Джордж Фридман: С всеки ден война Путин ще става все по-слаб
Обмисляйки по какъв начин ще приключи войната в Украйна, първо би трябвало да разберем по какъв начин и за какво тя стартира.
Русия нахлу в прилежащата й страна по две аргументи: геостратегически - съществуването на Украйна като буферна страна защищава Москва от навлизане от запад; и по стопански аргументи, които постоянно се подценяват.
Това написа в коментар Джордж Фридман - американски политолог, създател и шеф на частната информационно-аналитична разследваща компания Стратфор, предава БГНЕС.
Преходът от Съветския съюз към Руската федерация не беше изключително рентабилен. Той може и да е нараснал общото благосъстояние, само че Русия си остава бедна страна. Нейният БВП се подрежда малко след този на Южна Корея - почтено място, само че е под равнището на една суперсила. А във връзка с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията Русия се подрежда на 85-о място - сред България и Малайзия.
Икономическата статистика, несъмнено, рядко споделя цялата истина, само че в тази ситуация с Русия тя много тъкмо показва една страна, която е по-бедна, в сравнение с наподобява, прикрита незадълбочено от лъскавия горен пласт на свръхбогатия си хайлайф. Животът в огромните градове като Санкт Петербург и Москва е първокласен за богатите и търпим за останалите.
Животът в провинцията е нещо напълно друго. Отделните режими на ръководство не могат да бъдат само упреквани за бедността в Русия. Размерът на страната и обвързваните с него компликации в области като превоза вършат ръководството на Русия мъчно. Още от времето на царете държавността, а не споделеният стопански разцвет е това, което държи Русия цяла.
Често това се реализира посредством службите за сигурност, които имат за задача да поддържат държавната власт, а не да построяват стопанска система. Не е чудно, че тази страна избра президент, който е ученик на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Правилно или не, размерът и неефективността на Русия изискват мощна ръка.
Това основава очакване, че страната ще бъде мощна, даже в случай че хората са небогати. Гордостта й е градена от времената на царете до Сталин - по този начин наречения " човек от стомана ". Но с цел да може един държател да ръководи Русия, той би трябвало да показва мощ.
Интелектуалците в Русия приказват за народна власт и права на индивида. Народът желае отбрана против нашественици извън и против обедняващия безпорядък от вътрешната страна.
През годините президентът Владимир Путин направи разнообразни жестове за възстановяване на обстановката в Русия, само че още в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е научил, че без мощна ръка страната е неуправляема. И знаеше, че има два типа мощ: Тази, която кара другите страни да треперят, и тази, която държи под надзор " враговете " на страната.
От Беларус до Казахстан Путин се пробва, по единствения метод, който счита за подобаващ, да възвърне Русия тухла по тухла. Най-голямата тухла е Украйна. Той има вяра, че е трябвало да я превземе. Русия започваше да става неспокойна. Арестуваха се дисиденти, а чужденците я отхвърляха. Стратегията и властта го принудиха да работи.
Но казусът беше, че инструментът му за деяние - съветската войска, беше толкоз неефикасен, колкото и самата Русия. Това не постоянно е било по този начин. Колкото и жестока да беше военната работа, в нея имаше известна горделивост.
Днес съветската войска наподобява дезорганизирана, без въображение и ентусиазъм. Разгръщането на силите, подготовката на логистиката и командването на бойните полета на всички равнища просто не съществуваха. Това беше различен тип съветска войска - бюрократизирана, която се опасяваше повече от своя шеф, в сравнение с от това да загуби от врага.
Путин изискваше бързо разгромяване на врага. Но с цел да управляваш със мощ, би трябвало да виждаш ясно и да нанесеш съдбоносен удар по центъра на тежестта. Украйна нямаше център на тежестта, а единствено необятно разпръснати леки пехотни сили, които не предоставяха единна точка за заличаване.
Въпреки че това може да наподобява като партизанска война, не е по този начин и Украйна изненада врага си с резистентност и непредсказуемост. Нападателят може да отговори с брутални офанзиви против популацията, само че това не оставя на украинците различен избор, с изключение на да се бият до край.
Руската войска не е била подготвяна за тази война, не е възнамерявала тази война и ѝ остават единствено брутални контрадействия против цивилното население. И Путин ще одобри това.
Проблемът следователно е, че Путин не може да спре, нито пък може да реализира съглашение с Украйна, което да съблюдава. Всяко съглашение - като се изключи капитулация от страна на врага – би била демонстрация на уязвимост от страна на слаба страна и слаб държател.
Единствените други възможности са неефективни дейности, тъй като силите, които е изпратил на война, са неверните сили от страна, която не разполага с верните такива. Той може да реализира същинско преустановяване на огъня, само че в случай че го направи, с него е свършено. Това, че не е в положение да победи украинците и че е ненавиждан от другите, унищожава мита за неговата власт.
Продължаването на войната безпределно ще разкрие същото. Докато това продължава, главната задача на Путин е да се преструва, че провалянето не се случва, тъй като всичко по-малко от победа е проваляне.
Ключов въпрос е дали Русия разполага със стратегически запаси. Армията е на терен от повече от месец, при към момента студено време, в края на логистична линия, която е проблематична. Тя се бори с високо стимулирани, мобилни леки пехотни сили, които познават терена. Това не може да продължи до безспир.
Русия би трябвало да прегрупира силите си. От стратегическа позиция тя би трябвало да изпрати повече войски. Вместо това тя прави кърваво евакуиране. Не се води война за един и същи терен два пъти, в случай че не се постанова. Това значи, че военният проект на Путин е разрушен. Съпротивата е ефикасна и войските му се нуждаят от облекчение, което той не може да обезпечи.
Путин ще финтира в други направления - може би в Прибалтика или Молдова - само че няма сили да се бие на различен фронт. Той не може елементарно да поддържа тази война, изключително пред лицето на бойците на НАТО, които до момента са остават настрана от борбата. Още: 8 сюжета за края на войната в Украйна Не мога да предвидя какво ще направи водачът на Русия в последна сметка.
Но към този момент ми е ясно, че Путин ще се вкопчи във властта и ще упреква всички към себе си. Но с всеки ден, в който войната продължава, Путин ще става все по-слаб. Украйна не би трябвало да може да се съпротивлява, НАТО не би трябвало да е обединена, икономическата война не би трябвало да е толкоз мощна.
Путин става все по-отчаян. Той заприказва за нуклеарни оръжия, което е знак за извънредно обезсърчение. Но той знае, че даже да е подготвен да се самоубие, вместо да капитулира, заповедта за изстрелване би трябвало да мине през няколко глави и всяка от тях знае, че контраударът ще убие околните им. В това се състои слабостта на нуклеарната война: решението е едно, а инициирането - друго.
Путин се доверява на малко хора и не знае до каква степен някой би бил благонадежден в тази обстановка - нито пък какво биха създали американците, в случай че видят подготовка за съветска нуклеарна офанзива.
Ако Путин отстъпи от позицията си, той ще е злепоставен и може би изгубен. Ястребите към този момент кръжат в близост. Така че той би трябвало да продължи да се бори, до момента в който не бъде заставен да се отдръпна и някой различен, който не е виновен за злополуката, не поеме властта и не упрекна за всичко Путин.
Мисля, че това няма да завърши, до момента в който Путин не бъде изваден от играта. Още: Какво е замислил Путин: за какво желае Западът да заплаща с рубли за съветския газ? Очевидно е, че тук се отдалечавам от геополитическия разбор към политическия.
Първият се пробва да сведе до най-малко самостоятелното въздействие, до момента в който вторият го акцентира. Това придава на прогнозата ми неизбежна неправилност. Но като се има поради обстановката на място и вътрешната динамичност в Русия, наподобява, че всички сили, които влияят върху Путин, диктуват избрана посока. Войната ще свърши, само че тя се развива по метод, който основава неповторим напън върху съветската политическа система, а заради естеството на системата този напън е ориентиран към Путин.
Това не е единственият вероятен резултат. Украйна може да се разпадне. Русия може да се срине. Руската войска може да създаде тактика, с която да завоюва войната. Може да бъде реализирано съглашение, което се съблюдава.
Всичко това е допустимо, само че не виждам огромно придвижване в някоя от тези направления. Залагам на политически край, при който руснаците ще се окажат в по-неизгодна позиция. Не бих си помислил за това в първия ден на войната, само че считам, че това е евентуалният очертаващ се неин край.
Русия нахлу в прилежащата й страна по две аргументи: геостратегически - съществуването на Украйна като буферна страна защищава Москва от навлизане от запад; и по стопански аргументи, които постоянно се подценяват.
Това написа в коментар Джордж Фридман - американски политолог, създател и шеф на частната информационно-аналитична разследваща компания Стратфор, предава БГНЕС.
Преходът от Съветския съюз към Руската федерация не беше изключително рентабилен. Той може и да е нараснал общото благосъстояние, само че Русия си остава бедна страна. Нейният БВП се подрежда малко след този на Южна Корея - почтено място, само че е под равнището на една суперсила. А във връзка с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията Русия се подрежда на 85-о място - сред България и Малайзия.
Икономическата статистика, несъмнено, рядко споделя цялата истина, само че в тази ситуация с Русия тя много тъкмо показва една страна, която е по-бедна, в сравнение с наподобява, прикрита незадълбочено от лъскавия горен пласт на свръхбогатия си хайлайф. Животът в огромните градове като Санкт Петербург и Москва е първокласен за богатите и търпим за останалите.
Животът в провинцията е нещо напълно друго. Отделните режими на ръководство не могат да бъдат само упреквани за бедността в Русия. Размерът на страната и обвързваните с него компликации в области като превоза вършат ръководството на Русия мъчно. Още от времето на царете държавността, а не споделеният стопански разцвет е това, което държи Русия цяла.
Често това се реализира посредством службите за сигурност, които имат за задача да поддържат държавната власт, а не да построяват стопанска система. Не е чудно, че тази страна избра президент, който е ученик на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Правилно или не, размерът и неефективността на Русия изискват мощна ръка.
Това основава очакване, че страната ще бъде мощна, даже в случай че хората са небогати. Гордостта й е градена от времената на царете до Сталин - по този начин наречения " човек от стомана ". Но с цел да може един държател да ръководи Русия, той би трябвало да показва мощ.
Интелектуалците в Русия приказват за народна власт и права на индивида. Народът желае отбрана против нашественици извън и против обедняващия безпорядък от вътрешната страна.
През годините президентът Владимир Путин направи разнообразни жестове за възстановяване на обстановката в Русия, само че още в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е научил, че без мощна ръка страната е неуправляема. И знаеше, че има два типа мощ: Тази, която кара другите страни да треперят, и тази, която държи под надзор " враговете " на страната.
От Беларус до Казахстан Путин се пробва, по единствения метод, който счита за подобаващ, да възвърне Русия тухла по тухла. Най-голямата тухла е Украйна. Той има вяра, че е трябвало да я превземе. Русия започваше да става неспокойна. Арестуваха се дисиденти, а чужденците я отхвърляха. Стратегията и властта го принудиха да работи.
Но казусът беше, че инструментът му за деяние - съветската войска, беше толкоз неефикасен, колкото и самата Русия. Това не постоянно е било по този начин. Колкото и жестока да беше военната работа, в нея имаше известна горделивост.
Днес съветската войска наподобява дезорганизирана, без въображение и ентусиазъм. Разгръщането на силите, подготовката на логистиката и командването на бойните полета на всички равнища просто не съществуваха. Това беше различен тип съветска войска - бюрократизирана, която се опасяваше повече от своя шеф, в сравнение с от това да загуби от врага.
Путин изискваше бързо разгромяване на врага. Но с цел да управляваш със мощ, би трябвало да виждаш ясно и да нанесеш съдбоносен удар по центъра на тежестта. Украйна нямаше център на тежестта, а единствено необятно разпръснати леки пехотни сили, които не предоставяха единна точка за заличаване.
Въпреки че това може да наподобява като партизанска война, не е по този начин и Украйна изненада врага си с резистентност и непредсказуемост. Нападателят може да отговори с брутални офанзиви против популацията, само че това не оставя на украинците различен избор, с изключение на да се бият до край.
Руската войска не е била подготвяна за тази война, не е възнамерявала тази война и ѝ остават единствено брутални контрадействия против цивилното население. И Путин ще одобри това.
Проблемът следователно е, че Путин не може да спре, нито пък може да реализира съглашение с Украйна, което да съблюдава. Всяко съглашение - като се изключи капитулация от страна на врага – би била демонстрация на уязвимост от страна на слаба страна и слаб държател.
Единствените други възможности са неефективни дейности, тъй като силите, които е изпратил на война, са неверните сили от страна, която не разполага с верните такива. Той може да реализира същинско преустановяване на огъня, само че в случай че го направи, с него е свършено. Това, че не е в положение да победи украинците и че е ненавиждан от другите, унищожава мита за неговата власт.
Продължаването на войната безпределно ще разкрие същото. Докато това продължава, главната задача на Путин е да се преструва, че провалянето не се случва, тъй като всичко по-малко от победа е проваляне.
Ключов въпрос е дали Русия разполага със стратегически запаси. Армията е на терен от повече от месец, при към момента студено време, в края на логистична линия, която е проблематична. Тя се бори с високо стимулирани, мобилни леки пехотни сили, които познават терена. Това не може да продължи до безспир.
Русия би трябвало да прегрупира силите си. От стратегическа позиция тя би трябвало да изпрати повече войски. Вместо това тя прави кърваво евакуиране. Не се води война за един и същи терен два пъти, в случай че не се постанова. Това значи, че военният проект на Путин е разрушен. Съпротивата е ефикасна и войските му се нуждаят от облекчение, което той не може да обезпечи.
Путин ще финтира в други направления - може би в Прибалтика или Молдова - само че няма сили да се бие на различен фронт. Той не може елементарно да поддържа тази война, изключително пред лицето на бойците на НАТО, които до момента са остават настрана от борбата. Още: 8 сюжета за края на войната в Украйна Не мога да предвидя какво ще направи водачът на Русия в последна сметка.
Но към този момент ми е ясно, че Путин ще се вкопчи във властта и ще упреква всички към себе си. Но с всеки ден, в който войната продължава, Путин ще става все по-слаб. Украйна не би трябвало да може да се съпротивлява, НАТО не би трябвало да е обединена, икономическата война не би трябвало да е толкоз мощна.
Путин става все по-отчаян. Той заприказва за нуклеарни оръжия, което е знак за извънредно обезсърчение. Но той знае, че даже да е подготвен да се самоубие, вместо да капитулира, заповедта за изстрелване би трябвало да мине през няколко глави и всяка от тях знае, че контраударът ще убие околните им. В това се състои слабостта на нуклеарната война: решението е едно, а инициирането - друго.
Путин се доверява на малко хора и не знае до каква степен някой би бил благонадежден в тази обстановка - нито пък какво биха създали американците, в случай че видят подготовка за съветска нуклеарна офанзива.
Ако Путин отстъпи от позицията си, той ще е злепоставен и може би изгубен. Ястребите към този момент кръжат в близост. Така че той би трябвало да продължи да се бори, до момента в който не бъде заставен да се отдръпна и някой различен, който не е виновен за злополуката, не поеме властта и не упрекна за всичко Путин.
Мисля, че това няма да завърши, до момента в който Путин не бъде изваден от играта. Още: Какво е замислил Путин: за какво желае Западът да заплаща с рубли за съветския газ? Очевидно е, че тук се отдалечавам от геополитическия разбор към политическия.
Първият се пробва да сведе до най-малко самостоятелното въздействие, до момента в който вторият го акцентира. Това придава на прогнозата ми неизбежна неправилност. Но като се има поради обстановката на място и вътрешната динамичност в Русия, наподобява, че всички сили, които влияят върху Путин, диктуват избрана посока. Войната ще свърши, само че тя се развива по метод, който основава неповторим напън върху съветската политическа система, а заради естеството на системата този напън е ориентиран към Путин.
Това не е единственият вероятен резултат. Украйна може да се разпадне. Русия може да се срине. Руската войска може да създаде тактика, с която да завоюва войната. Може да бъде реализирано съглашение, което се съблюдава.
Всичко това е допустимо, само че не виждам огромно придвижване в някоя от тези направления. Залагам на политически край, при който руснаците ще се окажат в по-неизгодна позиция. Не бих си помислил за това в първия ден на войната, само че считам, че това е евентуалният очертаващ се неин край.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ