Аркади Шарков: Бой по белите престилки е като бой по тенекия: шумен, евтин и всяка предизборна сергия го има на промоция
Обществената поръчката е като сватбарски барабан - в случай че си я държиш ти, ритъмът е „ наш, наш, наш “, в случай че я държи различен, незабавно е „ корист “. Това написа здравният икономист Аркади Шарков в разбор, оповестен във фейсбук профила му във връзка рецензиите в медиите към здравната система.
Публикуваме цялостния текст на разбора без редакторска интервенция:
Мине се, не мине време и лечебните заведения отново ги изкарват на площада, както едно време изкарваха кравата на пазара. Да я погледнат хората, да цъкат с език и да се пазарят кой ѝ е отговорен за млякото. Само че в този момент вместо кравата - бели престилки. И вместо пазар - студио, фейсбук и коментарни секции, дето човек в случай че ги чете след вечеря, може и храносмилането да си скапе.
Защо се политизира? Защото пердах по белите престилки е като пердах по тенекиена кутия: гръмък, на ниска цена и всяка предизборна сергия го има на промоция. Седне ли акцията да дими, незабавно се намира някой да хвърли първия камък: „ Кражба! “, „ Измама! “, „ Злоупотреба! “, а по-талантливите оратори стигат и до „ ликвидиране “, че да им трепне рейтингът като мустак на вятър.
Доказателства? Те са за хората, които си носят документи. В обществените мрежи работим на правилото „ споделиха ми “ и „ всички знаят “. Съдът след това може да се произнесе другояче, но кой да чака съд, като изборът чука на вратата и плакатът би трябвало да се изплати?
А след това се чудим за какво жителите нямат доверие в системата, за какво налитат на пердах на лекари и медицински сестри. Ами по какъв начин да имат, като всяко второ изявление е изречено с пяна на уста и през зъби и в него лекарят е или апаш, или касапин, или най-малко някакъв „ схемаджия “, дето „ точел касата “. Касата, благи хора, не е като суджук да я режеш на фино и да я раздаваш по махалата. Ама в предизборния сезон всичко става суджук и бюджетът, и моралът, и „ битката с корупцията “.
Разбира се, в 99% от тези псевдопатриотични възклицания все се стига до публичните поръчки - този комфортен инструмент, дето властта го държи като черпак. Където бръкне, там става топло. Поръчката е като сватбарски барабан, в случай че си я държиш ти, ритъмът е „ наш, наш, наш “. Ако я държи различен, незабавно е „ корист “. Нещо сходно сме описвали преди време в един отчет за Държавния департамент - по какъв начин поръчката не е просто процедура, а лост. Политически, стопански и от време на време напряко семейно-възпитателен. „ Нашият човек “ да е утолен, а „ непознатият “ да се учи на дисциплинираност.
И тук идва най-големият избирателен цирк, номерът с „ контрола “. Някои политически сили, гледай ти, решили, че най-сигурният метод да понижат злоупотребите е… да разширят терена за злоупотреби. Да натресат публични поръчки и на частните лечебни заведения, освен за медикаменти, ами за всичко: от марлята до последния гвоздей, дето държи табелата „ Спешно “. Интересно, нали? Логика като от селска механа. Ако виното било кисело, сипи още оцет, та да стане по-истинско.
И представете си картинката: частната болница - частна, но с душа на канцелария. Да лекува, но първо да пусне публикация. Да избави пациента, но откакто мине срокът за обжалване. Да купи уред, но да не се окаже, че апаратът е „ погрешен “, тъй като не е от верния азбучник и не е от верния човек.
И най-смешното е, че всичко това се продава като „ битка за правдивост “. Кандидатът излиза по тв приемника, с взор на човек, който преди малко е победил инфлацията, и изяснява: „ Ще почистим системата! “ След него излиза различен, по-набожен, и прибавя: „ Ще върнем морала! “ Третият, по-енергичен, удря по масата: „ За 100 дни! “ Само дето никой не споделя почтено елементарното „ Искаме поръчките да минават през още порти, че по вратите най-лесно се поставят ключалки, а ключовете, както се сещате, не са за всички. “
Кампанията си върви по учебник. Първо плашиш народа с „ обири “, след това му обещаваш „ надзор “, след това му сервираш нова администрация, и най-после му обясняваш, че в случай че не стане, отговорни са отново белите престилки. Те са комфортни. Стоят си в болничното заведение, не крещят по площадите, нямат PR организации, а и мъчно ще излязат от работа, с цел да дойдат да ти скапват спектакъла. Докато политикът… политикът е като чадър. Най-нужен е в стихия, а най-често го няма тъкмо тогава. След дъжд - качулка.
А истината е елементарна и доста неблагодарна за афиш. Доверие не се строи с линч. Система не се оправя с лозунги. И „ корист “ не се потвърждава с възклицателни, а с правила, бистрота, електронизация и съд. Онзи отегчителен, муден, само че единствен непокътнат механизъм, дето разграничава отговорен от „ комфортен за пердах “.
Та като чуете отново предизборния хор: „ Крадци! “, „ Измамници! “, „ Ще ги оправим! “, спомнете си Чудомировото: най-големият занаятчия не е този, дето доста дава обещание, а този, дето като свърши работа, не се постанова да вика какъв брой е приключил. А нашите викат, викат… и най-после отново ни оставят да броим лечебните заведения като кокошки и да се чудим за какво дворът е все разровен.
Никой не твърди, че опазването на здравето ни е цъфнало и вързало. Има пробойни, има тарикатлък, има и грозни истории, които желаят инспекция и наказания. Само че има разлика сред ремонт и кютек на сляпо. Тази система не се оправя с предизборни тояги, а с ясни правила, цифрова диря, гласност на контракти и резултати, и санкции там, където има потвърдена виновност - не там, където е комфортно за заглавие.
Публикуваме цялостния текст на разбора без редакторска интервенция:
Мине се, не мине време и лечебните заведения отново ги изкарват на площада, както едно време изкарваха кравата на пазара. Да я погледнат хората, да цъкат с език и да се пазарят кой ѝ е отговорен за млякото. Само че в този момент вместо кравата - бели престилки. И вместо пазар - студио, фейсбук и коментарни секции, дето човек в случай че ги чете след вечеря, може и храносмилането да си скапе.
Защо се политизира? Защото пердах по белите престилки е като пердах по тенекиена кутия: гръмък, на ниска цена и всяка предизборна сергия го има на промоция. Седне ли акцията да дими, незабавно се намира някой да хвърли първия камък: „ Кражба! “, „ Измама! “, „ Злоупотреба! “, а по-талантливите оратори стигат и до „ ликвидиране “, че да им трепне рейтингът като мустак на вятър.
Доказателства? Те са за хората, които си носят документи. В обществените мрежи работим на правилото „ споделиха ми “ и „ всички знаят “. Съдът след това може да се произнесе другояче, но кой да чака съд, като изборът чука на вратата и плакатът би трябвало да се изплати?
А след това се чудим за какво жителите нямат доверие в системата, за какво налитат на пердах на лекари и медицински сестри. Ами по какъв начин да имат, като всяко второ изявление е изречено с пяна на уста и през зъби и в него лекарят е или апаш, или касапин, или най-малко някакъв „ схемаджия “, дето „ точел касата “. Касата, благи хора, не е като суджук да я режеш на фино и да я раздаваш по махалата. Ама в предизборния сезон всичко става суджук и бюджетът, и моралът, и „ битката с корупцията “.
Разбира се, в 99% от тези псевдопатриотични възклицания все се стига до публичните поръчки - този комфортен инструмент, дето властта го държи като черпак. Където бръкне, там става топло. Поръчката е като сватбарски барабан, в случай че си я държиш ти, ритъмът е „ наш, наш, наш “. Ако я държи различен, незабавно е „ корист “. Нещо сходно сме описвали преди време в един отчет за Държавния департамент - по какъв начин поръчката не е просто процедура, а лост. Политически, стопански и от време на време напряко семейно-възпитателен. „ Нашият човек “ да е утолен, а „ непознатият “ да се учи на дисциплинираност.
И тук идва най-големият избирателен цирк, номерът с „ контрола “. Някои политически сили, гледай ти, решили, че най-сигурният метод да понижат злоупотребите е… да разширят терена за злоупотреби. Да натресат публични поръчки и на частните лечебни заведения, освен за медикаменти, ами за всичко: от марлята до последния гвоздей, дето държи табелата „ Спешно “. Интересно, нали? Логика като от селска механа. Ако виното било кисело, сипи още оцет, та да стане по-истинско.
И представете си картинката: частната болница - частна, но с душа на канцелария. Да лекува, но първо да пусне публикация. Да избави пациента, но откакто мине срокът за обжалване. Да купи уред, но да не се окаже, че апаратът е „ погрешен “, тъй като не е от верния азбучник и не е от верния човек.
И най-смешното е, че всичко това се продава като „ битка за правдивост “. Кандидатът излиза по тв приемника, с взор на човек, който преди малко е победил инфлацията, и изяснява: „ Ще почистим системата! “ След него излиза различен, по-набожен, и прибавя: „ Ще върнем морала! “ Третият, по-енергичен, удря по масата: „ За 100 дни! “ Само дето никой не споделя почтено елементарното „ Искаме поръчките да минават през още порти, че по вратите най-лесно се поставят ключалки, а ключовете, както се сещате, не са за всички. “
Кампанията си върви по учебник. Първо плашиш народа с „ обири “, след това му обещаваш „ надзор “, след това му сервираш нова администрация, и най-после му обясняваш, че в случай че не стане, отговорни са отново белите престилки. Те са комфортни. Стоят си в болничното заведение, не крещят по площадите, нямат PR организации, а и мъчно ще излязат от работа, с цел да дойдат да ти скапват спектакъла. Докато политикът… политикът е като чадър. Най-нужен е в стихия, а най-често го няма тъкмо тогава. След дъжд - качулка.
А истината е елементарна и доста неблагодарна за афиш. Доверие не се строи с линч. Система не се оправя с лозунги. И „ корист “ не се потвърждава с възклицателни, а с правила, бистрота, електронизация и съд. Онзи отегчителен, муден, само че единствен непокътнат механизъм, дето разграничава отговорен от „ комфортен за пердах “.
Та като чуете отново предизборния хор: „ Крадци! “, „ Измамници! “, „ Ще ги оправим! “, спомнете си Чудомировото: най-големият занаятчия не е този, дето доста дава обещание, а този, дето като свърши работа, не се постанова да вика какъв брой е приключил. А нашите викат, викат… и най-после отново ни оставят да броим лечебните заведения като кокошки и да се чудим за какво дворът е все разровен.
Никой не твърди, че опазването на здравето ни е цъфнало и вързало. Има пробойни, има тарикатлък, има и грозни истории, които желаят инспекция и наказания. Само че има разлика сред ремонт и кютек на сляпо. Тази система не се оправя с предизборни тояги, а с ясни правила, цифрова диря, гласност на контракти и резултати, и санкции там, където има потвърдена виновност - не там, където е комфортно за заглавие.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ