Общо 164 учени са обединили усилията си за създаването на

Общо 164 учени са обединили напъните си за основаването на фундаментален труд за най-новите достиженията в географията и естествените науки в монографията „ География на България ". Тя ще бъде показана публично на гала на 28 януари от 11:00 часа в зала „ Проф. Марин Дринов " в централната постройка на Българска академия на науките. Това описа за Българска телеграфна агенция проф. Георги Железов от Института по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките, който взе участие със свои проучвания в изданието и е един от петимата водещи редактори.

Предишната монография е оповестена през 2002 година, т.е. преди 24 години, и за това време има доста промени – от това коя е най-западната точка на България, през нови КПП-та до появяването на торнадо у нас преди десетина година.

Монографията излиза в два тома – първият, който е в две елементи, обгръща физическата география и геоинформационните технологии, а вторият – социално-икономическата и районната география на страната ни. Това е групов теоретичен труд, който интегрира напъните на 164 учени от системата на няколко института в Българската академия на науките, един институт в Селскостопанската академия, 7 университета в България, 3 неправителствени организации и 2 корпоративни структури. Съизмерим е с писания като „ История на България”, Речник на българския литературен език, „ Енциклопедия България” – т.е. писания, за които може да се каже, че дефинират българската национална еднаквост и пазят българските национални ползи и идея, разяснява проф. Железов. Монографията дава отговор и на новата геополитическа действителност, която имаше потребност да се отрази на академично равнище - участието на България в структури като Европейския съюз, НАТО, Шенген, еврозоната, добави той и посочи, че са направени нови редакции в книгата сега, в който е станало известно, че сигурно България от първи януари тази година става член на еврозоната.

За първи път има интердисциплинарни раздели като рискови естествени процеси и феномени - да вземем за пример сеизмичен риск, геоложки риск като свлачища и срутища, засушаване, рискови температури, хидроложки риск с рисково високи речни талази и наводнения, както и горски пожари, макар че в огромния си % те са артикул на човешката небрежност, а не толкоз на естествени естествени процеси, описа ученият.

Той предизвести, че рисковите процеси и феномени, за жалост, в идващите години ще са част от нашата действителност и даде образец с процеса на осушаване. В Северна България за втора-трета година се записват доста ниски добиви на култури, които изискват по-висок воден баланс в почвата и напояването, като да вземем за пример царевицата. В интервалите на размразяване на снегове и интензивни превалявания, се следи противоположният резултат от високи речни талази и наводнения, които даже в последните години взеха и жертви, изясни проф. Железов. Той означи, че освен климатът е фактор, само че и това, че на някои места не се почистват речните кревати. Той уточни, че в този смисъл, с изключение на в научен проект, монографията може да бъде потребна като информация къде се постанова да се вземат превантивни ограничения и по този начин да се предотвратяват нещастия. Ученият описа, че в последните години в България се следи и торнадо, въпреки и не в такива мащаби като в други елементи на света.

Друг акцент в монографията са геоинформационните технологии, т.е. приложението на модерни технологии и географски осведомителни системи, разнообразни отдалечени способи, сателитни изображения, безпилотни летателни средства, които способстват за решение на научни и публични проблеми. Това направление се развива освен в университетските, само че и в корпоративните среди, по тази причина и значително присъединяване имат и няколко от огромните компании за географски осведомителни системи в България с най-значимите за тях разработки, които на наличен език са показани в монографията за необятната аудитория, изясни проф. Железов. Той означи също като специфичност на новата книга, че е артикул на експерти с друг профил - геолози, почвоведи, биолози, икономисти, географи, геофизици, геодезисти, сеизмолози.

Ученият дефинира монографията като една действителна платформа за интеграция сред другите научни области, за отваряне на научната общественост и научното познание и за релация с други университетски институции като университети, просветителни университетски институции, бизнес организации, неправителствени организации, които работят в региона на природозащитната и консервационната активност в България.

Обществото, а и българската академична общественост, имаха крещяща потребност от показване на географското познание в новите му измерения, в актуализацията на някои детайли, където несъмнено има промени. Във всеки един от 18-те раздела в двата тома има новости, даже в консервативни области на науката, разяснява ученият. Любимият му образец е коя е най-западната точка на България, за която преди 2015 година беше считан връх Китка в Кюстедилското краище. Така го учихме преди години, тъй като България е имала друга система на измервания, спомня си той. След като се направиха измервания преди 7-8 години се оказа, че най-западната точка, с разлика от 20 метра, е под Връшка чука. Така че дори в тази консервативна част, където всичко е измерено, се оказва, че имаме фундаментална оригиналност, означи ученият. Той уточни и че за пръв път в тази част се приказва за концепцията за национално географско пространство, с изключение на за граници, величина и географско състояние.

В научното издание икономическата география, съответно районната част, за първи път е показана съгласно районната система на Европейски Съюз – т.е. с шестте региона за обмисляне.

За пръв път има дребен текст в съгласуваност с Българския антарктически институт за остров Ливингстън и българската научна база „ Свети Климент Охридски”, създаден от наш сътрудник в Академията от Института по математика и информатика, изясни проф. Железов. Така че монографията се оказва необятна платформа за релация на друг вид експерти, заключи той. Ученият означи и раздела за геоложко и палеогеографско развиване, където е настоящата тематика за потребните изкопаеми.

Той подчертава и върху проучването на сътрудниците му от геофизичния департамент във връзка с земния магнетизъм, слънчевите изригвания и магнитните стихии, от които се интересува цялото население на България. По отношение на водите, за пръв път е включена в подобен труд концепцията за влажните зони. Променено е в структурно отношение мястото на почвата и в този момент тя се преглежда след биоразнообразието, тъй като е интегрален съставен елемент от неорганична и органична част. Включени са и природозащитните концепции, екосистемните услуги, работата на неправителствения бранш.

Включен е и специфичен раздел за Черно море и българското черноморско крайбрежие.

Българската стопанска система се преформатира и е много динамична, разяснява още ученият. Той описа, че в процеса на издаването се е наложило да се вършат корекции по отношение на шивашкия бранш, който е изгубил водещото си място.

Освен новостите в другите научните посоки, той означи, че се засягат и световните естествени географски и стопански проблеми и тяхната рефлексия във връзка с България. За първи път се създават някои нови раздели в географията, като да вземем за пример екосистемните услуги, геоложкото, геофизичното и палеогеографското развиване на България. По думите му такава сложна географска монография България не е имала до момента. Естествено, такава книга би трябвало да бъде написана на не толкоз тежък теоретичен език, за който си има университетски списания и университетски конференции, а на наличен език. Тя е труд, който се чете от възпитаници до учени, и всички би трябвало да намерят по нещо за себе си и да го схванат, разяснява проф. Железов.