“Облечи се топло, хората навън са толкова студени”, помня как

“Облечи се топло, хората на открито са толкоз студени”, помня по какъв начин ти го споделих един път, а ти се засмя, тъй като смяташе, че топлото ти сърце може да понесе доста. Беше малко наивно момиче, което преследваше светлината и търсеше добрина в очите на всеки инцидентен минувач. Палеше съчка след съчка от пламъка на душата си, в опит да стоплиш всички в близост, само че не осъзнаваше, че една съчка не може да стопи леда, който сковава тези, изгубили човещината в себе си.

Ах, ти благо момиче, ти си още някъде там, вътре, приседнала си тихичко в някое ъгълче на сърцето ми и си играеш с пламъка, който гори в мен. Сега си ми нужна повече от всеки път, мое момиче. Защото стартирам да те изгубвам, стартирам да изгубвам себе, стартирам да не помня значимите неща. Сигурно това значи да пораснеш…

Забравям, че с изключение на ръцете ми, и душата ми би трябвало да е топла и това ме плаши. Не желая да се трансформирам във всички тези ледени хора, които се интересуват единствено от движимости, работа и сметки.

Thinkstock

Искам да ми припомниш по какъв начин още веднъж да вдишвам надълбоко, по какъв начин да чувствам усета на храната, която хапвам, по какъв начин да се наспивам, без да се събуждам и да се чудя какво още би трябвало да свърша. Припомни ми по какъв начин да се дръзвам, до момента в който стомахът не ме заболи и от очите ми не потекат сълзи. Припомни ми защо си заслужава да се нервирам същински и кое заслужава просто да му тегля една майна.

Припомни ми по какъв начин да бъда жива, тъй като по този начин или другояче ще умра някой ден.

Защото магията на живота, е да повярваш в себе си. Ако можеш да направиш това, можеш да постигнеш и всичко останало. Не бива да забравяш, че щастието е съзнателен избор, а не възприятие, което идва по обвързване.

Thinkstock

Запомни, че хората на открито са в действителност студени, само че няма да срещаш единствено такива. Някъде там има и хора като теб, хора, уютни и топли като обичания ти пуловер. Хора, които са успокояващи като чаша чай, хора, подготвени да те стоплят със личните си клечки кибрит. За тези хора си заслужава да запазиш пламъка в себе си.

Винаги се обличай топло, когато излизаш на открито, само че не се опасявай да пристъпиш прага. Птицата е в най-голяма сигурност, когато е заключена в клетка, само че тя не живее, не лети. А ти имаш прелестни крила, които обезверено желаят да усетят полъха напразно. Не позволявай да те спрат.

“Но какво ще стане, в случай че падна?”, ще прошепнеш нестабилно. “Тогава ще има някой, който ще те чака изпод, с цел да те хване”, ще ти отвърна аз. Това е верния тип сигурност. Това е топлината, която ти е нужна.

Прочетете още:
За хората, уютни като обичания пуловер и чаша топъл чай Моля те, бъди последната ми обич... Любовта е напълно елементарна и просто съвършена! Понякога всичко, от което се нуждаем, е малко самота