Само/отводите като отказ от правосъдие
Общо осем съдии от областен съд (РС) Сливен са се отвели от разглеждане на делото против Даниел Хъл за блудничество с малолетни: съгласно Електронния обществен указател на отводите двама са почели искане за отказ, шест са се самоотвели. Подобно на случая „ Дебора “ в районен съд Стара Загора, евентуално това ще създадат и гражданските съдии. Това за следващ път слага на дневен ред казуса за само/отводите.
Относно отвода
Отводът е гаранция за провеждането на обективен правосъден развой и обезпечава безпристрастното решение на делото. Регламентиран е в процесуалните кодекси (чл. 22 от Граждански процесуален кодекс, член 29 от НПК). Те съдържат безспорни учредения, които почиват на справедливи критерии – при съществуването им съдът или обособени членове на правосъдния състав би трябвало да се отведат. Освен това обаче има и релативно съображение – не може да взе участие в състава на съда този, който заради други условия може да се смята преднамерен или заинтригуван от изхода на делото (чл.22, ал.1, т.6 Граждански процесуален кодекс и чл.29, ал.2 НПК). Най-общо това значи, че отводът се дължи, когато:
съдията е заинтригуван от изхода на делото или е преднамерен, само че по аргументи, които не са посочени в закона;съдията не е заинтригуван, само че има основателни опасения за страните, че делото няма да бъде решено с дължимата незаинтересованост.
Безпристрастност значи неявяване на предрешение или на взимане на страна. Това обаче значи, че съществуването ѝ би трябвало да може да се ревизира, т.е. заинтересоваността следва да почива на справедливи обстоятелства, които очевидно да обрисуват спор на ползи и/или допустима преднамереност на съдията, а не да се основават на неуместни доводи. При съществуването на такива справедливи обстоятелства (без значение дали това въздейства върху безпристрастността на съдията или не), отводът е постоянно вероятен. Вън от това обаче учредения за отказ не са налице. Въпреки това сме очевидци по какъв начин от време на време съдии от разнообразни съдилища се водят по-скоро заради нестабилност или незрялост, а не на рационални доводи и правни заключения, подкрепени от справедливи обстоятелства. Така да вземем за пример е изцяло недопустимо арбитър да се води, тъй като бранителят или подсъдимия е недодялан или наскърбява съда или тъй като страната е снабдител на комунални услуги, които съдията употребява.
Понякога всеобщите отводи се дължат на обсесивното деяние на така наречен кверуланти – лица, възприемащи себе си като жертви на системата и злоупотребяващи с процесуални права, заливат съда с тъжби и изказвания за пристрастност на съдиите. В множеството случаи кодексите дават опция за справяне с сходна корист с права.
Относно съответния проблем
Аналогично на случая по делото „ Дебора “ и в Сливен съвсем всички самоотводи са аргументирани с изтъкване на чл.29, ал.2 от Наказателно-процесуален кодекс (в един от тях пък е написана единствено думата „ самоотвод “), т.е. не се показва аргументите, заради които съдията възприема себе си като преднамерен или заинтригуван. Така на процедура не е изпълнено условието на Наказателно-процесуален кодекс отводите да са стимулирани. При искане на отказ от страна на бранителя той показва, че съдията преди този момент е гледал мярката за неотклонение. Това обаче е анулирано като безусловно съображение за отказ по Наказателно-процесуален кодекс преди няколко години. Съдията показва, че „ не се смята за преднамерен или заинтригуван “, само че, все пак, заради неразбираеми аргументи, се води.
Какви са последствията
Немотивираните и поредно осъществени отводи на съдии от един съд основават усещането, че се заявява несъществуващо накърняване на вътрешното разбиране. Това поражда общи неприемливи последствия като закъснение и оскъпяване на правосъдния развой (т.е. повлиява се качеството и срочността), неравномерна натовареност, чувство, че може да се оказва напън над съда и подриване на доверието в правосъдната власт. Извън тях обаче в обсъждания проблем могат да зародят съответни нездравословни резултати като:
Повторна виктимизация на децата, жертва на принуждение (виж Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за определяне на минимални стандарти за правата, поддръжката и отбраната на жертвите на престъпления);При (само)отвод на всички съдии в районен съд Сливен, делото ще бъде разпределено за разглеждане в различен съд. Той ще бъде далечен, а това значи заплашен достъп на правораздаване на децата, жертва на разследваното закононарушение, защото нямат средства или имат лимитирани такива (да не забравяме, че разследваните против тях издевателства по данни са станали и поради материални богатства, които Хъл е осигурявал);Ограничен достъп до правораздаване на деца, жертви на насилие;Какво може да се предприеме
Проблемът с голословните отводи персистира – казусът в районен съд Сливен е знаменателен, само че не е случаен. От началото на година са направени 10 881 самоотвода, надалеч повече от единствено 1157 отвода. Това значи, че следва да се вземат съответни ограничения на институционално равнище. Te могат да включат:
Да се направи изчерпателен разбор за аргументите и последствията от огромния брой нестимулирани самоотводи и елементарно реализирани отводи. Подобен разбор може да се реализира от Висш съдебен съвет и/или Върховен касационен съд. Анализът следва да съдържа рекомендации без те да заплашват независимостта на обособения арбитър и опцията му да образува вътрешно убеждение;Просвещение: както BKC отбелязва в опpeдeлeниe № 390 oт 28.07.2017г. пo въпpoca зa oтвeлитe ce paйoнни cъдии oт двaйceт paйoнни cъдилищa в Изтoчнa Бългapия: „ Cъдeбният cъcтaв нaмиpa зa нeoбxoдимo пpeпиc oт oпpeдeлeниeтo дa ce изпpaти дo пpeдceдaтeлитe (…) oтнocнo пpaвoмoщиятa им дa opгaнизиpaт пoвишaвaнe ĸвaлифиĸaциятa нa cъдилищaтa oт cъдeбния paйoн “. Обученията могат да се организират/проведат от или с присъединяване на НИП, Върховен касационен съд, ръководителите на апелативни съдилища;Необходимо е да обърнем внимание на Висш съдебен съвет и ИВСС, че нестимулираният отказ може да бъде съображение за търсене на дисциплинарно наказване заради нарушение на Етичния кодекс на съдиите.В умозаключение
Съдът в съответния проблем може да наподобява по кафкиански отхвърлен, само че е значимо да подчертаем, че казусът надалеч не е единствено в съда. Проблемът е и в полицията, и в прокуратурата. Проблемът е и в Министерството на труда и обществената политика. Проблемът е и в Агенция за обществено подкрепяне (и районните ѝ дирекции), и в Държавна организация „ Закрила на детето “. Проблемът е в тоталното абдикиране на страната, когато става дума за най-уязвимите – небогати деца. Както Хана Аренд акцентира, апелът за съблюдаване на нереалните човешки права е изпразнен от смисъл, в случай че няма дейно работещи институции, които да подсигуряват и пазят тези права.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Относно отвода
Отводът е гаранция за провеждането на обективен правосъден развой и обезпечава безпристрастното решение на делото. Регламентиран е в процесуалните кодекси (чл. 22 от Граждански процесуален кодекс, член 29 от НПК). Те съдържат безспорни учредения, които почиват на справедливи критерии – при съществуването им съдът или обособени членове на правосъдния състав би трябвало да се отведат. Освен това обаче има и релативно съображение – не може да взе участие в състава на съда този, който заради други условия може да се смята преднамерен или заинтригуван от изхода на делото (чл.22, ал.1, т.6 Граждански процесуален кодекс и чл.29, ал.2 НПК). Най-общо това значи, че отводът се дължи, когато:
съдията е заинтригуван от изхода на делото или е преднамерен, само че по аргументи, които не са посочени в закона;съдията не е заинтригуван, само че има основателни опасения за страните, че делото няма да бъде решено с дължимата незаинтересованост.
Безпристрастност значи неявяване на предрешение или на взимане на страна. Това обаче значи, че съществуването ѝ би трябвало да може да се ревизира, т.е. заинтересоваността следва да почива на справедливи обстоятелства, които очевидно да обрисуват спор на ползи и/или допустима преднамереност на съдията, а не да се основават на неуместни доводи. При съществуването на такива справедливи обстоятелства (без значение дали това въздейства върху безпристрастността на съдията или не), отводът е постоянно вероятен. Вън от това обаче учредения за отказ не са налице. Въпреки това сме очевидци по какъв начин от време на време съдии от разнообразни съдилища се водят по-скоро заради нестабилност или незрялост, а не на рационални доводи и правни заключения, подкрепени от справедливи обстоятелства. Така да вземем за пример е изцяло недопустимо арбитър да се води, тъй като бранителят или подсъдимия е недодялан или наскърбява съда или тъй като страната е снабдител на комунални услуги, които съдията употребява.
Понякога всеобщите отводи се дължат на обсесивното деяние на така наречен кверуланти – лица, възприемащи себе си като жертви на системата и злоупотребяващи с процесуални права, заливат съда с тъжби и изказвания за пристрастност на съдиите. В множеството случаи кодексите дават опция за справяне с сходна корист с права.
Относно съответния проблем
Аналогично на случая по делото „ Дебора “ и в Сливен съвсем всички самоотводи са аргументирани с изтъкване на чл.29, ал.2 от Наказателно-процесуален кодекс (в един от тях пък е написана единствено думата „ самоотвод “), т.е. не се показва аргументите, заради които съдията възприема себе си като преднамерен или заинтригуван. Така на процедура не е изпълнено условието на Наказателно-процесуален кодекс отводите да са стимулирани. При искане на отказ от страна на бранителя той показва, че съдията преди този момент е гледал мярката за неотклонение. Това обаче е анулирано като безусловно съображение за отказ по Наказателно-процесуален кодекс преди няколко години. Съдията показва, че „ не се смята за преднамерен или заинтригуван “, само че, все пак, заради неразбираеми аргументи, се води.
Какви са последствията
Немотивираните и поредно осъществени отводи на съдии от един съд основават усещането, че се заявява несъществуващо накърняване на вътрешното разбиране. Това поражда общи неприемливи последствия като закъснение и оскъпяване на правосъдния развой (т.е. повлиява се качеството и срочността), неравномерна натовареност, чувство, че може да се оказва напън над съда и подриване на доверието в правосъдната власт. Извън тях обаче в обсъждания проблем могат да зародят съответни нездравословни резултати като:
Повторна виктимизация на децата, жертва на принуждение (виж Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за определяне на минимални стандарти за правата, поддръжката и отбраната на жертвите на престъпления);При (само)отвод на всички съдии в районен съд Сливен, делото ще бъде разпределено за разглеждане в различен съд. Той ще бъде далечен, а това значи заплашен достъп на правораздаване на децата, жертва на разследваното закононарушение, защото нямат средства или имат лимитирани такива (да не забравяме, че разследваните против тях издевателства по данни са станали и поради материални богатства, които Хъл е осигурявал);Ограничен достъп до правораздаване на деца, жертви на насилие;Какво може да се предприеме
Проблемът с голословните отводи персистира – казусът в районен съд Сливен е знаменателен, само че не е случаен. От началото на година са направени 10 881 самоотвода, надалеч повече от единствено 1157 отвода. Това значи, че следва да се вземат съответни ограничения на институционално равнище. Te могат да включат:
Да се направи изчерпателен разбор за аргументите и последствията от огромния брой нестимулирани самоотводи и елементарно реализирани отводи. Подобен разбор може да се реализира от Висш съдебен съвет и/или Върховен касационен съд. Анализът следва да съдържа рекомендации без те да заплашват независимостта на обособения арбитър и опцията му да образува вътрешно убеждение;Просвещение: както BKC отбелязва в опpeдeлeниe № 390 oт 28.07.2017г. пo въпpoca зa oтвeлитe ce paйoнни cъдии oт двaйceт paйoнни cъдилищa в Изтoчнa Бългapия: „ Cъдeбният cъcтaв нaмиpa зa нeoбxoдимo пpeпиc oт oпpeдeлeниeтo дa ce изпpaти дo пpeдceдaтeлитe (…) oтнocнo пpaвoмoщиятa им дa opгaнизиpaт пoвишaвaнe ĸвaлифиĸaциятa нa cъдилищaтa oт cъдeбния paйoн “. Обученията могат да се организират/проведат от или с присъединяване на НИП, Върховен касационен съд, ръководителите на апелативни съдилища;Необходимо е да обърнем внимание на Висш съдебен съвет и ИВСС, че нестимулираният отказ може да бъде съображение за търсене на дисциплинарно наказване заради нарушение на Етичния кодекс на съдиите.В умозаключение
Съдът в съответния проблем може да наподобява по кафкиански отхвърлен, само че е значимо да подчертаем, че казусът надалеч не е единствено в съда. Проблемът е и в полицията, и в прокуратурата. Проблемът е и в Министерството на труда и обществената политика. Проблемът е и в Агенция за обществено подкрепяне (и районните ѝ дирекции), и в Държавна организация „ Закрила на детето “. Проблемът е в тоталното абдикиране на страната, когато става дума за най-уязвимите – небогати деца. Както Хана Аренд акцентира, апелът за съблюдаване на нереалните човешки права е изпразнен от смисъл, в случай че няма дейно работещи институции, които да подсигуряват и пазят тези права.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ