100 години от смъртта на Распутин
Образът на скандалния съветски духовник, мистик и доверено лице на последното императорско семейство на Русия преди Революцията от 1917-а - Григорий Распутин, е дотолкоз митологизиран, че към този момент е мъчно да се прокара справедлива линия сред легендите, книгите за него и пресъздаването на личността му в киното.
Истинският Распутин е загадъчна фигура, една от най-скандалните персони в историята на съветската монархия. Убит е на 30 декември /нов стил/ 1916 година, само че даже гибелта му не поставя завършек на митовете за него.
Григорий Ефимович Распутин /с рождена фамилия Новых/ е роден на 22 януари /нов стил/ 1869 година в сибирското село Покровско, Тоболска губерния.
Тази дата е възприета за дефинитивна, въпреки че разнообразни източници сочат и други рождени дати на монаха - през 1864, 1865 и 1872 години.
Распутин е в действителност негово название, което той получил след присъединяване си в разгулна младежка фракция.
Въпреки че има семейство и е свещеник, през целия си живот Распутин освен блудства с огромен брой дами, само че и скланя дами да се подчинят на половата му маниащина.
Когато попада в царския двор, завързва много топли контакти с дами от висшия клир - баронесите Врангел и Кусова.
Тези и други високопоставени придворни дами, били подготвени да последват необразования съветски мужик освен в родния му Сибир, само че и на края на света.
Распутин попада в двора на съветския император около заболяването на престолонаследника Алексей Николаевич, който страда от хемофилия и постоянно получава кръвоизливи.
След като на няколко пъти монахът със популярност на врач избавя момчето от рецесии, някои стартират да имат вяра, че "лудия духовник " е светец.
С течение на времето, обаче, Распутин си печели славата на рисков клеветник, който придобива голямо въздействие в съветския императорски двор и вреди и на църквата.
Когато Николай II отпътува за фронта и в двора стартират да командват Александра Фьодоровна и протежето й Распутин, ситуацията станала повече от нетърпима.
Когато и съветската преса почнала да разказва безчинствата и развратния му живот, той бил заставен да се скрие от полезрението на враговете си в родното си село.
Там и получава новината, че са му повдигнати обвинявания. Аристократичен кръг към този момент не можел да търпи безчинствата на Распутин и в скрито заседание решил да се отърве от него.
29-годишният княз Феликс Юсупов и негови сподвижници примамват Распутин в двореца на княза и там вършат опит да го отровят с цианкалий.
Отровата, обаче, не му подействала смъртоносно и се наложило да го гръмнат. Въпреки патроните, Распутин се опитал да избяга.
Налага се да го стрелят още веднъж, след което за по-сигурно го връзват и хвърлят тялото му в ледените води р. Нева.
По-късно, когато изваждат тялото и е направена аутопсия, се открива, че монахът е починал не от огнестрелните рани, а от удавяне.
Повече за странния "луд духовник " можете да прочетете тук.
Истинският Распутин е загадъчна фигура, една от най-скандалните персони в историята на съветската монархия. Убит е на 30 декември /нов стил/ 1916 година, само че даже гибелта му не поставя завършек на митовете за него.
Григорий Ефимович Распутин /с рождена фамилия Новых/ е роден на 22 януари /нов стил/ 1869 година в сибирското село Покровско, Тоболска губерния.
Тази дата е възприета за дефинитивна, въпреки че разнообразни източници сочат и други рождени дати на монаха - през 1864, 1865 и 1872 години.
Распутин е в действителност негово название, което той получил след присъединяване си в разгулна младежка фракция.
Въпреки че има семейство и е свещеник, през целия си живот Распутин освен блудства с огромен брой дами, само че и скланя дами да се подчинят на половата му маниащина.
Когато попада в царския двор, завързва много топли контакти с дами от висшия клир - баронесите Врангел и Кусова.
Тези и други високопоставени придворни дами, били подготвени да последват необразования съветски мужик освен в родния му Сибир, само че и на края на света.
Распутин попада в двора на съветския император около заболяването на престолонаследника Алексей Николаевич, който страда от хемофилия и постоянно получава кръвоизливи.
След като на няколко пъти монахът със популярност на врач избавя момчето от рецесии, някои стартират да имат вяра, че "лудия духовник " е светец.
С течение на времето, обаче, Распутин си печели славата на рисков клеветник, който придобива голямо въздействие в съветския императорски двор и вреди и на църквата.
Когато Николай II отпътува за фронта и в двора стартират да командват Александра Фьодоровна и протежето й Распутин, ситуацията станала повече от нетърпима.
Когато и съветската преса почнала да разказва безчинствата и развратния му живот, той бил заставен да се скрие от полезрението на враговете си в родното си село.
Там и получава новината, че са му повдигнати обвинявания. Аристократичен кръг към този момент не можел да търпи безчинствата на Распутин и в скрито заседание решил да се отърве от него.
29-годишният княз Феликс Юсупов и негови сподвижници примамват Распутин в двореца на княза и там вършат опит да го отровят с цианкалий.
Отровата, обаче, не му подействала смъртоносно и се наложило да го гръмнат. Въпреки патроните, Распутин се опитал да избяга.
Налага се да го стрелят още веднъж, след което за по-сигурно го връзват и хвърлят тялото му в ледените води р. Нева.
По-късно, когато изваждат тялото и е направена аутопсия, се открива, че монахът е починал не от огнестрелните рани, а от удавяне.
Повече за странния "луд духовник " можете да прочетете тук.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ