Млекопроизводителите подкрепиха мерките на ПБ срещу високите цени
Обсъжданите и одобрявани ограничения на страната против растежа на цените получиха мощна поддръжка от част от хранителния отрасъл още преди днешната среща в Министерския съвет. Представители на производителите приветстваха желанието на ръководещите да се намесят по веригата сред производители и търговски вериги и да лимитират несъразмерните надценки върху храните.
" Основният проблем за производителя са изключително високите надценки към крайния консуматор. За млечните артикули, съгласно Комисия за защита на конкуренцията, нарастванията са сред 70% и 110%. И производителите, и търговците имат разноски, само че би трябвало да се разбие тази неправда “, съобщи ръководителят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров.
Той намерено поздрави ръководещите от „ Прогресивна България “ за дейностите им по тематиката. " Поздравявам " Прогресивна България ", че бръкна в кошера “, сподели Зоров.
По думите му в млечния бранш има потребност от краткотраен таван на надценките за интервал от три до шест месеца, с цел да се ограничи натискът върху крайните цени.
Зоров уточни още, че през последните месеци производителите са били сложени под сериозен напън поради непрестанно растящите разноски. Според него цените на петрола, горивата, пластмасовите бутилки, фолиото и опаковките са поскъпвали непрекъснато, а производителите са избягвали ново нарастване на цените, с цел да не попаднат в „ серпантина от инспекции “.
Темата за цените ще бъде във фокуса на днешната среща в Министерския съвет, където представители на регулаторните органи, синдикатите, работодателите и браншовите организации ще разискват ограниченията на кабинета против повишаването на храните и нелоялните търговски практики.
Прозвучаха и сериозни позиции. Икономистът Михаил Кръстев предизвести, че таваните на надценките не са ефикасен стопански инструмент и съгласно него могат да доведат до дефицити на избрани артикули.
" Не можем да приказваме за непостижими цени, когато статистиката регистрира растеж на потреблението. Ако използваме повече, в сравнение с сме употребявали предходната година по същото време, това значи, че цените не са непостижими “, разяснява той.
Кръстев уточни още, че инфлацията обичайно се лимитира по два метода - посредством понижаване на паричното предложение и посредством ограничение на потреблението. Според него в България паричното предложение продължава да пораства поради новите задължения, а потребителите към момента не понижават действително покупките си.
" Основният проблем за производителя са изключително високите надценки към крайния консуматор. За млечните артикули, съгласно Комисия за защита на конкуренцията, нарастванията са сред 70% и 110%. И производителите, и търговците имат разноски, само че би трябвало да се разбие тази неправда “, съобщи ръководителят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров.
Той намерено поздрави ръководещите от „ Прогресивна България “ за дейностите им по тематиката. " Поздравявам " Прогресивна България ", че бръкна в кошера “, сподели Зоров.
По думите му в млечния бранш има потребност от краткотраен таван на надценките за интервал от три до шест месеца, с цел да се ограничи натискът върху крайните цени.
Зоров уточни още, че през последните месеци производителите са били сложени под сериозен напън поради непрестанно растящите разноски. Според него цените на петрола, горивата, пластмасовите бутилки, фолиото и опаковките са поскъпвали непрекъснато, а производителите са избягвали ново нарастване на цените, с цел да не попаднат в „ серпантина от инспекции “.
Темата за цените ще бъде във фокуса на днешната среща в Министерския съвет, където представители на регулаторните органи, синдикатите, работодателите и браншовите организации ще разискват ограниченията на кабинета против повишаването на храните и нелоялните търговски практики.
Прозвучаха и сериозни позиции. Икономистът Михаил Кръстев предизвести, че таваните на надценките не са ефикасен стопански инструмент и съгласно него могат да доведат до дефицити на избрани артикули.
" Не можем да приказваме за непостижими цени, когато статистиката регистрира растеж на потреблението. Ако използваме повече, в сравнение с сме употребявали предходната година по същото време, това значи, че цените не са непостижими “, разяснява той.
Кръстев уточни още, че инфлацията обичайно се лимитира по два метода - посредством понижаване на паричното предложение и посредством ограничение на потреблението. Според него в България паричното предложение продължава да пораства поради новите задължения, а потребителите към момента не понижават действително покупките си.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ