Пълната уста на любовта
Образите и случките в този материал са събирателни и са плод на суровия живот, който се постанова да живее мъжът.
Няма нищо извънредно мъж да си хареса някое момиче, само че то да му каже „ Имам си приятел… “. Не и в случай че го каже в точния момент, а не към този момент с цялостна уста. Е, по какъв начин, дами, да реагираме ние в тоя случай? Ни да го извадиш, ни да не го. В наш'то гърло буца, във ваш'то също. И що?
Срещнах я в един бар. Особеният позор, който изпитвах да заговарям непознати девойки беше все така огромен. Още по-голямо обаче беше възприятието ми на самотност в тоя миг. Но по-голям даже от това беше… Той. Меракът. Ама не някакъв нечуван копнеж непременно, ами по-скоро от вида „ няма да съм неудовлетворен, в случай че върша секс тази вечер”. Или най-малко до края на месеца.
Още беше първо число на второто тримесечие от последния ми път, тъй че избрах работата да се случи през днешния ден. Или най-малко до края на седмицата. Да, явно бях колеблив. И отидох в последна сметка във въпросния бар и започнах да се оглеждам – защо и аз не знам (знаех единствено, че полът би трябвало да е женски, но то в днешно време, Божа работа). И започнах да строя тактичност.
„ От една страна желая съществено гадже. От друга страна го диря в бар. “
След тази мисъл беше първият екс. Продължих да обмислям.
„ Което и момиче да заговоря, то безусловно ще си направи извод какво желая от него. А аз не желая това. От друга страна, горе-долу, тъкмо това желая “
Втори екс.
„ Ще оставя ориста да ми уточни пътя “
Сякаш ориста чакаше да я приканя и незабавно размаха пръст. До мен се настаниха три девойки. Реших, че в тоя миг би трябвало да се събера и да покажа на най-малко една от тях … какво мога. А то не беше доста. Веднага поръчах няколко шота и повърхностно почерпих девойките. Казахме си наздраве, отпихме и О, Чудо! Забелязах, че едната ме гледа по-особено, все едно се мъчеше да се сети от кое място съм й прочут.
Thinkstock
Със самочувствие си споделих на акъла:
„ Сигурно си ме гледала при Гала, мацко ;) “
Усетих, че нещата потръгват, когато момичето запристъпва заканващо към мен и нежно ми прошепна на уше „ Абе, ти не си ли…
„ Аз съм, аз съм… “
„ … бившето гадже на Лилито от Айтос “.
Мазната ми, самодоволна усмивка в тоя миг внезапно изчезна. Да, аз бях. Оказа се, че двете били доста положителни приятелки. Осъзнах, че пръстът, който ориста ми размаха, в действителност е бил междинен. И след тоя фал аз по какъв начин да спася вечерта?
За благополучие мои другари се настаниха в същото заведение. Присъединих се към компанията им - някои от хората не ги познавах, някои от девойките също. С едната госпожица се заговорихме. От дума на дума и... се поцелунахме. От целувка на целувка, я изпратих до нас. От изпратка на изпратка, взе, че взех решение да се качи с мен. От стълба на стълба, взехме, че се качихме. И тук ви връщам към началото на текста.
Сигурно доста мъже не биха обърнали внимание, че чукат непознато гадже – на мен обаче ми запука чак в ушите. По традиция учтиво я изпъдих със злостни кълни. Не с цел да я унижа, а с цел да я накарам да се поучи от грешките си. Да, аз съм педагог! Май това нервира дамите. И май по тази причина нямах гадже от известно време. Все тая….
Thinkstock
Но оставете го настрани секса. Пишем толкоз за него, тъй като всеки се интересува от тази тематика. Ама, аз същински мисля, че на хората, които вършат простотии, би трябвало ясно да им се демонстрира, че ги вършат. Защото, в случай че и вие си замълчите, в случай че и останалите си замълчат, тоя човек ще продължи да се дъни и да раздава гадния си образец на близките. И да не ви обърне внимание, най-малко ще ви е мирна главата, че сте пробвали. И не става въпрос единствено за изневери и обич, става въпрос за всичко. Кой съм аз, че да дефинирам кое е малоумно и кое не? Бившето гадже на Лилито от Айтос.
Вие по какъв начин реагирате на простотии?
…….
А тая мацка…
„ Дали не трябваше да довършим работата и тогава да й кажа, че греши… “
Трети екс.
Изпращайте ми своите отзиви, препоръки и смахнати истории на имейл [email protected], както и в Инстаграм @alexdimpetrov!
Няма нищо извънредно мъж да си хареса някое момиче, само че то да му каже „ Имам си приятел… “. Не и в случай че го каже в точния момент, а не към този момент с цялостна уста. Е, по какъв начин, дами, да реагираме ние в тоя случай? Ни да го извадиш, ни да не го. В наш'то гърло буца, във ваш'то също. И що?
Срещнах я в един бар. Особеният позор, който изпитвах да заговарям непознати девойки беше все така огромен. Още по-голямо обаче беше възприятието ми на самотност в тоя миг. Но по-голям даже от това беше… Той. Меракът. Ама не някакъв нечуван копнеж непременно, ами по-скоро от вида „ няма да съм неудовлетворен, в случай че върша секс тази вечер”. Или най-малко до края на месеца.
Още беше първо число на второто тримесечие от последния ми път, тъй че избрах работата да се случи през днешния ден. Или най-малко до края на седмицата. Да, явно бях колеблив. И отидох в последна сметка във въпросния бар и започнах да се оглеждам – защо и аз не знам (знаех единствено, че полът би трябвало да е женски, но то в днешно време, Божа работа). И започнах да строя тактичност.
„ От една страна желая съществено гадже. От друга страна го диря в бар. “
След тази мисъл беше първият екс. Продължих да обмислям.
„ Което и момиче да заговоря, то безусловно ще си направи извод какво желая от него. А аз не желая това. От друга страна, горе-долу, тъкмо това желая “
Втори екс.
„ Ще оставя ориста да ми уточни пътя “
Сякаш ориста чакаше да я приканя и незабавно размаха пръст. До мен се настаниха три девойки. Реших, че в тоя миг би трябвало да се събера и да покажа на най-малко една от тях … какво мога. А то не беше доста. Веднага поръчах няколко шота и повърхностно почерпих девойките. Казахме си наздраве, отпихме и О, Чудо! Забелязах, че едната ме гледа по-особено, все едно се мъчеше да се сети от кое място съм й прочут.
Thinkstock Със самочувствие си споделих на акъла:
„ Сигурно си ме гледала при Гала, мацко ;) “
Усетих, че нещата потръгват, когато момичето запристъпва заканващо към мен и нежно ми прошепна на уше „ Абе, ти не си ли…
„ Аз съм, аз съм… “
„ … бившето гадже на Лилито от Айтос “.
Мазната ми, самодоволна усмивка в тоя миг внезапно изчезна. Да, аз бях. Оказа се, че двете били доста положителни приятелки. Осъзнах, че пръстът, който ориста ми размаха, в действителност е бил междинен. И след тоя фал аз по какъв начин да спася вечерта?
За благополучие мои другари се настаниха в същото заведение. Присъединих се към компанията им - някои от хората не ги познавах, някои от девойките също. С едната госпожица се заговорихме. От дума на дума и... се поцелунахме. От целувка на целувка, я изпратих до нас. От изпратка на изпратка, взе, че взех решение да се качи с мен. От стълба на стълба, взехме, че се качихме. И тук ви връщам към началото на текста.
Сигурно доста мъже не биха обърнали внимание, че чукат непознато гадже – на мен обаче ми запука чак в ушите. По традиция учтиво я изпъдих със злостни кълни. Не с цел да я унижа, а с цел да я накарам да се поучи от грешките си. Да, аз съм педагог! Май това нервира дамите. И май по тази причина нямах гадже от известно време. Все тая….
Thinkstock Но оставете го настрани секса. Пишем толкоз за него, тъй като всеки се интересува от тази тематика. Ама, аз същински мисля, че на хората, които вършат простотии, би трябвало ясно да им се демонстрира, че ги вършат. Защото, в случай че и вие си замълчите, в случай че и останалите си замълчат, тоя човек ще продължи да се дъни и да раздава гадния си образец на близките. И да не ви обърне внимание, най-малко ще ви е мирна главата, че сте пробвали. И не става въпрос единствено за изневери и обич, става въпрос за всичко. Кой съм аз, че да дефинирам кое е малоумно и кое не? Бившето гадже на Лилито от Айтос.
Вие по какъв начин реагирате на простотии?
…….
А тая мацка…
„ Дали не трябваше да довършим работата и тогава да й кажа, че греши… “
Трети екс.
Изпращайте ми своите отзиви, препоръки и смахнати истории на имейл [email protected], както и в Инстаграм @alexdimpetrov!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ