Ето как да накарате детето да се облича самостоятелно
Обличането на малко дете е комплициран проблем, с който е наясно всяка майка и всеки баща на хлапенце над 6 месеца – възрастта, в която то стартира да се върти, да лази, дърпа, лапа ръчички тъкмо, когато се пробвате да облечете камизолката с тесни ръкави, в която дребните пръстчета не се провират.
Да мрънка, хленчи, нервничи и плаче с глас, само че и да се забавлява с вашите несръчни опити да облечете блузката без копчета през главата. Детето не устоя да закопчаете всички тик так на бодито, да пристегнете пелената под панталонките, да добавите пуловер…
А най-голямата мъчнотия е през зимата, когато би трябвало да му навлечете обемисти облекла за разходка – капризничето ви е обезпечено, а разходката пред неуспех.
Тогава си мечтаете за оня безоблачен ден някъде в бъдещето, в който детето ще стане без значение и ще си се облича умерено самичко когато и да е на годината, до момента в който вие си допивате кафенцето преди на излезете...
Нека този ден бъде днешният! След дълги месеци неравна битка с илиците и жилетчиците, оказваме помощ с каквото можем, тъй че без проблем детето да се научи да се облича независимо още на 2 - 2,5-годишна възраст:
1. Започнете „ образованието “ със… събличане
Още, когато е напълно малко, детенцето с ловки и светкавични придвижвания смъква шапката и ръкавиците, раздрусва се и съблича якенцето. Номерът със събуването на обувките и чорапите си е класика – прави го най-малко по 40 пъти дневно още от 8-9-месечно, тъй че придвижванията са му добре познати.
Когато се приготвяте за лягане, оставяйте детето единствено да съблича всичко от себе си (без памперса! Важно беше да уточним това), като лекичко му помагате, в случай че се наложи. И му говорете: „ Ето, в този момент се събличаш сам/а, а като пораснеш още малко, ще се обличеш отново сам/а, тъй като към този момент ще можеш и ще си голям/а. “
По този метод то ще свикне с придвижванията и ще добие табиет да се съблича единствено още когато е на 1 годинка и 2-3 месеца. Защото децата схващат всичко от най-ранна възраст, уверени сме!
2. Дрехите – на една ръка разстояние
Приготвяйте дрешките, които ще носи, на спретната купчинка до него, и когато стане от леглото, започнете обличането, като обяснявате във всеки един миг какво тъкмо вършиме: „ Обуваме гащите, като първо промушваме едното краче, след това другото; обличаме ризката, обуваме панталонките, закопчаваме копчетата. “ Ако прецените, може и да го изпеете!
Когато дрешките са постоянно на разположение, детето може да посегне единствено да опитва да облече нещо и да свикне с целия развой. По време на обличането се старайте детето да не е сопнато, в противен случай – погрижете се да е в положително въодушевление, като пеете песничка, галите, масажирате, разказвате нещо, тъй че детето да възприема обличането като нещо прелестно и занимателно.
Ако по някаква причина то се нервира и капризничи, забравете стихчетата и песничките, пробвайте с игра – кажете: „ Нека сложим шапката с ушички, с която приличаш на Мики Маус, шалчето, с което си като принцесата от приказката… “
И поощрявайте при всеки вярно обут независимо чорап – това си е нов триумф. „ Браво на теб, положително дете, доста добре се оправи и си чинно! “
3. Гърнето е ваш асистент
Докато приучвате детенцето да пишка и ака в гърнето, можете да се възползвате и да го помолите по-късно да опитва да подвига самичко и гащите, и панталоните.
Запасете се с търпението, тъй като наясно сте – обличането за вас е рутина, а за него е фактически мъчно.
Винаги го хвалете, когато успее в която и да било от дейностите към гърнето. А когато не успее, не се ядосвайте, не му се карайте, с цел да не го отблъснете – това би забавило образованието по обличане.
4. Давайте персонален образец
Децата на 1-2-3 години доста обичат да подражават на мама и тате във всичко, също така схващат всичко, даже неща като защо служи обувалката. Обличайте се пред него, като извършите по този начин, че то да види в какъв ред тъкмо и по какъв начин се случват нещата с ръкавите, крачолите, чорапите, ботушките, закопчаването.
Може да играете на „ Кой ще се облече по-бързо “ – също работи.
5. Копчетата са просто… играчки
Нека то ги схване тъкмо като такива. Вместо да притискате детето на годинка с една ръка да не мърда прекомерно доста, до момента в който се пробвате да закопчаете бодито върху памперса, кажете: „ Ш-ш-ш-ш-т, безшумно! Чуй по какъв начин щракат копчетата! “ Хлапето се ослушва, замълчава и умерено се чува: щрак, щрак, щрак! Работи, заклеваме се! А след време навикът ще подейства и то единствено ще прави щрак-щрак.
6. Цип – не просто нова дума
Децата от напълно мънички се заглеждат в ципа на суитчъра ви, лапат ципа на своето якенце, въобще, наясно са защо служи, и, до момента в който ги учите на думата „ цип “, можете да ги научите и по какъв начин да го подвигат и смъкват. По доста пъти – това също е игра! Когато пръстчетата им укрепнат задоволително, те ще могат да се закопчават с него, сложното е единствено до момента в който втъкнете една в друга двете страни – те няма да се оправят с това, само че към 2-години към този момент ще съумяват.
7. Връзките за обувки са най-трудни
Така е и до 3-годишна възраст че и повече забравете, че детето може да се научи да се връзва единствено. Но можете да улесните обясненията по какъв начин се нанизват и връзват, в случай че имате детска брошура с дупки и връзки, които се промушват в дупките – тя е добра подготовка за умелост.
Новите родители
Да мрънка, хленчи, нервничи и плаче с глас, само че и да се забавлява с вашите несръчни опити да облечете блузката без копчета през главата. Детето не устоя да закопчаете всички тик так на бодито, да пристегнете пелената под панталонките, да добавите пуловер…
А най-голямата мъчнотия е през зимата, когато би трябвало да му навлечете обемисти облекла за разходка – капризничето ви е обезпечено, а разходката пред неуспех.
Тогава си мечтаете за оня безоблачен ден някъде в бъдещето, в който детето ще стане без значение и ще си се облича умерено самичко когато и да е на годината, до момента в който вие си допивате кафенцето преди на излезете...
Нека този ден бъде днешният! След дълги месеци неравна битка с илиците и жилетчиците, оказваме помощ с каквото можем, тъй че без проблем детето да се научи да се облича независимо още на 2 - 2,5-годишна възраст:
1. Започнете „ образованието “ със… събличане
Още, когато е напълно малко, детенцето с ловки и светкавични придвижвания смъква шапката и ръкавиците, раздрусва се и съблича якенцето. Номерът със събуването на обувките и чорапите си е класика – прави го най-малко по 40 пъти дневно още от 8-9-месечно, тъй че придвижванията са му добре познати.
Когато се приготвяте за лягане, оставяйте детето единствено да съблича всичко от себе си (без памперса! Важно беше да уточним това), като лекичко му помагате, в случай че се наложи. И му говорете: „ Ето, в този момент се събличаш сам/а, а като пораснеш още малко, ще се обличеш отново сам/а, тъй като към този момент ще можеш и ще си голям/а. “
По този метод то ще свикне с придвижванията и ще добие табиет да се съблича единствено още когато е на 1 годинка и 2-3 месеца. Защото децата схващат всичко от най-ранна възраст, уверени сме!
2. Дрехите – на една ръка разстояние
Приготвяйте дрешките, които ще носи, на спретната купчинка до него, и когато стане от леглото, започнете обличането, като обяснявате във всеки един миг какво тъкмо вършиме: „ Обуваме гащите, като първо промушваме едното краче, след това другото; обличаме ризката, обуваме панталонките, закопчаваме копчетата. “ Ако прецените, може и да го изпеете!
Когато дрешките са постоянно на разположение, детето може да посегне единствено да опитва да облече нещо и да свикне с целия развой. По време на обличането се старайте детето да не е сопнато, в противен случай – погрижете се да е в положително въодушевление, като пеете песничка, галите, масажирате, разказвате нещо, тъй че детето да възприема обличането като нещо прелестно и занимателно.
Ако по някаква причина то се нервира и капризничи, забравете стихчетата и песничките, пробвайте с игра – кажете: „ Нека сложим шапката с ушички, с която приличаш на Мики Маус, шалчето, с което си като принцесата от приказката… “
И поощрявайте при всеки вярно обут независимо чорап – това си е нов триумф. „ Браво на теб, положително дете, доста добре се оправи и си чинно! “
3. Гърнето е ваш асистент
Докато приучвате детенцето да пишка и ака в гърнето, можете да се възползвате и да го помолите по-късно да опитва да подвига самичко и гащите, и панталоните.
Запасете се с търпението, тъй като наясно сте – обличането за вас е рутина, а за него е фактически мъчно.
Винаги го хвалете, когато успее в която и да било от дейностите към гърнето. А когато не успее, не се ядосвайте, не му се карайте, с цел да не го отблъснете – това би забавило образованието по обличане.
4. Давайте персонален образец
Децата на 1-2-3 години доста обичат да подражават на мама и тате във всичко, също така схващат всичко, даже неща като защо служи обувалката. Обличайте се пред него, като извършите по този начин, че то да види в какъв ред тъкмо и по какъв начин се случват нещата с ръкавите, крачолите, чорапите, ботушките, закопчаването.
Може да играете на „ Кой ще се облече по-бързо “ – също работи.
5. Копчетата са просто… играчки
Нека то ги схване тъкмо като такива. Вместо да притискате детето на годинка с една ръка да не мърда прекомерно доста, до момента в който се пробвате да закопчаете бодито върху памперса, кажете: „ Ш-ш-ш-ш-т, безшумно! Чуй по какъв начин щракат копчетата! “ Хлапето се ослушва, замълчава и умерено се чува: щрак, щрак, щрак! Работи, заклеваме се! А след време навикът ще подейства и то единствено ще прави щрак-щрак.
6. Цип – не просто нова дума
Децата от напълно мънички се заглеждат в ципа на суитчъра ви, лапат ципа на своето якенце, въобще, наясно са защо служи, и, до момента в който ги учите на думата „ цип “, можете да ги научите и по какъв начин да го подвигат и смъкват. По доста пъти – това също е игра! Когато пръстчетата им укрепнат задоволително, те ще могат да се закопчават с него, сложното е единствено до момента в който втъкнете една в друга двете страни – те няма да се оправят с това, само че към 2-години към този момент ще съумяват.
7. Връзките за обувки са най-трудни
Така е и до 3-годишна възраст че и повече забравете, че детето може да се научи да се връзва единствено. Но можете да улесните обясненията по какъв начин се нанизват и връзват, в случай че имате детска брошура с дупки и връзки, които се промушват в дупките – тя е добра подготовка за умелост.
Новите родители
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ