Образът на ЕС за българите - стабилен, но и застрашен
Образът на Европейски Съюз в очите на българите е постоянен, само че и заплашен. Това демонстрира изследване на " Галъп интернешънъл ", извършено сред 27 май и 2 юни измежду 1000 пълнолетни българи.
Повечето от запитаните не са задоволително осведомени за ограниченията, които Европейски Съюз подхваща за справяне с рецесията, подбудена от ковид. Най-ниска осведоменост се заявява при най-младите в столицата.
За сметка на това добре осведомените дават отговор очевидно по-положително за ролята на Европейски Съюз в рецесията.
Най-сериозно утвърждение получават ограничения, които наподобяват ориентирани към работещите или към намирането на ваксина. На другия полюс в оценките на българите са всевъзможни ограничения и оферти на Европейски Съюз, свързани с по-абстрактни финансово-икономически и бизнес тематики.
При изследването 2/3 от запитаните възприемат тезата " Ситуации като тази с ковид демонстрират, че Европейски Съюз е необходим ". 1/4 пък избират различната алтернатива " Ситуации като тази демонстрират, че от Европейския съюз няма изгода ".
51% считат, че най-ефективно би било Европейският съюз да работи обединено в битката против болестта, само че значителен е и делът (46%) на тези, които считат, че водещата при взимане на решения за по-ефективна битка с пандемията би следвало да е волята на България.
Източник:
Проевропейското възприятие се оказва по-присъщо на хора с по-високо обучение, в по-големи обитаеми места.
Резултатите на " Галъп " демонстрират, че упованието на българите в Европейски Съюз остава устойчиво и рецесията не е основала сериозна вреда по систематизирания облик на Съюза. Информираността по тематиките от европейския дневен ред обаче е незадоволително висока.
40% от интервюираните са съгласни с мнението " Демокрацията не е ефикасна форма на ръководство в обстановки като сегашната ". 48% обаче одобряват другата алтернатива: " Демокрацията постоянно е ефикасна форма на ръководство ".
" Най-важно е да се погрижиш първо за себе си и своето семейство " избират 19%, като в столицата този дял е очевидно по-висок. За сметка на това 7 5% избират " Най-важното сега е всички да сме солидарни и да си оказваме помощ ". Това мнение се споделя по-широко от живеещите в по-малките обитаеми места и селата, както и от стопански по-активните респонденти.
81% считат, че ограничението на епидемията от ковид е отговорност на всеки обособен жител , до момента в който едвам 8% са на мнение, че това е отговорност на властта.
Близо три месеца след първите случаи на разпространяване на ковид в България и месец след края на оповестеното в страната изключително състояние 78% от българите считат обстановката в страната за по-скоро спокойна, до момента в който 19% я дефинират като по-скоро тревожна.
Мерките, които към този момент държавното управление взема за справяне с икономическата рецесия, се правят оценка спорно, като по-скоро натежават отрицателните оценки (средна оценка 2.8 по петобална канара, където 1 е най-ниската оценка, а 5 е най-високата).
В най-голяма степен отрицание към ограниченията показват стопански дейните българи, чиито приходи са и най-непосредствено наранени от икономическата рецесия поради ковид.
68% от българите имат чувството, че подправените вести стават повече, против 23%, които са на противоположното мнение. Средната оценка за оправянето с казуса от страна на обществените медии е 2.7 в скалата от 1 до 5 от отрицателно към положително.
Източник:
Относно предстоящото икономическо отражение н ай-голяма част от интервюираните (47%) избират опцията " Ще бъде съществено и дълго ". 25% считат, че " Ще бъде съществено, само че няма да е дълго ", 15% показват " Ще бъде дълго, само че няма да е съществено " а 10% са оптимисти, че " Няма да е съществено и няма да е дълго ".
Проучването сочи, че по-възрастните са по-малко разтревожени за вероятностите на стопанската система, до момента в който при по-активните в стопански проект неяснотите за трудовия статус водят и до по-висока икономическа паника. Най-разтревожени са неработещите, което евентуално се дължи в най-голяма степен на групата на безработните.
При въпрос по какъв начин се е отразило обобщаващото разбиране " изключително състояние " на всеки персонално най-сериозното струпване е в " междинната " алтернатива (3) по петобална канара от 1 до 5.
От " Галъп " регистрират, че сякаш все пък салдото е леко нарушен в интерес на положителни оценки за ролята на изключителното състояние в персоналния живот.
По-възрастните, по-конкретно пенсионерите, които са най-уязвимите групи, дават отговор осезаемо по-положително на общия декор. За сметка на това учащите са и най-недоволни.
Жените са склонни да дават отговор с повече нюанси (положителни или отрицателни), до момента в който при мъжете по-осезаема част от отговорите попадат в " междинната " алтернатива.
Българското общество слага по-скоро реалистична самокритика за дейностите си в тази рецесия като цяло (средно 3,2 по скалата от 1 до 5).
По-(само)критично по отношение на публичното държание по време на рецесията като цяло са настроени жителите на столицата, където и постигането на физическа отдалеченост, и ограничение на директните контакти беше по-трудно достижимо.
Възможността за работа от къщи се прави оценка по-скоро добре - със междинна оценка 3.6. Дистанционното образование обаче се прави оценка по-сдържано - междинна оценка 3.
Източник:
Повечето от запитаните не са задоволително осведомени за ограниченията, които Европейски Съюз подхваща за справяне с рецесията, подбудена от ковид. Най-ниска осведоменост се заявява при най-младите в столицата.
За сметка на това добре осведомените дават отговор очевидно по-положително за ролята на Европейски Съюз в рецесията.
Най-сериозно утвърждение получават ограничения, които наподобяват ориентирани към работещите или към намирането на ваксина. На другия полюс в оценките на българите са всевъзможни ограничения и оферти на Европейски Съюз, свързани с по-абстрактни финансово-икономически и бизнес тематики.
При изследването 2/3 от запитаните възприемат тезата " Ситуации като тази с ковид демонстрират, че Европейски Съюз е необходим ". 1/4 пък избират различната алтернатива " Ситуации като тази демонстрират, че от Европейския съюз няма изгода ".
51% считат, че най-ефективно би било Европейският съюз да работи обединено в битката против болестта, само че значителен е и делът (46%) на тези, които считат, че водещата при взимане на решения за по-ефективна битка с пандемията би следвало да е волята на България.
Източник:
Проевропейското възприятие се оказва по-присъщо на хора с по-високо обучение, в по-големи обитаеми места.
Резултатите на " Галъп " демонстрират, че упованието на българите в Европейски Съюз остава устойчиво и рецесията не е основала сериозна вреда по систематизирания облик на Съюза. Информираността по тематиките от европейския дневен ред обаче е незадоволително висока.
40% от интервюираните са съгласни с мнението " Демокрацията не е ефикасна форма на ръководство в обстановки като сегашната ". 48% обаче одобряват другата алтернатива: " Демокрацията постоянно е ефикасна форма на ръководство ".
" Най-важно е да се погрижиш първо за себе си и своето семейство " избират 19%, като в столицата този дял е очевидно по-висок. За сметка на това 7 5% избират " Най-важното сега е всички да сме солидарни и да си оказваме помощ ". Това мнение се споделя по-широко от живеещите в по-малките обитаеми места и селата, както и от стопански по-активните респонденти.
81% считат, че ограничението на епидемията от ковид е отговорност на всеки обособен жител , до момента в който едвам 8% са на мнение, че това е отговорност на властта.
Близо три месеца след първите случаи на разпространяване на ковид в България и месец след края на оповестеното в страната изключително състояние 78% от българите считат обстановката в страната за по-скоро спокойна, до момента в който 19% я дефинират като по-скоро тревожна.
Мерките, които към този момент държавното управление взема за справяне с икономическата рецесия, се правят оценка спорно, като по-скоро натежават отрицателните оценки (средна оценка 2.8 по петобална канара, където 1 е най-ниската оценка, а 5 е най-високата).
В най-голяма степен отрицание към ограниченията показват стопански дейните българи, чиито приходи са и най-непосредствено наранени от икономическата рецесия поради ковид.
68% от българите имат чувството, че подправените вести стават повече, против 23%, които са на противоположното мнение. Средната оценка за оправянето с казуса от страна на обществените медии е 2.7 в скалата от 1 до 5 от отрицателно към положително.
Източник:
Относно предстоящото икономическо отражение н ай-голяма част от интервюираните (47%) избират опцията " Ще бъде съществено и дълго ". 25% считат, че " Ще бъде съществено, само че няма да е дълго ", 15% показват " Ще бъде дълго, само че няма да е съществено " а 10% са оптимисти, че " Няма да е съществено и няма да е дълго ".
Проучването сочи, че по-възрастните са по-малко разтревожени за вероятностите на стопанската система, до момента в който при по-активните в стопански проект неяснотите за трудовия статус водят и до по-висока икономическа паника. Най-разтревожени са неработещите, което евентуално се дължи в най-голяма степен на групата на безработните.
При въпрос по какъв начин се е отразило обобщаващото разбиране " изключително състояние " на всеки персонално най-сериозното струпване е в " междинната " алтернатива (3) по петобална канара от 1 до 5.
От " Галъп " регистрират, че сякаш все пък салдото е леко нарушен в интерес на положителни оценки за ролята на изключителното състояние в персоналния живот.
По-възрастните, по-конкретно пенсионерите, които са най-уязвимите групи, дават отговор осезаемо по-положително на общия декор. За сметка на това учащите са и най-недоволни.
Жените са склонни да дават отговор с повече нюанси (положителни или отрицателни), до момента в който при мъжете по-осезаема част от отговорите попадат в " междинната " алтернатива.
Българското общество слага по-скоро реалистична самокритика за дейностите си в тази рецесия като цяло (средно 3,2 по скалата от 1 до 5).
По-(само)критично по отношение на публичното държание по време на рецесията като цяло са настроени жителите на столицата, където и постигането на физическа отдалеченост, и ограничение на директните контакти беше по-трудно достижимо.
Възможността за работа от къщи се прави оценка по-скоро добре - със междинна оценка 3.6. Дистанционното образование обаче се прави оценка по-сдържано - междинна оценка 3.
Източник:
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ