Обществената медия се оплаква от политически натиск и опит за

...
Обществената медия се оплаква от политически натиск и опит за
Коментари Харесай

Кошлуков VS. Минеков: Рунд пореден

Обществената медия се оплаква от политически напън и опит за оказване на цензура поради поредицата от изявления на културния министър и последвалото писмо от подопечното му ведомство, с което Минеков настоя да разбере какво е наложило директното предаване на конференция на политическа партия ГЕРБ и спиране на настоящо предаване.

В публична позиция Българска национална телевизия дефинира дейностите на културния министър като “безпрецедентна офанзива от изпълнителната власт”, приказва за безумни обвинявания в нарушение на закона и възможни закононарушения по повод националната сигурност на страната. Българска национална телевизия даже показва, че публицистите от медията са приравнени с терористи и нарушители.

“Нещо повече, за първи път в историята на Българска национална телевизия изпълнителната власт си разрешава толкоз безочливо и безогледно да сплашва журналисти”, показват още в формалната си позиция от публичната медия.

Малко последователност и какво споделя закона

Всичко стартира още в първите дни от встъпването в служба на служебния министър на културата. Проф. Минеков съобщи, че ще потърси пояснение за какво програмата на Българската национална телевизия е била прекратена, с цел да се излъчи директно конференция на политическа партия ГЕРБ. Минеков изясни решението на другите две национални и гледаеми малките екрани с техния търговски темперамент, само че дефинира случилото се в ефира на Българска национална телевизия като неприемливо.

Културният министър изпрати и писмо, с което изиска пояснение, а генералния шеф Емил Кошлуков му отвърна с друго писмо, в което изясни, че законово нарушаване няма.

Прекъсванията на програмата са контролирани от Закона за радиото и малкия екран и по-специално в член 51 и 52. Според написаното Българска национална телевизия и БНР като публични медии са длъжни неотложно да дават програмно време за служебни известия на представители на държавни органи случаи на злополучие или на непосредствена опасност за живота, сигурността и здравето на популацията или на обособени лица. Право на послание по БНР и Българска национална телевизия имат президентът на републиката, ръководителят на Народното събрание, министър-председателят, основният прокурор и ръководителите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.

Нито дума обаче за изключителни конференции на политически партии, които не са част от властта, какъвто статут сега имат ГЕРБ. Освен това директно предаване на конференции на други политически обединения в народен ефир няма.

Според буквата на закона обаче спиране на програмата де факто не е имало. Конференцията на ГЕРБ е излъчена в границите на настоящо предаване, каквото е “Денят с Георги Любенов”. Програмата не е била прекъсвана.

Според закона Съветът за електронни медии не е на директно послушание на културния министър. Закон за радиото и телевизията не планува специфичен статут, а европейската инструкция подсигурява, че регулаторните органи са функционално самостоятелни от държавното управление. Принципал на Българската национална телевизия не е министърът на културата и чисто законово той няма право да желае оставката на генералния шеф на публичната медия.

Културният министър е принципал по повод хармонизацията на родното законодателство във връзка с аудиовизуалната политика с европейското такова. Има потребност обаче от нов закон, а не кърпене на настоящия, съобщи пред ФрогНюз медийният специалист и учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка в Софийския университет доцент Светлана Божилова.

Позицията на Управителния съвет на Българска национална телевизия:

През последните дни Българската национална телевизия бе подложена на невиждана офанзива от изпълнителната власт. Министърът на културата в служебното държавно управление упрекна публицистите на Българска национална телевизия в нарушаване на закона, в вероятно закононарушение и в застрашаване на националната сигурност. За първи път в историята на националната телевизия нашите сътрудници са сложени паралелно до терористи и нарушители.

Тези неистини и безумни обвинявания бяха отправени неведнъж от министър Минеков. Нещо повече, за първи път в историята на Българска национална телевизия изпълнителната власт си разрешава толкоз безочливо и безогледно да сплашва публицисти. В публично писмо от министерството бе поискано пояснение от малкия екран за нейната публицистична активност. Никога до момента, през новата ни демократична история, министър не се е осмелявал да упражнява цензура върху решенията на публицистите, които по закон са самостоятелни и независими.

Заплахи към публицисти е имало и преди в България, министри са си разрешавали да насочат нападки и закани. Никога обаче публицисти не са били приравнявани с нарушители.

Генералният шеф на Българска национална телевизия отговори на министъра на културата

" Никога, нито един министър не си е разрешавал обществено, с писмо от министерството, да търси сметка на публицисти, да ги афишира за извършители на закона, за опасност за националната сигурност.

Подобно жестоко, безогледно потъпкване на свободното слово и независимостта на публичната телевизия е неприемливо в едно демократично общество. Този напън на властта има вцепеняващ резултат. Нашите сътрудници са мощно обезпокоени за своята работа и професионална самостоятелност.

Господин Минеков неколкократно погази правилата и европейските стандарти на публичните медии, обезпечени от Закона за радио и телевизия. Нека напомним на всички представители на държавната власт и на политическите партии, че свободата на изложение и публицистичната самостоятелност на медиите са един от главните стълбове на правата на индивида в Европа:

а) Основен детайл на тези правозащитни стандарти е недопустимостта на политическа и държавна интервенция и цензура в медиите – частни и публични.

б) Тези стандарти са обезпечени от Европейската спогодба за отбрана на правата индивида и главните свободи и са разгърнати в трайната процедура на Европейския съд за правата на индивида в Страсбург (вж. например делата Sunday Times v. the United Kingdom, Observer and Guardian v. the United Kingdom, Thorgeir Thorgeirson v. Iceland).

в) Независимостта на публицистите и ненамесата в публицистичната независимост от страна на политически фигури и държавното управление са измежду главните гаранции за свободата на словото (вж. и Резолюция на Европейския парламент от 21 май 2013 година по отношение на Хартата на Европейски Съюз: стандарти за медийна независимост в Европейския съюз, както и Европейската харта за свободата на медиите, подписана от десетки водещи издания в Европа).

г) Тези правила и стандарти са включени и в нашата национална конституционна и законодателна уредба. В частност, член 5 от Закона за радиото и малкия екран категорично подсигурява независимостта на доставчиците на медийни услуги и на тяхната активност от политическа и икономическа интервенция и вкарва безспорна възбрана за цензурирането на медийни услуги под каквато и да е форма.

Заплахите и опитите за цензура от страна на министър Минеков изискват безапелационна реакция от Българската национална телевизия. Ето за какво ще сезираме интернационалните институции, дипломатическия корпус и неправителствените организации в отбрана на медийната независимост.

Журналистическите сдружения в Българска национална телевизия с реакция против опитите за интервенция на държавни институции в публицистичната политика

По-конкретно, стенограми от изявленията на господин Минеков, писмото от Министерството на културата, както и съответните разпореждания на българското законодателство, които бяха безогледно нарушени, ще бъдат предоставени на:

- Европейския съвет за радио и телевизия ( EBU)

- Европейската комисия посредством заместник-председателя на Европейска комисия госпожа Вера Йоурова и Комисаря по правораздаване господин Дидие Рейндерс, както и Генерална дирекция „ Образование и просвета “;

- Директора на Агенцията на Европейския съюз за главните права господин Майкъл О`Флеърти;

- Комисаря по правата на индивида при Съвета на Европа госпожа Дуня Миятович;

- Европейския парламент - Комисия по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи ;

- дипломатическите представителства на страните членки на Европейски Съюз и на Съединени американски щати в София.

- Съюз на българските журналисти, Фрийдъм Хаус, „ Репортери без граници “, както и други организации, защитаващи медийната независимост и правата на публицистите

Българска национална телевизия ще продължи да извършва своите отговорности и социална функционалност, спазвайки журналистическите стандарти и правилата на публицистична самостоятелност. За работата на водещи, кореспонденти, редактори, оператори, режисьори и публицистите, работещи в Българска национална телевизия, свидетелстват и десетките оценки на нашите сътрудници от български и интернационалните организации с самопризнание за техния професионализъм "

Отговорът на проф. Велислав Минеков

" Нямам отговори от Съвет за електронни медии, само че получавам отговори от хора, работещи в Българската национална телевизия. Вчера бях осведомен с нещо като митинг на сдруженията на публицистите в Българска национална телевизия. Не се опоменава кои са тези хора и кои са тезидружества. Всички те имат шапка - шефът на публичната телевизия. Ако инцидентно ме нападнете, ще помоля цялото министерство да застане като едно огромно сдружение в моя отбрана, тъй като съм огромен шеф. Това е цинизъм... ", отсече културния министър.

Той уточни още, че изказванията в писмото на Българска национална телевизия са цялостна неистина, обвинявания към публицисти не е имало, не е имало и опит за налагане на цензура.

Културният министър изясни още, че политическо лице не може да бъде назначен за шеф на социална телевизия, каквато е европейската процедура. Емил Кошлуков обаче е с забавна биография, която го свързва с разнообразни политически планове през годините. Бил е и на работа в партийната телевизия на партия " Атака " - " Алфа ".

Доц. Светлана Божилова изясни пред ФрогНюз , че казусът е главно в Съвета за електронни медии и неналичието на ясни правила.

" Не е задоволително в закона да написа, че миите имат публицистична самостоятелност. Трябват ясни вътрешни правила, изключително във връзка с публичната медия. Да се знае какъв е дневния ред, какъв брой значими са събитията, по какъв начин се отразяват. Това е въпрос на надзор освен от страна на Съвет за електронни медии, само че и от страна на обществото. Първото не е да се замерват с европейски институции. А Съвет за електронни медии да извърши функционалността си и да изиска правила, които подсигуряват публицистичната самостоятелност в интерес на публичния интерес. Да има написано по какъв начин се работи по отоншение избор на събеседници, тематики, плурализъм на гледните точки ", уточни медийният специалист.

" Да излизат сегашните членове на държавно управление по сходство на предходните и да желаят уволняване на този и оня няма да реши казуса. Той се взема решение с механизми, правила и критерии. Всичко е в полето на Съвет за електронни медии. Но и в предизборната акция те не реагираха на оня всекидневен пиар на ГЕРБ в студиата, на джипката в медиите. ЦИК не се произнесе. Съвет за електронни медии мълча. Всички малки врати и луфтове в законодателството водят до този крах. Но проблемите не се вземат решение с искане на оставки ", безапелационна бе доцент Божилова

Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР