Община Варна е похарчила 14 милиона лева за рибарско пристанище,

Община Варна е похарчила 14 милиона лв. за рибарско пристанище, което е неизползваемо. Година след въвеждането му в употреба през 2021 входът на пристанището бива блокиран от пясъчни наноси, стана ясно от следствие на. Преди седмици общинската администрация в морската столица стартира процедура по удълбочаване на морското дъно на входа на пристанището.

Този тип на пристанището коства на общината 14 милиона лв.. Милиони, взети по европейска стратегия. Целта – да се развият риболовът и туризмът в града. Резултатът – недостроено пристанище със запушен вход.

“Aнализите, които са правили от Българската академия на науките, не показват, че ще има такива наноси на входа на пристанището ”, сподели Младен Иванов, шеф на общинско дружество „ Паркинги и синя зона “.

“Всъщност, проектирането е предоставено на Българската академия на науките. Казвам го, с цел да няма тълкования по тематиката ”, изясни кметът на Варна Иван Портних.

“След като го построиха, започнаха да идват сигнали и наблюдения, че се цялостни с пясък ”, добави Румен Кишев, заместник-директор на Института по хидро и аеродинамика.

Историята стартира преди две години. С заричане. „ Рибарското пристанище, до момента в действителност риболовците нямаха легално място във Варна, а въпреки всичко е морската столица. За това съм признателен за поддръжката през годините “, сподели тогава кметът.

Малко повече от година след построяването на пристанището през 2021 година то става съвсем неизползваемо, защото входът му бива блокиран от песъчлив нанос.

„ Тук ще е едно прелестно място и за варненските рибари, които досега нямаха къде да си вкарат лодчиците. Това са прелестни уреди, които и те ще употребяват “, сподели още Портних.

Повечето лодки обаче са отвън пристанището. А единствените риболовци, които видяхме, бяха... без лодка.

Освен това огромна част от лодките, които се намират тук на плажната линия към самото пристанище, наподобяват безстопанствени или най-малко не са били употребявани доста дълго време. Когато стартират строителството през 2019 година, Община Варна дава обещание съвременно пристанище, което да развие рибарството и туризма в града.

На откриването беше поканена и тогавашната власт. Въпреки че публично е написано облагородяване на региона към пристанището, самият плаж не е в доста положително положение. А в непосредствена непосредственост вървят строителни действия.

Достъпът до красивата гледа, за която приказва кметът, е стеснен. Общината дава обещание и опция да се закупува прясна риба от пристанището. Достъпът до вътрешността му обаче също е стеснен, макар показаните през 2021 година съвременни хладилни камери, където да се охлажда прясната риба.

Достъпът до пристанището е стеснен, макар че по време на посещаване на тогавашния министър-председател през 2021 година, се споделя, че на долния етаж на постройката ще има магазини, от които хората ще могат да си купят прясна риба. До момента обаче това не е по този начин.

Всъщност, проблемите с пристанището стартират още преди самото му изграждане. При избирането на реализатор на публичната поръчка за неговото изграждане, Комисията за защита на конкуренцията взема решение, с което анулира избора на сдружението „ Партньори Варна “ за реализатор на плана за рибарско пристанище, след тъжба на една от другите взели участие в състезанието компании. Решението на антимонополната комисия обаче пада в съда. За изграждане и планиране на пристанището са дадени 14 милиона лв., 8 от които са европейско финансиране.

Според някогашния общински консултант във Варна и предстоящ депутат Стела Николова, проблемите към пристанището не свършват тук.

Община Варна е излъгала Европейската комисия, че в миналото на това място е имало рибарско пристанище. Фактически средствата, които се отпускат от Европейския съюз са за рационализация и реорганизация на към този момент съществуващи пристанища. А както помнят варненци, там имаше единствено едно ръждясало мостче. Не е имало рибарско пристанище ”, разгласи Стела Николова.

В качеството си на депутат от 46-ия парламент Стела Николова подава сигнал до Европейската прокуратура против Община Варна. От офиса на Кьовеши й връщат отговор.

„ Все още чакаме и няма развръзка дали е прекъснато производството, или в действителност ще има някакви обвинявания във връзка този бих споделила грандиозно корупционен случай “, сподели още Николова.

Когато ремонтните действия свършват собственик на пристанището става общинското дружество " Паркинги и синя ".

„ Общинското дружество е насила да отделя от парите на варненци, които те чакат да бъдат вложени в нова пътна настилка, в този момент те ще бъдат вложени в удълбочаване на това пристанище “, добавя тя.

И в реалност в края на март месец тази година Община Варна афишира, че стартират действия по удълбочаване на входа на пристанището, с цел да може да се освободи достъпа към него. От Общината трансферират виновността към Българска академия на науките, които управлявали проектирането на обекта.

„ Има една лодка, която реалокира пясъчните наноси от входа на пристанището към морето и към другия завършек на пристанището – към западния мол. Това го вършим сега, тъй като анализите, които са правили от Българската академия на науките не показват че ще има такива наноси на входа на пристанището “, споделя Младен Иванов.

От Института по хидро и аеродинамика към Българска академия на науките, които са взели участие в проектирането на пристанището, настояват че рисковете от затлачване с пясъчни наноси са добре познати на експертите и постоянно се вземат поради в проектирането.

„ Има няколко фактора, които въздействат. Това са кадровите талази, теченията, може би има подводно течение. Самият скат на дъното въздейства “, счита зам. шефът Кишев.

„ В процеса на строителството няма по какъв начин да се забележи, само че откакто го построиха, започнаха да идват сигнали и наблюдения, че се цялостни с пясък. Но информацията за това пристигна публично от писмото, което изпратиха от общината. Но то пристигна след завършването на градежа “, казаРумен Кишев, заместник-директор на Института по хидро и аеродинамика.

С това писмо общината разпорежда на Българска академия на науките да направи наставление.

„ С тогавашната ръководителка Института по океанология и аз предписахме едно дълготрайно двугодишно наблюдаване “, сподели Кишев.

Идеята на двугодишния мониторинг е да се откри дали затлачването с пясъчни наноси има сезонен темперамент и би трябвало да се вземат дълготрайни превантивни ограничения или е инцидентно събитие. Общината обаче не подхваща сходни дейности, настояват от Българска академия на науките.

„ И ние единствено изпълнявахме съгласуване и то значително взаимно с общината, тъй като се правеха такива постоянни срещи, на които да се разиска напредъка по плана “, добави Кишев.

Освен това от института по хидродинамика оферират и моделни тествания на пристанището, при които се основава смален модел на пристанището и се симулира околната среда към него, с цел да се види къде биха зародили проблеми. Подобни тествания обаче са скъпи и биха претендирали спомагателни 100 000 хиляди лв. към общо платените 360 000 лв. на академията на науките за проектирането.

„ Ако бяха планувани моделни тествания на пристанището това би индикирало опцията от едно такова затлачване. В предишното правихме такива моделни тествания за други пристанища, които нямат подобен проблем. Още тогава, когато са строени “, съгласно зам.-директора.

От Българска академия на науките отхвърлиха опцията затлачването на входа на пристанището да е поради пропуски в тяхното планиране. Директорът на общинското дружество „ Паркинги и синя зона “ призна, че казусът със затлачването е много сериозен.

“Беше стигнало дълбочина към метър, което доста под плановата дълбочина, би трябвало да е над 3 метра. Никой от страна на проектантския екип не е уведомил възложителя – Община Варна - за вероятни такива процеси, които ще се появят. В момента пристанището работи с 42 лодкостоянки, които са сертифицирани от Морска администрация. По план би трябвало да са 116. Заради тези пропуски, които има, ние ги уведомихме и искахме среща с тях. Нямаме противоположна връзка от тяхна страна, това желая да кажа. За връзката с Община Варна по време на строителните действия не мога да кажа, както и по време на предпроектните, тъй като планът също е на Българска академия на науките. И те би трябвало да имат тези модели и калкулации, би трябвало да го има в контракта с тях. Не знам за какво си измиват ръцете с нас ”, изясни Младен Иванов.

Общината към този момент е почнала дейностите по удълбочаване морското дъно. Това съгласно шефа на „ Паркинги и синя зона “ ще даде небосвод от най-малко една година, в който може да се търси дълготрайно решение.

„ Договорът, който сме сключили с компанията, е 30 000 лв. без Данък добавена стойност. Смятам, че даже по-малко пари ще изразходим “, сподели още Иванов.

На въпроса дали Община Варна не е избързала с построяването на пристанищата и дали не е трябвало въпреки всичко да се предприеме по-детайлен мониторинг, Младен Иванов отговори по този начин:

„ Аз не мисля, че едно капиталово желание би трябвало да чака няколко години наблюдаване на каквото и да е. Има задоволително учени, които с математически модели и положителни знания за литодинамичните процеси в Черно море, които те ги следят. Самата хидродинамика се намира на няколкостотин метра от самото пристанище и доколкото знам, следят варненски залив от години и познават всички процеси там. Така че да кажат, че трябвало да изчакаме 2 години, с цел да се загуби европейското финансиране, тъй като тъкмо това щеше да стане, това ми звучи несериозно. “

Ако Община Варна не откри дълготрайно решение, може да се наложи всяка година да дава пари за почистване на входа на рибарското пристанище. А спомагателни разноски не са добра вест за общината, по думите на самия кмет.

„ Обективната картина за 2023 – без държавен бюджет с сакат общински бюджет и без оперативни стратегии. Това е макрорамката “, съгласно Портних.