Калоян Паргов: Исках да стана футболист като Стоичков
Общинският консултант Калоян Паргов оглавява най-голямата организация на Българска социалистическа партия - тази в столицата. Той поема структурата, която обезпечава една трета от фрагментите на партията въобще, на 36 години.
Роден е на 13 юли 1977 година в Пловдив. Завършил е интернационалните връзки в УНСС.
Не е женен.../!!!???/
- Г-н Паргов, вие сте от младата генерация политици в Българска социалистическа партия, а в същото време сте водач на най-голямата партийна организация - софийската. Това има ли отношение с обстоятелството, че сте роден в Пловдив, помните ли това време, или по-ясните ви и ярки мемоари са от Толева махала?
- Роден съм в самия център на Пловдив, напълно покрай локалната централа на Българска социалистическа партия. Там са минали първите ми пет години. Помня напълно ясно къщата с двора, градината с розите, нара, смокинята. Заради военната работа на починалия ми към този момент татко се преместихме в София. Настаниха ни във ведомствен блок в неугледната тогава " Надежда ". И мога да кажа, че съм по-скоро софиянец от кален, краен квартал. Трамваят спираше на километър от блока ни. А в Толева махала попаднах, когато се наложи да върша избори там.
- На какво играехте, имахте ли обелените си колене и пукната глава?
- Непрекъснато, по през целия ден, бяхме на открито. Играехме на фунийки, на стражари и апаши, на национална топка, на ръбче, на гоненица. Играех доста футбол. Чупех ръце, белех колена. Получих и тежка контузия, поради която ми направиха няколко интервенции. Футболът ми беше пристрастеност. Като дребен доста желаех да стана футболист като Стоичков.
- Всъщност будното и възрожденското у вас е заложено може би още от времето на прародител ви Наум Темчев, който е преподавател в Солунската гимназия. Онова е време на поврат, носите ли го?
- Това е мотив за патриотична горделивост от времето, когато идеалът за обединяване на Мизия, Тракия и Македония е бил към момента жив. Прадядо ми Наум е роден в Загоричене, Костурско. Оттам е и Димитър Благоев, който е учредител на лявото в България. Дядо ми е роден в Битоля, град в днешна Македония, обвързван с най-романтичната ни история. До 1945 година дядо ми и баба ми са живели в Ксанти и Кавала. Занимавали са се с тютюн. След Втората международна война е трябвало да изоставят парцелите си и да се приберат в България. Можело е и да останат, само че изискването е било да се погърчат. Тогава дядо ми доста ясно е споделил: " Аз съм българин от Македония и в никакъв случай няма да предам рода си, в никакъв случай няма да предам България ". И са се открили във фамилната къща в Пловдив.
- Баща ви Драгомир Паргов е професор по осведомителни технологии в Университета по библиотекознание. Академичната среда, в която сте расли, повече респектираше или даваше независимост на духа и на поривите ви? Тя ли ви образува, по какъв начин?
- Преди да стане научен човек, татко ми беше боен - полковник до 1999 година Работеше в научноизследователските звена на армията. Те бяха доста добре развити и внедряваха и развиваха много нововъведения. Той се занимаваше с киберсигурност и криптиране на информацията. Участвал е в създаването на системите за отбраната на Българска народна банка, Булбанк и Министерския съвет. По-късно се хабилитира, стана професор в Библиотекарския университет. Там се откри направление, обвързвано със сигурността. Става ми доста прелестно, когато виждам негови студенти и докторанти, осъществени на разнообразни позиции в областта на осведомителната сигурност. Баща ми беше от хората, които галят единствено насън. До един миг ми беше много погрешно поради военната дисциплинираност. После обаче разбрах, че това ми дава преимущество. Никога не очаквам хвалба за това, което правя. Той ме научи да бъда удовлетворен, когато самичък съм се справил с компликациите и провокациите. Може би понасям рецензия като началник, тъй като нямам навика постоянно да лаская хората, с които работя. Но се старая да се поправям, тъй като всеки има потребност от добра дума и хвалба за добре свършена работа.
- Имате ли мемоари от училищен лудории, лагери, бригади?
- Детството ми, та чак до студентските години, бе много бурно. Бях първенец, само че с дисциплинираност за двойка. Наистина бях много избухлив, емоционален, своеволен. Постоянно измислях какви ли не съгласно мен занимателни неща, които учителите окачествяваха като неприятно и недопустимо за обществото държание. С течение на времето обаче човек пораства и стартира да осъзнава, че всички тези пакости и лудории не му отиват. Няма да не помни по какъв начин един път за по-бързо влязохме в учебно заведение, вместо през входа, през прозореца. Тогава доста ни се караха, тъй като го бяхме счупили. Детски ум. След 25 години си припомням с подигравка за това.
- Как ви се отрази казармата, наборната работа?
- Казармата ми даде доста. Даде ми основата за бъдещето. През 1996 година служех в предварителен център във Враца. След това бях разпределен в обслужващите батальони на Генерален щаб и МО, защото знаех непознати езици, а владеех и компютър. Тогава защитата стартира да се преориентира, обърна се на Запад. Машинописките с съветски език трябваше да бъдат сменени от хора с компютърна просветеност и със западни езици. Това ми даде опция да послужвам в канцеларията на Генералния щаб. Смених двама началници на Генерален щаб - генералите Тотомиров и Михов, както и няколко министри на защитата от времето на Виденов и на Костов. Там научих доста, тъй като работех и в протокола. Имах контакти с представители на непознати въоръжени сили, с които взаимно провеждахме учения по програмата „ Партньорство за мир “.
- Защо избрахте интернационалните връзки в УНСС?
- Това е доста дълга и забавна история. Имах дядо - Асен Авджийски, укривател на Жельо Демиревски. Той доста ни разказваше за войната, за Сталин, за Чърчил, за Рузвелт, за следвоенните връзки, за силата на дипломацията. Тогава с братовчед ми Веселин взехме решение, че ще станем дипломати. Той в този момент има аптекарски бизнес, само че аз съм много твърдоглав и щом си слага цел, я преследвам до дъно. Баща ми беше доста отчаян, че няма да продължа неговия поминък, а ще изучавам интернационалните връзки. С въздишка ми сподели: " Как може, синко, да ти се занимава с политика в България? ".
- Как решихте да се занимавате с политика?
- Важна роля изиграха моите учители по история, за което съм им доста признателен. До 7. клас ми преподаваше Мирон Берберов. Беше огромен родолюбец, макар че неговите възгледи бяха десни. Пожела да се занимава самостоятелно с мен - да беседваме, да ми дава литература, да приказваме за величието на възрожденците, за силата на пълководците, връщаше ме в античната история. В Английската гимназия пък ми преподаваше Александър Кертин. Той имаше ексцентричен метод - занимаваше ни освен със сухите обстоятелства, а с разбори, с метафизичен трактати. Бил съм на 16 години, а в Съединени американски щати се организираха избори за президент. Един от претендентите беше Бил Клинтън. Кертин ни попита: " Как мислите, дали Клинтън е попаднал инцидентно в тази конкуренция, както се случва с нашите политици и депутати? Нали се сещате, че кандидатирането му не е инцидентно, че той цялостен живот се е готвил да стане президент? Той не е елементарен юрист или правист. Да се занимаваш с политика, е доста отговорно нещо, тъй като от твоите решения ще зависят орисите на милиони. Затова, в случай че желаете да се занимавате с политика, би трябвало да започнете още занапред ". И попита кой желае да се занимава с политика. Само аз подвигнах ръка. Остави ме след часовете и по този начин стартира да работи с мен. И до ден сегашен съм му признателен.
- Пиар облик - мит или действителност е, че сте тръгнали от елементарен деятел на Българска социалистическа партия, който лепи плакати, че не сте употребявали нечий асансьор в катеренето по партийната подчиненост?
- Гордея се, че съм вървял малко по малко. 1999 година съседка ме предложения да съм наблюдаващ от Българска социалистическа партия на локалните избори в Толева махала. След 2001 година се срещнах с Кристиан Вигенин, който стана интернационален секретар на мястото на Сергей Станишев, когато той оглави партията. Оформихме се група международници, приключили УНСС, която през 2005 година работи по програмата на Българска социалистическа партия за парламентарните избори. Имах кариерата си като шеф на фондация по програмата за обществена акомодация на армията, само че след настоятелни диалози от партийната организация във „ Връбница “ ме убедиха, че би трябвало да се включа по-активно в политиката, а освен като специалист. Трудно взех решение, тъй като това към този момент е различен статут – както с плюсове, по този начин и с минуси.
- Оглавявате Софийската партийна организация след Анна Янева, която заема зам.-министърски пост. Това случайност ли беше, или причинност? Изигра ли ролята на трамплин фактът, че тя освободи партийния пост?
- Предложиха ми и одобрих да стана зам.-председател на регион " Връбница ", където пребивавам и членувам. Това ми даде право да бъда член на Градския съвет на Българска социалистическа партия от 2005-а. Следващата година беше тежката акция за втория мандат на Георги Първанов. 2007-а пък бяха локалните изборите, на които бях девети от 61 в листата за общински съветници. Така за първи път бях определен за общински консултант. 2009-а бях номиниран и за евродепутат. Знаех, че нямам шансове, само че пък беше чест и трупах опит, бидейки на една естрада със Станишев, с Калфин, с Йотова, с Вигенин. Усъвършенствах обаче и ораторските, и организационните си качества. 2012 година към този момент бях определен за ръководител във " Връбница ". Същата година Овчаров се отдръпна от позицията на градски ръководител. Новият - Анна Янева, ме предложения да бъда зам.-председател по организационните въпроси, което е голяма отговорност и най-тежкият сектор. А след година и половина, когато Янева стана зам.-министър и трябваше да освободи поста, бях един от претендентите за градски ръководител и завоювах след оспорвана конкуренция.
- Когато сред „ Позитано “ 20 и „ Леге “ 10, където е вашата централа, прехвърчат искри, това опълчване на личностна основа с лидерката Корнелия Нинова ли е, или въпросите са кардинални?
- Не бих го нарекъл прехвърчане на искри, още по-малко на личностна основа. По-скоро е полемика, която се води по повод посоката и пътя, по който върви Българска социалистическа партия, успеваемостта и резултатите. Това е естествен за нашата партия вътрешен спор.
- На вас, като водач на най-голямата партийна конструкция, се залага доста за печеленето на избори. Предстоят европейски и локални. Ще се справите ли, или ще имаме следващ сюжет вид „ Михаил Мирчев “ с гарнитура „ Кадиев “?
- Мисля, че научихме урока си от предходните локални избори и ще създадем всичко належащо да не повтаряме грешките. Важното е левият избор да не се разсейва сред няколко претенденти. Готвим се за избори, освен европейски и локални, а може би и предварителни парламентарни. Вероятността това да се случи още тази есен съгласно мен е 50 на 50, тъй като хората не виждат вероятност. Може да има и избори в " Младост " поради случая с Иванчева.
- Очевидно имате самочувствие на водач даже след един Румен Овчаров преди вас на поста. Каква вероятност виждате за лявото? Българска социалистическа партия с АБВ и Дончева и по какъв начин? Или всеки на своята равнища?
- По отношение на самочувствието човек би трябвало да откри себе си. Сляпото прекопирване на модели те прави бледа сянка. Въпросът за съдружните сътрудници постоянно е бил основен за Българска социалистическа партия и ни съпътства през последните 28 години. Разслояването на лявото не докара до разширение на електоралната поддръжка, а тъкмо противоположното. Този, който съумее да сплотява и събира, ще успее. Диалогът ни с АБВ в Столичния общински съвет е доста добър и ние непроменяемо гласуваме като обща опозиционна група.
- Още нямате свое семейство, следва ли подобен избор?
- Семейството на деен политик като мен постоянно страда. Имам другарка. Предстои ми значим стадий от живота – основаването и развъждането на деца. Но всяко нещо с времето си. Имам обаче племенница Йоана, която е кръстена на мен. Тя е дъщерята на моя брат и изпълва с жизнеспособност и сила цялата фамилия.
- Как си почивате – занимания, спорт?
- Бях деен състезател - футбол, лека атлетика, плуване, гребане, тенис на маса, спортни танци. И в този момент не преставам да спортувам - два пъти седмично навестявам фитнес, карам колело и плавам. Всяка вечер вървя пеш по няколко километра. Това, с изключение на физическо и психическо разтоварване, ми оказва помощ и в работата като общински консултант, тъй като виждам хората и настроенията им, а и съответни проблеми - изкривени или потънали плочки, нова дупка на асфалта. Продължавам да пребивавам в " Надежда ". Не се отстранявам от земята. Когато един политик се отдели от земята, той е завършил.
*Източник: Поглед Инфо
Роден е на 13 юли 1977 година в Пловдив. Завършил е интернационалните връзки в УНСС.
Не е женен.../!!!???/
- Г-н Паргов, вие сте от младата генерация политици в Българска социалистическа партия, а в същото време сте водач на най-голямата партийна организация - софийската. Това има ли отношение с обстоятелството, че сте роден в Пловдив, помните ли това време, или по-ясните ви и ярки мемоари са от Толева махала?
- Роден съм в самия център на Пловдив, напълно покрай локалната централа на Българска социалистическа партия. Там са минали първите ми пет години. Помня напълно ясно къщата с двора, градината с розите, нара, смокинята. Заради военната работа на починалия ми към този момент татко се преместихме в София. Настаниха ни във ведомствен блок в неугледната тогава " Надежда ". И мога да кажа, че съм по-скоро софиянец от кален, краен квартал. Трамваят спираше на километър от блока ни. А в Толева махала попаднах, когато се наложи да върша избори там.
- На какво играехте, имахте ли обелените си колене и пукната глава?
- Непрекъснато, по през целия ден, бяхме на открито. Играехме на фунийки, на стражари и апаши, на национална топка, на ръбче, на гоненица. Играех доста футбол. Чупех ръце, белех колена. Получих и тежка контузия, поради която ми направиха няколко интервенции. Футболът ми беше пристрастеност. Като дребен доста желаех да стана футболист като Стоичков.
- Всъщност будното и възрожденското у вас е заложено може би още от времето на прародител ви Наум Темчев, който е преподавател в Солунската гимназия. Онова е време на поврат, носите ли го?
- Това е мотив за патриотична горделивост от времето, когато идеалът за обединяване на Мизия, Тракия и Македония е бил към момента жив. Прадядо ми Наум е роден в Загоричене, Костурско. Оттам е и Димитър Благоев, който е учредител на лявото в България. Дядо ми е роден в Битоля, град в днешна Македония, обвързван с най-романтичната ни история. До 1945 година дядо ми и баба ми са живели в Ксанти и Кавала. Занимавали са се с тютюн. След Втората международна война е трябвало да изоставят парцелите си и да се приберат в България. Можело е и да останат, само че изискването е било да се погърчат. Тогава дядо ми доста ясно е споделил: " Аз съм българин от Македония и в никакъв случай няма да предам рода си, в никакъв случай няма да предам България ". И са се открили във фамилната къща в Пловдив.
- Баща ви Драгомир Паргов е професор по осведомителни технологии в Университета по библиотекознание. Академичната среда, в която сте расли, повече респектираше или даваше независимост на духа и на поривите ви? Тя ли ви образува, по какъв начин?
- Преди да стане научен човек, татко ми беше боен - полковник до 1999 година Работеше в научноизследователските звена на армията. Те бяха доста добре развити и внедряваха и развиваха много нововъведения. Той се занимаваше с киберсигурност и криптиране на информацията. Участвал е в създаването на системите за отбраната на Българска народна банка, Булбанк и Министерския съвет. По-късно се хабилитира, стана професор в Библиотекарския университет. Там се откри направление, обвързвано със сигурността. Става ми доста прелестно, когато виждам негови студенти и докторанти, осъществени на разнообразни позиции в областта на осведомителната сигурност. Баща ми беше от хората, които галят единствено насън. До един миг ми беше много погрешно поради военната дисциплинираност. После обаче разбрах, че това ми дава преимущество. Никога не очаквам хвалба за това, което правя. Той ме научи да бъда удовлетворен, когато самичък съм се справил с компликациите и провокациите. Може би понасям рецензия като началник, тъй като нямам навика постоянно да лаская хората, с които работя. Но се старая да се поправям, тъй като всеки има потребност от добра дума и хвалба за добре свършена работа.
- Имате ли мемоари от училищен лудории, лагери, бригади?
- Детството ми, та чак до студентските години, бе много бурно. Бях първенец, само че с дисциплинираност за двойка. Наистина бях много избухлив, емоционален, своеволен. Постоянно измислях какви ли не съгласно мен занимателни неща, които учителите окачествяваха като неприятно и недопустимо за обществото държание. С течение на времето обаче човек пораства и стартира да осъзнава, че всички тези пакости и лудории не му отиват. Няма да не помни по какъв начин един път за по-бързо влязохме в учебно заведение, вместо през входа, през прозореца. Тогава доста ни се караха, тъй като го бяхме счупили. Детски ум. След 25 години си припомням с подигравка за това.
- Как ви се отрази казармата, наборната работа?
- Казармата ми даде доста. Даде ми основата за бъдещето. През 1996 година служех в предварителен център във Враца. След това бях разпределен в обслужващите батальони на Генерален щаб и МО, защото знаех непознати езици, а владеех и компютър. Тогава защитата стартира да се преориентира, обърна се на Запад. Машинописките с съветски език трябваше да бъдат сменени от хора с компютърна просветеност и със западни езици. Това ми даде опция да послужвам в канцеларията на Генералния щаб. Смених двама началници на Генерален щаб - генералите Тотомиров и Михов, както и няколко министри на защитата от времето на Виденов и на Костов. Там научих доста, тъй като работех и в протокола. Имах контакти с представители на непознати въоръжени сили, с които взаимно провеждахме учения по програмата „ Партньорство за мир “.
- Защо избрахте интернационалните връзки в УНСС?
- Това е доста дълга и забавна история. Имах дядо - Асен Авджийски, укривател на Жельо Демиревски. Той доста ни разказваше за войната, за Сталин, за Чърчил, за Рузвелт, за следвоенните връзки, за силата на дипломацията. Тогава с братовчед ми Веселин взехме решение, че ще станем дипломати. Той в този момент има аптекарски бизнес, само че аз съм много твърдоглав и щом си слага цел, я преследвам до дъно. Баща ми беше доста отчаян, че няма да продължа неговия поминък, а ще изучавам интернационалните връзки. С въздишка ми сподели: " Как може, синко, да ти се занимава с политика в България? ".
- Как решихте да се занимавате с политика?
- Важна роля изиграха моите учители по история, за което съм им доста признателен. До 7. клас ми преподаваше Мирон Берберов. Беше огромен родолюбец, макар че неговите възгледи бяха десни. Пожела да се занимава самостоятелно с мен - да беседваме, да ми дава литература, да приказваме за величието на възрожденците, за силата на пълководците, връщаше ме в античната история. В Английската гимназия пък ми преподаваше Александър Кертин. Той имаше ексцентричен метод - занимаваше ни освен със сухите обстоятелства, а с разбори, с метафизичен трактати. Бил съм на 16 години, а в Съединени американски щати се организираха избори за президент. Един от претендентите беше Бил Клинтън. Кертин ни попита: " Как мислите, дали Клинтън е попаднал инцидентно в тази конкуренция, както се случва с нашите политици и депутати? Нали се сещате, че кандидатирането му не е инцидентно, че той цялостен живот се е готвил да стане президент? Той не е елементарен юрист или правист. Да се занимаваш с политика, е доста отговорно нещо, тъй като от твоите решения ще зависят орисите на милиони. Затова, в случай че желаете да се занимавате с политика, би трябвало да започнете още занапред ". И попита кой желае да се занимава с политика. Само аз подвигнах ръка. Остави ме след часовете и по този начин стартира да работи с мен. И до ден сегашен съм му признателен.
- Пиар облик - мит или действителност е, че сте тръгнали от елементарен деятел на Българска социалистическа партия, който лепи плакати, че не сте употребявали нечий асансьор в катеренето по партийната подчиненост?
- Гордея се, че съм вървял малко по малко. 1999 година съседка ме предложения да съм наблюдаващ от Българска социалистическа партия на локалните избори в Толева махала. След 2001 година се срещнах с Кристиан Вигенин, който стана интернационален секретар на мястото на Сергей Станишев, когато той оглави партията. Оформихме се група международници, приключили УНСС, която през 2005 година работи по програмата на Българска социалистическа партия за парламентарните избори. Имах кариерата си като шеф на фондация по програмата за обществена акомодация на армията, само че след настоятелни диалози от партийната организация във „ Връбница “ ме убедиха, че би трябвало да се включа по-активно в политиката, а освен като специалист. Трудно взех решение, тъй като това към този момент е различен статут – както с плюсове, по този начин и с минуси.
- Оглавявате Софийската партийна организация след Анна Янева, която заема зам.-министърски пост. Това случайност ли беше, или причинност? Изигра ли ролята на трамплин фактът, че тя освободи партийния пост?
- Предложиха ми и одобрих да стана зам.-председател на регион " Връбница ", където пребивавам и членувам. Това ми даде право да бъда член на Градския съвет на Българска социалистическа партия от 2005-а. Следващата година беше тежката акция за втория мандат на Георги Първанов. 2007-а пък бяха локалните изборите, на които бях девети от 61 в листата за общински съветници. Така за първи път бях определен за общински консултант. 2009-а бях номиниран и за евродепутат. Знаех, че нямам шансове, само че пък беше чест и трупах опит, бидейки на една естрада със Станишев, с Калфин, с Йотова, с Вигенин. Усъвършенствах обаче и ораторските, и организационните си качества. 2012 година към този момент бях определен за ръководител във " Връбница ". Същата година Овчаров се отдръпна от позицията на градски ръководител. Новият - Анна Янева, ме предложения да бъда зам.-председател по организационните въпроси, което е голяма отговорност и най-тежкият сектор. А след година и половина, когато Янева стана зам.-министър и трябваше да освободи поста, бях един от претендентите за градски ръководител и завоювах след оспорвана конкуренция.
- Когато сред „ Позитано “ 20 и „ Леге “ 10, където е вашата централа, прехвърчат искри, това опълчване на личностна основа с лидерката Корнелия Нинова ли е, или въпросите са кардинални?
- Не бих го нарекъл прехвърчане на искри, още по-малко на личностна основа. По-скоро е полемика, която се води по повод посоката и пътя, по който върви Българска социалистическа партия, успеваемостта и резултатите. Това е естествен за нашата партия вътрешен спор.
- На вас, като водач на най-голямата партийна конструкция, се залага доста за печеленето на избори. Предстоят европейски и локални. Ще се справите ли, или ще имаме следващ сюжет вид „ Михаил Мирчев “ с гарнитура „ Кадиев “?
- Мисля, че научихме урока си от предходните локални избори и ще създадем всичко належащо да не повтаряме грешките. Важното е левият избор да не се разсейва сред няколко претенденти. Готвим се за избори, освен европейски и локални, а може би и предварителни парламентарни. Вероятността това да се случи още тази есен съгласно мен е 50 на 50, тъй като хората не виждат вероятност. Може да има и избори в " Младост " поради случая с Иванчева.
- Очевидно имате самочувствие на водач даже след един Румен Овчаров преди вас на поста. Каква вероятност виждате за лявото? Българска социалистическа партия с АБВ и Дончева и по какъв начин? Или всеки на своята равнища?
- По отношение на самочувствието човек би трябвало да откри себе си. Сляпото прекопирване на модели те прави бледа сянка. Въпросът за съдружните сътрудници постоянно е бил основен за Българска социалистическа партия и ни съпътства през последните 28 години. Разслояването на лявото не докара до разширение на електоралната поддръжка, а тъкмо противоположното. Този, който съумее да сплотява и събира, ще успее. Диалогът ни с АБВ в Столичния общински съвет е доста добър и ние непроменяемо гласуваме като обща опозиционна група.
- Още нямате свое семейство, следва ли подобен избор?
- Семейството на деен политик като мен постоянно страда. Имам другарка. Предстои ми значим стадий от живота – основаването и развъждането на деца. Но всяко нещо с времето си. Имам обаче племенница Йоана, която е кръстена на мен. Тя е дъщерята на моя брат и изпълва с жизнеспособност и сила цялата фамилия.
- Как си почивате – занимания, спорт?
- Бях деен състезател - футбол, лека атлетика, плуване, гребане, тенис на маса, спортни танци. И в този момент не преставам да спортувам - два пъти седмично навестявам фитнес, карам колело и плавам. Всяка вечер вървя пеш по няколко километра. Това, с изключение на физическо и психическо разтоварване, ми оказва помощ и в работата като общински консултант, тъй като виждам хората и настроенията им, а и съответни проблеми - изкривени или потънали плочки, нова дупка на асфалта. Продължавам да пребивавам в " Надежда ". Не се отстранявам от земята. Когато един политик се отдели от земята, той е завършил.
*Източник: Поглед Инфо
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ