Общинските болници са в безизходица, далеч от вниманието на политиците
Общинските лечебни заведения са лечебните заведения, които подсигуряват качествена, налична и безотказна денонощна здравна помощ на хората по места, само че обстановката, в която те се намират сега, е трагична и безнадеждна. Твърде малко са политиците, които демонстрират предпочитание да вникнат в казуса и да предизвикват промени, които биха помогнали за тяхното стабилизиране. Това съобщи ръководителят на Сдружението на общинските лечебни заведения доктор Неделчо Тотев, шеф на МБАЛ – Чирпан, по време на спор „ Има ли бъдеще общинското опазване на здравето в България “. Интерес към полемиката обаче демонстрираха единствено двама представители на политически сили – доцент Георги Йорданов от Българска социалистическа партия и доктор Петър Гайдарски от „ Изправи се, България “. Д-р Тотев изясни, че е получил увещание и от ГЕРБ за бъдеща среща по тематиката.
Той бе безапелационен, че
проблемите на общинските лечебни заведения са подценявани от години,
без значение от това, че при в този момент настоящата нормативна уредба те обезпечават с болнична помощ освен популацията на общините, само че и обслужват в своите лаборатории и структури за образна диагностика „ Спешна помощ “, общопрактикуващите лекари и лекарите от профилираната извънболнична помощ, а по този начин също и обезпечават съвещания със експерти на незабавните звена. Тази тяхна роля обаче остава незабелязана и даже обществено подценявана от политиците и обществото, безапелационен бе доктор Тотев.
„ Общинските лечебни заведения не са апендиксът на системата, който би трябвало да се изреже, тъй като съгласно доста внушения той гълтам пари, само че не създава резултати. Истината е, че на тези лечебни заведения разчита популацията в цели райони с дребни градове и села, където няма доктор, фелдшер или даже здравна сестра, а „ Спешна помощ “ се е трансформирала в едно транспортно звено заради недостиг на медицински личен състав “, сподели той.
„ Превърнали сме се в едни дребни „ пироговчета “,
поддържа думите му доктор Кети Маналова, шеф на МБАЛ – Казанлък. Тя акцентира, че в случай че има нещо, което тормози най-вече и би трябвало да провокира реакцията на ръководещите, от която и политическа мощ да са те, това е задълбочаващият се недостиг на фрагменти.
„ Нямаме по какъв начин да притеглим млади лекари, обстановката с медицинските сестри е плачевна. Зимата ще я изкараме някак, ще икономисваме от отопление, ще пестим от всичко. Но с неналичието на медицински експерти няма по какъв начин да се оправим “, безапелационна бе доктор Маналова. Като образец за финансовите компликации, с които се сблъсква ръководената от нея болница, тя даде приходите от клиничните пътеки:
„ Имаме пътеки, по които за 3-дневен престой НЗОК ни заплаща 178 лева Един леглоден за психологично болен се заплаща 56 лева Ние поехме обслужването на Коронавирус пациентите по време на пандемията, всички общински лечебни заведения с ОАРИЛ от второ равнище получавахме възнаграждение за тях, в този момент отново ги обслужваме, само че към този момент на получаваме възнаграждение “, обрисува картината в общинските лечебни заведения тя.
„ Необходима е законодателна смяна, която да внесе изясненост по отношение на структурата и метода на финансиране на общинското опазване на здравето. Не може да ни се спускат стандарти, измислени от някой някъде, и ние да бъдем задължавани да ги изпълняваме. Един елементарен образец – за равнището на болничното заведение, която аз управлявам, са нужни шестима хирурзи, а ние имаме работа за трима. Но плащаме заплати на 6 “, сподели доктор Пламен Цеков, шеф на болничното заведение в Севлиево.
„ Поне 3000 лекари в болничната помощ са назначени просто поради стандартите
и това гълта забележителен запас “, добави той.
Д-р Цеков изрази също по този начин мнение, че като цяло стандартите отразяват конюнктурни интереси или се основават в полза на някое съответно лечебно заведение.
„ Няма кой да отбрани общинското опазване на здравето обаче “, сподели шефът на МБАЛ – Севлиево.
Д-р Цеков бе безапелационен, че е необходима смяна в член 5 от Закона за лечебните заведения, който дава право на страната да заделя запас за дълготрайни материални активи и да го дава на държавните лечебни заведения.
„ Този текст би трябвало да се промени по този начин, че тази опция да важи и за общинските лечебни заведения “, акцентира той.
Да има ясно и съответно остойностяване на труда на медицинските експерти и този развой да не бъде поверяван на инцидентни хора, а да бъде въведен транспарантно след обществено разискване, прикани доктор Цеков. „ Не може една интервенция за апандисит да бъде оценена на една стойност за общинските лечебни заведения, а на доста по-висока – за регионални и академични “, сподели още той и добави, че има и други фрапантни диспропорции. В тази връзка той изрази мнение, че не е редно образуването на работната заплата в системата да почива на неразбираеми правила и да бъде оставено на волята на самите ръководители на лечебни заведения, тъй като огромната разлика в заплатите на шефове и на редови лекари също демотивира младите медици.
„ Има едно подстрекателство, че здравната помощ, която се оказва в общинските лечебни заведения, е на ниско равнище. Това отрицателно политическо говорене е доста нездравословно “, акцентира от своя страна доктор Богомил Бойчев, шеф на МБАЛ – Тутракан.
„ Хеликоптери ще си купим, лекари и сестри обаче няма по какъв начин да си осигурим “,
сподели доктор Петър Гайдарски, хирург в МБАЛ – Разлог и лидер на листата на „ Изправи се, България “ за област Благоевград. Той моли за прозорливо и отговорно отношение на политиците за решаването на тежкия проблем с недостига на млади медицински експерти.
Д-р Гайдарски изясни, че има доста още какво да се желае по повод рационалното потребление на финансовия запас в системата и съобщи, че разноските на НЗОК за медикаменти на процедура съставляват най-голямата част от нейния бюджет, като уточни % 35%.
Доц. Георги Йорданов съобщи, че Българска социалистическа партия се отнася с изключително внимание към проблемите на общинското опазване на здравето и ще продължи да упорства за статут на предпазени лечебни заведения за общинските лечебни заведения.
Той бе безапелационен, че
проблемите на общинските лечебни заведения са подценявани от години,
без значение от това, че при в този момент настоящата нормативна уредба те обезпечават с болнична помощ освен популацията на общините, само че и обслужват в своите лаборатории и структури за образна диагностика „ Спешна помощ “, общопрактикуващите лекари и лекарите от профилираната извънболнична помощ, а по този начин също и обезпечават съвещания със експерти на незабавните звена. Тази тяхна роля обаче остава незабелязана и даже обществено подценявана от политиците и обществото, безапелационен бе доктор Тотев.
„ Общинските лечебни заведения не са апендиксът на системата, който би трябвало да се изреже, тъй като съгласно доста внушения той гълтам пари, само че не създава резултати. Истината е, че на тези лечебни заведения разчита популацията в цели райони с дребни градове и села, където няма доктор, фелдшер или даже здравна сестра, а „ Спешна помощ “ се е трансформирала в едно транспортно звено заради недостиг на медицински личен състав “, сподели той.
„ Превърнали сме се в едни дребни „ пироговчета “,
поддържа думите му доктор Кети Маналова, шеф на МБАЛ – Казанлък. Тя акцентира, че в случай че има нещо, което тормози най-вече и би трябвало да провокира реакцията на ръководещите, от която и политическа мощ да са те, това е задълбочаващият се недостиг на фрагменти.
„ Нямаме по какъв начин да притеглим млади лекари, обстановката с медицинските сестри е плачевна. Зимата ще я изкараме някак, ще икономисваме от отопление, ще пестим от всичко. Но с неналичието на медицински експерти няма по какъв начин да се оправим “, безапелационна бе доктор Маналова. Като образец за финансовите компликации, с които се сблъсква ръководената от нея болница, тя даде приходите от клиничните пътеки:
„ Имаме пътеки, по които за 3-дневен престой НЗОК ни заплаща 178 лева Един леглоден за психологично болен се заплаща 56 лева Ние поехме обслужването на Коронавирус пациентите по време на пандемията, всички общински лечебни заведения с ОАРИЛ от второ равнище получавахме възнаграждение за тях, в този момент отново ги обслужваме, само че към този момент на получаваме възнаграждение “, обрисува картината в общинските лечебни заведения тя.
„ Необходима е законодателна смяна, която да внесе изясненост по отношение на структурата и метода на финансиране на общинското опазване на здравето. Не може да ни се спускат стандарти, измислени от някой някъде, и ние да бъдем задължавани да ги изпълняваме. Един елементарен образец – за равнището на болничното заведение, която аз управлявам, са нужни шестима хирурзи, а ние имаме работа за трима. Но плащаме заплати на 6 “, сподели доктор Пламен Цеков, шеф на болничното заведение в Севлиево.
„ Поне 3000 лекари в болничната помощ са назначени просто поради стандартите
и това гълта забележителен запас “, добави той.
Д-р Цеков изрази също по този начин мнение, че като цяло стандартите отразяват конюнктурни интереси или се основават в полза на някое съответно лечебно заведение.
„ Няма кой да отбрани общинското опазване на здравето обаче “, сподели шефът на МБАЛ – Севлиево.
Д-р Цеков бе безапелационен, че е необходима смяна в член 5 от Закона за лечебните заведения, който дава право на страната да заделя запас за дълготрайни материални активи и да го дава на държавните лечебни заведения.
„ Този текст би трябвало да се промени по този начин, че тази опция да важи и за общинските лечебни заведения “, акцентира той.
Да има ясно и съответно остойностяване на труда на медицинските експерти и този развой да не бъде поверяван на инцидентни хора, а да бъде въведен транспарантно след обществено разискване, прикани доктор Цеков. „ Не може една интервенция за апандисит да бъде оценена на една стойност за общинските лечебни заведения, а на доста по-висока – за регионални и академични “, сподели още той и добави, че има и други фрапантни диспропорции. В тази връзка той изрази мнение, че не е редно образуването на работната заплата в системата да почива на неразбираеми правила и да бъде оставено на волята на самите ръководители на лечебни заведения, тъй като огромната разлика в заплатите на шефове и на редови лекари също демотивира младите медици.
„ Има едно подстрекателство, че здравната помощ, която се оказва в общинските лечебни заведения, е на ниско равнище. Това отрицателно политическо говорене е доста нездравословно “, акцентира от своя страна доктор Богомил Бойчев, шеф на МБАЛ – Тутракан.
„ Хеликоптери ще си купим, лекари и сестри обаче няма по какъв начин да си осигурим “,
сподели доктор Петър Гайдарски, хирург в МБАЛ – Разлог и лидер на листата на „ Изправи се, България “ за област Благоевград. Той моли за прозорливо и отговорно отношение на политиците за решаването на тежкия проблем с недостига на млади медицински експерти.
Д-р Гайдарски изясни, че има доста още какво да се желае по повод рационалното потребление на финансовия запас в системата и съобщи, че разноските на НЗОК за медикаменти на процедура съставляват най-голямата част от нейния бюджет, като уточни % 35%.
Доц. Георги Йорданов съобщи, че Българска социалистическа партия се отнася с изключително внимание към проблемите на общинското опазване на здравето и ще продължи да упорства за статут на предпазени лечебни заведения за общинските лечебни заведения.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ