Доц. д-р Емил Калудиев: Липсата на ориентир в живота кара мл...
Обществото значително се крепи на насилието, само че „ рибата се вмирисва откъм главата “
При децата завистта постоянно избива в агресия
- Доц. Калудиев, какво предизвика прояви на експанзия и принуждение измежду младежите?
- Основното нещо е, че възпитанието стартира от ранна възраст в фамилията. И колкото повече има неучтивост, принуждение, словесна или физическа експанзия, толкоз повече и децата попиват това нещо. Възпитанието е повече с образеца, който даваме на децата си, в сравнение с с поуки и всякакви други сходни способи, не дай боже със заповеди и разпоредби. Колкото повече нареждания от вида на: би трябвало, не би трябвало, задължен си и впрочем има, толкоз повече опозиция е налице от страна на младежа.
Оттам нататък следва обяснението за какво това принуждение се усилва в последните години. Да не би фамилиите да са почнали да възпитават повече завист у децата? Не. Просто фамилиите са все по-несигурни заради общата неустановеност в страната. Несигурна е политическата обстановка, нерешителен е хлябът на хората, непрестанно се приказва за това по какъв начин всичко става все по-хубаво, а в реалност хората нямат чувството да са станали по-богати и да живеят по-добре. Тази съвсем шизофренна обстановка, в която ни споделят, че сме доста добре, а пък ние знаем, че това не е по този начин, се предава, несъмнено, и вътре в фамилията. Това изяснява значително аргументите, заради които фамилията не съумява да влияе благотворно в посока на добрина, на полиценност, на състрадание и така нататък
Другото нещо е, че младежите от ден на ден привикват да бъдат наричани деца до късна възраст. Днес стана дума за 18-годишен юноша, който умъртви 3-ма души с колата си, откакто предходния ден е взел брошура. " Ми той е още дете ", се споделя. Е, по какъв начин да е дете? Преди 30 година се смяташе, че човек на 18 към този момент би трябвало да стартира да живее самичък.
Сега е обикновено младежът да живее до 30 при мама и тате и да не работи, тъй като не му заплащат 2500 лева начална заплата. Да не се ожени до 30-35 година, да не роди дамата преди тази възраст, също се счита за нещо обикновено. Докато в страните, в които няма толкоз доста рецесия с раждаемостта, там хората раждат по този начин, както беше и у нас преди много години.
- А каква е ролята на учебното заведение в процеса на образуване на младежите?
- След фамилията и обществото, следва ролята на учебното заведение във образуването на младежите. Учителите бяха лишени от опцията да влияят по какъвто и да било метод върху държанието на своите възпитаници. Направиха по този начин, че учебното заведение да получава пари за броя възпитаници, които съумява да поддържа. В резултат на това писането на двойки се трансформира в изтезание за учителя. Да не приказваме за някакво влияние от страна на учителя върху фамилията.
И тук идват към този момент и обществените служби. Те толкоз са онеправдани, а се желае да оказват помощ на тези хора, които са в още по-тежка обстановка. Е, по какъв начин ще стане това?
Социалната работа е доста сложна, изисква големи старания, нужни са доста познания да се изясни на нуждаещия се за какво обществото се отнася към него по този метод и по какъв начин този „ трагичен “ човек да се опита да влезе в това общество, което не го обича.
Оттам нататък следват политическата обстановка у нас, това, че хората не желаят да гласоподават, тъй като не имат вяра на партиите, не имат вяра на държавното управление, не имат вяра на никого. Следва това, което вършат главните малките екрани, които стартират новините с отрицателните събития - кой е погубен, какво принуждение има, за бъркотиите в страната. Медиите напряко ровят, с цел да намерят сходни истории и да ги извадят на показ.
- Да, медиите имат основна роля в публичния живот…
- Така е. Вечерта, когато хората са се прибрали и имат някакво време дружно, филмите, които се пускат, съставляват най-вече принуждение. Много по-малко нещо друго. Т.нар. занимателни стратегии, като " Игра на предатели ", " Биг Брадър ", където са събрани едни хора, дето да се чудиш това ли е представителната извадка на българското общество, " Ергенът ", където, като погледнеш тези дами, които мислят само за това по какъв начин да наподобяват и нищо друго не ги интересува, какво възпитават?
Имах една пациентка, цялата украсена в татуси, филъри, ботокс и впрочем, с предизвикателно, само че марково облекло, която се оплака, че се усеща зле, не може да спи добре и <210> е скучно в живота. Питам я с какво се занимава, тя ми отговори, че работи върху тялото си. Питам какво значи това, а тя ми отговори риторично - не виждам ли самичък. Питам я от какво живее, отговорът беше, че приятелят <210> я устоя. Това е модел, който от ден на ден се постанова.
Откъде да дойдат главните полезности на младежите на 14-16 година, които от тази възраст се научават, че е по-важно да имаш айфон, да можеш да събереш голям брой лайкове, да носиш еди-каква си марка облекла и така нататък Разбира се, това възпитава злоба у младите. А завистта е форма на експанзия. От нея до проявата на друга експанзия е една крачка.
- До това да извадиш нож ли?
- Да, до това да извадиш нож, да напсуваш, да съборят девойки друго девойче на земята и да го карат да им целува обувките и какво ли не.
- Какви биха били първите крачки, с цел да може да се усъвършенства ситуацията съгласно Вас?
- Трудно ми е да кажа какви биха били първите крачки, само че желая да изтъквам една хубава българска сентенция: „ Рибата се вмирисва откъм главата “.
- Т.е. топката още веднъж отива в полето на родителите - по този начин ли?
- Родителите несъмнено са първите, които дават отговор за децата си, само че имам поради и „ родителите “ на страната, че би трябвало да помислят. Вместо да се псуват между тях и да се назовават с всякакви имена, да помислят за това какъв образец дават те на младото потомство. Да се намерения за обществената система на подкрепяне на младежа.
- Когато деца убиват с нож други деца в учебно заведение, в мола и така нататък и има сходни втрещяващи актове на принуждение, какво желаят да покажат в действителност?
- Според мен учреденото, което желаят да покажат, това е неналичието на ориентир в живота. Поради тази липса човек се занимава с глупости. Или както споделя народът: „ Празна глава дивотии ражда “. За страдание, няма никаква вероятност това нещо да намалее. Държавата не прави нищо, с цел да може тези прояви да намалеят. Говори се за всякакви насилствени ограничения - щели да поставят в учебните заведения детектори за железни предмети, да дадат пълномощия на защитата в мола… Но не това е най-важното. Това е псевдолечение на последствията, а не на аргументите.
Причините за жалост лежат в цялата структура на страната ни сега, която е изопачена. Това не е същинската народна власт, за която приказват огромните философи на 19. и 20. век, а е като в разказ на Оруел.
- Вие имате голям опит, по тази причина да Ви попитам преди 20-25 година също ли имаше сходни прояви на принуждение?
- Прояви на принуждение има постоянно. Обществото значително се крепи на насилието. Затова съществуват такива институции, като полиция, прокуратура, съд и други Да напомним за братоубийството, което прави Каин и е разказано в Библията. Времето, в което не е имало войни в човешката история, е относително малко спрямо годините, в които не се е воювало.
- Значи лошотията човешка си е постоянно в нас - по този начин ли?
- Тя постоянно съществува в нас и по тази причина възпитанието, което би трябвало да се стартира още от ранно детство, е точно за противопоставяне на злото и възпитаване на положително. За страдание, у нас възпитаването на положителното е обвързвано с пазарлъка - ще слушаш и ще ти купя еди-какво си.
Доц. доктор Емил Калудиев е експерт психиатър с над 40 години опит. Извършва лекуване на депресивни и тревожни положения, шизофренни разстройства, психотични положения, деменции, личностови и адаптационни разстройства, зависимости, неврози, биполярно разстройство и други Има и дълготраен опит в региона на правосъдната психиатрия. От 1975 година работи в Психиатричната клиника към ВМА-София поредно като ординатор, помощник и шеф на клиниката през интервала от 1994 година до 2014 година Притежава лиценз и практикува от години когнитивно-поведенческа терапия, която се прави оценка като най-успешния тип психотерапия за тревожни и депресивни разстройства. През 1993 година специализира в продължение на 6 месеца в Париж в Института за рационализиране на военните лекари. От 2012 година до 2014 година преподава психиатрия в Медицинския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Към момента е част от екипа на медицински център „ Дорис клиникс “ в столицата.
При децата завистта постоянно избива в агресия
- Доц. Калудиев, какво предизвика прояви на експанзия и принуждение измежду младежите?
- Основното нещо е, че възпитанието стартира от ранна възраст в фамилията. И колкото повече има неучтивост, принуждение, словесна или физическа експанзия, толкоз повече и децата попиват това нещо. Възпитанието е повече с образеца, който даваме на децата си, в сравнение с с поуки и всякакви други сходни способи, не дай боже със заповеди и разпоредби. Колкото повече нареждания от вида на: би трябвало, не би трябвало, задължен си и впрочем има, толкоз повече опозиция е налице от страна на младежа.
Оттам нататък следва обяснението за какво това принуждение се усилва в последните години. Да не би фамилиите да са почнали да възпитават повече завист у децата? Не. Просто фамилиите са все по-несигурни заради общата неустановеност в страната. Несигурна е политическата обстановка, нерешителен е хлябът на хората, непрестанно се приказва за това по какъв начин всичко става все по-хубаво, а в реалност хората нямат чувството да са станали по-богати и да живеят по-добре. Тази съвсем шизофренна обстановка, в която ни споделят, че сме доста добре, а пък ние знаем, че това не е по този начин, се предава, несъмнено, и вътре в фамилията. Това изяснява значително аргументите, заради които фамилията не съумява да влияе благотворно в посока на добрина, на полиценност, на състрадание и така нататък
Другото нещо е, че младежите от ден на ден привикват да бъдат наричани деца до късна възраст. Днес стана дума за 18-годишен юноша, който умъртви 3-ма души с колата си, откакто предходния ден е взел брошура. " Ми той е още дете ", се споделя. Е, по какъв начин да е дете? Преди 30 година се смяташе, че човек на 18 към този момент би трябвало да стартира да живее самичък.
Сега е обикновено младежът да живее до 30 при мама и тате и да не работи, тъй като не му заплащат 2500 лева начална заплата. Да не се ожени до 30-35 година, да не роди дамата преди тази възраст, също се счита за нещо обикновено. Докато в страните, в които няма толкоз доста рецесия с раждаемостта, там хората раждат по този начин, както беше и у нас преди много години.
- А каква е ролята на учебното заведение в процеса на образуване на младежите?
- След фамилията и обществото, следва ролята на учебното заведение във образуването на младежите. Учителите бяха лишени от опцията да влияят по какъвто и да било метод върху държанието на своите възпитаници. Направиха по този начин, че учебното заведение да получава пари за броя възпитаници, които съумява да поддържа. В резултат на това писането на двойки се трансформира в изтезание за учителя. Да не приказваме за някакво влияние от страна на учителя върху фамилията.
И тук идват към този момент и обществените служби. Те толкоз са онеправдани, а се желае да оказват помощ на тези хора, които са в още по-тежка обстановка. Е, по какъв начин ще стане това?
Социалната работа е доста сложна, изисква големи старания, нужни са доста познания да се изясни на нуждаещия се за какво обществото се отнася към него по този метод и по какъв начин този „ трагичен “ човек да се опита да влезе в това общество, което не го обича.
Оттам нататък следват политическата обстановка у нас, това, че хората не желаят да гласоподават, тъй като не имат вяра на партиите, не имат вяра на държавното управление, не имат вяра на никого. Следва това, което вършат главните малките екрани, които стартират новините с отрицателните събития - кой е погубен, какво принуждение има, за бъркотиите в страната. Медиите напряко ровят, с цел да намерят сходни истории и да ги извадят на показ.
- Да, медиите имат основна роля в публичния живот…
- Така е. Вечерта, когато хората са се прибрали и имат някакво време дружно, филмите, които се пускат, съставляват най-вече принуждение. Много по-малко нещо друго. Т.нар. занимателни стратегии, като " Игра на предатели ", " Биг Брадър ", където са събрани едни хора, дето да се чудиш това ли е представителната извадка на българското общество, " Ергенът ", където, като погледнеш тези дами, които мислят само за това по какъв начин да наподобяват и нищо друго не ги интересува, какво възпитават?
Имах една пациентка, цялата украсена в татуси, филъри, ботокс и впрочем, с предизвикателно, само че марково облекло, която се оплака, че се усеща зле, не може да спи добре и <210> е скучно в живота. Питам я с какво се занимава, тя ми отговори, че работи върху тялото си. Питам какво значи това, а тя ми отговори риторично - не виждам ли самичък. Питам я от какво живее, отговорът беше, че приятелят <210> я устоя. Това е модел, който от ден на ден се постанова.
Откъде да дойдат главните полезности на младежите на 14-16 година, които от тази възраст се научават, че е по-важно да имаш айфон, да можеш да събереш голям брой лайкове, да носиш еди-каква си марка облекла и така нататък Разбира се, това възпитава злоба у младите. А завистта е форма на експанзия. От нея до проявата на друга експанзия е една крачка.
- До това да извадиш нож ли?
- Да, до това да извадиш нож, да напсуваш, да съборят девойки друго девойче на земята и да го карат да им целува обувките и какво ли не.
- Какви биха били първите крачки, с цел да може да се усъвършенства ситуацията съгласно Вас?
- Трудно ми е да кажа какви биха били първите крачки, само че желая да изтъквам една хубава българска сентенция: „ Рибата се вмирисва откъм главата “.
- Т.е. топката още веднъж отива в полето на родителите - по този начин ли?
- Родителите несъмнено са първите, които дават отговор за децата си, само че имам поради и „ родителите “ на страната, че би трябвало да помислят. Вместо да се псуват между тях и да се назовават с всякакви имена, да помислят за това какъв образец дават те на младото потомство. Да се намерения за обществената система на подкрепяне на младежа.
- Когато деца убиват с нож други деца в учебно заведение, в мола и така нататък и има сходни втрещяващи актове на принуждение, какво желаят да покажат в действителност?
- Според мен учреденото, което желаят да покажат, това е неналичието на ориентир в живота. Поради тази липса човек се занимава с глупости. Или както споделя народът: „ Празна глава дивотии ражда “. За страдание, няма никаква вероятност това нещо да намалее. Държавата не прави нищо, с цел да може тези прояви да намалеят. Говори се за всякакви насилствени ограничения - щели да поставят в учебните заведения детектори за железни предмети, да дадат пълномощия на защитата в мола… Но не това е най-важното. Това е псевдолечение на последствията, а не на аргументите.
Причините за жалост лежат в цялата структура на страната ни сега, която е изопачена. Това не е същинската народна власт, за която приказват огромните философи на 19. и 20. век, а е като в разказ на Оруел.
- Вие имате голям опит, по тази причина да Ви попитам преди 20-25 година също ли имаше сходни прояви на принуждение?
- Прояви на принуждение има постоянно. Обществото значително се крепи на насилието. Затова съществуват такива институции, като полиция, прокуратура, съд и други Да напомним за братоубийството, което прави Каин и е разказано в Библията. Времето, в което не е имало войни в човешката история, е относително малко спрямо годините, в които не се е воювало.
- Значи лошотията човешка си е постоянно в нас - по този начин ли?
- Тя постоянно съществува в нас и по тази причина възпитанието, което би трябвало да се стартира още от ранно детство, е точно за противопоставяне на злото и възпитаване на положително. За страдание, у нас възпитаването на положителното е обвързвано с пазарлъка - ще слушаш и ще ти купя еди-какво си.
Доц. доктор Емил Калудиев е експерт психиатър с над 40 години опит. Извършва лекуване на депресивни и тревожни положения, шизофренни разстройства, психотични положения, деменции, личностови и адаптационни разстройства, зависимости, неврози, биполярно разстройство и други Има и дълготраен опит в региона на правосъдната психиатрия. От 1975 година работи в Психиатричната клиника към ВМА-София поредно като ординатор, помощник и шеф на клиниката през интервала от 1994 година до 2014 година Притежава лиценз и практикува от години когнитивно-поведенческа терапия, която се прави оценка като най-успешния тип психотерапия за тревожни и депресивни разстройства. През 1993 година специализира в продължение на 6 месеца в Париж в Института за рационализиране на военните лекари. От 2012 година до 2014 година преподава психиатрия в Медицинския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Към момента е част от екипа на медицински център „ Дорис клиникс “ в столицата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ