Лазар Радков след обстрела в Украйна: През минута чувахме гърмежи и усещахме мирис на барут
Общественикът и бизнесмен Лазар Радков и група доброволци са съществено потърпевши на украинска територия след удар с минохвъргачка. Новината заяви самият той преди ден, а през днешния ден основателят на " Капачки за бъдеще " описа и детайлности за премеждието.
Виж още
" Бяхме в няколко села покрай регион с военни дейности. Занесохме няколко генератора. Благодаря на всички хора, които помогнаха да съберем средствата за тази акция. Както бяхме в буса, нещо изтрещя доста мощно до нас, а стъклата паднаха. Чух по какъв начин водачът стартира да крещи, а по-късно разбрахме, че е бил изумен от два шрапнела в коремната област. Разбих стъклото вдясно от мен, тъй като вратите не можеха да се отворят. След това излязохме и разгледахме дали имаме някакви провали по себе си ", описа Лазар Радков пред.
" След като разбрахме, че водачът на първия бус е изумен, незабавно потърсихме болница и за 11 минути го закарахме с втория бус. Имахме обаче и много шанс. Скоро се прибираме в България и продължаваме с идеите, които движим ", добави още той.
" Имам много другари и познати в Украйна. Хората би трябвало да оказваме помощ там, където има потребност. На мен ми няма нищо. Имах дребна част от шрапнел в якето си. Шофьорът, който е украинец, претърпя две интервенции. Първо се погрижиха за него лекарите в болничното заведение, в която го закарахме, а по-късно са го транспортирали до друго лечебно заведение. Бил е изумен далакът му, по тази причина лекарите са го премахнали. Пътувахме с бусове, които бяха обозначени като доброволчески. Разбрах, че тъкмо в този ден е имала масирана офанзива по цялата фронтова линия с дронове. Извадили сме въпреки всичко шанс, имало е доста сходни набези. Разбрах, че на това място са таргетирани доста медици, доброволци и пастори ", описа още донорът.
" И аз не чаках, че ще влезем толкоз покрай фронтовата линия. Чувахме от време на време гърмежи в далечината, през минута, усещахме аромат на барут. Хората са привикнали, разхождат се и не им прави към този момент толкоз усещане. В болничното заведение, в която закарахме водача, се чуваше автоматизирана пукотевица от гората до нас. Лекарите бяха напълно спокойни, хората си говореха. Хората съумяваме да се приспособяваме към всевъзможни неподходящи обстановки. Всички знаем на доктрина какъв брой извънредно нещо е войната, на процедура е още по-ужасна ", разяснява Лазар Радков.
Виж още " Бяхме в няколко села покрай регион с военни дейности. Занесохме няколко генератора. Благодаря на всички хора, които помогнаха да съберем средствата за тази акция. Както бяхме в буса, нещо изтрещя доста мощно до нас, а стъклата паднаха. Чух по какъв начин водачът стартира да крещи, а по-късно разбрахме, че е бил изумен от два шрапнела в коремната област. Разбих стъклото вдясно от мен, тъй като вратите не можеха да се отворят. След това излязохме и разгледахме дали имаме някакви провали по себе си ", описа Лазар Радков пред.
" След като разбрахме, че водачът на първия бус е изумен, незабавно потърсихме болница и за 11 минути го закарахме с втория бус. Имахме обаче и много шанс. Скоро се прибираме в България и продължаваме с идеите, които движим ", добави още той.
" Имам много другари и познати в Украйна. Хората би трябвало да оказваме помощ там, където има потребност. На мен ми няма нищо. Имах дребна част от шрапнел в якето си. Шофьорът, който е украинец, претърпя две интервенции. Първо се погрижиха за него лекарите в болничното заведение, в която го закарахме, а по-късно са го транспортирали до друго лечебно заведение. Бил е изумен далакът му, по тази причина лекарите са го премахнали. Пътувахме с бусове, които бяха обозначени като доброволчески. Разбрах, че тъкмо в този ден е имала масирана офанзива по цялата фронтова линия с дронове. Извадили сме въпреки всичко шанс, имало е доста сходни набези. Разбрах, че на това място са таргетирани доста медици, доброволци и пастори ", описа още донорът.
" И аз не чаках, че ще влезем толкоз покрай фронтовата линия. Чувахме от време на време гърмежи в далечината, през минута, усещахме аромат на барут. Хората са привикнали, разхождат се и не им прави към този момент толкоз усещане. В болничното заведение, в която закарахме водача, се чуваше автоматизирана пукотевица от гората до нас. Лекарите бяха напълно спокойни, хората си говореха. Хората съумяваме да се приспособяваме към всевъзможни неподходящи обстановки. Всички знаем на доктрина какъв брой извънредно нещо е войната, на процедура е още по-ужасна ", разяснява Лазар Радков.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ