В нови учебници за "възродителния процес" - гледната точка на Тодор Живков и ДС
Обръщението на Тодор Живков Живков от 29 май 1989 година, когато комунистическият режим изгони от страната български турци, донесения на Държавна сигурност /ДС/ и откъс от книга на офицера от Държавна сигурност Бончо Асенов за набези на турци над " сили на Министерство на вътрешните работи и елементи на гранични войски ". Това са източници, приведени в учебник за 10 клас по история на издателството " Домино ", на основата на които учениците да дадат своята оценка за събитията. " Мислех, че оценката за етническа и верска асимилация може да бъде единствено негативна и не би трябвало да предстои на полемики ", написа по този мотив проф. доктор Евгения Иванова до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Проф. Иванова - откривател на мюсюлманските общности в България и на политиките към тях, показва също, че асимилацията на мюсюлманите в множеството случаи е показана незадълбочено в учебниците. Засегнати са главно събитията от 1984-1985 – преименуването на турците, без да са упоменати даже (със напълно дребни изключения) периодическите смени на имената, осъществени с българи-мюсюлмани, роми и татари.
© Антон Попов
Евгения Иванова
" Дневник " разгласява писмото до министъра, предоставено от проф. Евгения Иванова:
Уважаеми господин Вълчев,
Бих желала да взема отношение към един проблем от интерпретациите на интервала 1944-1989 в учебниците по история и цивилизации за 10 клас: асимилацията на мюсюлмани, наречена от режима " възродителен развой " – разбиране, което и до момента продължаваме да повтаряме, в това число – в учебниците. Това е проблем, по който се смятам способена, защото съм провела голям брой проучвания както на самия развой, по този начин и на травматичната памет за него.
Асимилацията на българските мюсюлмани във въпросния интервал – едно от най-големите закононарушения на режима – е показана друго в учебниците, в множеството случаи – прекомерно незадълбочено. Засегнати са главно събитията от 1984-1985 – преименуването на турците, без да са упоменати даже (със напълно дребни изключения) периодическите смени на имената, осъществени с българи и роми мюсюлмани и татари.
Бих желала да обърна особено вниманието Ви върху учебника на издателство " Домино ", където на " възродителния развой " (отново единствено при турците) са отделени цели три страници (267-269). Урокът съставлява упражнение и на учениците е предложено сами – въз основа на документи – да дадат " своята оценка за събитията ", които се оказват " най-дискутираните в актуалната история на България ".
До този миг си мислех, че оценката за етническа и верска асимилация може да бъде единствено негативна и не би трябвало да предстои на полемики...
След като усърдно разказват четири атентата, осъществени от турци в интервала 1984-1987 година, създателите оповестяват за още голям брой, незнайни за необятната общност – и по време на посочения интервал, и в този момент - " атентати, убийства и диверсии " – резултат от активността на " 42 незаконни протурски групи ". Източниците, от които черпят тази информация, са донесенията на Държавна сигурност и спомените на причинителите на асимилацията. Целта, допускам, е учениците да си показват страшния гнет, на който са били подложени предците им, множеството от тях – носталгично споменаващи интервала като оазис на мира и сигурност...
Следват документите:
- Обръщението на Т. Живков от 29 май 1989, когато България изгони съгражданите си от турски генезис. От него учениците схващат, че " посредством таман на успеха на социалистическата гражданска война " мюсюлманите са извадени от " мрака на нищетата и безправието ", на които ги била обрекла Османската империя. (Няколко страници по-нататък – на с. 273 – създателите на учебника се съгласяват с това изказване.)
- Донесения на Държавна сигурност, посредством които учениците затвърждават познанията си за " всеобщ гнет и измама ", както и за " дейна враждебна подривна активност ". Намесени са Турция и Съединени американски щати, които помагали на диверсантите, а пък Горбачов – вместо да им порпречи – щял да " резервира неутралитет ".
- Цитат от книга на офицера от Държавна сигурност Бончо Асенов. От този бележит участник в асимилацията учениците схващат, че протестиращите невъоръжени турци вероломно нападали въоръжените " сили на Министерство на вътрешните работи и елементи на гранични войски ", че убитите са ударени единствено от рикошети, а бебето Тюркян е " стъпкано от тълпата ", тъй като майка му го изпуснала... Други документи няма.
Накрая учениците са посъветвани да помислят " за какво тогавашната власт назовава преименуването Възродителен развой, а Турция, западните страни и арабският свят го дефинират като закононарушение ".
Очевидно и създателите на учебника, и редакторът, и приемащата комисия не знаят, че българската страна, въпреки с огромно забавяне, също дефинира асимилацията като закононарушение.
Последният щрих от тази неприемлива реторика е заявката, че Решението за връщане на имената от 29.ХII.1989 било компромис... (с. 274)
Учебникът на " Домино " е цялостен с още доста недопустимости. Ще изтъквам единствено онази, която ми се стори най-смехотворна:
Заради османското настъпление българите заживели " затворено и изолирано. Поради това се появили огромни разлики в говора (диалекти), в облеклото и в поминъка ". (с. 106)
Изглежда, останалите нации, непреживели османско настъпление, не познавали разлики в говорите, носиите и поминъците си.
Искрено се надявам, господин Министре, че сходен вид " познание " няма да стигне до българските възпитаници.
29.07.2019 С почитание: Евгения Иванова
© Антон Попов
Евгения Иванова
" Дневник " разгласява писмото до министъра, предоставено от проф. Евгения Иванова:
Уважаеми господин Вълчев,
Бих желала да взема отношение към един проблем от интерпретациите на интервала 1944-1989 в учебниците по история и цивилизации за 10 клас: асимилацията на мюсюлмани, наречена от режима " възродителен развой " – разбиране, което и до момента продължаваме да повтаряме, в това число – в учебниците. Това е проблем, по който се смятам способена, защото съм провела голям брой проучвания както на самия развой, по този начин и на травматичната памет за него.
Асимилацията на българските мюсюлмани във въпросния интервал – едно от най-големите закононарушения на режима – е показана друго в учебниците, в множеството случаи – прекомерно незадълбочено. Засегнати са главно събитията от 1984-1985 – преименуването на турците, без да са упоменати даже (със напълно дребни изключения) периодическите смени на имената, осъществени с българи и роми мюсюлмани и татари.
Бих желала да обърна особено вниманието Ви върху учебника на издателство " Домино ", където на " възродителния развой " (отново единствено при турците) са отделени цели три страници (267-269). Урокът съставлява упражнение и на учениците е предложено сами – въз основа на документи – да дадат " своята оценка за събитията ", които се оказват " най-дискутираните в актуалната история на България ".
До този миг си мислех, че оценката за етническа и верска асимилация може да бъде единствено негативна и не би трябвало да предстои на полемики...
След като усърдно разказват четири атентата, осъществени от турци в интервала 1984-1987 година, създателите оповестяват за още голям брой, незнайни за необятната общност – и по време на посочения интервал, и в този момент - " атентати, убийства и диверсии " – резултат от активността на " 42 незаконни протурски групи ". Източниците, от които черпят тази информация, са донесенията на Държавна сигурност и спомените на причинителите на асимилацията. Целта, допускам, е учениците да си показват страшния гнет, на който са били подложени предците им, множеството от тях – носталгично споменаващи интервала като оазис на мира и сигурност...
Следват документите:
- Обръщението на Т. Живков от 29 май 1989, когато България изгони съгражданите си от турски генезис. От него учениците схващат, че " посредством таман на успеха на социалистическата гражданска война " мюсюлманите са извадени от " мрака на нищетата и безправието ", на които ги била обрекла Османската империя. (Няколко страници по-нататък – на с. 273 – създателите на учебника се съгласяват с това изказване.)
- Донесения на Държавна сигурност, посредством които учениците затвърждават познанията си за " всеобщ гнет и измама ", както и за " дейна враждебна подривна активност ". Намесени са Турция и Съединени американски щати, които помагали на диверсантите, а пък Горбачов – вместо да им порпречи – щял да " резервира неутралитет ".
- Цитат от книга на офицера от Държавна сигурност Бончо Асенов. От този бележит участник в асимилацията учениците схващат, че протестиращите невъоръжени турци вероломно нападали въоръжените " сили на Министерство на вътрешните работи и елементи на гранични войски ", че убитите са ударени единствено от рикошети, а бебето Тюркян е " стъпкано от тълпата ", тъй като майка му го изпуснала... Други документи няма.
Накрая учениците са посъветвани да помислят " за какво тогавашната власт назовава преименуването Възродителен развой, а Турция, западните страни и арабският свят го дефинират като закононарушение ".
Очевидно и създателите на учебника, и редакторът, и приемащата комисия не знаят, че българската страна, въпреки с огромно забавяне, също дефинира асимилацията като закононарушение.
Последният щрих от тази неприемлива реторика е заявката, че Решението за връщане на имената от 29.ХII.1989 било компромис... (с. 274)
Учебникът на " Домино " е цялостен с още доста недопустимости. Ще изтъквам единствено онази, която ми се стори най-смехотворна:
Заради османското настъпление българите заживели " затворено и изолирано. Поради това се появили огромни разлики в говора (диалекти), в облеклото и в поминъка ". (с. 106)
Изглежда, останалите нации, непреживели османско настъпление, не познавали разлики в говорите, носиите и поминъците си.
Искрено се надявам, господин Министре, че сходен вид " познание " няма да стигне до българските възпитаници.
29.07.2019 С почитание: Евгения Иванова
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ