назовават " гледачи " на конете, а не притежатели.
От откриването си в края на 2021 година стадото на фермата е повишено до девет - най-новото попълнение е жребец на име Джижиджик (Кедър), роден в снежна стихия през април от Уискосивика (Сладка трева). Освен че посреща гости, които могат да се срещнат с конете и да посетят пазара с творби на изкуството и занаятите на коренното население, фермата е хазаин на поредност от безвъзмездни фестивали, отдадени на сезоните.
Когато Сноу посещава зимния фестивал, тя следила инуитски гърлени артисти, след което се разходила из гората по пътеката на фермата " Наследство ", която била осеяна с интерпретативни табели, описващи обичайните лечебни приложения на растящите там растения. Други културни оферти включвали изработване на кукли от царевични люспи на племето хауденосоне, урок по изобразяване, воден от Сноу, и семинари за ловци на сънища и мокасини.
Сноу разсъждава върху тематиката какъв брой близо в действителност са били тези коне от изгубване и се трогва от мисълта, че ще може да ги следи по какъв начин порастват и се развиват през идващите години. Чрез шерване на гледната точка на коренното население Матер-Симард се надява, че Mādahòkì (което значи " шерване на земята " на анишнабски) може да служи както като място, където общностите на коренното население могат да възстановят връзката си със земята, по този начин и като място за помиряване сред коренното и некоренното население.
Туризмът " в действителност се е трансформирал през последните няколко години, защото хората търсят своя път на помиряване ", сподели тя. " Нашата промишленост обича да споделя, че туризмът на коренното население е в действителност помиряване в деяние, тъй като дава осезателен метод да се свържеш с общността и да се учиш. "
В центъра на всичко това са духовните коне на оджибуе, които сами по себе си са живи олицетворения на помиряването. Конете са учители, споделя Даунер. " Те инстинктивно изпитват съчувствие един към различен в своето стадо. Трябва да стартираме да превеждаме [техните учения] в нашето общество, като смесена общественост от коренни и некоренни поданици. "
Художничката Ронда Сноу показва забавна история пред BBC за тази локална порода коне, която сама изследва.
Тя обикаляла из общностите на коренното население и чула доста истории за взаимната връзка на коренното население с духовния им кон на оджибуе, като виждала в животните водачи и учители. Като да вземем за пример риболовците от племето метис, които всяка зима си партнирали с конете, с цел да вадят риба от замръзналите езера - макар че конете в никакъв случай не са били опитомявани тогава, те употребявали копитата си, с цел да основават дупки за лов на риба на лед в подмяна на храна и заслон от риболовците.
Но откакто европейските заселници, които считали дивите животни за нездравословни, ги изтребили съвсем до крайник, самите коне били малко и доста.
Това, че породата е оживяла, се дължи на събитие, което Сноу изобразява в картината си, озаглавена " Кражба през леда при светлината на луната ". Това е история, която би могла да бъде написана в Холивуд.
През 1977 година на един остров в Лак Ла Кроа, Северозападно Онтарио, остават единствено четири кобили. След като преценят, че дивите животни съставляват риск за здравето, канадските здравни управляващи възнамеряват да ги заколят. Но преди да го създадат, четирима мъже от племето оджибуе провеждат смело избавяне. Те събрали кобилите, натоварили ги на ремарке и ги превели през замръзналото езеро и през границата до Минесота, където ги развъдили с испански мустанг. Оттогава насам деликатното ръководство и селективното отглеждане съживяват конете на оджибуе, които в този момент наброяват към 180 екземпляра и се завърнали в Канада.
Историите за дългата и тясна връзка на духовния кон на оджибуе с коренното население, опонират на общоприетата история на конете в Северна Америка. Според тази история конете в миналото са се движили свободно по целия континент, преди да изчезнат по време на последния ледников интервал преди хиляди години, и че са останали безследно изчезнали до идването на европейците. Според разказите и духовните вярвания на коренното население обаче конете постоянно са били на континента, който те познават като Острова на костенурките, а последните проучвания ги поддържат.
Испанците докарват коне на територията на днешно Мексико през 1519 година, само че проучванията на доктор Ивет Бягащ кон Колин цитират испански писмени сведения, съгласно които стадата се намират на територията на днешна Джорджия и Каролина през 1521 година Според нея това е доказателство, че конете са били тук преди европейците: както отбелязва Колин, невероятно е испанските коне да се размножат и да изминат толкоз дълъг път единствено за две години. Когато става въпрос за духовния кон на оджибуе, съгласно Дружеството на оджибуе, ДНК тестванията демонстрират, че те са обособена порода от конете, импортирани в Северна Америка от европейците.
Когато през ноември 2022 година Сноу посещава във фермата Мадахоки, вижда още доказателства, че духовните коне на оджибуе от дълго време се разхождат по тази земя. Културният дипломат Маги Даунер, която е ирокезка, я среща със стадото на фермата - там към този момент няма диви стада - които да са с пухкава зимна четина и очевидно са основани за суровата северна среда. Те имат компактни, мощни тела, гъсти гриви, дребни, космати уши и спомагателни носни капаци, които ги предпазват от студа.
Конете са атракция, само че също по този начин съставляват по-широката работа на фермата за възобновяване и отбелязване на културата на коренното население. " Историите ни са толкоз сходни ", споделя локалният посланник Даунър. Като млада жена от коренното население тя вижда симетричност във възобновяване на изгубеното.
" Тъй като беше неразрешено от канадското държавно управление, нашите младежи не познават историята си. Същото е и с тези коне. Има такава връзка сред нас. "
В пространството за събития на фермата, което беше квалифицирано за посрещане на клас, участващ в една от стратегиите на учебното заведение за просвета на коренното население, Трина Матер-Симард, създател на Indigenous Experiences, която ръководи фермата, ми сподели, че концепцията за основаването на фермата се е зародила, когато през 2020 година чула Ронда Сноу в подкаст за духовните коне на оджибуе. " Просто бях толкоз въодушевена ", сподели тя.
" Видях доста сходства с нашата лична история ", продължава тя, " по метод, който можем да споделим елементарно, за връзката им със земята, разселването и устойчивостта: че са останали единствено четири и към момента са тук. "
Матер-Симард и дъщерите ѝ купуват четири коня от плантация в Алберта и търсят място, където да ги държат. По същото време организацията Indigenous Experiences търси непрекъснато място, защото до тогава работи във краткотрайно помещение пред Канадския исторически музей в Гатино, Квебек, тъкмо от другата страна на реката от Отава.
Във фермата с повърхност 164 акра компанията намира идеалното решение: с толкоз доста земя тя може да включи конете в културния продан и да разшири предлагането на обучение на земята.
Тъй като оджибуе считат конете за сродни души - " за равни, които се отблагодаряват ", прибавя тя - те се назовават " гледачи " на конете, а не притежатели.
От откриването си в края на 2021 година стадото на фермата е повишено до девет - най-новото попълнение е жребец на име Джижиджик (Кедър), роден в снежна стихия през април от Уискосивика (Сладка трева). Освен че посреща гости, които могат да се срещнат с конете и да посетят пазара с творби на изкуството и занаятите на коренното население, фермата е хазаин на поредност от безвъзмездни фестивали, отдадени на сезоните.
Когато Сноу посещава зимния фестивал, тя следила инуитски гърлени артисти, след което се разходила из гората по пътеката на фермата " Наследство ", която била осеяна с интерпретативни табели, описващи обичайните лечебни приложения на растящите там растения. Други културни оферти включвали изработване на кукли от царевични люспи на племето хауденосоне, урок по изобразяване, воден от Сноу, и семинари за ловци на сънища и мокасини.
Сноу разсъждава върху тематиката какъв брой близо в действителност са били тези коне от изгубване и се трогва от мисълта, че ще може да ги следи по какъв начин порастват и се развиват през идващите години. Чрез шерване на гледната точка на коренното население Матер-Симард се надява, че Mādahòkì (което значи " шерване на земята " на анишнабски) може да служи както като място, където общностите на коренното население могат да възстановят връзката си със земята, по този начин и като място за помиряване сред коренното и некоренното население.
Туризмът " в действителност се е трансформирал през последните няколко години, защото хората търсят своя път на помиряване ", сподели тя. " Нашата промишленост обича да споделя, че туризмът на коренното население е в действителност помиряване в деяние, тъй като дава осезателен метод да се свържеш с общността и да се учиш. "
В центъра на всичко това са духовните коне на оджибуе, които сами по себе си са живи олицетворения на помиряването. Конете са учители, споделя Даунер. " Те инстинктивно изпитват съчувствие един към различен в своето стадо. Трябва да стартираме да превеждаме [техните учения] в нашето общество, като смесена общественост от коренни и некоренни поданици. "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ