Облякъл съм си новите дрехи и влизам в Технополис: –

Облякъл съм си новите облекла и влизам в ”Технополис ”: – Искам да ми продадете един чушкопек, апелирам. – Да, заповядайте, – повежда ме млада дама към бранша. Вади кашонче изпод, някъде под рафтовете с лъщящи съвременни грилове и скари. – Защо не е изложен? – питам съмнително.
– Е, в този момент... по какъв начин си представяте да тропнем тук измежду тези маркови уреди един чушкопек..., – отвръща момичето, съвсем уверено, че няма по какъв начин да не се майтапя.

– Значи оферирате издирван артикул, от който образувате облага, само че в действителност ви е позор от него?

– Ами... то... и у нас имаме в действителност..., но по този начин са решили шефовете.

Докато вървях към касата се замислих по какъв начин нашият народ все се срами от неверните неща. Не се срами от това какъв брой е подкупен. Не се срами от това по какъв начин като срещне нейде спънка, търси " някой наш човек " да му помогне да уреди нещата. Не се срами да даде 50 лева на катаджията. Не се срами и да вземе 50 лева, в случай че е катаджия. Не се срами, че най-трудното нещо в целия му университет е било влизането.

Не се срами, че край 80% от красивите български плажове са построени бетонни мегаполиси. Не се срами от това, че надълбоко в себе си е расист, хомофоб, ксенофоб (е, германците обича, само че и на тях се подиграва). Не го е позор, че постоянно е по-крадлив хитрец даже от политиците, за които гласоподава. Не го е позор, че хем е най-недисциплинираният, хем най-покорният на света, че робството му е наслада и му дава чувството за сигурност и сигурност. Не го е позор какъв брой търпелив е против потисничеството и несправедливостта, щом не са ориентирани персонално към него.

Не го е позор, че пътищата му са като след война без да е имало такава. Не го е позор да се гордее, че автомагистралите му са най-евтините в целия свят, знаейки, че 30-50% от парите са откраднати и занапред следва ремонт на ремонта на ремонта. Не го е позор, че за 30 години чехи, поляци и даже румънци избягаха на километри пред него. Не го е позор, че децата му са на опашката на PISA, а част от пенсионерите му живеят със €150 на месец. Не го е позор, че има най-бързият и на ниска цена интернет в света, само че няма е-правителство. Не го е позор хем да заплаща налози, с цел да устоя просветителната система, хем още толкоз за частни уроци, че и за подкупи, щото е доста значимо детето да учи в това учебно заведение...

Но го е позор от чушкопека. От този наш неповторим софтуерен връх. От тази топла чувствена вътрешност, в която прониква твърдата и изправена българска алена капия. От този родител на българския кулинарен успех – жарената, отчасти овъглена чушка. От това чудно произведение, от което стартира шедьовърът на българската лютеница, която от скоро се прави даже в Япония. От този същински обединител на нацията, (защото кой би се скарал с другаря си, в случай че двамата ръфат 3 см дебела филия – някои към този момент му викат слайс – селски самун с лютеница). От този елегантен нагорещен до алено керамичен цилиндър събрал в себе си целия ентусиазъм на българина към съвършенство и богат усет и мирис. Чиста хубост.

Затова, скъпи съотечественици, апелирам ви, деликатно избирайте от какво да ви е позор. Избор бол. Само чушкопека оставете на мира. "

Делян Дяков, Facebook