Омбудсманът предлага законови промени, застрашаващи финансовата стабилност
Обсъжданията на предложенията на омбудсмана Мая Манолова за промени в Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), които се водят в Народното събрание минаха на кръчмарско равнище още в самото начало. И за жалост звук за това даде самият омбудсман на последното съвещание на Правната комисия.
" Аз имам доста горчив опит в работата по тежки законопроекти, когато от другата страна стоят тежки стопански ползи, само че мога да нося отговорност и да нося на пердах. Била съм атакувана неведнъж, само че този път желая да предупредя, че няма да се съглася правната комисия и Народното събрание да си измие ръцете с направените от мене промени ", съобщи заплашително Манолова.
Всъщност, с цел да бъдем правилни към самата нея и към позицията й, ще представим проблема, цитирайки изказването й пред парламентарната комисия по правни въпроси.
" Съществува дисбаланс в Граждански процесуален кодекс сред ползите на стопански мощните субекти - колекторски компании, монополни сдружения, бързи заеми, мобилни оператори, банки и финансови институции, от една страна, и жителите в качеството им на консуматори, от друга. Този дисбаланс се демонстрира най-много в частта на правосъдните събирания на дължими суми към тези монополисти, като изключително тревожна, фрапантна и несправедлива е обстановката при взаимоотношенията сред банките и жителите, тъй като банките разполагат с безспорната привилегия единствено въз основа на едностранно направен документ - извлечение от сметки да се снабдят със заповед за неотложно осъществяване против длъжника и макар неговите възражения да стартират наложително осребряване на имуществото му.
С направените оферти се опитваме да решим проблемите, които имат жителите в правосъдните процедури, инициирани от монополисти и изключително от банки и да отговорим на условията на Европейски Съюз. Предлагаме четиристепенна отбрана на длъжника, включително и служебна от съда, в случай че в договорите има неравноправни клаузи. Затова предлагаме да бъде включено условие, когато има искане за правосъдно осъществяване на взимане, на съда да бъдат предоставени всички документи по това обвързване - контракти, анекси, общи условия, тъй че той да може да реши дали по тях има неравноправни клаузи.
Предлагаме също по този начин да бъдат удължени периодите, в които длъжникът може да възрази против претендираната към него сума. Европейската комисия счита, че в този момент съществуващия период от 1 седмица е прекомерно къс. Третото и най-важно предложение е длъжникът със своето несъгласие против желае на кредитора си да може да стопира насилственото осъществяване. Предлагаме и да бъдат направени промени в член 415 от Граждански процесуален кодекс, които да защитят длъжника от неговото неприсъствено наказание или казано с други думи, да бъде наказан без да знае за това ", съобщи Манолова.
Веднага след пледоарията й ръководителят на комисията Данаил Кирилов означи, че не е редно при разискването на законопроекта една от страните още през цялото време да стартира да насочва закани.
Освен това в процеса на разискването се оказа, че задачата на създадения от омбудсмана законопроект не е толкоз да отбрани правата на жителите длъжници, едвам даде спомагателни благоприятни условия на компаниите, които не погасяват постоянно своите отговорности, да пречат на кредиторите да си съберат вземанията.
" Предлаганите промени не касаят единствено потребителите, а всички длъжници. Освен това те не се отнасят единствено до банките като кредитори, а до доста по-широк кръг лица като кредитори. По данни на Камарата на частните правосъдни реализатори за 2018-а, вземанията на банки, които те са събирали, е под 10% от всички случаи за събиране на вземания посредством арбитър реализатор. Всички останали случаи са по искане на жители, компании, страната и общините ", съобщи пред правната комисия основният секретар на Асоциацията на банките в България Ирина Марцева.
И с цел да сме изцяло правилни към този значим проблем, ще представим и самото мнение на АББ. Там написа:
" Смятаме, че промените в Граждански процесуален кодекс следва да се лимитират на първо място до такива, отговарящи на рекомендациите от писмото на Европейска комисия от 24.01.2019г., т.е. до обезпечаване на опция и обвързване на съдилищата служебно да наблюдават за съществуването на неравноправни клаузи в договорите с потребителите. В писмото на Европейска комисия не са взети поради огромните промени, касаещи заповедното произвеждане и предоставящи доста по-голяма отбрана на потребителите, които бяха осъществени с промените на Граждански процесуален кодекс, обнародвани в Дъждовни води, бр.86 от 27.10.2017г., респ. не са регистрирани при аргументацията на Европейска комисия. Поради тази причина считаме, че осъществяваните промени в главния процесуален закон, следва да бъдат извънредно прецизни, съответни и единствено доколкото да се отговори на въпросите и рекомендациите, отправени от Европейската комисия към българската страна. Впрочем, знае се, че и понастоящем инспекция за неравноправни клаузи се следи в правосъдната процедура.
Всички други препоръчани промени, касаещи решение на други въпроси при приложението на Граждански процесуален кодекс, следва да бъдат доста деликатно преценявани, с цел да не се стигне до обезсмисляне на заповедното произвеждане и принуждаване на кредиторите да се насочват към по-дългия и безценен, само че сигурен исков развой. Това би било във щета, освен на кредиторите, само че най-много и на добросъвестните длъжници.
С предлагането по член 420, Вариант 2, възражението да стопира позволеното неотложно осъществяване при всички случаи с изключение на, в случай че заповедта за осъществяване е издадена в интерес на страната или община, както и в случаите на член 417, т. 8, съгласно нас, на процедура се обезсмисля заповедното произвеждане, което се реализира на база на документи. Ако възражението стопира осъществяването и в случаите по член 417, то тогава сред двата типа заповедното произвеждане по член 410 и по член 417 няма да има разлика. Така съвсем напълно се обезсмисля концепцията на законодателя да основава различни на исковото произвеждане начини за бързо решение на правосъдни разногласия при съществуването на документи със висока степен на меродавност, каквито са тези по член 417. Всеки дебитор, щом знае, че елементарното несъгласие /този тип несъгласие в нашата правна система е немотивирано/ ще докара до прекъсването на производството, ще може да подава несъгласие без значение, дали има причини за недължимост или не, единствено за да спре производството.
Не одобряваме и прекъсването при показване на поръчителство до 1/3 от дълга. До 1/3 е и 1 лев, даже и 0 лева Спирането с просто несъгласие или посредством даване до 1/3 от дълга поръчителство няма нищо общо с обезпечаването на опция и обвързване за инспекция за неравноправни клаузи и не би трябвало да се приема, тъй като може да докара до всеобщи злоупотреби с права от длъжници.
Друга концепция, която считаме, че не следва да се поддържа, е от плана да се отстранен исковете в случаите, в които длъжникът е известен посредством залепване. Безсрочната опция да се спре производството посредством безкрайно във времето несъгласие против заповедта за осъществяване, когато тя е връчена посредством залепване - предлагането за нов чл.423а, основава голяма правна неустановеност и ще принуди кредиторите, както и в описаните нагоре случаи, да заобикалят заповедното произвеждане и да се насочат към сигурното, само че доста постепенно и с всички известни отрицателни резултати - и за двете страни, исково произвеждане.
Промените в Граждански процесуален кодекс, импортирани в Народно събрание на 28.02.2019г., бяха прогласени като целящи да се отговори на писмото на Европейска комисия, констатиращо несъответствия на българското законодателство с разпоредбите на Европейски Съюз по отношение на следенето за неравноправните клаузи в контракти с консуматори. В някои значими елементи, като описаните предлагани промени в т. 2 нагоре, не се прави разлика сред това, дали длъжникът е консуматор или търговец, което слага въпроса, каква би била задачата на законодателя - да отбрани потребителите или неизправните търговци. Считаме за недопустимо и голословно такива промени да се разискват и за търговците.
Ефектът от коментираните нагоре оферти ще е доста закъснение и отсрочване на производството от страна на длъжниците. Както към този момент споменахме, всяко закъснение на производството поврежда, освен интереса на кредиторите, само че и на самите длъжници. Задължението ще се усилва, имуществото на длъжника ще се разрушава и обезценява, което ще направи дълга в огромната си част несъбираем и всекидневно увеличаващ се от насъбраните наказателни и законни лихви, а ще се прибавят и разноски за услуги на юрист. От това нямат интерес, нито кредиторът, нито длъжникът, като резултатът ще бъде основаване на трайна наклонност за увеличение на задлъжнялостта и за увреждане на ползите, изключително на огромните кредитори, измежду които са и банките.
Обръщаме внимание, в подтекста на гореизложеното, че предлаганите промени в реда за събиране на вземанията на банки опонират на другите европейски законодателни начинания и старания за понижаване на необслужваните заеми, а забавянето на производството по събиране на вземания от кредитополучателите ще докара до увеличение на данните за България за равнищата на необслужваните заеми и отрицателната оценка за това, макар позитивните трендове за понижаване на този дял през последните години и напъните на банките за възстановяване на резултатите от ръководството на кредитния риск. Подобно развиване не би било от изгода за никоя власт в страната, нито за нейните жители и компании. Важно е да се означи, че констатация в този смисъл се съдържа и в отчета на Европейска комисия за несъответствията в стопанската система, оповестен в края на м. февруари 2019г., където се показва, че към момента не е направено задоволително в законодателството ни за обезпечаване на дейно събиране на вземанията на кредиторите при неплатежоспособност на длъжниците, както и че, въпреки делът на необслужваните заеми на банките да понижава, към момента остава над междинните за Европейски Съюз равнища.
Предложенията също ще доведат и до неведнъж и безпричинно увеличение на натовареността, респ., ще влошат успеваемостта на съда, чиято несъразмерна натовареност е регистрирана и все още - без да са въведени препоръчаните промени. Прекомерната натовареност на българския съд е посочена като значителен дисбаланс при прегледа на несъответствията в стопанската система от страна на Европейска комисия /доклад, оповестен на 27 февруари тази година/. С измененията по отношение на член 417 има заплаха да се стигне до практическо " затрупване " на съдилищата с каузи, които те няма да са в положение да обработват и ще се блокира активността им. Това ще засегне и останалите лица в комерсиалния оборот, чиито правосъдни разногласия също ще се забавят доста - с години. "
Важни разяснения по обсъжданите в комисията проблеми направи юрист Валя Гигова. " Не чаках, че омбудсманът ще внесе противоконституционен текст. На няколко пъти Конституционният съд се произнасял, че би трябвало да има равно отнасяне на частните държавни и частните общински вземания с останалите вземания. А предлагането на омбудсмана дава привилегировано състояние на частните държавни и частните общински вземания пред останалите частни вземания без значение дали те са на банки или на други лица. Тези текстове, които ни се оферират като смяна в Граждански процесуален кодекс, ще рефлектират освен върху жителите, само че и върху търговците. Освен това тези промени ще обиден правата освен на банките като кредитори, само че и на жителите. Да вземем да вземем за пример случай, при който жител е продал парцел на разсрочено заплащане и купувачът не извършва финансовите си отговорности към него. Това, което продавачът може в този момент да направи, е въз основа на нотариално заверения контракт да извади правосъдна заповед за осъществяване против нередовния покупател. С предлаганите промени това право на жителя покупател ще бъде отнето ", изясни Гигова.
Това нейно изявление предизвика остра реакция от страна на представителя на общобългарска асоциация единодушие Завет Астадуров. Той упрекна съдиите от Софийски градски съд в шуробаджанащина при решаването на проблеми, свързани с бързото събиране на вземания и изиска текстовете за промени в Граждански процесуален кодекс, препоръчани от Мая Манолова, да се ползват и за към този момент почнали производства. Освен това Астадуров настоя делата, свързани със заповедното произвеждане да минават на три инстанции, а не на две, както е до момента.
Председателя на правната комисия Данаил Кирилов се опита да охлади Астадуров като му напомни, че е персонално обиден от постановени правосъдни актове, което обаче не му дава право да насочва персонални нападки против съда. Забележката на Кирилов обаче не бе взета под внимание от юристите, пристигнали на съвещанието на комисията, с цел да пазят ползите на нередовните длъжници. Тонът на обвиняванията и декларациите им ескалира от сдържана неприязън до кръчмарски закани и хуления. От репликите отправени от юрист Данчо Стоянов към ръководителя на правната комисия оставаше усещането, че въпросния правист има персонални сметки за споразумяване с Данаил Кирилов.
Така дебатът в комисията се изроди в махленско сборище, където обидите и заканите вземат връх над представянето на професионални причини. Това в действителност приказва за равнището на лицата, защитаващи тезата, че на нередовните длъжници би трябвало да бъдат дадени повече права. Всъщност, задачата на показания от Омбудсмана план за промени в Граждански процесуален кодекс даже не е увеличение на отбраната на потребителите. Както стана ясно кредиторите нямат срещу да се вкара експлицитното условие към исковете за правосъдно събиране на вземанията, съдът да получава контракта за заем и всички свързани с него документи, с цел да реши дали в тях няма неравноправни клаузи. Възприема се без спор и предлагането за удължение на периодите, в които длъжникът може да възрази против желае за наложително събиране на вземанията. Основното несъгласие е против опита предлаганите промени да важат освен за сякаш беззащитните консуматори - жители, само че и за компаниите, които имат всички финансови и правни благоприятни условия да се защитят от непозволени дейности на кредиторите. Нещо повече, с предлагането на Мая Манолова с едно несъгласие длъжникът да стопира процедурата по събиране на вземанията, длъжниците - изключително компаниите, ще получат големи права да протакат безкрайно във времето събирането на дължимите от тях вземания.
Всички тези разширения на правата на длъжниците са нецелесъобразни и даже неприемливи заради няколко аргументи. Първо, в случай че правата на кредиторите да събират бързо своите вземания от нередовни длъжници бъдат орязани, това ще сътвори голям напън върху финансовата им непоклатимост и ще докара до увеличение на цените на предлаганите от тях артикули и услуги, което ще ощети постоянните им клиенти. Особено рисков този отрицателен резултат ще е за банките, от чиято финансова непоклатимост зависи опцията вложителите им когато и да е да могат да си получат спестяванията. От тази позиция разширението на правата на нередовните длъжници може да се преглежда и като опасност за стабилността на цялата стопанска система, а от там и като риск за националната сигурност на страната.
На последващо място в отчетите на Европейска комисия и на ЕЦБ непрекъснато се показва, че размерът на проблематичните заеми у нас, въпреки и да понижава, към момента е прекомерно висок. Приемането на препоръчаните от Мая Манолова законови промени ще ескалират този проблем и могат да се трансфорат в сериозна опасност за задълбочаването на интеграцията на България в Европейския съюз.
" Аз имам доста горчив опит в работата по тежки законопроекти, когато от другата страна стоят тежки стопански ползи, само че мога да нося отговорност и да нося на пердах. Била съм атакувана неведнъж, само че този път желая да предупредя, че няма да се съглася правната комисия и Народното събрание да си измие ръцете с направените от мене промени ", съобщи заплашително Манолова.
Всъщност, с цел да бъдем правилни към самата нея и към позицията й, ще представим проблема, цитирайки изказването й пред парламентарната комисия по правни въпроси.
" Съществува дисбаланс в Граждански процесуален кодекс сред ползите на стопански мощните субекти - колекторски компании, монополни сдружения, бързи заеми, мобилни оператори, банки и финансови институции, от една страна, и жителите в качеството им на консуматори, от друга. Този дисбаланс се демонстрира най-много в частта на правосъдните събирания на дължими суми към тези монополисти, като изключително тревожна, фрапантна и несправедлива е обстановката при взаимоотношенията сред банките и жителите, тъй като банките разполагат с безспорната привилегия единствено въз основа на едностранно направен документ - извлечение от сметки да се снабдят със заповед за неотложно осъществяване против длъжника и макар неговите възражения да стартират наложително осребряване на имуществото му.
С направените оферти се опитваме да решим проблемите, които имат жителите в правосъдните процедури, инициирани от монополисти и изключително от банки и да отговорим на условията на Европейски Съюз. Предлагаме четиристепенна отбрана на длъжника, включително и служебна от съда, в случай че в договорите има неравноправни клаузи. Затова предлагаме да бъде включено условие, когато има искане за правосъдно осъществяване на взимане, на съда да бъдат предоставени всички документи по това обвързване - контракти, анекси, общи условия, тъй че той да може да реши дали по тях има неравноправни клаузи.
Предлагаме също по този начин да бъдат удължени периодите, в които длъжникът може да възрази против претендираната към него сума. Европейската комисия счита, че в този момент съществуващия период от 1 седмица е прекомерно къс. Третото и най-важно предложение е длъжникът със своето несъгласие против желае на кредитора си да може да стопира насилственото осъществяване. Предлагаме и да бъдат направени промени в член 415 от Граждански процесуален кодекс, които да защитят длъжника от неговото неприсъствено наказание или казано с други думи, да бъде наказан без да знае за това ", съобщи Манолова.
Веднага след пледоарията й ръководителят на комисията Данаил Кирилов означи, че не е редно при разискването на законопроекта една от страните още през цялото време да стартира да насочва закани.
Освен това в процеса на разискването се оказа, че задачата на създадения от омбудсмана законопроект не е толкоз да отбрани правата на жителите длъжници, едвам даде спомагателни благоприятни условия на компаниите, които не погасяват постоянно своите отговорности, да пречат на кредиторите да си съберат вземанията.
" Предлаганите промени не касаят единствено потребителите, а всички длъжници. Освен това те не се отнасят единствено до банките като кредитори, а до доста по-широк кръг лица като кредитори. По данни на Камарата на частните правосъдни реализатори за 2018-а, вземанията на банки, които те са събирали, е под 10% от всички случаи за събиране на вземания посредством арбитър реализатор. Всички останали случаи са по искане на жители, компании, страната и общините ", съобщи пред правната комисия основният секретар на Асоциацията на банките в България Ирина Марцева.
И с цел да сме изцяло правилни към този значим проблем, ще представим и самото мнение на АББ. Там написа:
" Смятаме, че промените в Граждански процесуален кодекс следва да се лимитират на първо място до такива, отговарящи на рекомендациите от писмото на Европейска комисия от 24.01.2019г., т.е. до обезпечаване на опция и обвързване на съдилищата служебно да наблюдават за съществуването на неравноправни клаузи в договорите с потребителите. В писмото на Европейска комисия не са взети поради огромните промени, касаещи заповедното произвеждане и предоставящи доста по-голяма отбрана на потребителите, които бяха осъществени с промените на Граждански процесуален кодекс, обнародвани в Дъждовни води, бр.86 от 27.10.2017г., респ. не са регистрирани при аргументацията на Европейска комисия. Поради тази причина считаме, че осъществяваните промени в главния процесуален закон, следва да бъдат извънредно прецизни, съответни и единствено доколкото да се отговори на въпросите и рекомендациите, отправени от Европейската комисия към българската страна. Впрочем, знае се, че и понастоящем инспекция за неравноправни клаузи се следи в правосъдната процедура.
Всички други препоръчани промени, касаещи решение на други въпроси при приложението на Граждански процесуален кодекс, следва да бъдат доста деликатно преценявани, с цел да не се стигне до обезсмисляне на заповедното произвеждане и принуждаване на кредиторите да се насочват към по-дългия и безценен, само че сигурен исков развой. Това би било във щета, освен на кредиторите, само че най-много и на добросъвестните длъжници.
С предлагането по член 420, Вариант 2, възражението да стопира позволеното неотложно осъществяване при всички случаи с изключение на, в случай че заповедта за осъществяване е издадена в интерес на страната или община, както и в случаите на член 417, т. 8, съгласно нас, на процедура се обезсмисля заповедното произвеждане, което се реализира на база на документи. Ако възражението стопира осъществяването и в случаите по член 417, то тогава сред двата типа заповедното произвеждане по член 410 и по член 417 няма да има разлика. Така съвсем напълно се обезсмисля концепцията на законодателя да основава различни на исковото произвеждане начини за бързо решение на правосъдни разногласия при съществуването на документи със висока степен на меродавност, каквито са тези по член 417. Всеки дебитор, щом знае, че елементарното несъгласие /този тип несъгласие в нашата правна система е немотивирано/ ще докара до прекъсването на производството, ще може да подава несъгласие без значение, дали има причини за недължимост или не, единствено за да спре производството.
Не одобряваме и прекъсването при показване на поръчителство до 1/3 от дълга. До 1/3 е и 1 лев, даже и 0 лева Спирането с просто несъгласие или посредством даване до 1/3 от дълга поръчителство няма нищо общо с обезпечаването на опция и обвързване за инспекция за неравноправни клаузи и не би трябвало да се приема, тъй като може да докара до всеобщи злоупотреби с права от длъжници.
Друга концепция, която считаме, че не следва да се поддържа, е от плана да се отстранен исковете в случаите, в които длъжникът е известен посредством залепване. Безсрочната опция да се спре производството посредством безкрайно във времето несъгласие против заповедта за осъществяване, когато тя е връчена посредством залепване - предлагането за нов чл.423а, основава голяма правна неустановеност и ще принуди кредиторите, както и в описаните нагоре случаи, да заобикалят заповедното произвеждане и да се насочат към сигурното, само че доста постепенно и с всички известни отрицателни резултати - и за двете страни, исково произвеждане.
Промените в Граждански процесуален кодекс, импортирани в Народно събрание на 28.02.2019г., бяха прогласени като целящи да се отговори на писмото на Европейска комисия, констатиращо несъответствия на българското законодателство с разпоредбите на Европейски Съюз по отношение на следенето за неравноправните клаузи в контракти с консуматори. В някои значими елементи, като описаните предлагани промени в т. 2 нагоре, не се прави разлика сред това, дали длъжникът е консуматор или търговец, което слага въпроса, каква би била задачата на законодателя - да отбрани потребителите или неизправните търговци. Считаме за недопустимо и голословно такива промени да се разискват и за търговците.
Ефектът от коментираните нагоре оферти ще е доста закъснение и отсрочване на производството от страна на длъжниците. Както към този момент споменахме, всяко закъснение на производството поврежда, освен интереса на кредиторите, само че и на самите длъжници. Задължението ще се усилва, имуществото на длъжника ще се разрушава и обезценява, което ще направи дълга в огромната си част несъбираем и всекидневно увеличаващ се от насъбраните наказателни и законни лихви, а ще се прибавят и разноски за услуги на юрист. От това нямат интерес, нито кредиторът, нито длъжникът, като резултатът ще бъде основаване на трайна наклонност за увеличение на задлъжнялостта и за увреждане на ползите, изключително на огромните кредитори, измежду които са и банките.
Обръщаме внимание, в подтекста на гореизложеното, че предлаганите промени в реда за събиране на вземанията на банки опонират на другите европейски законодателни начинания и старания за понижаване на необслужваните заеми, а забавянето на производството по събиране на вземания от кредитополучателите ще докара до увеличение на данните за България за равнищата на необслужваните заеми и отрицателната оценка за това, макар позитивните трендове за понижаване на този дял през последните години и напъните на банките за възстановяване на резултатите от ръководството на кредитния риск. Подобно развиване не би било от изгода за никоя власт в страната, нито за нейните жители и компании. Важно е да се означи, че констатация в този смисъл се съдържа и в отчета на Европейска комисия за несъответствията в стопанската система, оповестен в края на м. февруари 2019г., където се показва, че към момента не е направено задоволително в законодателството ни за обезпечаване на дейно събиране на вземанията на кредиторите при неплатежоспособност на длъжниците, както и че, въпреки делът на необслужваните заеми на банките да понижава, към момента остава над междинните за Европейски Съюз равнища.
Предложенията също ще доведат и до неведнъж и безпричинно увеличение на натовареността, респ., ще влошат успеваемостта на съда, чиято несъразмерна натовареност е регистрирана и все още - без да са въведени препоръчаните промени. Прекомерната натовареност на българския съд е посочена като значителен дисбаланс при прегледа на несъответствията в стопанската система от страна на Европейска комисия /доклад, оповестен на 27 февруари тази година/. С измененията по отношение на член 417 има заплаха да се стигне до практическо " затрупване " на съдилищата с каузи, които те няма да са в положение да обработват и ще се блокира активността им. Това ще засегне и останалите лица в комерсиалния оборот, чиито правосъдни разногласия също ще се забавят доста - с години. "
Важни разяснения по обсъжданите в комисията проблеми направи юрист Валя Гигова. " Не чаках, че омбудсманът ще внесе противоконституционен текст. На няколко пъти Конституционният съд се произнасял, че би трябвало да има равно отнасяне на частните държавни и частните общински вземания с останалите вземания. А предлагането на омбудсмана дава привилегировано състояние на частните държавни и частните общински вземания пред останалите частни вземания без значение дали те са на банки или на други лица. Тези текстове, които ни се оферират като смяна в Граждански процесуален кодекс, ще рефлектират освен върху жителите, само че и върху търговците. Освен това тези промени ще обиден правата освен на банките като кредитори, само че и на жителите. Да вземем да вземем за пример случай, при който жител е продал парцел на разсрочено заплащане и купувачът не извършва финансовите си отговорности към него. Това, което продавачът може в този момент да направи, е въз основа на нотариално заверения контракт да извади правосъдна заповед за осъществяване против нередовния покупател. С предлаганите промени това право на жителя покупател ще бъде отнето ", изясни Гигова.
Това нейно изявление предизвика остра реакция от страна на представителя на общобългарска асоциация единодушие Завет Астадуров. Той упрекна съдиите от Софийски градски съд в шуробаджанащина при решаването на проблеми, свързани с бързото събиране на вземания и изиска текстовете за промени в Граждански процесуален кодекс, препоръчани от Мая Манолова, да се ползват и за към този момент почнали производства. Освен това Астадуров настоя делата, свързани със заповедното произвеждане да минават на три инстанции, а не на две, както е до момента.
Председателя на правната комисия Данаил Кирилов се опита да охлади Астадуров като му напомни, че е персонално обиден от постановени правосъдни актове, което обаче не му дава право да насочва персонални нападки против съда. Забележката на Кирилов обаче не бе взета под внимание от юристите, пристигнали на съвещанието на комисията, с цел да пазят ползите на нередовните длъжници. Тонът на обвиняванията и декларациите им ескалира от сдържана неприязън до кръчмарски закани и хуления. От репликите отправени от юрист Данчо Стоянов към ръководителя на правната комисия оставаше усещането, че въпросния правист има персонални сметки за споразумяване с Данаил Кирилов.
Така дебатът в комисията се изроди в махленско сборище, където обидите и заканите вземат връх над представянето на професионални причини. Това в действителност приказва за равнището на лицата, защитаващи тезата, че на нередовните длъжници би трябвало да бъдат дадени повече права. Всъщност, задачата на показания от Омбудсмана план за промени в Граждански процесуален кодекс даже не е увеличение на отбраната на потребителите. Както стана ясно кредиторите нямат срещу да се вкара експлицитното условие към исковете за правосъдно събиране на вземанията, съдът да получава контракта за заем и всички свързани с него документи, с цел да реши дали в тях няма неравноправни клаузи. Възприема се без спор и предлагането за удължение на периодите, в които длъжникът може да възрази против желае за наложително събиране на вземанията. Основното несъгласие е против опита предлаганите промени да важат освен за сякаш беззащитните консуматори - жители, само че и за компаниите, които имат всички финансови и правни благоприятни условия да се защитят от непозволени дейности на кредиторите. Нещо повече, с предлагането на Мая Манолова с едно несъгласие длъжникът да стопира процедурата по събиране на вземанията, длъжниците - изключително компаниите, ще получат големи права да протакат безкрайно във времето събирането на дължимите от тях вземания.
Всички тези разширения на правата на длъжниците са нецелесъобразни и даже неприемливи заради няколко аргументи. Първо, в случай че правата на кредиторите да събират бързо своите вземания от нередовни длъжници бъдат орязани, това ще сътвори голям напън върху финансовата им непоклатимост и ще докара до увеличение на цените на предлаганите от тях артикули и услуги, което ще ощети постоянните им клиенти. Особено рисков този отрицателен резултат ще е за банките, от чиято финансова непоклатимост зависи опцията вложителите им когато и да е да могат да си получат спестяванията. От тази позиция разширението на правата на нередовните длъжници може да се преглежда и като опасност за стабилността на цялата стопанска система, а от там и като риск за националната сигурност на страната.
На последващо място в отчетите на Европейска комисия и на ЕЦБ непрекъснато се показва, че размерът на проблематичните заеми у нас, въпреки и да понижава, към момента е прекомерно висок. Приемането на препоръчаните от Мая Манолова законови промени ще ескалират този проблем и могат да се трансфорат в сериозна опасност за задълбочаването на интеграцията на България в Европейския съюз.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ