Съдебната система у нас е зависима от властта, смята 40% от бизнеса
Общо 40% от фирмите в България считат, че съдиите и съдилищата не са самостоятелни от властта, стопански и сенчести групови ползи. Приблизително същият дял (37%) споделят, че общо взето правосъдната система е самостоятелна, а 6% - че доста добре се оправя със съхраняването на незавимостта си.
Тези индикатори не са доста по-назад от междинните оценки (49% позитивни, 35% отрицателни) от сред 27-те страни от Европейския съюз. То е извършено с телефонни изявленията сред 29 март и 20 април 2021 година
В съответния случай е заложен въпрос " Според това, което ви е известно, по какъв начин бихте оценили като самостоятелност съдилищата и съдиите в България - като доста положителни, общо взето положителни, неприятни или доста неприятни? ".
За българските отговори е особено, че в групата на положителната оценка 43% от фирмите споделят, че в действителност не са попадали в правосъден спор през последните две години.
Друга специфичност е, че с увечилаване размера на компанията в България, понижава доверието към независимостта на съдии и съд . При тези с до 9 чиновници позитивна оценка дават 45%, само че при тези с над 250 чиновници този дял понижава до 34%. Най-недоволни обаче са фирмите с до 50 чиновници. Средният индикатор за Европейски Съюз сочи, че в случай че при дребния бизнес има съвпадане (48%), то колкото по-голям е бизнесът, толкоз по-удовлетворен е в оценката си за съдиите (при компаниите над 250 души е 59%).
Трета присъща линия от изследването е, че очевидно най-недоволни са в секторите на производството (добра оценка единствено съгласно 34%) и услугите (38%) , до момента в който в индустрията (46%) и търговията (49%) българският бизнес дава отговори като междинните за Европейски Съюз.
Откъде идва натискът
Когато анкетьорите питат бизнеса, неудовлетворен от независимостта на правосъдната система, кои са аргументите, две трети (64%) в България изрично показват въздействието на държавното управление и политици. Още 19% дефинират тази причина като " сносно " описваща недоволството им. Иначе казано за 83% от казващите, че българското правораздаване е неприятно, източникът на проблемите им е изпълнителната власт и партиите .
Но освен. За общо 79% проблем основава " интервенция или напън от стопански или специфични ползи ". Средно за Европейски Съюз този индикатор не е доста по-добър (74%), само че структурата на отговорите е много друга (категорично този източник на зависимости показват 57% в България и 40% в Европейски Съюз, а като " по-скоро да " са избрали 22% и 34% от европейските фирми).
Разминаването измежду българските компании с положителна и с негативна оценка за източниците на проблемите е голямо. Според далите добра оценка за правораздаването в България три пъти по-малко (16%) виждат безапелационна интервенция от частни ползи и съвсем два пъти по-малко (34%) - от държавното управление и политиците.
Ето главните заключения за целия Европейски съюз:
49% от фирмите споделят, че независимостта на съдии и съдилища в страната им е добра 35% дават отговор, че незовисимостта е в неприятно положение 9% споделят, че тази самостоятелност е " доста добра " 12% дават отговор, че независимостта на съда е " доста зле " 3 пункта е понижаването по отношение на 2020 година на каузи на фирмите, даващи положителна оценка 86% е най-високата положителна оценка (във Финландия), а 16% е най-ниската (Хърватия) 20 процентни пункта по отношение на 2020 година е нарастването на групата на фирмите с положителна оценка за съда в Малта, следвана от Естония (+18 пункта) и Словакия (+15 пункта); най-голямо оттегляне има в Швеция и Франция (-10 пункта), Румъния и Полша (-9 пункта) добра оценка идва главно от компании, които са огромни, с огромен оборот (над 500 000 евро), от бранша на услугите и взели участие в правосъден спор през последните 2 години 80% от фирмите споделят, че позитивната им оценка идва поради статута и позициите на съдиите в страната им, които им подсигуряват независимост; следва ненамесата от държавно управление и политици 25 от 27 са страните, в които статутът на съдиите е достатчна гаранция за независимостта им и позитивната оценка от бизнеса.
Защо е правено изследването
Възложител на провежданото от 2016 година насам изследване е Генерална дирекция " Правосъдие и консуматори " на Европейската комисия. Резултатът от него се включва в годишната оценка на ехективността, качеството и независимостта на националните правораздавателни системи.
То се разгласява броени дни преди Доклада на Еврокомисията за върховенството на правото и спазването на полезностите, на които е учреден Европейски Съюз. Авторите напомнят, че ефикасните правосъдни системи са значими за взаимното доверие, инвестиионния климат и устойчивия напредък във всяка от страните членки.
Телефонните диалози са извършени от организация Ipsos с съвсем 13 хиляди души на управителни и виновни позиции в компании - шеф, основен изпълнителен шеф, финансов шеф, търговски или маркетинг шеф или основен правист.
Тези индикатори не са доста по-назад от междинните оценки (49% позитивни, 35% отрицателни) от сред 27-те страни от Европейския съюз. То е извършено с телефонни изявленията сред 29 март и 20 април 2021 година
В съответния случай е заложен въпрос " Според това, което ви е известно, по какъв начин бихте оценили като самостоятелност съдилищата и съдиите в България - като доста положителни, общо взето положителни, неприятни или доста неприятни? ".
За българските отговори е особено, че в групата на положителната оценка 43% от фирмите споделят, че в действителност не са попадали в правосъден спор през последните две години.
Друга специфичност е, че с увечилаване размера на компанията в България, понижава доверието към независимостта на съдии и съд . При тези с до 9 чиновници позитивна оценка дават 45%, само че при тези с над 250 чиновници този дял понижава до 34%. Най-недоволни обаче са фирмите с до 50 чиновници. Средният индикатор за Европейски Съюз сочи, че в случай че при дребния бизнес има съвпадане (48%), то колкото по-голям е бизнесът, толкоз по-удовлетворен е в оценката си за съдиите (при компаниите над 250 души е 59%).
Трета присъща линия от изследването е, че очевидно най-недоволни са в секторите на производството (добра оценка единствено съгласно 34%) и услугите (38%) , до момента в който в индустрията (46%) и търговията (49%) българският бизнес дава отговори като междинните за Европейски Съюз.
Откъде идва натискът
Когато анкетьорите питат бизнеса, неудовлетворен от независимостта на правосъдната система, кои са аргументите, две трети (64%) в България изрично показват въздействието на държавното управление и политици. Още 19% дефинират тази причина като " сносно " описваща недоволството им. Иначе казано за 83% от казващите, че българското правораздаване е неприятно, източникът на проблемите им е изпълнителната власт и партиите .
Но освен. За общо 79% проблем основава " интервенция или напън от стопански или специфични ползи ". Средно за Европейски Съюз този индикатор не е доста по-добър (74%), само че структурата на отговорите е много друга (категорично този източник на зависимости показват 57% в България и 40% в Европейски Съюз, а като " по-скоро да " са избрали 22% и 34% от европейските фирми).
Разминаването измежду българските компании с положителна и с негативна оценка за източниците на проблемите е голямо. Според далите добра оценка за правораздаването в България три пъти по-малко (16%) виждат безапелационна интервенция от частни ползи и съвсем два пъти по-малко (34%) - от държавното управление и политиците.
Ето главните заключения за целия Европейски съюз:
49% от фирмите споделят, че независимостта на съдии и съдилища в страната им е добра 35% дават отговор, че незовисимостта е в неприятно положение 9% споделят, че тази самостоятелност е " доста добра " 12% дават отговор, че независимостта на съда е " доста зле " 3 пункта е понижаването по отношение на 2020 година на каузи на фирмите, даващи положителна оценка 86% е най-високата положителна оценка (във Финландия), а 16% е най-ниската (Хърватия) 20 процентни пункта по отношение на 2020 година е нарастването на групата на фирмите с положителна оценка за съда в Малта, следвана от Естония (+18 пункта) и Словакия (+15 пункта); най-голямо оттегляне има в Швеция и Франция (-10 пункта), Румъния и Полша (-9 пункта) добра оценка идва главно от компании, които са огромни, с огромен оборот (над 500 000 евро), от бранша на услугите и взели участие в правосъден спор през последните 2 години 80% от фирмите споделят, че позитивната им оценка идва поради статута и позициите на съдиите в страната им, които им подсигуряват независимост; следва ненамесата от държавно управление и политици 25 от 27 са страните, в които статутът на съдиите е достатчна гаранция за независимостта им и позитивната оценка от бизнеса.
Защо е правено изследването
Възложител на провежданото от 2016 година насам изследване е Генерална дирекция " Правосъдие и консуматори " на Европейската комисия. Резултатът от него се включва в годишната оценка на ехективността, качеството и независимостта на националните правораздавателни системи.
То се разгласява броени дни преди Доклада на Еврокомисията за върховенството на правото и спазването на полезностите, на които е учреден Европейски Съюз. Авторите напомнят, че ефикасните правосъдни системи са значими за взаимното доверие, инвестиионния климат и устойчивия напредък във всяка от страните членки.
Телефонните диалози са извършени от организация Ipsos с съвсем 13 хиляди души на управителни и виновни позиции в компании - шеф, основен изпълнителен шеф, финансов шеф, търговски или маркетинг шеф или основен правист.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ