Българинът става все по-оптимистичен, но остава нещастен
Общият оптимизъм за непосредственото бъдеще у нас е по-висок по отношение на предишни години. В последните няколко години може би ненапълно укрепва и чувството за персонално благополучие, само че остава доста по-слабо. На фона на света, България е покрай междинните стойности на оптимизъм, само че когато става дума за персонално благополучие, продължаваме да сме в долната част на класацията.
Това са систематизираните данни от обичайното проучване на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “, наречено „ В края на годината “. Тази година то е извършено в 46 страни по света, измежду които и България.
Данните от него демонстрират, че сме по-големи оптимисти от междинния жител на Европейския съюз, само че сме доста по-нещастни . Докато общият оптимизъм зависи повече от съответната обстановка в страната и е динамичен, чувството за персонално благополучие в годините не се трансформира изключително.
В края на 2019 година 32% от българите чакат 2020 година да е по-добра от 2019 година 22% – по-лоша, а 34% – същата. 12% не могат да отговорят. Така чистата стойност на оптимизма у нас (дялове на оптимисти минус дялове на песимисти) е 10 (32% минус 22%). През предходната година тази оценка беше негативна: -8. Преди две години беше 3. В края на 2016 година пък беше -5, а в края на 2015 година беше -1. Така упованията в този момент в действителност се оказват най-оптимистичните на фона на последните няколко години. Вероятното пояснение е известната икономическа стабилизация и политическа предвидимост.
България е покрай международната междинна чиста стойност в показателя на вярата от 13. На фона на страните от Европейски Съюз България стои по-оптимистично, само че на фона на европейските страни отвън Европейски Съюз – ние сме по-големи песимисти. И през тази година Европейски Съюз наподобява относително унило, в съпоставяне, да вземем за пример с развиващия се свят. И тук личи, че не съответното богатство в една страна, а вероятностите, както и настоящата политическа обстановка, са значимият фактор.-->
В края на 2019 година 45% у нас заявяват, че са щастливи или доста щастливи, а 10% са нещастни или доста нещастни. 40% са в „ средата “ сред благополучие и злощастие, а останалите не могат да дефинират. Така чистата стойност на благополучие минус злощастие е 35. В предходните години тази стойност се движеше по този начин: 36 (преди две години), 33 (преди три години), 30 (преди четири), 16 (преди пет години). В последните години може би чувството за персонално благополучие гладко укрепва, само че остава надалеч от международната междинна чиста стойност в показателя на щастието – която в този момент е 48 и в последните години се колебае към тези равнища. Българите са по-нещастни и от междинния европеец.
Това са систематизираните данни от обичайното проучване на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “, наречено „ В края на годината “. Тази година то е извършено в 46 страни по света, измежду които и България.
Данните от него демонстрират, че сме по-големи оптимисти от междинния жител на Европейския съюз, само че сме доста по-нещастни . Докато общият оптимизъм зависи повече от съответната обстановка в страната и е динамичен, чувството за персонално благополучие в годините не се трансформира изключително.
В края на 2019 година 32% от българите чакат 2020 година да е по-добра от 2019 година 22% – по-лоша, а 34% – същата. 12% не могат да отговорят. Така чистата стойност на оптимизма у нас (дялове на оптимисти минус дялове на песимисти) е 10 (32% минус 22%). През предходната година тази оценка беше негативна: -8. Преди две години беше 3. В края на 2016 година пък беше -5, а в края на 2015 година беше -1. Така упованията в този момент в действителност се оказват най-оптимистичните на фона на последните няколко години. Вероятното пояснение е известната икономическа стабилизация и политическа предвидимост.
България е покрай международната междинна чиста стойност в показателя на вярата от 13. На фона на страните от Европейски Съюз България стои по-оптимистично, само че на фона на европейските страни отвън Европейски Съюз – ние сме по-големи песимисти. И през тази година Европейски Съюз наподобява относително унило, в съпоставяне, да вземем за пример с развиващия се свят. И тук личи, че не съответното богатство в една страна, а вероятностите, както и настоящата политическа обстановка, са значимият фактор.-->
В края на 2019 година 45% у нас заявяват, че са щастливи или доста щастливи, а 10% са нещастни или доста нещастни. 40% са в „ средата “ сред благополучие и злощастие, а останалите не могат да дефинират. Така чистата стойност на благополучие минус злощастие е 35. В предходните години тази стойност се движеше по този начин: 36 (преди две години), 33 (преди три години), 30 (преди четири), 16 (преди пет години). В последните години може би чувството за персонално благополучие гладко укрепва, само че остава надалеч от международната междинна чиста стойност в показателя на щастието – която в този момент е 48 и в последните години се колебае към тези равнища. Българите са по-нещастни и от междинния европеец.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ