Българи в чужбина не могат да се върнат у нас поради пропуски в образователната система
Образователни и еко проблеми главно бяха сложени на вниманието на народния представител доцент Милен Михов по време на неговата приемна във Велико Търново.
Близки и родственици на българи, работещи в чужбина, споделиха, че някои пропуски в просветителната система затрудняват връщането в страната. Много фамилии, емигрирали в зората на демокрацията, избират в този момент да се върнат и децата им да учат в България, за което би трябвало да държат приравнителни изпити. Проблемът е, че в закона няма разлика, особено за 7 и 8 клас, дали образованието е минало в България, по държавните стандарти, или са учили в чужбина – всички претенденти се явяват на еднакъв приравнителен изпит, за който не е направена приспособена форма за чужденци, изясни дългогодишната учителка, в този момент пенсионер, Т. Бонева от остарялата столица, чиито близки са сложени пред подобен проблем.
Част от децата са учили български език в упълномощени от МОН български учебни заведения, а други не. Затова желаеме в 7 и 8 клас да се основат проби, съобразени с обстоятелството, че децата са учили в чуждоезикова среда по приспособени стратегии, написа в предлагането, връчено на депутата. Другото искане, показано пред Михов, е да се облекчи и процеса на полагане на спомагателни приравнителни изпити до 12 клас от страна на българчетата, завърнали се да учат у нас.
„ Още през 2015 година по мое предложение в Стратегията за висше обучение бе призната корекция, която цели точно облекчение на процедурите и премахването на административните спънки при кандидатстване в наши учебни заведения на български деца, живели до този миг в чужбина. Проблемът е, че макар че бе призната, тази корекция към момента не е настояща ”, разяснява Милен Михов, който е зам.-председател на Комисията по обучение в Народното събрание. Той ще сложи въпроса пред министъра на образованието още на следващия ден (сряда) по време на блиц контрола, който се организира в границите на съвещанието на Комисията по обучение.
Защо разделното събиране на отпадъците у нас е с пожелателен темперамент, а не е наложително, попита възрастен мъж от Велико Търново. Човекът изрази отвращение, че всеобщо жители, чиновници във компании и институции, не изхвърлят отпадъците в указаните цветни контейнери. За да има резултат от разделното събиране би трябвало да стане наложително, прикани В. Попов от остарялата столица.
Всички сигнали и претенции, с които хората се обърнаха към М. Михов, бяха подадени и документално.
Близки и родственици на българи, работещи в чужбина, споделиха, че някои пропуски в просветителната система затрудняват връщането в страната. Много фамилии, емигрирали в зората на демокрацията, избират в този момент да се върнат и децата им да учат в България, за което би трябвало да държат приравнителни изпити. Проблемът е, че в закона няма разлика, особено за 7 и 8 клас, дали образованието е минало в България, по държавните стандарти, или са учили в чужбина – всички претенденти се явяват на еднакъв приравнителен изпит, за който не е направена приспособена форма за чужденци, изясни дългогодишната учителка, в този момент пенсионер, Т. Бонева от остарялата столица, чиито близки са сложени пред подобен проблем.
Част от децата са учили български език в упълномощени от МОН български учебни заведения, а други не. Затова желаеме в 7 и 8 клас да се основат проби, съобразени с обстоятелството, че децата са учили в чуждоезикова среда по приспособени стратегии, написа в предлагането, връчено на депутата. Другото искане, показано пред Михов, е да се облекчи и процеса на полагане на спомагателни приравнителни изпити до 12 клас от страна на българчетата, завърнали се да учат у нас.
„ Още през 2015 година по мое предложение в Стратегията за висше обучение бе призната корекция, която цели точно облекчение на процедурите и премахването на административните спънки при кандидатстване в наши учебни заведения на български деца, живели до този миг в чужбина. Проблемът е, че макар че бе призната, тази корекция към момента не е настояща ”, разяснява Милен Михов, който е зам.-председател на Комисията по обучение в Народното събрание. Той ще сложи въпроса пред министъра на образованието още на следващия ден (сряда) по време на блиц контрола, който се организира в границите на съвещанието на Комисията по обучение.
Защо разделното събиране на отпадъците у нас е с пожелателен темперамент, а не е наложително, попита възрастен мъж от Велико Търново. Човекът изрази отвращение, че всеобщо жители, чиновници във компании и институции, не изхвърлят отпадъците в указаните цветни контейнери. За да има резултат от разделното събиране би трябвало да стане наложително, прикани В. Попов от остарялата столица.
Всички сигнали и претенции, с които хората се обърнаха към М. Михов, бяха подадени и документално.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ