Джипи-та, кардиолози и гинеколози са най-много в България
Общопрактикуващи, кардиолози и гинеколози са най-често срещаните медицински специалности у нас, заяви Националният статистически институт. Към края на 2018 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 667 лекари и 7240 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са 46 332, от които 30 589 медицински сестри и 3155 акушерки, оповестиха от Национален статистически институт.
© Снимки: БГНЕС
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите - 4199, или 14.2% от всички лекари в страната, следвани от: Акушерство и гинекология и Кардиология - по 5.9%, Педиатрия - 5.8%, Анестезиология и интензивно лекуване - 5.6%, Хирургия - 5.3%, и Нервни заболявания - 5.0%.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 001 лекари и 50 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са 27 799, от които 19 865 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на главен трудов контракт работят 10 492 лекари и 6801 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (6970) и лекари по дентална медицина (6347), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ максимален е делът на лекарите, работещи на главен трудов контракт в медицински центрове (1777) и диагностично-консултативни центрове (1377).
Осигуреността с лекари в края на 2018 година общо за страната е 42,4 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 10,3 на 10 000 души от популацията.
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 25,9 до 62 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения. Стойности над този за страната има индикаторът в областите Плевен (62 на 10 000 души от населението), Пловдив (51,2), София (50,9) и Варна (50). Най-малко лекари съгласно популацията има в Кърджали (25,9 на 10 000 души), Добрич (26,7) и Перник (28,6).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8,4 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7,1) и Ловеч (6,9). Най-ниска тя е в областите Кърджали (3,9 на 10 000 души), Търговище (4,3) и Разград (4,4).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10,3 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (15,7 на 10 000 души), София (столица) (14,4), Варна (12,1) и Перник (11,9). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите Търговище и София (5,3), Разград (5,6) и Силистра (5,7 на 10 000 души от населението).
В страната има 322 лечебни заведения с 50 927 кревати. Заведенията за извънболнична помощ са 2 066 с 1253 кревати, а другите лечебни и здравни заведения - 145 с 2086 кревати.Специализираните лечебни заведения са 137 с 13 438 кревати. Разпределението им по типове е следното: за интензивно лекуване - 76 с 4477 легла; за дълготрайно лекуване - една със 145 легла; за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 16 с 1905 легла; за рехабилитация - 32 с 4 776 легла; държавни психиатрични лечебни заведения - 12 с 2135 кревати.
Осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2018 година е 759,6 на 100 000 души от популацията. Най-високи са стойностите на индикатора в областите Пловдив (979,9 на 100 000 души), Смолян (974,2) и Плевен (928,9), а най-ниски са в областите Ямбол (344,8), Перник (370,6) и Видин (394,7).
Заведенията за извънболнична помощ са 2066 с 1253 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой. Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, приютите, националните центрове без кревати, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2018 година тези заведения са 145 с 2086 кревати, като максимален е броят на приютите - 47 с 1175 кревати.
© Снимки: БГНЕС В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите - 4199, или 14.2% от всички лекари в страната, следвани от: Акушерство и гинекология и Кардиология - по 5.9%, Педиатрия - 5.8%, Анестезиология и интензивно лекуване - 5.6%, Хирургия - 5.3%, и Нервни заболявания - 5.0%.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 001 лекари и 50 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са 27 799, от които 19 865 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на главен трудов контракт работят 10 492 лекари и 6801 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (6970) и лекари по дентална медицина (6347), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ максимален е делът на лекарите, работещи на главен трудов контракт в медицински центрове (1777) и диагностично-консултативни центрове (1377).
Осигуреността с лекари в края на 2018 година общо за страната е 42,4 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 10,3 на 10 000 души от популацията.
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 25,9 до 62 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения. Стойности над този за страната има индикаторът в областите Плевен (62 на 10 000 души от населението), Пловдив (51,2), София (50,9) и Варна (50). Най-малко лекари съгласно популацията има в Кърджали (25,9 на 10 000 души), Добрич (26,7) и Перник (28,6).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8,4 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7,1) и Ловеч (6,9). Най-ниска тя е в областите Кърджали (3,9 на 10 000 души), Търговище (4,3) и Разград (4,4).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10,3 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (15,7 на 10 000 души), София (столица) (14,4), Варна (12,1) и Перник (11,9). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите Търговище и София (5,3), Разград (5,6) и Силистра (5,7 на 10 000 души от населението).
В страната има 322 лечебни заведения с 50 927 кревати. Заведенията за извънболнична помощ са 2 066 с 1253 кревати, а другите лечебни и здравни заведения - 145 с 2086 кревати.Специализираните лечебни заведения са 137 с 13 438 кревати. Разпределението им по типове е следното: за интензивно лекуване - 76 с 4477 легла; за дълготрайно лекуване - една със 145 легла; за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 16 с 1905 легла; за рехабилитация - 32 с 4 776 легла; държавни психиатрични лечебни заведения - 12 с 2135 кревати.
Осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2018 година е 759,6 на 100 000 души от популацията. Най-високи са стойностите на индикатора в областите Пловдив (979,9 на 100 000 души), Смолян (974,2) и Плевен (928,9), а най-ниски са в областите Ямбол (344,8), Перник (370,6) и Видин (394,7).
Заведенията за извънболнична помощ са 2066 с 1253 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой. Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, приютите, националните центрове без кревати, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2018 година тези заведения са 145 с 2086 кревати, като максимален е броят на приютите - 47 с 1175 кревати.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ