Добър събеседник ли сте?
Общителността е качество, което абсолютно е потребно. И всичко, което ни е нужно, е да знаем мярката, с цел да бъдем считани за добър събеседник, а не за скучен бръщолевец. Има няколко простички правила, които доста оказват помощ за създаване на градивното другарство.
„ Ти от кои си? ”
„ Когато пиеш хубаво вино, не питай от кое място е то, а честния човек – за неговата вяра и генезис ”, споделя огромният съветски просветник Теофан Прокопович. Остава единствено да последваме съвета на мъдрия човек. Старайте се в хода на диалога да не засягате такива тематики като религиозните убеждения и роднините. Тези тематики сами по себе си не са нищо неприятно. Но има хора, които реагират по непредсказуем метод на неутрални и позитивни изявления по тези тематики. Възможно е вашият нов чужд събеседник да е от този вид хора.
„ Шефът е подобен непрокопсаник... ”
Разузнавачът и потомък на британски аристократи Ким Филби счита, че изявленията по адрес на своите началници би трябвало да се изслушват с каменна физиономия. Изобщо във връзка с рецензията съществува едно златно предписание - преди да започнете да критикуваш някого, би трябвало да се запитате: „ А мога ли да повторя своите думи обществено, в пресата или в малкия екран? ” Спомняйте си за това всякога, когато ви се желае да се изкажете за своето управление.
„ Да, несъмнено! ”
Признайте пред себе си, какъв брой пъти се е случвало: звъни телефонът и следва примамливо предложение за нова служба или за нова работа, или пък за присъединяване в някакъв нов план... Още не сте разбрали защо тъкмо става дума, а от вас към този момент изискват незабавно да дадете отговор. Стоп! При ненадейно предложение в никакъв случай не давайте бързо своето единодушие. Ако някому сте нужни тъкмо вие и в предлагането няма някаква измама или нещо не до такава степен вярно, ще ви дадат време да си помислите.
„ Я каква си страшна... ”
Правилно споделят, че „ индивидът е бил прекомерно почтен, с цел да бъде в действителност интелигентен ”. Всеки, който ви пита, не е ли прекомерно цялостен или пък отегчителен, там вярата да чуе, в случай че не комплимент, то най-малко нещо утешително. И не се учудвайте, в случай че някой се обиди на откровения ви отговор. Проблемните „ зони ” на външния тип, умствените качества и характера на събеседника – това са трите „ тематики ”, по които по-добре да не даваме оценка. Та нали в този свят всичко е по този начин релативно!
„ А в случай че знаете един път какво се случи с мен... ”
Когато забележите, че са срели да ви слушат или ви слушат от учтивост, незабавно спрете със своя монолог! По същия метод стоят нещата и тогава, когато историята ненадейно се прекъсне (например поради телефонно позвъняване). Не подновявайте описа си, до момента в който не ви помолят за това. Повярвайте, в множеството случаи събеседникът не желае да слуша още веднъж историята.
„ Филтрирай говоренето си! ”
Начинът, по който пишете във вайбър, си е ваша персонална работа. В живото другарство въпреки всичко е по-добре да се въздържате от думички на сленг и с още по-голямо съображение - от ненормативна лексика. Вашите събеседници не са длъжни да си губят времето, с цел да разшифроват какво в действителност сте желали да им кажете.
„ Какво не ти харесва... ”
Дори и да разказвате нещо безпределно забавно, само че нито един път не сте се усмихнали по време на диалога, считайте, че вашите усилия са били напразни. За събеседника е значимо да знае, че сред вас е сбъднат пълностоен контакт. Ако говорите с лишен от страсти тип, то вашите събеседници, вместо да ви слушат деликатно, ще стартират да си мислят, с какво не са ви се понравили и какво тъкмо не е наред. И още нещо: обръщайте се към събеседника по име. Това по едно и също време ще ви завоюва почитание и ще бъде прийом да предразположките хората към вас.
Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев
Инфо: www.sci-hit.com
