Весела Банова: Нужен ни е закон за детето, който да не се грижи само за децата в риск
Обществото ни е на подобен стадий от своето развиване, когато има потребност от закон за протекция на детето, който да не е ориентиран единствено към децата в риск, а към всяко дете. Това сподели в предаването " 12+3 " Весела Банова, клиничен психолог, лечебен шеф на съдружие „ Дете и пространство “ и член на УС на Националната мрежа за децата.
Когато едно дете е в огромен риск – без значение дали произтича от фамилната или обществената му среда, Законът за протекция на детето, който е от 2001 година, се задейства и има доста способи, по които се пробва да реши проблемите му и да минимизира риска, уточни Банова. По думите й обаче Законът за протекция на детето е специфичен закон, само че при е една към този момент развита система за протекция (независимо от нейните проблеми), към този момент има потребност от " закон, който да вкара интегриран метод за постигането на благосъстоянието на детето и неговите родители ".
Като " извънредно огромен проблем " Весела Банова очерта обстоятелството, че центровете от фамилен вид за деца с увреждания са замислени, като е бил изключен казусът психологично здраве:
„ Хората, които работят в тях, чакат децата е младежите в тях да действат по същата естествена логичност, по която действат децата им у дома и децата, които познават. Не могат да възприемат и им е извънредно мъчно да схванат психологичното заболяване и психологичното страдалчество. За тези центрове се реши главният личен състав да бъдат детегледачи със приблизително обучение. На места са назначени хора с висше обучение, само че те по никакъв метод не са готови да работят с тези особени деца. “
С грижата за тези деца обществената система не може да се оправи сама, безапелационна е радостна Банова: " Това е въпрос на опазването на здравето, въпрос, обвързван с приобщаващото обучение и това, което ни липсва, е интегриран метод. Проблемите не могат да се вземат решение от обособените сфери и обособените ведомства на парче, а ние непрестанно се натъкваме навръх това./.../ Всеки от нас има опит. Ето аз ви приказвам за психологичното страдалчество и психологичните проблеми, тъй като това работя, в случай че е различен сътрудник, ще ви приказва за ранно детско развиване или за насилието над децата. Трябва да се опрем на справедливи целокупни данни, засягащи децата в България, с цел да можем да създадем съответни политики, с които почти, с тези финансови запаси, които имаме, само че употребявани по по-целесъобразен метод, да реализираме по-ефективни резултати. "
Цялото изявление е в звуковия файл.
Когато едно дете е в огромен риск – без значение дали произтича от фамилната или обществената му среда, Законът за протекция на детето, който е от 2001 година, се задейства и има доста способи, по които се пробва да реши проблемите му и да минимизира риска, уточни Банова. По думите й обаче Законът за протекция на детето е специфичен закон, само че при е една към този момент развита система за протекция (независимо от нейните проблеми), към този момент има потребност от " закон, който да вкара интегриран метод за постигането на благосъстоянието на детето и неговите родители ".
Като " извънредно огромен проблем " Весела Банова очерта обстоятелството, че центровете от фамилен вид за деца с увреждания са замислени, като е бил изключен казусът психологично здраве:
„ Хората, които работят в тях, чакат децата е младежите в тях да действат по същата естествена логичност, по която действат децата им у дома и децата, които познават. Не могат да възприемат и им е извънредно мъчно да схванат психологичното заболяване и психологичното страдалчество. За тези центрове се реши главният личен състав да бъдат детегледачи със приблизително обучение. На места са назначени хора с висше обучение, само че те по никакъв метод не са готови да работят с тези особени деца. “
С грижата за тези деца обществената система не може да се оправи сама, безапелационна е радостна Банова: " Това е въпрос на опазването на здравето, въпрос, обвързван с приобщаващото обучение и това, което ни липсва, е интегриран метод. Проблемите не могат да се вземат решение от обособените сфери и обособените ведомства на парче, а ние непрестанно се натъкваме навръх това./.../ Всеки от нас има опит. Ето аз ви приказвам за психологичното страдалчество и психологичните проблеми, тъй като това работя, в случай че е различен сътрудник, ще ви приказва за ранно детско развиване или за насилието над децата. Трябва да се опрем на справедливи целокупни данни, засягащи децата в България, с цел да можем да създадем съответни политики, с които почти, с тези финансови запаси, които имаме, само че употребявани по по-целесъобразен метод, да реализираме по-ефективни резултати. "
Цялото изявление е в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ