Обрезание Господне Обрезание Господне - това е Старозаветното кръщение. На

...
Обрезание Господне Обрезание Господне - това е Старозаветното кръщение. На
Коментари Харесай

Обрезание Господне. Св. Василий Велики

Обрезание Господне

Обрезание Господне - това е Старозаветното кръщение. На осмия ден от рождението Си Спасителят Иисус Христос е занесен в храма, с цел да бъде отдаден на Бога, като Му се е дало името Иисус. Обрязан бил по еврейски бит, с цел да се извърши законът, събитие, което демонстрира, че Той фактически бил в тяло човешко, а не призрачно, както лъжливо учили евреите от I век. Наречен е Христос - Спасител. „ Всех Господ обрезание терпит и человеческая провинения крепко мил обрезует ", („ Господарят на всички претърпява обрязване и като мил обрязва човешките провинения " ) - ето това е смисълът на днешния църковен празник.

Обрезанието е било открито от Бога и заповядано посредством Авраам на целия определен еврейски народ. То било знак за встъпването му в Завет с Бога, щемпел върху обещанието му от най-ранна възраст да бъде в непроменяемо смирение към Него, да Му бъде правилен до проливане на кръв; то се правило под облика на отрязване на плътските пристрастености и обрязване на жестокосърдието - по този начин гибелно за Израил и по този начин постоянно каращо го да отстъпва от своя Бог.

И ето нашият Господ, бидейки непогрешим, Сам претърпява обрязване, с цел да научи да се покоряват на волята Божия нуждаещите се от обрязване сърца, за ликвидиране от множеството грехове, „ закона Творец законная исполняет " („ законно изпълнявайки закона на Твореца " ), тъй че със Своя образец да покаже, че никой не може да пристигна при Бога, с изключение на изпълнявайки закона Господен.

Когато се явил Христос-Истината, изчезнали сенките и облиците, отпаднало обрязването. Но изчезнала единствено сянката, а това, което тя изобразявала, несъмнено, останало, защото Господ не пристигнал да наруши Своя закон, а да го извърши (Мат. 5:17). И до момента посредством светото Кръщение, както посредством обрязването, даваме обет „ да се отречем от сатаната и от всичките му каузи " и „ да се съвместим с Христа ", т.е. да встъпим с Него в стеснен, безконечен съюз, чийто знак е кръгообразното циркулиране към купела в деня на светото Кръщение. Там се обрязва плътта, като щемпел на завета, а тук би трябвало „ да се съблече тялото от греховната плът " („ совлечся тела греховного плоти " ), т.е. от всеки грях, който човек е носил и с който е привикнал както с овехтяла дреха...

Св. Василий Велики

Нима Христовите мъченици са били длъжни да запечатат с кръвта си завета на своята честност към Христос, а ние да имаме право да честваме тяхната победа само в пира на житейските наслади - ние, поради които се пролива кръвта на Христос и на Неговите свети мъченици? Не би трябвало ли да бъдем мъченици, в случай че не с кръвта си, то с „ произволението си ", като свети Василий, който е считал за нищо изгнанието, тъмницата, лишаването от имущество (ако при него може да се приказва за такова), мъченията и даже гибелта?

Ние, братя, също би трябвало да демонстрираме честност на съвестта до подготвеност да пострадаме „ даже до кръв ", с цел да можем, сходно на свети Василий, «неработен душевний соблюсти сан», т.е. да запазим до страдалчество званието християнин непоробено на светските пристрастености, а не да отпадаме от Христос при всеки напън на вражеските пристрастености върху душата, както на война презрените изменници се предават на врага при най-малка заплаха за живота им.

Понеже освен в това се състои обрязването на сърцето, което във Ветхия Завет е било обвързвано с проливане на кръв - на изповед да представим вербален лист или малко ненапълно изложение на греховете си и да го разкъсаме с ръце, а в това вместо риза да разкъсаме самото си сърце (Иоил. 2:13) със обезсърчение и тъга, да пролеем въпреки и сълзи вместо кръв за своите непрекъснати отстъпения от Христос, изкупил ни със Своята кръв.

Да побързаме впрочем, братя, празнуващи явяването на Бога в плът, така че нашата лоялност на Христа да надмине предаността на еврейския народ към Бога, състояща се от външни каузи и думи на праведност на книжниците и фарисеите (макар че постоянно нашата праведност е надалеч от праведността на последните), тъй като в случай че тя не я надмине и в случай че не запазим от пристрастености самото си сърце, тогава няма да можем да влезем в Царството Небесно (Мат. 5:20).

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР