Почина големият поет и преводач Кирил Кадийски
" Обожаван, недолюбван, абсурден, прав, крив - не може да се отхвърли големият му гений. Едва ли има персонална библиотека в българско семейство, което да не има най-малко една негова книга - преводна или истинска. Без него ще бъде по-тихо, по-скучно, по-празно - освен в литературата. И тази тишина, досада, празнина няма кой да запълни, разведри, разсее ", написа Димитров.
Превел е на български голям брой френски и съветски поети, сред които Франсоа Вийон, Виктор Юго, Шарл Бодлер, Пол Верлен, Стефан Маларме, Артюр Рембо, Гийом Аполинер, Блез Сандрар, Фьодор Тютчев, Иван Бунин, Александър Блок, Максимилиан Волошин, Борис Пастернак и други.
Също по този начин е превел сонетите на Уилям Шекспир и съвсем цялото творчество на Молиер.
Поезията му е по този начин самобитна, че мъчно се дефинира мястото му в българската поетическа традиция. От една страна той е последовател на предметното начало в поезията, чийто най-ярък представител е Атанас Далчев. От друга - в поезията му се долавя отчетливо драматизмът на Пейо Яворов, обвързван повече със символизма. От трета - се усеща въздействието и на огромния лирик - Димчо Дебелянов.
Кирил Кадийски е притежател на голям брой български и интернационалните литературни награди.
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 година в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с лирика и есеистика: „ Поезия “ (1995), „ Съчинения в три тома “ (1997), „ Вечеря в Емаус “ (2000), „ Черепът на Йорик и други стихотворения “ (2004), „ Съчинения в пет тома “ (2007), „ Поезия/Прози “ (2013, 2015), „ Поезия “ (2014, 2019)., " Новата Герника " и други
Вижте едно от стихотворенията му за ФрогНюз:
Полетът на разпятието
Проливен дъжд. И горе, на превала,
изтръгнат дъб – въпреки всичко и него бурята съумяла да го покоси! –
сякаш Мария Магдалина, към този момент престаряла,
нозете на Исус към момента мие и бърше ги с разпуснати коси.
А кръстът все по този начин стърчи. И ще стърчи,
че знае защо – и за кого! – побит е. И от през днешния ден ли,
от през вчерашния ден ли е тая истина жестока: още тялото не са отнесли
и към този момент канят се душата да разпънат. Да я прострян по очи,
да я премажат, умъртвят... О, клетници! Не знаят ли, че в случай че има
душата на какво да издържи – това е болката непоносима!
И по какъв начин най-малко един път не я и нея достраша...
Пак пролет е. Чакал ли, вълк ли цяла нощ е
из бранището виел. Или вятърът със своя наследник разкрит нож те
накара да трепериш отново... Бог знае от кое място пристигнала,
и птица някаква пищи в нощта – разпятие ли дохвърчало,
душа ли, тръгнала да търси новото си тяло,
или побягнала от тоя свят душа..
.
... Кирил Кадийски е, тъмен и безоблачен стихотворец, с преливащ хуманизъм, с явна храброст, който се изправя против мрачните интервали на комунистическа България, като резервира сензитивните резонанси на поетичната душа. Защото първото възприятие, което разсънва тази лирика, е за свободата, за словото, несъмнено, само че също по този начин и за гражданската позиция.
Поклон!!!!
Превел е на български голям брой френски и съветски поети, сред които Франсоа Вийон, Виктор Юго, Шарл Бодлер, Пол Верлен, Стефан Маларме, Артюр Рембо, Гийом Аполинер, Блез Сандрар, Фьодор Тютчев, Иван Бунин, Александър Блок, Максимилиан Волошин, Борис Пастернак и други.
Също по този начин е превел сонетите на Уилям Шекспир и съвсем цялото творчество на Молиер.
Поезията му е по този начин самобитна, че мъчно се дефинира мястото му в българската поетическа традиция. От една страна той е последовател на предметното начало в поезията, чийто най-ярък представител е Атанас Далчев. От друга - в поезията му се долавя отчетливо драматизмът на Пейо Яворов, обвързван повече със символизма. От трета - се усеща въздействието и на огромния лирик - Димчо Дебелянов.
Кирил Кадийски е притежател на голям брой български и интернационалните литературни награди.
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 година в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с лирика и есеистика: „ Поезия “ (1995), „ Съчинения в три тома “ (1997), „ Вечеря в Емаус “ (2000), „ Черепът на Йорик и други стихотворения “ (2004), „ Съчинения в пет тома “ (2007), „ Поезия/Прози “ (2013, 2015), „ Поезия “ (2014, 2019)., " Новата Герника " и други
Вижте едно от стихотворенията му за ФрогНюз:
Полетът на разпятието
Проливен дъжд. И горе, на превала,
изтръгнат дъб – въпреки всичко и него бурята съумяла да го покоси! –
сякаш Мария Магдалина, към този момент престаряла,
нозете на Исус към момента мие и бърше ги с разпуснати коси.
А кръстът все по този начин стърчи. И ще стърчи,
че знае защо – и за кого! – побит е. И от през днешния ден ли,
от през вчерашния ден ли е тая истина жестока: още тялото не са отнесли
и към този момент канят се душата да разпънат. Да я прострян по очи,
да я премажат, умъртвят... О, клетници! Не знаят ли, че в случай че има
душата на какво да издържи – това е болката непоносима!
И по какъв начин най-малко един път не я и нея достраша...
Пак пролет е. Чакал ли, вълк ли цяла нощ е
из бранището виел. Или вятърът със своя наследник разкрит нож те
накара да трепериш отново... Бог знае от кое място пристигнала,
и птица някаква пищи в нощта – разпятие ли дохвърчало,
душа ли, тръгнала да търси новото си тяло,
или побягнала от тоя свят душа..
.
... Кирил Кадийски е, тъмен и безоблачен стихотворец, с преливащ хуманизъм, с явна храброст, който се изправя против мрачните интервали на комунистическа България, като резервира сензитивните резонанси на поетичната душа. Защото първото възприятие, което разсънва тази лирика, е за свободата, за словото, несъмнено, само че също по този начин и за гражданската позиция.
Поклон!!!!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ