„Галъп“: Според 38% от българите обвиненията срещу Елена Йончева са репресия
Обществото по-скоро съчувства на Елена Йончева в създалия се политически проблем – който се насложи върху правосъдната процедура. Това сочат данните от независим бърз телефонен сондаж на „ Галъп интернешънъл “, извършен измежду 800 души сред 29 и 31 януари и е почнал преди абсурда към Боил Банов.
Критиките против ръководството в страната се одобряват обичайно задушевно. Пълнолетните българи обаче по-скоро не възприемат, че идните евроизбори ще бъдат решителен тест за ръководещите – въпреки да не е дребен и делът на тези, които намират евроизборите за на практика референдум „за“ или „против“ ръководството, демонстрират още изводите от проучването.
„ Галъп интернешънъл “ ревизира публичното мнение по абсурда „ Йончева “. Респондентите бяха помолени да дефинират кое от двете наложени в обществото мнения е по-близо до личното им мнение: „ Това е принуда срещу самоуверен народен представител и публицист, който уличава властта в корупция “ или „ Това е обвиняване против корумпирана жена, която преднамерено пречи на ръководещите “. Българите в по-голяма степен избират мнението, че протичащото се наподобява принуда. 38% споделят това мнение, а 22% са на противоположното мнение. 17% не споделят нито едно от двете мнения, а 18% признават, че не се интересуват. Останалите се двоумят.
Затова и в избора коя от двете съществени политически сили в обществото губи от абсурда, по-губещ в публичните очи наподобява по-скоро ГЕРБ – 22% избират тази алтернатива, а 19% избират опцията „ Йончева и Българска социалистическа партия “. Дяловете са в близки стойности, само че са показателни за посоката на публичните настроения.
Отвъд партийния конфликт обаче, 51% намират, че и двете страни ще изгубят в създалата се политическа обстановка. Останалите се двоумят. На този декор 41% споделят, че в случай че Йончева оглави листа на Българска социалистическа партия за евроизборите това в действителност ще усили възможностите на „ алените “, 46% обаче са на противоположното мнение, а останалите се двоумят. Разбира се, в сходен вид данни партийните пристрастия оказват най-сериозно въздействие.
В същото време Йончева се възприема относително надалеч от нормалната партийна политика и по тази причина се употребява и с по-скоро високото за българския политически развой доверие от 34%. Това е и част от обяснението за позитивната социална реакция към нея. Сходна е логиката и във връзка с президентската институция – високото доверие там и обичайна социална сдържаност към властта води и до разумна поддръжка за сериозния звук на президента Радев от последната му тирада: 67% от запитаните са съгласни с острата рецензия, а 27% не са. Останалите се затрудняват да отговорят.
50% не намират директна връзка сред евроизборите и ориста на държавното управление. 43% обаче намират, че евроизборите в действителност ще играят ролята на допитване или самобитен референдум за ориста на държавното управление и ГЕРБ. Останалите се двоумят. И тук дяловете са сходни и това демонстрира известна поляризация на публичното мнение.
Критиките против ръководството в страната се одобряват обичайно задушевно. Пълнолетните българи обаче по-скоро не възприемат, че идните евроизбори ще бъдат решителен тест за ръководещите – въпреки да не е дребен и делът на тези, които намират евроизборите за на практика референдум „за“ или „против“ ръководството, демонстрират още изводите от проучването.
„ Галъп интернешънъл “ ревизира публичното мнение по абсурда „ Йончева “. Респондентите бяха помолени да дефинират кое от двете наложени в обществото мнения е по-близо до личното им мнение: „ Това е принуда срещу самоуверен народен представител и публицист, който уличава властта в корупция “ или „ Това е обвиняване против корумпирана жена, която преднамерено пречи на ръководещите “. Българите в по-голяма степен избират мнението, че протичащото се наподобява принуда. 38% споделят това мнение, а 22% са на противоположното мнение. 17% не споделят нито едно от двете мнения, а 18% признават, че не се интересуват. Останалите се двоумят.
Затова и в избора коя от двете съществени политически сили в обществото губи от абсурда, по-губещ в публичните очи наподобява по-скоро ГЕРБ – 22% избират тази алтернатива, а 19% избират опцията „ Йончева и Българска социалистическа партия “. Дяловете са в близки стойности, само че са показателни за посоката на публичните настроения.
Отвъд партийния конфликт обаче, 51% намират, че и двете страни ще изгубят в създалата се политическа обстановка. Останалите се двоумят. На този декор 41% споделят, че в случай че Йончева оглави листа на Българска социалистическа партия за евроизборите това в действителност ще усили възможностите на „ алените “, 46% обаче са на противоположното мнение, а останалите се двоумят. Разбира се, в сходен вид данни партийните пристрастия оказват най-сериозно въздействие.
В същото време Йончева се възприема относително надалеч от нормалната партийна политика и по тази причина се употребява и с по-скоро високото за българския политически развой доверие от 34%. Това е и част от обяснението за позитивната социална реакция към нея. Сходна е логиката и във връзка с президентската институция – високото доверие там и обичайна социална сдържаност към властта води и до разумна поддръжка за сериозния звук на президента Радев от последната му тирада: 67% от запитаните са съгласни с острата рецензия, а 27% не са. Останалите се затрудняват да отговорят.
50% не намират директна връзка сред евроизборите и ориста на държавното управление. 43% обаче намират, че евроизборите в действителност ще играят ролята на допитване или самобитен референдум за ориста на държавното управление и ГЕРБ. Останалите се двоумят. И тук дяловете са сходни и това демонстрира известна поляризация на публичното мнение.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ