Путин: Диктатурата на западния елит е насочена срещу всички общества, в това число и срещу народите на самите западни страни. Такова пълно отрицание на човека е откровен сатанизъм
Обръщение на Владимир Путин от 30 септември 2022 година (пълен текст). Следвайте " Гласове " в
Акценти
Диктатурата на западния хайлайф е ориентирана против всички общества, включително и против народите на самите западни страни. Това е предизвикателство към всички. Такова цялостно отричане на индивида, разрушение на вярата и на обичайните полезности и угнетяване на свободата придобива чертите на „ противоположна вяра “ – прям сатанизъм.
Именно по този начин нареченият Запад потъпка правилото за неприкосновеност на границите, а в този момент по свое убеждение взема решение, кой има право на самоопределяне и кой – не, кой не е заслужен за него. Защо те вземат решение по този начин, кой им е дал това право – неразбираемо. Сами са си го дали.
Ето за какво дива завист провокира у тях изборът на хората в Крим, в Севастопол, в Донецк, Луганск, Запорожието и Херсон. Този Запад няма никакво морално право да дава оценки, нито дори да гъкне за независимост на демокрацията. Няма и в никакъв случай не е имал!
Западните елити отхвърлят освен националния суверенитет и интернационалното право. Тяхната надмощие има блестящо изразен темперамент на тоталитаризъм, абсолютизъм и апартейд. Те безочливо разделят света на свои васали, на по този начин наречените цивилизовани страни и на всички останали, които по концепция на днешните западни расисти би трябвало да попълнят листата на варварите и диваците. Фалшивите етикети – „ страна-измамник “, „ властнически режим “ – към този момент са подготвени, те жигосват цели нации и страни, и в това няма нищо ново. Нищо ново няма в това: западните елити си остават, каквито са били – колонизаторски. Те дискриминират, разделят народите на „ първи “ и „ втори “ вид.
Ние в никакъв случай не сме приемали и няма да приемем подобен политически шовинизъм и расизъм. Какво, в случай че не расизъм, е русофобията, популяризирана в този момент по целия свят? Какво, в случай че не расизъм, е безапелационната увереност на Запада, че неговата цивилизация, неолибералната просвета, е безспорен облик за целия свят? „ Който не е с нас, е срещу нас “. Всичко това дори звучи необичайно.
Пълната тирада на Путин от 30.09.2022 година при приемането на Донецка, Луганска, Запорожска и Херсонска републики в състава на Руската Федерация:
Уважаеми жители на Русия, поданици на Донецка и Луганска национални републики, на Запорожска и Херсонска области, депутати от Държавната Дума, сенатори от Руската Федерация!
Вие знаете, че в Донецка и Луганска национални републики, Запорожска и Херсонска области се състояха референдуми. Техните резултати са подготвени, резултатите са известни. Хората направиха своя избор, еднопосочен избор.
Днес ние подписваме контракт за приемането в състава на Русия на Донецка Народна Република, Луганска Народна Република, Запорожска област и Херсонска област. Удебен съм, че Федералното заседание ще поддържа конституционните закони за приемането и образуването в Русия на четирите нови района, четирите нови субекта на Руската Федерация, тъй като това е волята на милиони хора. (Аплодисменти.)
И това, несъмнено, е тяхно право, тяхно неотменимо право, което е одобрено в първата глава от Устава на Организация на обединените нации, където непосредствено е указан правилото на равноправието и самоопределението на народите.
Ще повторя: това е неотменимо право на хората, то е учредено на историческото единение, в името на което генерации наши предшественици са побеждавали – тези, които от началото на Древна Рус в течение на епохи са градили и защитавали Русия. Тук, в Новорусия, са се сражавали Румянцев, Суворов и Ушаков, основавали са нови градове Екатерина II и Потьомкин. Тук с цената на живота си са отстоявали позиции нашите предци и прародители по времето на Великата Отечествена война.
Ние постоянно ще помним героите на „ съветската пролет “, тези, които не се помириха през 2014 година с неонацисткия държавен прелом в Украйна, всички, които починаха за правото да приказват на родния си език, да запазят своята просвета, обичаи, религия и право на живот. Това са воините на Донбас, мъчениците от „ Одеското кръвопролитие “, жертвите на нечовешките терористични актове, устроени от киевския режим. Това са доброволци и опълченци, това са мирни поданици, деца, дами, старци, руснаци, украинци, хора от най-различни националности. Това е същинският национален лидер на Донецк Александър Захарченко, това са бойните командири Арсен Павлов и Владимир Жога, Олга Кочура, Алексей Мозговой, това е прокурорът на Луганска Република Сергей Горенко. Това е десантчикът Нурмагомед Хаджимагомедов и всички наши бойци и офицери, паднали в гибелта с храбрите в хода на специфичната военна интервенция. Те са герои. (Аплодисменти.) Герои на велика Русия. И апелирам да почетем паметта им с минута безмълвие.
(Минута безмълвие.)
Благодаря!
Зад избора на милионите хора в Донецка и Луганска национална републики, в Запорожска и Херсонска области стоят нашата обща орис и хилядолетна история. Тази духовна връзка хората са предавали на своите деца и внуци. Независимо от всички тествания, са пренесли през годините любовта към Русия. И никой не може да унищожи това възприятие в нас. Ето за какво и по-старите генерации, и младежта, тези, които са се родили след нещастието на разпадането на Съветския съюз, гласоподаваха за нашето единение, за нашето общо бъдеще.
В 1991 година, в Беловежка гора, без да питат за волята на редовите жители, представители на тогавашния партиен хайлайф взимат решение за разпада на Съюз на съветските социалистически републики и хората за една нощ се оказват откъснати от родината си. Това раздра жива, разчлени, нашата национална общественост, трансформира се в национална злополука. Както когато след революцията кулоарно се нарязваха границите на Съюзните републики, по този начин и последните ръководители на Съветския съюз, макар директното волеизявление на болшинството хора на референдума от 1991 година, скапаха нашата велика страна, сложиха народа пред приключен факт.
Допускам, че те даже не са разбирали напълно какво правят и до какви последици ще докара това в края на краищата. Но това към този момент не е значимо. Съветският съюз го няма, предишното няма да се върне. А и през днешния ден на Русия това не й би трябвало, ние не се стремим към това. Но няма нищо по-силно от решителността на милиони хора, които по своята просвета, религия, традициии, език считат себе си за част от Русия, чиито предшественици в продължение на епохи са живяли в една страна. Няма нищо по-силно от решимостта на тези хора да се върнат в своето същинско, историческо Отечество.
Дълги осем години хората в Донбас бяха подложени на геноцид, обстрели и обсада, а в Херсон и Запорожието незаконно се опитваха да отгледат злоба към Русия у тях, към всичко съветско. Сега, към този момент в хода на референдумите, киевският режим е заплашвал с кавга, със гибел учителите в учебните заведения, дамите, работещи в изборните комисии, заплашвал е с репресии милиони хора, които са отишли да изразят волята си. Но несломеният народ на Донбас, Запорожието и Херсон сподели думата си.
Искам да ме чуят киевските управляващи и техните същински господари на Запад, с цел да го запомнят всички: хората, живеещи в Луганск и Донецк, Херсон и Запорожието, стават наши жители вечно. (Аплодисменти.)
Ние призоваваме киевския режим неотложно да прекратят огъня, всички бойни дейности, тази война, която той отприщи още през 2014 година и да се върне на масата за договаряния. Ние сме подготвени за това, това беше казано нееднократно. Но изборът на хората в Донецк, Луганск, Херсон и Запорожието няма да обсъждаме, той е изработен, Русия няма да го съобщи. (Аплодисменти.) И днешните киевски управляващи би трябвало да се отнасят към това свободно волеизявление на хората с почитание, и по никакъв различен метод. Само подобен може да бъде пътят към мира.
Ние ще пазиме нашата земя с всички сили и средства, които имаме и ще създадем всичко, с цел да обезпечим безвреден живот за нашите хора. В това е великата освободителна задача на нашия народ.
Задължително ще построим още веднъж разрушените градове и села, жилища, учебни заведения, лечебни заведения, театри и музеи, ще възстановим и ще развиваме промишлените предприятия, фабрики, инфраструктурата, системите за обществено, пенсионно обезпечаване, опазване на здравето и обучение.
Разбира се, ще работим за повишение равнището на сигурност. Заедно ще създадем по този начин, че жителите от новите райони да усещат поддръжката на целия народ на Русия, на цялата страна, на всички републики, всички краища и области на нашата голяма Родина. (Аплодисменти.)
Уважаеми другари, сътрудници!
Днес желая да се обърна към бойците и офицерите, които вземат участие в специфичната военна интервенция, към воините от Донбас и Новорусия, към тези, които след указа за частична готовност застават в редиците на Въоръжените Сили, изпълнявайки своя родолюбив дълг, към тези, които сами, по зова на сърцата си идват във военните комисарства. Искам да се обърна към техните родители, дами, деца, да им кажа защо се бори нашият народ, какъв зложелател стои против нас, кой хвърля мира в нови войни и рецесии, извличайки от тези нещастия своята кървава изгода.
Нашите съотечественици, нашите братя и сестри в Украйна – родна част от нашия един народ – с очите си видяха това, което ръководещите кръгове на по този начин наречения Запад готвят за цялото човечество. Тук те, в действителност, просто хвърлиха маските, демонстрираха своята същинска същина.
След разпада на Съветския съюз Западът реши, че светът, всички ние, вечно, ще би трябвало да се примирим с неговия диктат. Тогава, в 1991 година, Западът разчиташе, че Русия повече няма да се оправи от тези разтърсвания и ще се срине от единствено себе си. И това съвсем се случи – ние помним 90-те, страшните 90-те години, гладни, студени и безнадеждни. Но Русия устоя, възроди се, укрепна, още веднъж зае достойното си място в света.
При това Западът от самото начало искаше и продължава да желае нов късмет, с цел да удари по нас, да отслаби и срине Русия, за което постоянно са мечтали, да раздроби нашата страна, да настрои народите един против различен, да ги обрече на мизерия и измиране. Те просто нямат покой, че в света има такава велика, голяма страна с нейните територии, естествени благосъстояния, запаси, с народ, който не умее и в никакъв случай няма да живее по непознато разпореждане.
Западът е подготвен да премине през всичко, с цел да резервира тази неоколониална система, която му разрешава да паразитира, просто да ограбва света в името на властта на $ и софтуерния диктат, да събира от човечеството същински налог, да извлича същинския източник на незаработеното си благоденствие, лихва за хегемона. Запазването на тази лихва е техният основен, същински и безусловно алчен претекст. Ето за какво на техните ползи дава отговор тоталната десуверенизация. Оттук е и тяхната експанзия към самостоятелните страни, към обичайните полезности и самобитните култури, опитите да подкопаят неподвластните им интернационалните и интеграционни процеси, новите международни валути и центрове на софтуерно развиване. За тях е сериозно значимо всички страни да предадат своя суверенитет в интерес на Съединените щати.
Управляващите върхушки на някои страни непринудено се съгласяват да създадат това, непринудено се съгласяват да станат васали; други са подкупвани, заплашвани. А в случай че не стане – унищожават задачите страни, оставяйки след себе си филантропични произшествия, бедствия, руини, милиони погубени, разрушени човешки ориси, терористични анклави, зони на обществено злополучие,протекторати, колонии и полуколонии. На тях им е все едно, стига да получават своята полза.
Искам още един път да подчертая – точно алчността, желанието да запазят своята от нищо неограничена власт, са същинската причина за тази хибридна война, която „ груповият Запад “ води против Русия. Те не желаят нашата независимост, а желаят да ни видят колония. Искат не равноправно съдействие, а обир. Искат да ни видят не свободно общество, а навалица бездушни плебеи.
За тях нашата мисъл и философия са директна опасност, по тази причина и протягат ръка на нашите философи. Нашата просвета и изкуство съставляват заплаха за тях, по тази причина се пробват да ги забранят. Нашето развиване и преуспяване също е опасност за тях – конкуренцията пораства. На тях Русия въобще не им е нужна, тя е нужна на нас. (Аплодисменти.)
Искам да припомня, че претенциите за международно владичество в предишното към този момент не един път са се разбивали в мъжеството и стоицизма на нашия народ. Русия постоянно ще бъде Русия. Ние и в този момент ще защитим и нашите полезности, и нашата Родина.
Западът разчита на безнаканост, на това, че всичко ще му пристигна в ръцете. Всъщност, до момента всичко им идваше в ръцете. Споразуменията в областта на стратегическата сигурност изхвърчат в кофата за боклук; договореностите, реализирани на най-високо политическо равнище, се афишират за небивалици; твърдите обещания да не се уголемява НАТО на Изток се трансфораха в мръсна неистина, незабавно щом нашите предходни ръководители се хванаха на тях; договорите за противоракетна защита и ракетите със междинен и дребен обсег са разтурени в едностранен порядък и под измислени предлози.
Само чуваме от всички страни: „ Западът отстоява реда, учреден на правила. “ Откъде са се взели? Кой въобще е виждал тези правила? Кой се е съгласявал? Вижте, това са просто нелепости, очевидна неистина, двойни или към този момент тройни стандарти! Глупаците просто би трябвало да бъдат заблуждавани.
Русия е велика, хилядолетна страна, страна-цивилизация, и няма да живее по такива подправени, подправени правила. (Аплодисменти.)
Именно по този начин нареченият Запад потъпка правилото за неприкосновеност на границите, а в този момент по свое убеждение взема решение, кой има право на самоопределяне и кой – не, кой не е заслужен за него. Защо те вземат решение по този начин, кой им е дал това право – неразбираемо. Сами са си го дали.
Ето за какво дива завист провокира у тях изборът на хората в Крим, в Севастопол, в Донецк, Луганск, Запорожието и Херсон. Този Запад няма никакво морално право да дава оценки, нито дори да гъкне за независимост на демокрацията. Няма и в никакъв случай не е имал!
Западните елити отхвърлят освен националния суверенитет и интернационалното право. Тяхната надмощие има блестящо изразен темперамент на тоталитаризъм, абсолютизъм и апартейд. Те безочливо разделят света на свои васали, на по този начин наречените цивилизовани страни и на всички останали, които по концепция на днешните западни расисти би трябвало да попълнят листата на варварите и диваците. Фалшивите етикети – „ страна-измамник “, „ властнически режим “ – към този момент са подготвени, те жигосват цели нации и страни, и в това няма нищо ново. Нищо ново няма в това: западните елити си остават, каквито са били – колонизаторски. Те дискриминират, разделят народите на „ първи “ и „ втори “ вид.
Ние в никакъв случай не сме приемали и няма да приемем подобен политически шовинизъм и расизъм. Какво, в случай че не расизъм, е русофобията, популяризирана в този момент по целия свят? Какво, в случай че не расизъм, е безапелационната увереност на Запада, че неговата цивилизация, неолибералната просвета, е безспорен облик за целия свят? „ Който не е с нас, е срещу нас “. Всичко това дори звучи необичайно.
Дори покаянието за личните си исторически закононарушения западните елити трансферират на всички останали, изисквайки и от жителите на своите страни, и от всички нации да бъдат отговорни за неща, към които нямат никакво отношение – да вземем за пример за интервала на колониалните завладявания.
Струва си да се подсети на Запада, че той е почнал колонизаторската си политика още в интервала на Средновековието, а след него последва международната търговия с плебеи, геноцида на индианските племена в Америка, разграбването на Индия, Африка, войните на Англия и Франция против Китай, вследствие на които той беше заставен да отвори вратите си за търговията с опиат. Това, което те направиха, бе да слагат цели нации на опиати, целеустремено да изтребват цели етноси поради земи и запаси, да провеждат същински лов на хора, като на зверове. Това е обратно на цялата човешка природа, на свободата и на справедливостта.
А ние, ние се гордеем с това, че през XX век точно нашата страна оглави антиколониалното придвижване, което отвори пред доста нации в света опция за развиване, за понижаване на бедността и неравенството, за побеждаване на глада и заболяванията.
Подчертавам, че една от аргументите за многовековната русофобия, за нескриваната завист на тези западни елити по отношение на Русия, в действителност се състои в това, че ние не позволихме да ни повлекат в интервала на колониалните завземания и заставихме европейците да водят търговията към взаимна полза. Успяхме да реализираме това като създадохме в Русия мощно централизирана страна, която се развиваше и укрепваше съгласно великите нравствени полезности на православието, исляма, юдаизма и будизма, на отворените за всички съветска просвета и съветско слово.
Известно е, че неведнъж са се кроили проекти за намеса в Русия, опитвали са се да употребяват и смутното време при започване на XVII век, и интервала на земетресения след 1917 година – не съумяха. До благосъстоянията на Русия Западът въпреки всичко съумя да се домогне в края на XX век, когато страната беше разрушена. Тогава ни назоваха и другари, и сътрудници, а в действителност се отнасяха с нас като с колония – от страната бяха изтеглени трилиони долари, по най-различни схеми. Ние всички помним всичко, нищо не сме не запомнили.
И в тези дни хората в Донецк и Луганск, в Херсон и Запорожието, се изрекоха за възобновяване на нашето историческо единение. Благодарим! (Аплодисменти.)
Западните страни от епохи настояват, че носят на другите нации и свободата, и демокрацията. Всичко е тъкмо противоположното: вместо народна власт – насилничество и експлоатация; вместо независимост – подчиняване и принуждение. Целият еднополярен международен ред по своята същина е антидемократичен и неразполагаем, той е напълно лъжовен и двуличен.
Съединени американски щати е единствената страна в света, която два пъти е употребявала нуклеарно оръжие, унищожавайки японските градове Хирошима и Нагасаки. Направо казано, сътвориха казус.
Ще припомня и за това, че Съединени американски щати дружно с англичаните трансфораха в руини, без всякаква военна нужда по време на Втората международна война Дрезден, Хамбург, Кьолн и доста други немски градове. И това беше направено демонстративно, без каквато и да е, дублирам, военна нужда. Целта беше единствено една – както и в случаите с нуклеарните бомбардировки в Япония – да изплашат и нашата страна, и целия свят.
Съединени американски щати оставиха страшна диря в паметта на народите на Корея и Виетнам с варварските си „ килимни бомбардировки “, с потреблението на напалм и химическо оръжие.
До този миг те в действителност окупират Германия, Япония, Република Корея, а и други страни, като освен това цинично ги назовават равноправни съдружници. Слушайте! Интересно, що за съюзничество е това? Целият свят знае, че ръководителите на тези страни са следени, на първите лица на тези страни се слагат подслушвателни устройства освен в служебните, само че и в жилищните им пространства. Това е същински срам. Позор и за тези, които го правят, и за тези, които мълчат като плебеи и покорно понасят тази неучтивост.
Заповедите и грубите, оскърбителни навиквания по адрес на своите васали, те назовават евроатлантическа взаимност, а създаването на биологическо оръжие, опитите с живи хора, включително и в Украйна – благородни медицински проучвания.
Именно със своята разрушителна политика, войните, грабежите, те предизвикаха днешното колосално напрежение от миграционните потоци. Милиони хора търпят ограничения, издевателства, умират хиляди, пробвайки се да се доберат до същата тази Европа.
Ето в този момент изнасят хляба от Украйна. Къде отива той под претекст „ да обезпечим продоволствената сигурност на най-бедните страни в света “? Къде отива? Всичко отива в същите тези европейски страни. Само пет % са отишли в най-бедните страни в света. Отново следващата машинация и откровена неистина.
Американският хайлайф просто употребява нещастието на тези хора за намаляване на съперниците си, за разрушение на националните страни. Това заясга и Европа, това визира и идентичността на Франция, Италия, Испания и други страни с многовековна история.
Вашингтон желае още нови наказания против Русия и болшинството европейски политици се съгласяват с това. Те ясно схващат, че прокарвайки цялостен отвод на Европейски Съюз от съветските енергоносители и други запаси, Съединени американски щати водят нещата на практика към деиндустриализация на Европа, към напълно прибиране в техните ръце на европейския пазар – всички те схващат, тези европейски елити, всичко схващат, само че избират да обслужват непознати ползи. Това към този момент не е угодничество, а искрено изменничество на своите нации. Но Бог да е с тях, това си е тяхна работа.
Но на англосанксонците към този момент не им стигат глобите, те минаха към диверсии – необикновено, само че факт – организирайки гърмежите на интернационалните газови автомагистрали „ Северен поток “, които минават по дъното на Балтийско море, в действителност пристъпиха към заличаване на общоевропейската енергийна инфраструктура. За всички е явно за кого е преференциално. За който е преференциално, той го е и направил, несъмнено.
Диктатът на Съединени американски щати се основава на грубата мощ, на юмручния закон. Понякога е красиво опаковано, от време на време е без всякаква опаковка, само че същността е една и съща – юмручното право. Оттук и разгръщането и поддържането на стотици военни бази във всички краища на света, разширението на НАТО, опитите за подписване на нови и нови военни алианси, като AUKUS и други сходни. Тече дейна работа и за основаването на военно-политическа връзка Вашингтон-Сеул-Токио. Всички тези страни, които имат или се стремят да имат същински стратегически суверенитет и са способни да отхвърлят апела на западната надмощие, автоматизирано се причисляват в редиците на враговете.
Именно на тези правила се градят военните доктрини на Съединени американски щати и НАТО, изискващи ни повече, ни по-малко тотално доминиране. Западните елити сервират неоколониалните си проекти също по този начин лицемерно, даже с рекламация за миролюбие приказват за някакво удържане и сходни лукави слова скитат от една тактика в друга, а в действителност значат единствено едно – подриване на всички суверенни центрове на развиване.
Вече сме слушали за удържане на Русия, Китай, Иран. Предполагам, че на ред са други страни от Азия, Латинска Америка, Африка, Близкия Изток, а също и настоящи сътрудници и съдружници на Съединени американски щати. Ние знаем: единствено нещо да не им хареса, те вкарват наказания и против съдружници – ту против една банка, ту против друга; ту против една компания, ту против друга. Това е процедура и тя ще се усилва. Всички са под техния прицел, включително и нашите най-близки съседи – страните от Оперативно-наблюдателно дело.
Наред с това Западът очевидно и към този момент от дълго време взима мечтаното за фактически. Така, затягайки санкционния блиц-криг против Русия, те допускаха, че ще съумеят за следващ път да строят целия свят по своя команда. Но, както се оказа, тази по този начин радостна вероятност възбуди надалеч не всички, с изключение на приключените политически мазохисти и феновете на други нетрадиционни форми на интернационалните връзки. Повечето страни отхвърлят да „ козируват “, а избират рационалния път на съдействие с Русия.
Такова неподчинение Западът очевидно не е очаквал от тях. Просто са привикнали да работят по образец, да взимат всичко безогледно, с шантажи, подкупи, закани и убеждават себе си, че тези способи ще работят постоянно – безусловно са закостенели и застинали в предишното.
Подобна самонадеяност е директно подбудена освен от прословутата идея за личната изключителност – въпреки и това, несъмнено, да буди просто учудване – само че и от същинския „ информативен апетит “ на Запад. Наистина са се удавили в океана от легенди, илюзии и фейкове, употребявайки безгранично нападателна агитация, лъжат неразумно, като Гьобелс. Колкото по-невероятна е лъжата, толкоз по-бързо ще повярват в нея – ето по този начин работят, на този принцип.
Но не можеш да нахраниш хората с напечатани долари и евро. Не можеш да ги нахраниш с тези хартийки, а с виртуалната, надута капитализация на западните обществени мрежи не можеш да стоплиш жилище. Всичко това, за което приказвам, е значимо. Но не по-малко значимо е и това, което преди малко беше казано: с хартийки никого не можеш да нахраниш – трябват продоволствия, и с тези надути капитализации също никого няма да стоплиш – трябват енергоносители.
Поради това, на политиците в същата тази Европа ще се наложи да убеждават жителите си да ядат по-малко, да се мият по-рядко, а у дома да се обличат по-топло. А тези, които стартират да задават обективни въпроси: „ Наистина, за какво по този начин? “ – неотложно ще бъдат оповестени за врагове, екстремисти и радикали. Ще трансферират отговорността на Русия: ето, тя е източникът на всичките ви беди. Пак ще излъжат.
Това, което желая изключително да отбележа, да подчератя: има всички учредения да се допуска, че западните елити не считат да търсят градивни изходи от международната продоволствена и енергийна рецесия, която породи по тяхна виновност, точно по тяхна виновност, вследствие на тяхната многогодишна политика, още надалеч преди нашата специфична военна интервенция в Украйна, в Донбас. Те не считат да вземат решение проблемите с несправедливостта, с неравенството. Има опасения, че са подготвени да употребяват други, нормални за тях, предписания.
И тук си коства да напомним, че от несъгласията при започване на XX век Западът излезе през Първата международна война. Печалбите от Втората международна война разрешиха на Съединените щати дефинитивно да преодолеят следствията от Голямата меланхолия и да станат най-голямата стопанска система в света, да наложат на планетата властта на $ като световна аварийна валута. А назрялата рецесия през 80-те години – в 80-те години на предишния век рецесията също се изостри – Западът значително преодоля отново за сметка на присвояването на наследството и ресурсите на разпадналия се в последна сметка Съветски съюз. Това е реалност.
Сега, с цел да се измъкнат от следващата примка от несъгласия, на тях им е нужно, каквото и да става, да пречупят Русия, и другите страни, които избират върховен път на развиване, с цел да могат още повече да грабят непознатите благосъстояния и по този метод да прикрият, да потулят следите си. Ако това не се случи, не изключвам да се опитат напълно да доведат системата до колапс, на който всичко може да бъде хвърлено, или, не дай Боже, да решат да употребяват известната формула „ войната отписва всичко “.
Русия схваща своята отговорност пред международното общество и ще направи всичко, с цел да вразуми тези горящи глави.
Очевидно е, че днешният неоколониален модел в последна сметка е жертван. Но дублирам, че неговите действителни господари ще се държат за него до край. Те просто нямат какво да предложат на света, с изключение на запазването на все същата система на обир и рекет.
Всъщност, те плюят на естественото право на милиарди хора, по-голямата част от човечеството, на независимост и правдивост, на това сами, независимо да дефинират бъдещето си. Сега те напълно минаха към коренно отказване на нравствените правила, религията, фамилията.
Хайде да си отговорим сами на доста елементарни въпроси. Сега желая да се върна на това, което споделих, желая да се обърна и към всички жители на страната – освен към тези сътрудници, които се намират в залата – към всички жители на Русия: белким желаеме тук, в нашата страна, в Русия, вместо мама и баща да има „ родител номер едно “, „ номер две “, „ номер три “ (там към този момент напълно се побъркаха!) Нима ние желаеме в нашите учебни заведения от началните класове на децата да се постановат извращения, които водят до деградация и отмиране? Да им втъпляват, че с изключение на дамите и мъжете евентуално съществуват и още някакви джендъри и да им предлагаме да си създадат интервенция за промяна на пола? Нима желаеме всичко това за нашата страна и за нашите деца? за нас всичко това е недопустимо, ние имаме друго, свое бъдеще.
Повтарям, диктатурата на западния хайлайф е ориентирана против всички общества, включително и против народите на самите западни страни. Това е предизвикателство към всички. Такова цялостно отричане на индивида, разрушение на вярата и на обичайните полезности и угнетяване на свободата придобива чертите на „ противоположна вяра “ – прям сатанизъм. В проповедта на планината Иисус Христос, изобличавайки лъжепророците, споделя: „ По плодовете им ще ги познаете. “ И тези отровни плодове към този момент са явни за хората – освен в нашата страна, във всички страни, включително за доста хора и в самия Запад.
Светът встъпи в интервал на революционни трансформации, те имат фундаментален темперамент. Формират се нови центрове на развиване, те съставляват болшинството – болшинството! – от международното общество и са подготвени освен да заявят своите ползи, само че и да ги пазят, и в многополярността виждат опция да укрепят суверенитета си, а значи и да получат същинска независимост, историческа вероятност, свое право на независимо, креативно, смобитно развиване, на съразмерен развой.
В целия свят, включително Европа и Съединените щати, както към този момент споделих, ние имаме доста съидейници, и ние усещаме, ние виждаме тяхната поддръжка. Вътре в най-различни страни и общества към този момент се развива по своя темперамент освободително, антиколониално придвижване против еднополярната надмощие. Тази субектност единствено ще нараства. Именно тази мощ ще дефинира бъдещата геополитическа действителност.
Уважаеми другари!
Днес ние се борим за обективен и свободен път, на първо място за нас самите, за Русия, за това диктатът, деспотизмът вечно да останат в предишното. Убеден съм страните и народите схващат, че политика, издигната на изключителността на който и да било, на подтисничество на другите култури и нации, по своята същина е незаконна, че ние би трябвало да обърнем тази позорна страница. Започналото рушене на западната надмощие е необратимо. И още веднъж ще повторя: към този момент няма да е както преди.
Полето на борбите, към които ни прикани ориста и историята, е полето на борбите за нашия народ, за огромната историческа Русия. (Аплодисменти.) За огромната историческа Русия, за бъдещите генерации, за нашите деца, внуци и правнуци. Ние сме длъжни да ги защитим от поробването, от чудовищните опити, които са ориентирани към осакатяване на тяхното схващане и душа.
Днес се сражаваме, с цел да може в никакъв случай на никого да не идва на разум, че Русия, нашият народ, нашият език, нашата просвета могат да бъдат взети и зачеркнати от историята. Днес на нас ни е нужна консолидация на цялото общество и основа на такава единодушие могат да бъдат единствено суверенитетът, свободата, съзиданието, справедливостта. Нашите полезности са великодушие, състрадание и съчувствие.
И желая да приключва изявлението си с думите на същинския родолюбец Иван Александрович Ильин: „ Ако считам Русия за моя татковина, това означва, че обичам, мечтателствам и мисля по съветски, пея и приказвам на руски; че имам вяра в духовните сили на съветския народ. Неговият дух е и мой дух; неговата орис е и моя съдба; неговото страдалчество е моя мъка; неговият подем е моя наслада. “
Зад тези слова е великият нравствен избор, който за повече от хилядолетие съветска държавност са следвали доста генерации наши предшественици. Днес този избор вършим ние, направиха го жителите на Донецката и Луганската национални републики, жителите на Запорожската и Херсонската области. Те направиха избор да бъдат със своя народ, да бъдат с Родината си, да живеят нейната орис, да побеждават дружно с нея.
Зад нас е истината, зад нас е Русия!
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Акценти
Диктатурата на западния хайлайф е ориентирана против всички общества, включително и против народите на самите западни страни. Това е предизвикателство към всички. Такова цялостно отричане на индивида, разрушение на вярата и на обичайните полезности и угнетяване на свободата придобива чертите на „ противоположна вяра “ – прям сатанизъм.
Именно по този начин нареченият Запад потъпка правилото за неприкосновеност на границите, а в този момент по свое убеждение взема решение, кой има право на самоопределяне и кой – не, кой не е заслужен за него. Защо те вземат решение по този начин, кой им е дал това право – неразбираемо. Сами са си го дали.
Ето за какво дива завист провокира у тях изборът на хората в Крим, в Севастопол, в Донецк, Луганск, Запорожието и Херсон. Този Запад няма никакво морално право да дава оценки, нито дори да гъкне за независимост на демокрацията. Няма и в никакъв случай не е имал!
Западните елити отхвърлят освен националния суверенитет и интернационалното право. Тяхната надмощие има блестящо изразен темперамент на тоталитаризъм, абсолютизъм и апартейд. Те безочливо разделят света на свои васали, на по този начин наречените цивилизовани страни и на всички останали, които по концепция на днешните западни расисти би трябвало да попълнят листата на варварите и диваците. Фалшивите етикети – „ страна-измамник “, „ властнически режим “ – към този момент са подготвени, те жигосват цели нации и страни, и в това няма нищо ново. Нищо ново няма в това: западните елити си остават, каквито са били – колонизаторски. Те дискриминират, разделят народите на „ първи “ и „ втори “ вид.
Ние в никакъв случай не сме приемали и няма да приемем подобен политически шовинизъм и расизъм. Какво, в случай че не расизъм, е русофобията, популяризирана в този момент по целия свят? Какво, в случай че не расизъм, е безапелационната увереност на Запада, че неговата цивилизация, неолибералната просвета, е безспорен облик за целия свят? „ Който не е с нас, е срещу нас “. Всичко това дори звучи необичайно.
Пълната тирада на Путин от 30.09.2022 година при приемането на Донецка, Луганска, Запорожска и Херсонска републики в състава на Руската Федерация:
Уважаеми жители на Русия, поданици на Донецка и Луганска национални републики, на Запорожска и Херсонска области, депутати от Държавната Дума, сенатори от Руската Федерация!
Вие знаете, че в Донецка и Луганска национални републики, Запорожска и Херсонска области се състояха референдуми. Техните резултати са подготвени, резултатите са известни. Хората направиха своя избор, еднопосочен избор.
Днес ние подписваме контракт за приемането в състава на Русия на Донецка Народна Република, Луганска Народна Република, Запорожска област и Херсонска област. Удебен съм, че Федералното заседание ще поддържа конституционните закони за приемането и образуването в Русия на четирите нови района, четирите нови субекта на Руската Федерация, тъй като това е волята на милиони хора. (Аплодисменти.)
И това, несъмнено, е тяхно право, тяхно неотменимо право, което е одобрено в първата глава от Устава на Организация на обединените нации, където непосредствено е указан правилото на равноправието и самоопределението на народите.
Ще повторя: това е неотменимо право на хората, то е учредено на историческото единение, в името на което генерации наши предшественици са побеждавали – тези, които от началото на Древна Рус в течение на епохи са градили и защитавали Русия. Тук, в Новорусия, са се сражавали Румянцев, Суворов и Ушаков, основавали са нови градове Екатерина II и Потьомкин. Тук с цената на живота си са отстоявали позиции нашите предци и прародители по времето на Великата Отечествена война.
Ние постоянно ще помним героите на „ съветската пролет “, тези, които не се помириха през 2014 година с неонацисткия държавен прелом в Украйна, всички, които починаха за правото да приказват на родния си език, да запазят своята просвета, обичаи, религия и право на живот. Това са воините на Донбас, мъчениците от „ Одеското кръвопролитие “, жертвите на нечовешките терористични актове, устроени от киевския режим. Това са доброволци и опълченци, това са мирни поданици, деца, дами, старци, руснаци, украинци, хора от най-различни националности. Това е същинският национален лидер на Донецк Александър Захарченко, това са бойните командири Арсен Павлов и Владимир Жога, Олга Кочура, Алексей Мозговой, това е прокурорът на Луганска Република Сергей Горенко. Това е десантчикът Нурмагомед Хаджимагомедов и всички наши бойци и офицери, паднали в гибелта с храбрите в хода на специфичната военна интервенция. Те са герои. (Аплодисменти.) Герои на велика Русия. И апелирам да почетем паметта им с минута безмълвие.
(Минута безмълвие.)
Благодаря!
Зад избора на милионите хора в Донецка и Луганска национална републики, в Запорожска и Херсонска области стоят нашата обща орис и хилядолетна история. Тази духовна връзка хората са предавали на своите деца и внуци. Независимо от всички тествания, са пренесли през годините любовта към Русия. И никой не може да унищожи това възприятие в нас. Ето за какво и по-старите генерации, и младежта, тези, които са се родили след нещастието на разпадането на Съветския съюз, гласоподаваха за нашето единение, за нашето общо бъдеще.
В 1991 година, в Беловежка гора, без да питат за волята на редовите жители, представители на тогавашния партиен хайлайф взимат решение за разпада на Съюз на съветските социалистически републики и хората за една нощ се оказват откъснати от родината си. Това раздра жива, разчлени, нашата национална общественост, трансформира се в национална злополука. Както когато след революцията кулоарно се нарязваха границите на Съюзните републики, по този начин и последните ръководители на Съветския съюз, макар директното волеизявление на болшинството хора на референдума от 1991 година, скапаха нашата велика страна, сложиха народа пред приключен факт.
Допускам, че те даже не са разбирали напълно какво правят и до какви последици ще докара това в края на краищата. Но това към този момент не е значимо. Съветският съюз го няма, предишното няма да се върне. А и през днешния ден на Русия това не й би трябвало, ние не се стремим към това. Но няма нищо по-силно от решителността на милиони хора, които по своята просвета, религия, традициии, език считат себе си за част от Русия, чиито предшественици в продължение на епохи са живяли в една страна. Няма нищо по-силно от решимостта на тези хора да се върнат в своето същинско, историческо Отечество.
Дълги осем години хората в Донбас бяха подложени на геноцид, обстрели и обсада, а в Херсон и Запорожието незаконно се опитваха да отгледат злоба към Русия у тях, към всичко съветско. Сега, към този момент в хода на референдумите, киевският режим е заплашвал с кавга, със гибел учителите в учебните заведения, дамите, работещи в изборните комисии, заплашвал е с репресии милиони хора, които са отишли да изразят волята си. Но несломеният народ на Донбас, Запорожието и Херсон сподели думата си.
Искам да ме чуят киевските управляващи и техните същински господари на Запад, с цел да го запомнят всички: хората, живеещи в Луганск и Донецк, Херсон и Запорожието, стават наши жители вечно. (Аплодисменти.)
Ние призоваваме киевския режим неотложно да прекратят огъня, всички бойни дейности, тази война, която той отприщи още през 2014 година и да се върне на масата за договаряния. Ние сме подготвени за това, това беше казано нееднократно. Но изборът на хората в Донецк, Луганск, Херсон и Запорожието няма да обсъждаме, той е изработен, Русия няма да го съобщи. (Аплодисменти.) И днешните киевски управляващи би трябвало да се отнасят към това свободно волеизявление на хората с почитание, и по никакъв различен метод. Само подобен може да бъде пътят към мира.
Ние ще пазиме нашата земя с всички сили и средства, които имаме и ще създадем всичко, с цел да обезпечим безвреден живот за нашите хора. В това е великата освободителна задача на нашия народ.
Задължително ще построим още веднъж разрушените градове и села, жилища, учебни заведения, лечебни заведения, театри и музеи, ще възстановим и ще развиваме промишлените предприятия, фабрики, инфраструктурата, системите за обществено, пенсионно обезпечаване, опазване на здравето и обучение.
Разбира се, ще работим за повишение равнището на сигурност. Заедно ще създадем по този начин, че жителите от новите райони да усещат поддръжката на целия народ на Русия, на цялата страна, на всички републики, всички краища и области на нашата голяма Родина. (Аплодисменти.)
Уважаеми другари, сътрудници!
Днес желая да се обърна към бойците и офицерите, които вземат участие в специфичната военна интервенция, към воините от Донбас и Новорусия, към тези, които след указа за частична готовност застават в редиците на Въоръжените Сили, изпълнявайки своя родолюбив дълг, към тези, които сами, по зова на сърцата си идват във военните комисарства. Искам да се обърна към техните родители, дами, деца, да им кажа защо се бори нашият народ, какъв зложелател стои против нас, кой хвърля мира в нови войни и рецесии, извличайки от тези нещастия своята кървава изгода.
Нашите съотечественици, нашите братя и сестри в Украйна – родна част от нашия един народ – с очите си видяха това, което ръководещите кръгове на по този начин наречения Запад готвят за цялото човечество. Тук те, в действителност, просто хвърлиха маските, демонстрираха своята същинска същина.
След разпада на Съветския съюз Западът реши, че светът, всички ние, вечно, ще би трябвало да се примирим с неговия диктат. Тогава, в 1991 година, Западът разчиташе, че Русия повече няма да се оправи от тези разтърсвания и ще се срине от единствено себе си. И това съвсем се случи – ние помним 90-те, страшните 90-те години, гладни, студени и безнадеждни. Но Русия устоя, възроди се, укрепна, още веднъж зае достойното си място в света.
При това Западът от самото начало искаше и продължава да желае нов късмет, с цел да удари по нас, да отслаби и срине Русия, за което постоянно са мечтали, да раздроби нашата страна, да настрои народите един против различен, да ги обрече на мизерия и измиране. Те просто нямат покой, че в света има такава велика, голяма страна с нейните територии, естествени благосъстояния, запаси, с народ, който не умее и в никакъв случай няма да живее по непознато разпореждане.
Западът е подготвен да премине през всичко, с цел да резервира тази неоколониална система, която му разрешава да паразитира, просто да ограбва света в името на властта на $ и софтуерния диктат, да събира от човечеството същински налог, да извлича същинския източник на незаработеното си благоденствие, лихва за хегемона. Запазването на тази лихва е техният основен, същински и безусловно алчен претекст. Ето за какво на техните ползи дава отговор тоталната десуверенизация. Оттук е и тяхната експанзия към самостоятелните страни, към обичайните полезности и самобитните култури, опитите да подкопаят неподвластните им интернационалните и интеграционни процеси, новите международни валути и центрове на софтуерно развиване. За тях е сериозно значимо всички страни да предадат своя суверенитет в интерес на Съединените щати.
Управляващите върхушки на някои страни непринудено се съгласяват да създадат това, непринудено се съгласяват да станат васали; други са подкупвани, заплашвани. А в случай че не стане – унищожават задачите страни, оставяйки след себе си филантропични произшествия, бедствия, руини, милиони погубени, разрушени човешки ориси, терористични анклави, зони на обществено злополучие,протекторати, колонии и полуколонии. На тях им е все едно, стига да получават своята полза.
Искам още един път да подчертая – точно алчността, желанието да запазят своята от нищо неограничена власт, са същинската причина за тази хибридна война, която „ груповият Запад “ води против Русия. Те не желаят нашата независимост, а желаят да ни видят колония. Искат не равноправно съдействие, а обир. Искат да ни видят не свободно общество, а навалица бездушни плебеи.
За тях нашата мисъл и философия са директна опасност, по тази причина и протягат ръка на нашите философи. Нашата просвета и изкуство съставляват заплаха за тях, по тази причина се пробват да ги забранят. Нашето развиване и преуспяване също е опасност за тях – конкуренцията пораства. На тях Русия въобще не им е нужна, тя е нужна на нас. (Аплодисменти.)
Искам да припомня, че претенциите за международно владичество в предишното към този момент не един път са се разбивали в мъжеството и стоицизма на нашия народ. Русия постоянно ще бъде Русия. Ние и в този момент ще защитим и нашите полезности, и нашата Родина.
Западът разчита на безнаканост, на това, че всичко ще му пристигна в ръцете. Всъщност, до момента всичко им идваше в ръцете. Споразуменията в областта на стратегическата сигурност изхвърчат в кофата за боклук; договореностите, реализирани на най-високо политическо равнище, се афишират за небивалици; твърдите обещания да не се уголемява НАТО на Изток се трансфораха в мръсна неистина, незабавно щом нашите предходни ръководители се хванаха на тях; договорите за противоракетна защита и ракетите със междинен и дребен обсег са разтурени в едностранен порядък и под измислени предлози.
Само чуваме от всички страни: „ Западът отстоява реда, учреден на правила. “ Откъде са се взели? Кой въобще е виждал тези правила? Кой се е съгласявал? Вижте, това са просто нелепости, очевидна неистина, двойни или към този момент тройни стандарти! Глупаците просто би трябвало да бъдат заблуждавани.
Русия е велика, хилядолетна страна, страна-цивилизация, и няма да живее по такива подправени, подправени правила. (Аплодисменти.)
Именно по този начин нареченият Запад потъпка правилото за неприкосновеност на границите, а в този момент по свое убеждение взема решение, кой има право на самоопределяне и кой – не, кой не е заслужен за него. Защо те вземат решение по този начин, кой им е дал това право – неразбираемо. Сами са си го дали.
Ето за какво дива завист провокира у тях изборът на хората в Крим, в Севастопол, в Донецк, Луганск, Запорожието и Херсон. Този Запад няма никакво морално право да дава оценки, нито дори да гъкне за независимост на демокрацията. Няма и в никакъв случай не е имал!
Западните елити отхвърлят освен националния суверенитет и интернационалното право. Тяхната надмощие има блестящо изразен темперамент на тоталитаризъм, абсолютизъм и апартейд. Те безочливо разделят света на свои васали, на по този начин наречените цивилизовани страни и на всички останали, които по концепция на днешните западни расисти би трябвало да попълнят листата на варварите и диваците. Фалшивите етикети – „ страна-измамник “, „ властнически режим “ – към този момент са подготвени, те жигосват цели нации и страни, и в това няма нищо ново. Нищо ново няма в това: западните елити си остават, каквито са били – колонизаторски. Те дискриминират, разделят народите на „ първи “ и „ втори “ вид.
Ние в никакъв случай не сме приемали и няма да приемем подобен политически шовинизъм и расизъм. Какво, в случай че не расизъм, е русофобията, популяризирана в този момент по целия свят? Какво, в случай че не расизъм, е безапелационната увереност на Запада, че неговата цивилизация, неолибералната просвета, е безспорен облик за целия свят? „ Който не е с нас, е срещу нас “. Всичко това дори звучи необичайно.
Дори покаянието за личните си исторически закононарушения западните елити трансферират на всички останали, изисквайки и от жителите на своите страни, и от всички нации да бъдат отговорни за неща, към които нямат никакво отношение – да вземем за пример за интервала на колониалните завладявания.
Струва си да се подсети на Запада, че той е почнал колонизаторската си политика още в интервала на Средновековието, а след него последва международната търговия с плебеи, геноцида на индианските племена в Америка, разграбването на Индия, Африка, войните на Англия и Франция против Китай, вследствие на които той беше заставен да отвори вратите си за търговията с опиат. Това, което те направиха, бе да слагат цели нации на опиати, целеустремено да изтребват цели етноси поради земи и запаси, да провеждат същински лов на хора, като на зверове. Това е обратно на цялата човешка природа, на свободата и на справедливостта.
А ние, ние се гордеем с това, че през XX век точно нашата страна оглави антиколониалното придвижване, което отвори пред доста нации в света опция за развиване, за понижаване на бедността и неравенството, за побеждаване на глада и заболяванията.
Подчертавам, че една от аргументите за многовековната русофобия, за нескриваната завист на тези западни елити по отношение на Русия, в действителност се състои в това, че ние не позволихме да ни повлекат в интервала на колониалните завземания и заставихме европейците да водят търговията към взаимна полза. Успяхме да реализираме това като създадохме в Русия мощно централизирана страна, която се развиваше и укрепваше съгласно великите нравствени полезности на православието, исляма, юдаизма и будизма, на отворените за всички съветска просвета и съветско слово.
Известно е, че неведнъж са се кроили проекти за намеса в Русия, опитвали са се да употребяват и смутното време при започване на XVII век, и интервала на земетресения след 1917 година – не съумяха. До благосъстоянията на Русия Западът въпреки всичко съумя да се домогне в края на XX век, когато страната беше разрушена. Тогава ни назоваха и другари, и сътрудници, а в действителност се отнасяха с нас като с колония – от страната бяха изтеглени трилиони долари, по най-различни схеми. Ние всички помним всичко, нищо не сме не запомнили.
И в тези дни хората в Донецк и Луганск, в Херсон и Запорожието, се изрекоха за възобновяване на нашето историческо единение. Благодарим! (Аплодисменти.)
Западните страни от епохи настояват, че носят на другите нации и свободата, и демокрацията. Всичко е тъкмо противоположното: вместо народна власт – насилничество и експлоатация; вместо независимост – подчиняване и принуждение. Целият еднополярен международен ред по своята същина е антидемократичен и неразполагаем, той е напълно лъжовен и двуличен.
Съединени американски щати е единствената страна в света, която два пъти е употребявала нуклеарно оръжие, унищожавайки японските градове Хирошима и Нагасаки. Направо казано, сътвориха казус.
Ще припомня и за това, че Съединени американски щати дружно с англичаните трансфораха в руини, без всякаква военна нужда по време на Втората международна война Дрезден, Хамбург, Кьолн и доста други немски градове. И това беше направено демонстративно, без каквато и да е, дублирам, военна нужда. Целта беше единствено една – както и в случаите с нуклеарните бомбардировки в Япония – да изплашат и нашата страна, и целия свят.
Съединени американски щати оставиха страшна диря в паметта на народите на Корея и Виетнам с варварските си „ килимни бомбардировки “, с потреблението на напалм и химическо оръжие.
До този миг те в действителност окупират Германия, Япония, Република Корея, а и други страни, като освен това цинично ги назовават равноправни съдружници. Слушайте! Интересно, що за съюзничество е това? Целият свят знае, че ръководителите на тези страни са следени, на първите лица на тези страни се слагат подслушвателни устройства освен в служебните, само че и в жилищните им пространства. Това е същински срам. Позор и за тези, които го правят, и за тези, които мълчат като плебеи и покорно понасят тази неучтивост.
Заповедите и грубите, оскърбителни навиквания по адрес на своите васали, те назовават евроатлантическа взаимност, а създаването на биологическо оръжие, опитите с живи хора, включително и в Украйна – благородни медицински проучвания.
Именно със своята разрушителна политика, войните, грабежите, те предизвикаха днешното колосално напрежение от миграционните потоци. Милиони хора търпят ограничения, издевателства, умират хиляди, пробвайки се да се доберат до същата тази Европа.
Ето в този момент изнасят хляба от Украйна. Къде отива той под претекст „ да обезпечим продоволствената сигурност на най-бедните страни в света “? Къде отива? Всичко отива в същите тези европейски страни. Само пет % са отишли в най-бедните страни в света. Отново следващата машинация и откровена неистина.
Американският хайлайф просто употребява нещастието на тези хора за намаляване на съперниците си, за разрушение на националните страни. Това заясга и Европа, това визира и идентичността на Франция, Италия, Испания и други страни с многовековна история.
Вашингтон желае още нови наказания против Русия и болшинството европейски политици се съгласяват с това. Те ясно схващат, че прокарвайки цялостен отвод на Европейски Съюз от съветските енергоносители и други запаси, Съединени американски щати водят нещата на практика към деиндустриализация на Европа, към напълно прибиране в техните ръце на европейския пазар – всички те схващат, тези европейски елити, всичко схващат, само че избират да обслужват непознати ползи. Това към този момент не е угодничество, а искрено изменничество на своите нации. Но Бог да е с тях, това си е тяхна работа.
Но на англосанксонците към този момент не им стигат глобите, те минаха към диверсии – необикновено, само че факт – организирайки гърмежите на интернационалните газови автомагистрали „ Северен поток “, които минават по дъното на Балтийско море, в действителност пристъпиха към заличаване на общоевропейската енергийна инфраструктура. За всички е явно за кого е преференциално. За който е преференциално, той го е и направил, несъмнено.
Диктатът на Съединени американски щати се основава на грубата мощ, на юмручния закон. Понякога е красиво опаковано, от време на време е без всякаква опаковка, само че същността е една и съща – юмручното право. Оттук и разгръщането и поддържането на стотици военни бази във всички краища на света, разширението на НАТО, опитите за подписване на нови и нови военни алианси, като AUKUS и други сходни. Тече дейна работа и за основаването на военно-политическа връзка Вашингтон-Сеул-Токио. Всички тези страни, които имат или се стремят да имат същински стратегически суверенитет и са способни да отхвърлят апела на западната надмощие, автоматизирано се причисляват в редиците на враговете.
Именно на тези правила се градят военните доктрини на Съединени американски щати и НАТО, изискващи ни повече, ни по-малко тотално доминиране. Западните елити сервират неоколониалните си проекти също по този начин лицемерно, даже с рекламация за миролюбие приказват за някакво удържане и сходни лукави слова скитат от една тактика в друга, а в действителност значат единствено едно – подриване на всички суверенни центрове на развиване.
Вече сме слушали за удържане на Русия, Китай, Иран. Предполагам, че на ред са други страни от Азия, Латинска Америка, Африка, Близкия Изток, а също и настоящи сътрудници и съдружници на Съединени американски щати. Ние знаем: единствено нещо да не им хареса, те вкарват наказания и против съдружници – ту против една банка, ту против друга; ту против една компания, ту против друга. Това е процедура и тя ще се усилва. Всички са под техния прицел, включително и нашите най-близки съседи – страните от Оперативно-наблюдателно дело.
Наред с това Западът очевидно и към този момент от дълго време взима мечтаното за фактически. Така, затягайки санкционния блиц-криг против Русия, те допускаха, че ще съумеят за следващ път да строят целия свят по своя команда. Но, както се оказа, тази по този начин радостна вероятност възбуди надалеч не всички, с изключение на приключените политически мазохисти и феновете на други нетрадиционни форми на интернационалните връзки. Повечето страни отхвърлят да „ козируват “, а избират рационалния път на съдействие с Русия.
Такова неподчинение Западът очевидно не е очаквал от тях. Просто са привикнали да работят по образец, да взимат всичко безогледно, с шантажи, подкупи, закани и убеждават себе си, че тези способи ще работят постоянно – безусловно са закостенели и застинали в предишното.
Подобна самонадеяност е директно подбудена освен от прословутата идея за личната изключителност – въпреки и това, несъмнено, да буди просто учудване – само че и от същинския „ информативен апетит “ на Запад. Наистина са се удавили в океана от легенди, илюзии и фейкове, употребявайки безгранично нападателна агитация, лъжат неразумно, като Гьобелс. Колкото по-невероятна е лъжата, толкоз по-бързо ще повярват в нея – ето по този начин работят, на този принцип.
Но не можеш да нахраниш хората с напечатани долари и евро. Не можеш да ги нахраниш с тези хартийки, а с виртуалната, надута капитализация на западните обществени мрежи не можеш да стоплиш жилище. Всичко това, за което приказвам, е значимо. Но не по-малко значимо е и това, което преди малко беше казано: с хартийки никого не можеш да нахраниш – трябват продоволствия, и с тези надути капитализации също никого няма да стоплиш – трябват енергоносители.
Поради това, на политиците в същата тази Европа ще се наложи да убеждават жителите си да ядат по-малко, да се мият по-рядко, а у дома да се обличат по-топло. А тези, които стартират да задават обективни въпроси: „ Наистина, за какво по този начин? “ – неотложно ще бъдат оповестени за врагове, екстремисти и радикали. Ще трансферират отговорността на Русия: ето, тя е източникът на всичките ви беди. Пак ще излъжат.
Това, което желая изключително да отбележа, да подчератя: има всички учредения да се допуска, че западните елити не считат да търсят градивни изходи от международната продоволствена и енергийна рецесия, която породи по тяхна виновност, точно по тяхна виновност, вследствие на тяхната многогодишна политика, още надалеч преди нашата специфична военна интервенция в Украйна, в Донбас. Те не считат да вземат решение проблемите с несправедливостта, с неравенството. Има опасения, че са подготвени да употребяват други, нормални за тях, предписания.
И тук си коства да напомним, че от несъгласията при започване на XX век Западът излезе през Първата международна война. Печалбите от Втората международна война разрешиха на Съединените щати дефинитивно да преодолеят следствията от Голямата меланхолия и да станат най-голямата стопанска система в света, да наложат на планетата властта на $ като световна аварийна валута. А назрялата рецесия през 80-те години – в 80-те години на предишния век рецесията също се изостри – Западът значително преодоля отново за сметка на присвояването на наследството и ресурсите на разпадналия се в последна сметка Съветски съюз. Това е реалност.
Сега, с цел да се измъкнат от следващата примка от несъгласия, на тях им е нужно, каквото и да става, да пречупят Русия, и другите страни, които избират върховен път на развиване, с цел да могат още повече да грабят непознатите благосъстояния и по този метод да прикрият, да потулят следите си. Ако това не се случи, не изключвам да се опитат напълно да доведат системата до колапс, на който всичко може да бъде хвърлено, или, не дай Боже, да решат да употребяват известната формула „ войната отписва всичко “.
Русия схваща своята отговорност пред международното общество и ще направи всичко, с цел да вразуми тези горящи глави.
Очевидно е, че днешният неоколониален модел в последна сметка е жертван. Но дублирам, че неговите действителни господари ще се държат за него до край. Те просто нямат какво да предложат на света, с изключение на запазването на все същата система на обир и рекет.
Всъщност, те плюят на естественото право на милиарди хора, по-голямата част от човечеството, на независимост и правдивост, на това сами, независимо да дефинират бъдещето си. Сега те напълно минаха към коренно отказване на нравствените правила, религията, фамилията.
Хайде да си отговорим сами на доста елементарни въпроси. Сега желая да се върна на това, което споделих, желая да се обърна и към всички жители на страната – освен към тези сътрудници, които се намират в залата – към всички жители на Русия: белким желаеме тук, в нашата страна, в Русия, вместо мама и баща да има „ родител номер едно “, „ номер две “, „ номер три “ (там към този момент напълно се побъркаха!) Нима ние желаеме в нашите учебни заведения от началните класове на децата да се постановат извращения, които водят до деградация и отмиране? Да им втъпляват, че с изключение на дамите и мъжете евентуално съществуват и още някакви джендъри и да им предлагаме да си създадат интервенция за промяна на пола? Нима желаеме всичко това за нашата страна и за нашите деца? за нас всичко това е недопустимо, ние имаме друго, свое бъдеще.
Повтарям, диктатурата на западния хайлайф е ориентирана против всички общества, включително и против народите на самите западни страни. Това е предизвикателство към всички. Такова цялостно отричане на индивида, разрушение на вярата и на обичайните полезности и угнетяване на свободата придобива чертите на „ противоположна вяра “ – прям сатанизъм. В проповедта на планината Иисус Христос, изобличавайки лъжепророците, споделя: „ По плодовете им ще ги познаете. “ И тези отровни плодове към този момент са явни за хората – освен в нашата страна, във всички страни, включително за доста хора и в самия Запад.
Светът встъпи в интервал на революционни трансформации, те имат фундаментален темперамент. Формират се нови центрове на развиване, те съставляват болшинството – болшинството! – от международното общество и са подготвени освен да заявят своите ползи, само че и да ги пазят, и в многополярността виждат опция да укрепят суверенитета си, а значи и да получат същинска независимост, историческа вероятност, свое право на независимо, креативно, смобитно развиване, на съразмерен развой.
В целия свят, включително Европа и Съединените щати, както към този момент споделих, ние имаме доста съидейници, и ние усещаме, ние виждаме тяхната поддръжка. Вътре в най-различни страни и общества към този момент се развива по своя темперамент освободително, антиколониално придвижване против еднополярната надмощие. Тази субектност единствено ще нараства. Именно тази мощ ще дефинира бъдещата геополитическа действителност.
Уважаеми другари!
Днес ние се борим за обективен и свободен път, на първо място за нас самите, за Русия, за това диктатът, деспотизмът вечно да останат в предишното. Убеден съм страните и народите схващат, че политика, издигната на изключителността на който и да било, на подтисничество на другите култури и нации, по своята същина е незаконна, че ние би трябвало да обърнем тази позорна страница. Започналото рушене на западната надмощие е необратимо. И още веднъж ще повторя: към този момент няма да е както преди.
Полето на борбите, към които ни прикани ориста и историята, е полето на борбите за нашия народ, за огромната историческа Русия. (Аплодисменти.) За огромната историческа Русия, за бъдещите генерации, за нашите деца, внуци и правнуци. Ние сме длъжни да ги защитим от поробването, от чудовищните опити, които са ориентирани към осакатяване на тяхното схващане и душа.
Днес се сражаваме, с цел да може в никакъв случай на никого да не идва на разум, че Русия, нашият народ, нашият език, нашата просвета могат да бъдат взети и зачеркнати от историята. Днес на нас ни е нужна консолидация на цялото общество и основа на такава единодушие могат да бъдат единствено суверенитетът, свободата, съзиданието, справедливостта. Нашите полезности са великодушие, състрадание и съчувствие.
И желая да приключва изявлението си с думите на същинския родолюбец Иван Александрович Ильин: „ Ако считам Русия за моя татковина, това означва, че обичам, мечтателствам и мисля по съветски, пея и приказвам на руски; че имам вяра в духовните сили на съветския народ. Неговият дух е и мой дух; неговата орис е и моя съдба; неговото страдалчество е моя мъка; неговият подем е моя наслада. “
Зад тези слова е великият нравствен избор, който за повече от хилядолетие съветска държавност са следвали доста генерации наши предшественици. Днес този избор вършим ние, направиха го жителите на Донецката и Луганската национални републики, жителите на Запорожската и Херсонската области. Те направиха избор да бъдат със своя народ, да бъдат с Родината си, да живеят нейната орис, да побеждават дружно с нея.
Зад нас е истината, зад нас е Русия!
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ